№ 16035
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110128240 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на И. К. Д., с ЕГН: **********, с адрес:
адрес, съдебен адрес: адрес, чрез адв. Д. М. М. срещу ЮЛ, с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: адрес, представлявано от З.С.Р., с която се иска:
-да бъде прогласена нищожността на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за
експресно разглеждан предвидена в договор за паричен заем № ********** от 04.05.2020 г.
и
-ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 71.58 лева,
представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем № ********** от
04.05.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 04.05.2020 г. И. К. Д. е сключил договор за паричен заем №
********** с ЮЛ /с предишна фирма ЮЛ/. Страните са се договорили за отпуснатия заем да
бъде в размер на 200 лева, при погасяване в срок до 03.06.2020г. В посочения договор
кредиторът е уговорил, че ГПР е в размер на 49.6%, лихвен процент за кредита в размер на
40.94%, сума на лихвата за срока на договора 6.73 лв. В договора е записано, че
кредитополучателят дължи сума в размер на 51.26 лв. такса за бързо разглеждане. На
08.05.2020 г. между страните е сключен анекс към договора с който анекс е отпусната
допълнителна сума в размер на 130 лв., като сумата за експресно разглеждане се променя в
размер на 82.47 лв. На 18.05.2020 г. между страните отново е сключен анекс към договора с
който анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 400 лв., като сумата за експресно
разглеждане се променя в размер на 156.02 лв. На 18.05.2020 г. между страните е сключен
трети анекс към договора с който анекс е отпусната допълнителна сума в размер на 210 лв.,
като сумата за експресно разглеждане се променя в размер на 189.73 лв. На 18.05.2020 г.
между страните е сключен четвърти анекс към договора с който анекс е отпусната
допълнителна сума в размер на 360 лв., като сумата за експресно разглеждане се променя в
размер на 247.52 лв. На 02.06.2020 г. между страните е подписан договор за удължаване на
срока за погасяване, като новият договорен срок е до 03.07.2020 г.
Твърди се, че И. К. Д. е погасил сумата по договора, като за срока па договора е
1
заплатил по сметка на дружеството изцяло сумата по договора, включително и такса за
експресно разглеждане, а именно: 535.11 лв.
Поддържа се, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл.
22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно
годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като в договора за потребителски
кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок
от посочения, което е пад максимално установения праг на ГПР. Сочи се, че в ГПР следва да
се включат възнагражденията за допълнителна услуга, които са инкорпорирани в самия
договор и всъщност представляват прикрити разходи по кредита, с които се стига до
надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Поддържа се, че
грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата па непосочен
ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви
за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Прави се позоваване на 10а от ЗПК - изрична забрана да се изискват такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Сочи се, че е
случая се касае до такса за отпускане на кредита. Същата представлява начин кредиторът да
си набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен
принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/
печалба към договорената възнаградителна лихва.
Претендират се разноски.
Представени са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
който искът се оспорва като недопустим, неоснователен, необоснован и недоказан.
Сочи се, че след справка във вътрешната си система, ответникът не открива кредитно
правоотношение, което да отговаря на твърденията на ищеца за уговорени цитираните от
него параметри, нито пък има информация за погасени суми по такова правоотношение.
Липсват доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца за възникнало между страните
кредитно правоотношение.
Поддържа се, че приложеният към исковата молба „разчет на плащанията“
представлява частен документ, който обаче не притежава абсолютно никаква
доказателствена стойност досежно съдържанието, доколкото този документ не е подписан,
следователно не може да се установи неговото авторство, респективно да бъде извършена
преценка за неговата достоверност.
Изложени са доводи за злоупотреба с процесуални права от страна на ЮЛ.
Претендират се разноски. Възразява се срещу претендираните разноски от ищеца.
В съдебно заседание е прието направеното изменение на размера на осъдителния иск
като се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
660.66 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за паричен заем №
********** от 04.05.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е
изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като компетентно изготвено и
следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи на съда. Вещото лице след
предоставяне от страна на ответника на извлечения по Договор за кредит с № ********** от
2
04.05.2020г. и анексите към него с представени дати на усвояване и разбивка на дължимите
суми след всяко усвояване и справки - извлечения относно наредени плащания - към И. Д. и
от И. Д. е констатирало, че на 04.05.2020г. между „ЮЛ” *** и И.К.Д. е сключен Договор за
кредит № ********** при следните параметри:
- Сума на кредита : 200.00 лв.
- Годишна лихва : 40.94%
- ГПР: 49.60%
- Срок на кредита : 30 дни
- За бързо разглеждане на кредита : 51.26 лв.
- Дата на получаване на сумата : 04.05.2020г.
- Падежна дата : 03.06.2020г.
- Дата на погасяване : 08.05.2020г.
Съгласно т.4 от общите условия към Договора за кредит, кредиторът се задължава да
даде отговор на кредитополучателя дали искането за кредит е одобрено в срок от 7
календарни дни. Кредиторът дава право на кредитополучателя изрично да заяви
получаването на допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане и
получаване на отговор до 15 минути от изпращане на Искането за отпускане на кредит. За
допълнителната незадължителна услуга се дължи Такса за експресно разглеждане, която се
изчислява спрямо сумата на кредита /допълнителния кредит и периода на договора за
кредит.
Съгласно т.7.1 от ОУ към Договора за кредит, ГПР представлява процент, отразяващ
общите разходи за Кредита ( настоящи и бъдещи), като например лихва, комисионни, преки
и косвени разходи, известни на Кредитора и дължими от Кредитополучателя. ГПР не
включва разходите, които Кредитополучателят заплаща в резултат от неизпълнението на
задължения, както и разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на
кредитополучателя по негово искане.
С Анекс 1 от дата 08.05.2020г., към Договор за кредит № ********** от 04.05.2020г.
страните се споразумяват за допълнителна сума в размер на 130.00 лв., като таксата за бързо
разглеждане се променя на 82.47 лв. Сумата за връщане е в размер на 422.99 лв.
С Анекс 2 от дата 18.05.2020г., към Договор за кредит № ********** от 04.05.2020г.
страните се споразумяват за допълнителна сума в размер на 400.00 лв., като таксата за бързо
разглеждане се променя на 156.02 лв. Сумата за връщане е в размер на 903.70 лв.
С Анекс 3 от дата 18.05.2020г., към Договор за кредит № ********** от 04.05.2020г.
страните се споразумяват за допълнителна сума в размер на 210.00 лв., като таксата за бързо
разглеждане се променя на 189.73 лв. Сумата за връщане е в размер на 1151.17 лв.
С Анекс 4 от дата 18.05.2020г., към Договор за кредит № ********** от 04.05.2020г.
страните се споразумяват за допълнителна сума в размер на 360.00 лв., като таксата за бързо
разглеждане се променя на 247.52 лв. Сумата за връщане е в размер на 1575.41 лв.
На дата 02.06.2020г. е извършено плащане за частично погасяване на задълженията по
Договора за кредит и анексите към него - сумата от 700.00 лв.
На дата 02.06.2020г., с Анекс № 5 е предоставена сумата от 875.41 лв. за окончателно
погасяване на задълженията по Договор за кредит № ********** от 04.05.2020г. и четири
анекса към него.
Съгласно сключения договор и четири броя анекси към него вещото лице е заключило,
че общо усвоената главница е в размер на 1 300.00 лв. със срок на ползване 30 дни за сумата
от 200.00 лв., от 04.05.2020г. до 02.06.2020г., със срок за ползване от 26 дни за сумата от
130.00 лв., от 08.05.2020г. до 02.6.2020г., и срок за ползване от 16 дни за сумата от 970.00
3
лв., от 18.05.2020г. до 02.06.2020г.
Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо изплатената сума по кредита
и използвайки нормативно установената формула в Приложение №1 към чл. 19, ал. 2 от
ЗПК, вещото лице е изчислило, че действителния размер на ГПР /годишен процент на
разходите/ е 397.41 %.
Общо по Договор № ********** от 04.05.2020г. и анексите към него, за период от
04.05.2020 до 02.8.2020г. ( 91 дни, или три месеца) движението е следното:
• Предоставени заемни суми общо: 2 475.41 лв. в т.ч. реално усвоени суми : 1600.00 лв.
/ без сумата от 875.41 лв. за рефинансиране /
• Начислени лихви общо : 34.61 лв.
• Начислени такси за бързо разглеждане общо : 299.60 лв.
• Начислени такси за удължаване общо : 326.45 лв.
Общо лихви и такси : 660.66 лв.
Общо главници, лихви и такси : 3 136.07 лв., в т.ч. без рефинансираната сума - 2260.66
лв.
Извършени плащания по договора и анексите към него общо : 3 136.07 лв. в т.ч. реално
платени суми : 2 260.66 лв. / без сумата от 875.41 лв., представляваща рефинансиране /.
С определението по чл. 140 ГПК съдът е задължил на основание чл. 190 ГПК
ответника да представи по делото процесния Договор за паричен заем №
**********/13.04.2020 г., включително да предостави, разписки от счетоводството за
получени суми, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредит. Същото не е сторено и следва да бъде приложена последицата по
чл. 161 ГПК като съдът приема, че договорът има съдържание/договорни клаузи/ именно
посоченото от ищеца в исковата молба. Същото се подкрепя и от изводите на вещото лице,
което при изготвяне на приетата експертиза се е запознало с процесния договор и неговото
съдържание.
Съдът е указал на страните, че следи служебно за неравноправни клаузи в
потребителски договори.
В общите условия на договорите за кредите е определение, че „такса за бързо
разглеждане“ представлява Такса за предоставяне на допълнителна незадължителна услуга
по искане на Кредитополучателя, която гарантира обработка на Искането за кредит и
отговор в рамките на 15 (петнадесет) минути от подаването му по електронен път, по
телефон или на хартиен носител в офис на Партньор. Таксата за бързо разглеждане може да
бъде заявена при подаване на искане за отпускане на Кредит и/или Допълнителна сума по
Кредит при срокове и условия, посочени в ОУ и съгласно Тарифа на Кредитора. В т. 4.2 -
4.5 е посочено, че кредиторът предоставя възможност на Кредитополучателя да заяви
изрично бързо разглеждане на подаденото Искане за отпускане на кредит. Услугата бързо
разглеждане е допълнителна незадължителна услуга, която се предоставя при изрично
искане от страна на Кредитополучателя и гарантира обработка на Искането и предоставяне
на отговор до 15 (петнадесет) минути от изпращането му. Когато Искането за отпускане на
кредит постъпи извън работното време на Кредитора, в неработен ден или на официален
празник, се допуска забавяне в обработката извън посочените 15 (петнадесет) минути, но
при всички случаи се гарантира приоритетно разглеждане и ускорена процедура за отговор в
срок до 2 (два) часа от началото на първия следващ работен ден. Кредиторът не може да
бъде държан отговорен за забавяния, възникнали поради технически проблеми или по вина
на Кредитополучателя (например при изключен мобилен телефон). Кредиторът се задължава
да изпълни услугата в първия възможен момент. За заявката на допълнителната
незадължителна услуга за бързо разглеждане на Искането за кредит, Кредитополучателят
4
дължи Такса за бързо разглеждане, която се изчислява спрямо сумата на Кредита и срока на
Договора за кредит. Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е
посочена в Специалните условия на Договора за кредит и е включена в Тарифа на
Кредитора, налична на Началната страница. Допълнителната незадължителна услуга за
бързо разглеждане не е задължително условие за отпускането на сумата по заявения Кредит
и не увеличава възможностите на Кредитополучателя да получи Кредит.
Съгласно т. 13.1 от ОУ 13.1. кредитополучателят има право да поиска да бъде удължен
Срокът за връщане на кредита. Удължаването на Срока за връщане е допълнителна
незадължителна услуга, която се предоставя по искане на Кредитополучателя, съобразно
Тарифа на Кредитора. Кредиторът има правото, съобразно индивидуалната кредитна оценка
на Кредитополучателя, да откаже предоставянето на заявената услуга. В случай на получен
превод на сума по отказана услуга за удължаване Срока за връщане на кредита, Кредиторът
има правото да използва получената сумата за погасяване на задължението, съобразно реда
по т.11.10.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 5 ЗПФУР за договора за предоставяне на
финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на
потребителите. В чл. 143, т. 5 от ЗЗП е установено, че неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка.
Начислените в договорите/ и анексите към него въз основа на ОУ/ такса за бързо
разглеждане и такса за удължаване на срока са свързани с усвояване и управляване на
кредита и са начислени в противоречие с разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Правната
норма на чл. 10 а, ал. 2 от ЗПК установява забрана за начисляване на такси и разноски,
свързани с усвояване и управление на кредита, поради което начисляването на такава в
противоречие със закона и е недължима от ответника. Неравноправността на клаузите в
посочената хипотеза представлява частен случай на противоречие с добрите нрави, а като
допълнителен аргумент за това е и обстоятелството, че размерът им е несъвместим и с
краткия срок за погасяване на задължението за връщане на заетата сума от 30 дни. Затова
такива такси са неоснователно начислени в тежест на ищеца като част от платените от него
за погасяване кредита суми.
Таксите за тези услуги, дължими отделно от главницата и възнаградителната лихва по
договора за кредит, представлява възнаграждение за извършена от кредитора конкретна
дейност или услуга и би следвало дължимостта им да е обусловена от това дали кредиторът
е изпълнил насрещното си задължение - да извърши дейността или да предостави услугата,
като освен това както възнаграждението за това е следвало да се включи в ГПР, а в случая
това видно от правилото посочено в общите условия не е сторено.
В случая в т.4 и т. 13 от ОУ само формално са уговорени такси, а СРС намира, че
фактически се дължи не такса, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на
кредитора. Таксата за бързо разглеждане е включена изначално в преддогвоорната
информация по чл. 18, ал.1, т. 1 от ЗПФУР. За съда е неясно как кредитополучателя би
могъл да избегне заплащането на тази такса в рамките на автоматизирания процес чрез
електронната система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика за отпускане на кредита. Налага се извода, че таксата за т.н. „услуга“ не е нито
допълнителна нито незадължителна. Напротив, във всички случаи вземането за тази такса
ще възникне в сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга,
като следва да се заплаща, заедно с общата дължима сума по кредита.
Фактически не се касае за такса за извършване на допълнителна услуга, а за вземане,
което се плаща заедно с вноската за главница и лихва, което вземане представлява
5
допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е
уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за
кредитора. След като тази такса е нищожна, тя не се дължи от ответника.
Нищожна е и таксата за удължаване на срока, като противоречаща на закона. Изрично
чл. 10а от ЗПК предвижда, че не се събират такси за управление на кредита. Таксуването на
кредитополучателя за отсрочване/разсрочване на вноски е незаконно.
След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който
гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включена и тази такса за експресно разглеждане, която е
сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният лихвен процент няма да е 40.94 %
както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него участва и вземането съответно от
299.60 лв.- такси за бързо разглеждане и 326.45 лв.-такси за удължаване. Нарушен е чл.11,
ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участват и сумите от 299.60 лв.-
такси за бързо разглеждане и 326.45 лв.-такси за удължаване Това не е сторено, поради
което е нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването й размера на ГПР, той надвишава
законовия максимум- 50 %, а имено представлява повече от пъти размера на законна лихва -
/чл.19, ал.4 ЗПК/, в процесния случай 397.41 %.съобразно заключението на вещото лице.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде прогласен за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 2475 лева,
като не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
за уговорената такса, представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в ГЛП
и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи,
съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната
цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за
премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез
самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като
продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако
знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може
да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите
на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de
Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13,
EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и
C‑179/17, EU:C:2019:250/.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална
липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
акт.
В процесния случай се установява от заключението на вещото лице, че ищецът е
6
заплатил в полза на ответника сумата от общо 3 136.07 лева. В хипотезата на чл. 55, ал. 1,
пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да докаже само предаването на вещта, съответно плащането на
съответната парична сума. Същият не е задължен да доказва обстоятелството, че
предаването на вещта, съответно плащането на сумата е извършено без правно основание.
Задължението да докаже, че е налице правно основание за даването или плащането е на
ответника, тъй като именно наличието на това основание му дава възможност да задържи
полученото и предявения срещу него иск да бъде отхвърлен./ Решение № 148 от 10.09.2019
г. по гр. д. № 2183 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение/
В рамките на процеса ответникът доказа единствено основание да задържи сумата от
2475 -чистата стойност на недействителния, на основание чл. 23 от ЗПК, договор за кредит.
Въз основа на горния извод на съда сумата от 661.07 лева е заплатена от заемателя без
основание- по нищожна договорна клауза. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както
когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание,
така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът
докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без
основание./ в т.см. Решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. Отделение/
Така съдът установява, че сумата от 661.07 лева е платена при начална липса на
основание и иска за връщане на тази сума е основателен. В процесния случай ищецът
претендира връщане на по-малка сума – 660.66 лева. С оглед диспозитивното начало съдът е
ограничен до размера на исковата претенция и следва да уважи иска за по-малката сума-
тази от 660.66 лева.
Основателна е и претенцията за законната лихва върху даденото без основание,
начиная от предявяване на иска -25.05.2023 г., до окончателното плащане.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника, следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от
приетите по делото писмени доказателства са в размер на 100 лева държавна такса и 300
лева- депозит за вещо лице и 5 лева такса за съдебно удостоверение. Тъй като адвокатската
помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се
присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 480 лева, определен
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения във вр. §2а от ДР на същата.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от И. К. Д., с ЕГН: **********, с адрес: адрес срещу
ЮЛ, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: адрес, представлявано от З.С.Р., иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК на основание чл. 10а ЗПК и чл. 23 ЗПК, нищожността
на клаузата, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждан предвидена в
договор за паричен заем № ********** от 04.05.2020 г.
ОСЪЖДА ЮЛ, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: адрес,
представлявано от З.С.Р. и А.М. да заплати на И. К. Д., с ЕГН: **********, с адрес: адрес,
на оонование чл. 55, ал. 1 предл. 1 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 660.66 лева,
представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем № ********** от
04.05.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от 660.66 лева лева, считано от датата
на депозиране на исковата молба /25.05.2023 г./ до окончателното й изплащане както и сума
в размер на 405 лева- съдебно деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЮЛ, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: адрес,
7
представлявано от З.С.Р. и А.М., да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на ЮЛ,
БУЛСТАТ: ***, адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8