№ 1160
гр. Русе, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда М. Александрова
при участието на секретаря Борянка Г. Тончева
като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело
№ 20214520102275 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.
415, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК и материалноправно такова – чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл.
79, ал. 1 от ЗЗД от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А. чрез клона си в Република
България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
бизнес парк София, сграда 14, представлявано от законния представител Д*Д* чрез
юрисконсулт н.а.м. против ХР. Р. КЮЧ., ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Русе, ул. Ю*
№ 14, вх. 2, ет. 6.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-
15149318, сключен на 03.08.2017 год. отпуснал на ответника кредит в общ размер 5 000.00
лева, който трябвало да бъде върнат в срок от 60 месеца, обхващащ периода от сключване на
договора до 05.11.2024 год. Месечните вноски са в размер на 177.70 лева. Кредитодателят
превел сумата на посочена от длъжника банкова сметка.
Ищецът заявява, че ответникът е платил само 7 вноски по договора, последната от
които на 05.03.2018 год. Останало задължение в размер на 4750.38 лева за главница, 3237.12
лева- възнаградителна лихва за периода 05.04.2018 год.- 05.08.2022 год. и 1242.69 лева-
мораторна лихва за периода 05.05.2018 год.- 15.01.2021 год. Заявява, че за посочените суми
се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена срещу ответника по
ч.гр.д. № 380/2021 год. по описа на РРС, която заповед му била връчена при условията на
чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
1
отношение на ответника, че му дължи сумите по заповедта за изпълнение. Претендира
деловодните разноски в исковото и заповедното производство.
В условията на евентуалност, ако бъде прието, че предсрочната изискуемост на
вземането не е надлежно обявена на ответника, предявява осъдителни искове за същите
суми.
В указания срок ответникът е подал отговор чрез назначения му особен представител,
оспорва исковете, прави възражения за нищожност на договора, както и възражения за
неравноправни клаузи.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения по делото заверен препис от Договор за потребителски
паричен кредит № PLUS- 15149318, сключен на 03.08.2017 год., ищцовото дружество е
отпуснало паричен кредит за потребителски цели на ответника в размер на 5 000. 00 лева.
Сумата е изплатена от кредитора по начина, уговорен в договора, с което кредиторът е
изпълнил задължението си по него (абзац последен от общите условия). Усвояването на
посочената сума ответникът е удостоверил с полагането на подписа си в договора. Въз
основа на сключения между страните договор, за ответника възникнало задължението да
погаси заема на 60 месечни анюитетни вноски - всяка по 177.70 лева, които вноски
съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването й, съгласно годишния
процент на разходите – 31.55 % и годишния лихвен процент – 25.92 %, посочени в
параметрите по договора.
От приетите по делото доказателства се установява, че ответникът е преустановил
плащането на вноските по кредита на 05.04.2018 год., след като е погасил незначителна част
от дължимите месечни вноски – 7 броя. След като е преустановила плащанията си, е
останало непогасено задължение по кредита.
Съгласно чл. 5 от сключения договор, вземането на ищеца е станало изискуемо в
пълен размер, тъй като кредитополучателят е просрочил две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска- 05.05.2018 год.
Ищцовото дружество е изпратило на ответника Покана за доброволно изпълнение, в
която изрично е обявил вземането си за изискуемо и е поканил длъжника да го погаси, но не
са налице данни поканата да е била получена от ответника.
Тъй като ответникът не е изпълнил задълженията си по сключения договор за кредит,
ищцовото дружество /видно от приложените по делото писмени доказателства по ч.гр.д. №
380/2021 год. по описа на Районен съд Русе, е пристъпило към принудително събиране на
вземанията си по договора чрез подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК. Образувано е частно гражданско дело № 380/2021 г. по описа на РРС. По
цитираното дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 173 от
28.01.2021 г. Тъй като издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
2
чл. 47, ал. 7 във вр. с ал. 5 от ГПК, на ищцовото дружество е указана възможността на осн.
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК да предяви иск за установяване на вземането си, което е сторено от
него.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По отношение допустимостта на предявения иск: същият е допустим, тъй като е
налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от
предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение, връчена по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК за предявяване на
установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК е
установяване съществуването на обективираните в Заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч. гр. д. № 380/2021 г. по описа на РС- Русе вземания към датата на
подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в
сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително
удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 от ГПК/. Предвид изложеното, е
налице съществуването на правен интерес за заявителя от предявения иск.
По отношение основателността на предявения иск: уважаването на иск с правно
основание чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК се предпоставя от установяване на
съществуването на вземането. Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на
вземането чрез ангажиране на съответните доказателства. В този смисъл предявеният иск е
допустим и подаден в законоустановения срок, но е частично основателен, по следните
съображения: от събраните по делото доказателства безспорно се установи, че е възникнало
облигационно правоотношение между страните. Ищецът е отпуснал на ответника
потребителски паричен кредит в размер на 5000. 00 лева, която сума кредитополучателят е
усвоил. Това обстоятелство се установява от самите клаузи на сключения между страните
договор за отпускане на кредит, където изрично е посочено, че усвояването на посочената
сума се удостоверява от кредитополучателя с полагането на подпис в поле
"Удостоверявания", което ответникът е направил /подписите на кредитополучателя не са
оспорени от ответната страна/. Горното обстоятелство се установява от всички приети по
делото доказателства, свидетелстващи, че на ответника е бил предоставен паричен кредит в
размер на по посочена от него банкова сметка. При това положение, съдът приема, че на
ответника е предоставена заемната сума.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са приложими
особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът, е
необходимо да отговаря на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2,
чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи
договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях
прави договора недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.
3
Съгласно 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя. Легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се
съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит и по- специално застрахователни премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита
или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо,
защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му
позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това
посочването на ГПР в договора за потребителски кредит е условие за действителността на
самия договор, а неспазването му води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от
ЗПК.
В случая в договора за кредит формално фигурира размерът на ГПР – 31.55 %, но
в него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както
те са описани в текста на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и в Приложение № 1 към закона, поради което
не може да се приеме, че са спазени особените изисквания
на закона съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Нито в договора, нито в
условията по договора за кредит, имащи характер на общи условия, не е посочено какви
точно разходи, освен възнаградителната лихва, са включени в ГПР и какво е стойностно
измерение в проценти на всеки един от формиращите ГПР компоненти. Така например в
договора за кредит е уговорено заплащане на такса ангажимент в размер на 175.00, както и
застрахователна премия в размер на 1680.00 лева, като заплащането им представлява разход
за кредитополучателя и са били известни на кредитора към момента на сключване на
договора за кредит. Въпреки това в договора и условията по него липсва каквото и да е
посочване дали таксата и премията са включени в размера на ГПР и какъв процент от
размера на кредита представляват те на годишна база. Това, освен че противоречи на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, лишава кредитополучателя, а и съда от възможността да извърши
преценка за съответствието на договора с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
за максималния размер на разходите по кредита. Поради това съдът приема, че договорът за
потребителски кредит е сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1,
4
т. 10 от ЗПК.
В своята практика Окръжен съд Русе приема, че ГПР сам по себе си не е „клауза“ и
затова същият няма как да бъде нищожен. ГПР е изразител на това какви разходи
потребителят следва да заплати за ползването на заетата от него сума, поради което същият
се явява стойностен показател на цената, която заемополучателят ще заплати за да ползва
възмездно отстъпените му парични средства. ГПР е величина, която се формира при
калкулацията на всички дължими допълнителни плащания от страна на потребителя, като
същата се извършва от кредитодателя и поради това не може да бъде уговорена под формата
на клауза. Задължение на търговеца е добросъвестно да включи всички разходи съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК за потребителя при пресмятането на ГПР, като некоректното изпълнение на
това задължение се приравнява на липса на отразен ГПР в договора и е нарушение по чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК, влечащо след себе си като последица недействителността на договора за
потребителски кредит съгласно чл. 22 ЗПК.
Не би могла да се приложи в случая и разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.
На следващо място процесният договор е недействителен като неотговарящ на
изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, а именно: приложените Сертификат № PLUS- 15149318
за застраховка по пакет „Стадарт“ и пакет „Комбинирана защита“, както и общи условия за
застраховка „Защита на плащанията“ (за застрахователни пакети „Стандарт“ и
„Комбинирана защита“) на кредитополучателите по договор за потребителски паричен
кредит на Кардиф Животозастраховане Клон България, Кардиф Общо Застраховане, Клон
България, са на шрифт с размер 10. Нещо повече- в текста на сертификата- по средата на
първа страница и в средата на втора, преди общите условия, шрифтът е с размер 8.
В съображение 31 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити е
посочено, че изискването цялата необходима на потребителя информация да бъде
представена в договора ясно и кратко е поставено с цел на потребителя да бъде дадена
възможност да познава своите права и задължения. Изискването за разбираемост има
съдържателна и формална страна. От една страна клаузите на договора трябва да бъдат
формулирани по начин, който е достъпен за средния потребител, а от друга те следва да
бъдат напечатани на шрифт, който позволява лесното им прочитане и който не е твърде
дребен, за да се избегне опасността той да бъде пренебрегнат от страна на потребителя.
Макар последното изискване да не се съдържа изрично в Директива 2008/48/ЕО, то е
намерило място в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК. Тази разпоредба поставя
допълнителни условия към формата на договора за потребителски кредит като освен да е в
писмена форма, изисква и всички негови елементи да са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Неспазването на това изискване е
санкционирано от законодателя с недействителност (нищожност) на договора за кредит – чл.
22 от ЗПК. Така е и в разглеждания случай.
В приложените към делото сертификат и общи условия към застраховката,
подписани от застрахованото лице, заверени от ищеца „вярно с оригинала“, обаче
5
използваният шрифт е очевидно по- малък по размер от изискуемия от закона. След
визуално сравнение съдът установи, че той е размер 10, а в отделни текстове- 8, което е в
нарушение на изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК и води до недействителност на договора
само на това основание. За извършване на подобно визуално сравняване на два текста,
очевидно различаващи се по размера на използваните в тях шрифтове, не са необходими
специални знания по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ГПК. Разпознаването на вид и размер на
шрифта на документ не изисква специални знания извън техническите такива, които
притежава всеки магистрат с оглед характера на работата, която извършва. Сравняването на
различни по размер шрифтове на текстове, пренесени на хартиен носител е лесно
установимо посредством визуален анализ и за това не са необходими специални знания
(Решение № 210/18.12.2018 год. по в.т.д. № 365/2018 по описа на РОС).
Следва да се посочи също, че застрахователният договор е елемент от договорното
правоотношение между страните по делото, тъй като в чл. 2 от условията по договора за
кредит изрично е записано, че размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на
плащанията“ ще бъде платен директно на застрахователния агент Директ Сървисис ЕАД, а
посочената сума в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски,
съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от
всяка месечна погасителна вноска.
На основание чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит бъде обявен
за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. По делото е установено, макар и без извършването на
съдебно- икономическата експертиза, че кредиторът е предоставил на кредитополучателя
сумата 5 000. 00 лева. Тази сума представлява чистата стойност на кредита по смисъла на
чл. 23 от ЗПК и се дължи на кредитора. От размера на чистата стойност на кредита следва да
бъдат приспаднати направените до момента плащания от ответника, които са в размер на
1243.90 лева /7 месечни вноски от по 177.70 лева/. Следователно в полза на ищеца следва да
бъде признато вземане в размер на разликата от 3756.10 лева. Като недължими по силата на
чл. 23 от ЗПК следва да бъдат отречени вземанията за възнаградителна и мораторна лихва.
По изложените съображения съдът намира, че искът за главница следва да бъде
уважен до 3756.10 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда- 26.01.2021 год. до окончателното плащане, а за
разликата над този размер до предявения- 4 750.38 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Акцесорните искове за възнаградителна лихва в размер на 3 237.12 лева за периода
от 05.04.2018 год. до 05.08.2022 год. и за мораторна лихва в размер на 1 242.69 лева за
периода от 05.05.2018 год. до 15.01.2021 год. следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни с оглед установената по делото недействителност на договора за кредит.
Макар исковете, предявени по реда на чл. 422 от ГПК, да са отхвърлени, съдът
намира, че не дължи произнасяне по заявените при евентуалност осъдителни искове за тези
вземания, доколкото същите са предявени под условие, че не се установи надлежно обявена
предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди датата на подаване на заявлението
6
за издаване на заповед за изпълнение, а както се посочи, договорът за потребителски кредит
е обявен за недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, не е породил желаните от страните
правни последици и обявяването на
предсрочна изискуемост е без правно значение.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноските
в исковото и заповедното производство, включително юрисконсултско възнаграждение
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП, съразмерно на
уважената част от исковете. В заповедното производство те са в размер на 95.47 лева (от
присъдените 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение и 184.60 лева- държавна такса). В
исковото производство разноските с в размер на 684.90 лева (от дължимите 100.00 лева-
юрисконсултско възнаграждение, 184.90 лева- държавна такса и 400 лева- възнаграждение
на особения представител на ответника).
Разноски в полза на ответника не се присъждат, тъй като искане за това не е направено,
а и няма данни да е сторил такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ХР. Р. КЮЧ., ЕГН
********** от гр. Русе, ул. Ю* № 14, бл. 76, вх. 2, ет. 6 дължи на БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А. с адрес на управление: Фрация, гр. Париж, бул. Осман № 1,
представлявано от л.д. чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А., клон България,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сграда 14, представлявано от Д*Д*, чрез юрисконсулт Н.М., сумата 3756.10 лева,
представляваща чистата стойност на кредита по Договор за потребителски паричен кредит
№ PLUS- 15149318 от 03.08.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 26.01.2021 г., до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 173/28.01.2021 г. по реда на
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 380/2021 г. по описа на Районен съд- Русе, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за разликата над 3756.10 лева до предявения размер от 4750.38 лева, както
и исковете за съществуване на вземане за възнаградителна лихва в размер на 3 237.12 лева
за периода от 05.04.2018 год. до 05.08.2022 год. и за мораторна лихва в размер на 1 242.69
лева за периода от 05.05.2018 год. до 15.01.2021 год., за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 173/28.01.2021 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 380/2021 г. по описа
на Районен съд- Русе.
ОСЪЖДА ХР. Р. КЮЧ., ЕГН ********** от гр. Русе, ул. Ю* № 14, бл. 76, вх. 2, ет. 6 да
заплати на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С. А. с адрес на управление: Фрация, гр.
Париж, бул. Осман № 1, представлявано от л.д. чрез БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С. А., клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от Д*Д*, чрез юрисконсулт Н.М.
7
сумата 95.47 лева- разноски в заповедното производство и 684.90 лева- разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8