РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Пловдив, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Бл. Бедросян
при участието на секретаря Елена В. Ангелова
като разгледа докладваното от Мариета Бл. Бедросян Търговско дело №
20215300900528 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 432 от КЗ.
Ищецът Д. Е. Б., ЕГН **********, действащ като непълнолетен със
съгласието на майка си Е. Ф. Б., ЕГН **********, и двамата от с. *****,
община ******, област *****, ул. *****, със съд. адрес: гр. ******, ул. ******,
офис **, чрез адв. П. К. от САК, е предявил срещу ответника „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД иск за обезщетяване на неимуществени вреди в размер на
50 000 лв., причинени при ПТП на ****** г., ведно със законната лихва,
считано от 22.11.2019 г. до окончателното плащане, както и адвокатски
хонорар по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., вр. ЗДДС.
Твърди, че на ****** г. в с. ***** по ул. ********** в посока гр. ***** се
движил лек автомобил „Рено Меган“, рег.№ *******, управляван от водача П.
В. В., който нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал
велосипедиста Д. Е. Б., като в резултат на удара на последния е била
причинена закрита фрактура на дясната бедрена кост. Пострадалия ищец е бил
приет в КОТ на УМБАЛ „******“ ЕАД – ***** със силни болки в лявото
бедро, което е било с видима деформация, с натъртвания и болки по тялото и
главата. След извършване на необходимите изследвания е установено малко
количество течност в коремната кухина и дислоцирана спираловидна
1
фрактура на проксималната диафиза на фемура, като под обща анестезия е
било извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация. На
25.11.2019 г. ищецът е бил изписан с препоръки за медикаментозна терапия и
придвижване с патерици, без да се натоварва оперирания крайник.
В резултат на получените при ПТП травми ищецът е претърпял силни
болки и страдания. В продължение на 1 месец не е могъл изобщо да движи
крака си, продължително време се е нуждаел от помощ и обслужване в
ежедневието, не е могъл да посещава учебни занятия. Освен физическите
болки и неудобства, ищецът е преживял и силен стрес и страх, което заедно с
получените травми се е отразило изключително негативно на здравословното
и емоционалното му състояние, предвид и на специфичната му възраст, тъй
като към датата на ПТП е бил на ** г.
По случая е образувано ДП № 273/2019 г. на РУ – Хисаря при ОД на
МВР - *****, пр.пр.№ 9927/2019 г. на РП – Пловдив.
За управлявания от виновния водач П. В. лек автомобил „Рено Меган“,
рег.№ *******, е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, обективирана в застрахователна полица №
**************** със срок на валидност до 05.08.2020 г. Ищецът е предявил
на 25.03.2021 г. претенция за заплащане на обезщетение пред застрахователя,
по която е образувана щета № **********, но обезщетение до момента не е
изплатено.
Ето защо моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на процесното ПТП, в размер от
50 000 лв., ведно със законната лихва от 22.11.2019 г. и адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба. В
подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и
експертиза.
Ответникът „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД – София, бул. Витоша 89-
Б, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Ю. К., е подал отговор, в който заявява,
че оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер.
Твърди, че по образуваната застрахователна преписка не е постановен
отказ, а са изискани документи за механизма на ПТП и влязъл в сила акт,
2
установяващ вината на застрахования водач, но такива не са били
представени, поради което не се установяват елементите на деликтната
отговорност по отношение на същия.
Счита претендираното обезщетение за прекомерно завишено и
несъответстващо на принципа на справедливостта по чл. 52 от ЗЗД.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на пострадалия, който като велосипедист е нарушил правилата за движение по
ЗДвП. Оспорва и претенцията за лихви.
Не оспорва наличието към датата на ПТП – ****** г. на валидно
застрахователно правоотношение за лекия автомобил „Рено Меган“, рег.№
*******, по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със
застрахователна полица № ***************** със срок на валидност до
05.08.2020 г., но счита, че искът е недоказан и неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, ведно с присъждане на разноски.
Прави възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора и в молба от
04.03.2025 г. по съществото на спора.
В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства
и експертиза.
Ищецът е подал Допълнителна (искова) молба, в която заявява, че
оспорва твърденията и възраженията на ответника като неоснователни.
Противопоставя се на доказателствените му искания и прави възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ответникът е подал Допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа
изцяло отговора и изложените в него твърдения, възражения и искания.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
предявения иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото писмени доказателства – Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № *********** от ****** г. на РУ на МВР –
Хисаря, план – схема на възникнало ПТП, както и от материалите пр.пр.№
9927/2019 г. на РП - Пловдив (л. 183 – 435) се установява, че с Постановление
3
от 25.11.2024 г. на РП – Пловдив наказателното производство по ДП №
273/2019 г. на РУ– Хисаря е прекратено, тъй като след извършен следствен
експеримент с велосипедиста и събиране на множество доказателства е
установено, че водачът П. В. е нямал техническа възможност да реагира с
екстремно спиране на лекия автомобил, тъй като велосипедистът Д. Б. е
навлезнал внезапно на пътното платно на място, по начин и в момент, когато
това не е било безопасно за него, и е попаднал в опасната зона на спиране на
автомобила. С оглед на това деянието на водача на лекия автомобил се явява
случайно такова по смисъла на чл. 15 от НК, като за същото вече е
реализирана и административно-наказателна отговорност с НП № 19-0273-
000814/25.11.2019 г. на РУ – Хисаря.
Постановлението е потвърдено с Определение № 185/26.02.2025 г. по
ч.н.д.№ 6686/2024 г., ПРС, 22 н.с., което не е влязло в сила, тъй като е
обжалвано и е образувано ч.н.д.№ 895/2025 г., ПОС, което е висящо.
От приетата по делото съдебна авто-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице инж. В. Г. С., която съдът възприема като компетентна,
безпристрастно изготвена и неоспорена от страните, както и от обясненията,
дадени от вещото лице в съдебно заседание на 28.09.2022 г., се установява, че
на ****** г. около ***** ч. в с. *****и, община ******, на кръстовището
между ул. ********** и ул. ******. е настъпило ПТП между лек автомобил
„Рено Меган“, рег.№ ******, собственост на „******“ ООД и управляван от
водача П. В. В., и велосипедиста Д. Е. Б.. Произшествието е настъпило на
хоризонтален и равен участък от пътя в зоната на кръстовище при движение в
тъмната част от денонощието, при видимост на изкуствена светлина –
автомобилни фарове и улично осветление. Платното за движение в мястото на
ПТП има настилка от асфалт, която по това време е била суха и без спирачни
следи.
Водачът П. В. е управлявал лекия автомобил по платното за движение на
ул. ********** в посока от юг на север. Велосипедистът Д. Б. се е движил по
ул. ******. в посока от изток на запад, към кръстовището с ул. ********** –
отдясно на ляво пред лекия автомобил. След навлизане на велосипедиста Б. в
кръстовището е настъпил удар в предната част на лекия автомобил „Рено
Меган“ и лявата страна на велосипеда и велосипедиста. Непосредствено
преди удара велосипедистът се е движил отдясно на ляво пред лекия
4
автомобил, а в момента на удара велосипедистът е бил разположен косо на
предната част на автомобила. Предната част на велосипеда е била насочена
наляво спрямо посоката му на движение и е поела първоначалния удар от
предната броня на автомобила, след което е последвало възкачване на
велосипедиста на предния капак на автомобила с достигане на предното
обзорно стъкло с носене, последвало отхвърляне и падане на пътната
настилка.
Скоростта на движение на автомобила преди удара е била около 36
км./час, а на велосипедиста – около 18 км./час.
Според вещото лице, ако велосипедистът се е движил без да спре на
намиращия се пред него пътен знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство“, и без промяна на скоростта, то от зоната на пътния знак
до мястото на удара са изминали 2,36 сек., а от навлизането му на платното за
движение до мястото на удара – 1,24 сек.
При спиране велосипедиста в зоната на пътен знак Б2 и
равноускорително движение след потегляне, то от зоната на пътния знак до
мястото на удара са изминали 4,73 сек., а от навлизане на велосипедиста на
платното за движение до мястото на удара – 1,47 сек.
И при двете хипотези от момента на навлизане на велосипедиста на
платното за движение водачът на лекия автомобил е нямал техническа
възможност да избегне удара чрез безопасно екстремно спиране. Възможност
да спре преди мястото на удара водачът би имал, ако се е движил с максимална
скорост 23,74 км./час, респ. 27,12 км./час, и е започнал да реагира с екстремно
спиране на движението на велосипедиста в зоната на пътен знак Б2. Когато
обаче велосипедистът се е намирал в зоната на пътен знак Б2, видимостта на
водача на лекия автомобил е била ограничена от тухлена ограда на имот, което
е видно и от снимковия материал, част от експертизата.
Велосипедистът е имал техническа възможност преди да навлезе в
кръстовището да възприеме движещия се на къси светлини лек автомобил по
път с предимство (ул. **********) и да го пропусне или да задейства
спирачната система на велосипеда и да отложи навлизането си в
кръстовището. Няма данни между лекия автомобил и велосипедиста да са
преминавали други МПС, които да попречат на последния да възприеме лекия
автомобил.
5
По делото е разпитан свидетеля П. В. В. – участник в процесното ПТП,
показанията на който съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви, но при условията на чл. 172 от ГПК, предвид възможната
му заинтересованост от изхода на спора.
От тях се установява, че на ****** г. в с. *****й свидетелят В.
управлявал лек автомобил „Рено Меган“, рег.№ ******* - „към *** часа,
прибирах се от работа и управлявах служебен автомобил „Рено Меган -
Сценик“. …движех се в посока от ****** към *****, по главната улица на
село *****. Беше тъмно, движех се в средна лента, пътната маркировка
следвах и както се движех, в мен се удари нещо, което първоначално и аз не
разбрах какво беше. Единствено, което видях беше една сянка, която идваше
към мен, може би инстинктивно с лявата ръка съм завил леко наляво, за да
избегна удара и след това завих надясно, за да не се случи второ ПТП с някой
насрещно движещ се.
Беше тъмно и нямаше улично осветление. Единствено имаше една
улична лампа на спирката, която се пада по посока на ***** отляво, от
другата страна. Сянката дойде от неосветената част. Аз се движех на
включени къси светлини. Абсолютно не съм имал време да натисна спирачка,
инстинктивно леко завих наляво. По посоката ми на движение от дясна
страна има друга уличка, от която излезе въпросния обект. Мисля, че
улицата не е глуха, на тази улица има знак „Стоп“ за тези, които идват
отдясно. Аз се движех по главен път и за мен нямаше знак „Стоп“… Всеки
ден пътувах по тази улица, защото това е пътя ми за работа. Не съм видял
знака „Стоп“ на дясната уличка, защото беше тъмно.
След като стана сблъсъка, отбих колата вдясно, слезнах и видях, че
има паднало дете. Отидох до него, детето беше в съзнание, но имаше кръв
по лицето. Детето беше много разстроено, каза ми: „Извинявай, искам да се
прибера вкъщи.“ и ми каза, че няма спирачка на велосипеда. Застанах пред
детето, за да го пазя от минаващите коли и се обадих по телефона на 112.
Казах на тел. 112, че наблизо има патрулка, за да може по-бързо да
пристигне, тъй като беше оживено движението. Не местих нито детето,
нито велосипеда. Имаше желание от някои хора, които бяха там, да
преместят велосипеда, но аз лично не им дадох, докато не дойде полиция.
Оказа се, че велосипедът не е собственост на детето, което блъснах, а на
6
някакъв дядо, който искаше да си го прибере, но аз не му разреших.
В предната дясна част на автомобила се удари момчето с велосипеда.
Мислех, че удара е встрани на моя автомобил, но после се оказа, че всъщност
момчето се е ударило с велосипеда в предната дясна броня, тъй като
предната гума на велосипеда беше изкривена. По автомобила, който
управлявах, също има щети - счупено предно стъкло и изкривен преден капак.
Още тогава казах, че се движех с не повече от 50 км./час. Аз минавам
всеки ден по този път. Преди мястото на удара има детска градина, има
мост и има ограничение от 30км./час. Пътя има едно платно за движение в
посока към ********и едно в обратна посока. Аз се движех по посока на
*****, близо до пътната маркировка, в лявата част на платното, защото
знам, че може да изкочи нещо от дясно.
Случвало ми се и друг път да изскача внезапно някой, но този път не
можах да реагирам по никакъв начин, защото беше внезапно. Нямам ясен
спомен какво точно се случи, а от разговора със разследващия полицай
разбрах, че съм се движел по пътната маркировка и леко в ляво е била
отклонена колата. 30-40 метра над детска градина има пешеходна пътека,
тя се намира преди удара. Срещу спирката, която беше от ляво, там няма
пешеходна пътека.
Пътната настилка беше суха, времето беше нормално за сезона -
студено, гумите ми бяха нови. Преди да настъпи удара нямаше никакви
препятствия пред мен. След удара веднага отклонявам колата вдясно и
спирам. За мен това не е Т-образно кръстовище, това си е главен път, който
има завой на дясно. Не мога да ви кажа сянката, която видях, в каква посока
точно се движеше. Аз усетих удара една идея в самото начало на улицата,
където излиза велосипедиста, по посока на моето движение в самото начало
на улицата, т.е. по посока на движение на автомобила в самото начало,
където излезна сянката. Ударът стана непосредствено след като достигнах
улицата, от където се появи велосипедиста. От двете страни на
страничната уличката има къщи, които ограничават видимостта ми
спрямо идващите по страничната уличка. Аз възприех удара в началото на
страничната уличка.
Преди настъпване на удара не съм задействал спирачната система,
защото не възприех някаква опасност. В последния момент отклоних леко
7
наляво и единственото, което разбрах е, че се е случило ПТП. Всичко стана
много бързо и аз не го възприех предварително, за да реагирам.“
По делото са приети съдебно-медицински експертизи, изготвени от
вещото лице д-р К. С. П. – ******* в УМБАЛ „******“ ЕАД – *****, които
съдът възприема като компетентни, безпристрастно изготвени и неоспорени
от страните. От тях и от обясненията, дадени от вещото лице в съдебно
заседание на 08.06.2022 г., както и от представената от ищеца мед.
документация (л. 9, 103, 1761 и 177) се установява, че при процесното ПТП на
****** г. ищецът Д. Б. е получил дислоцирана спираловидна фрактура в
горната част на лявото бедро, охлузване на тялото и крайниците и контузия на
главата. Откаран е в УМБАЛ „******“ ЕАД, където е поставен на директна
екстензия на левия крак със скоба през костта на лявата подбедрица. На
20.11.2019 г. е опериран, като е извършено открито наместване на фрактурата
на лявото бедро и е поставена метална остеосинтеза с плака и винтове. В
следоперативния период е лекуван с преливане на кръв, водно-солеви
разтрови, антибиотици и аналгетици и е изписан на 25.11.2019 г.
Счупването на лявото бедро е предизвикало у ищеца силни болки и
страдания, поради което е приемал аналгетици. Болката е била постоянна, със
затихващ характер в продължение на 2-3 месеца. Имал е затруднени движения
на ляв долен крайник, като 3-4 месеца е трябвало да ходи с патерици, без да
стъпва на оперирания крак.
Към момента ищецът ходи самостоятелно с накуцваща походка.
Имплантът е отстранен оперативно. На лявото бедро ищецът има белег от
оперативното лечение по външната част, който е с дължина около 28 см.
Ищецът значително е напълнял, обемът на мускулатурата на лявото бедро е
възстановен напълно. Възстановено е и движението в лявата колянна и
тазобедрена става. Налице е добро костно срастване на лявата бедрена кост,
според направената рентгенография.
Ищецът се оплаква от нощна болка и изтръпване на ляво бедро, които
заедно с накуцващата походка могат да се преодолеят с рехабилитация и
физиотерапия, като по делото няма мед. документация за провежданата
такава.
По делото са разпитани и свидетелите С.Х.А. – брат на ищеца, и Ю. Т.
П., показанията на които съдът кредитира като логични, последователни и
8
непротиворечиви, но при условията на чл. 172 от ГПК по отношение на
първия, предвид възможната му заинтересованост от изхода на спора.
От показанията на свид. А. се установява, че „Отидохме на място и
видяхме как беше блъснат брат ми и лежеше на главния път в село *****и.
Говореше, беше контактен, плачеше. Болеше го крака, лицето му беше в
рани, в кръв. След това дойде линейка, …на следващия ден ходихме да го
видим. Бяха го оперирали и левия му крак беше целият в гипс. Майка ми
остана при брат ми в болницата като придружител, защото той лежеше
на легло, не можеше да се движи, не можеше да става, беше абсолютно
неподвижен и трябваше някой да го обслужва. Не можеше да стане и да
отиде до тоалетна, беше на памперси. Около три месеца се наложи да ходи
с памперси. След няколко месеца започна да се движи с патерици и с наша
помощ. Помагахме му да стане, да вземе патериците и да започва да ходи с
тях. Когато го изписаха от болницата, брат ми се оплакваше, че много го
боли крака, и се налагаше да пие лекарства за обезболяване. Много го болеше
крачето и близо половин година се налагаше да пие лекарства за болките.
Преди инцидента брат ми ходеше на училище, но след това прекъсна,
защото не можеше да се движи, не можеше да ходи, имаше много болки в
крака. След шестия-седмия месец вече махна патериците, сам ставаше от
леглото, сам се движеше. Сега леко накуцва с оперирания крак, боли го.
Казва, че когато стане по-студено времето, кракът започва да го боли.
В момента е по-добре от преди. След инцидента брат ми изпитваше
силен стрес, сънуваше кошмари по цяла нощ, не можеше да спи. Не можеше
да спи, плачеше нощно време. Това продължи около месец и половина-два след
инцидента, след това малко по малко започна да се възстановява“
От показанията на свид. Ю. П. – съсед на ищеца, се установява, че той е
видял Д. „два - три дни след това бях на свиждане в болницата. Беше с
превръзка на главата, имаше гипс на крака и беше доста зле, не можеше да
говори хубаво. Стояхме 10 минути и го оставихме, защото трябваше да си
почива и беше зле.
След като го изписаха също се виждахме. Д. не можеше да се движи,
беше в леглото, пак беше с гипсиран крак, но не мога да кажа колко време.
Беше на памперси и не можеше да стане изобщо от леглото. Около 2-3
месеца може би и 4 мес. не можеше да става от леголото Д.. След това се
9
придвижваше с патерици или с количка, имат инвалидна количка. Преди
инцидента Д. ходеше на училище, но след това не можеше да ходи, защото не
можеше да се движи. Сега Д. продължава да накуцва, не излиза от вкъщи,
най-много да отиде до магазина. Не мога да кажа дали ходи на училище в
момента. Оплаква се, че го боли още крака“.
Не се спори между страните по делото, че за управлявания на ****** г.
от водача П. В. В. лек автомобил „Рено Меган“, рег.№ *******, е налице
валидно сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ със застрахователна полица № BG/*********** със срок на
валидност до 05.08.2020 г.
Ищецът е отправил на 26.03.2021 г. искане до ответника „ДЗИ – Общо
застраховане“ АД за обезщетяване на причинените му при процесното ПТП
неимуществени вреди, по което е образувана застрахователна преписка №
**************. С писмо изх.№ ******/01.04.2021 г. застрахователното
дружество е уведомило ищеца, че се произнесе по искането след представяне
от негова страна на доказателства за установяване на всички обстоятелства
около процесното ПТП и вината на водача, управлявал застрахования товарен
автомобил.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните изводи от правна страна:
Предявеният иск срещу ответното застрахователно дружество с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ е процесуално допустим, като е започнала
процедура по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380 от КЗ за доброволно
уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите на водача на лекия автомобил
и е изтекъл 3-месечния рекламационен срок от сезирането на застрахователя
по реда на чл. 380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията.
Разгледан по същество искът е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Макар изложените в Постановление от 25.11.2024 г. на РП - Пловдив за
прекратяване на наказателното производство ДП № 273/2019 г. на РУ–
Хисаря, пр.пр.№ пр.пр.№ 9927/2019 г., водено за престъпление по чл. 343а, ал.
1, б.„а“, вр. чл. 343, вр. чл. 342 от НК, фактически обстоятелства да не се
ползват с доказателствена сила в гражданското производство, каквато по
аргумент от разпоредбите на чл. 300 от ГПК, респ. чл. 413 от НПК, имат само
10
влязлата в сила присъда на наказателния съд или решението по чл. 78-а от
НПК, от събраните по делото писмени доказателства Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № *********** от ****** г. на РУ на МВР – Хисаря и
план – схема на възникнало ПТП, които са официални свидетелстващи
документи, както и от кредитираните свидетелски показания на свид. В., от
САТЕ и СМЕ се установява, че по повод на процесното ПТП на ****** г. в с.
*****и, община ****** е налице фактическият състав на непозволеното
увреждане по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗЗД.
В резултат на противоправното поведение на прекия причинител на
деликта - водача на лекия автомобил „Рено Меган“, рег.№ ****** - П. В. В.,
който на ****** г. около ***** ч. в с. *****и, община ******, на
кръстовището между ул. ********** и ул. ******. е ударил велосипедиста Д.
Е. Б., като от момента на видимост към велосипедиста, преди попадането му в
опасната зона на автомобила, не е започнал да реагира с екстремно спиране и
не е съобразил скоростта си на движение, която макар и под максимално
допустимата, не е отговаряла на конкретната пътна обстановка – в тъмната
част от денонощието, в населено място, при наличието на странични улици,
частично ограничена видимост от тухлен зид и реална опасност от
движението на други лица или МПС – нарушение на правилата за движение
по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар,
с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението“, е причинил на ищеца Д. Е. Б. неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпени умерено силни психически болки и страдания в резултат на
получените при ПТП телесни увреди – дислоцирана спираловидна фрактура в
горната част на лявото бедро, охлузване на тялото и крайниците и контузия на
главата, като съдът намира, че законовата презумпция за виновността на дееца
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е опровергана при условията на пълно и главно
доказване от страна на ответника.
Налице пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
претендираните от ищеца неимуществени вреди – психически и физически
болки и страдания, вследствие на причинената му средна телесна повреда.
11
Тъй като за управлявания от виновния водач П. В. лек автомобил „Рено
Меган“, рег.№ *******, е налице валидно сключена с ответника застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица №
BG/*********** със срок на валидност до 05.08.2020 г., е налице хипотезата
на чл. 432, ал. 1 от КЗ, съгласно която увреденото лице /ищеца/, спрямо което
застрахованият причинител на вредата е отговорен, има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е
функционално обусловена и произтича от деликтната отговорност на
застрахования - пряк причинител на увреждането, като увреденото лице има
право да избере срещу кого от тях да насочи претенциите си за обезщетяване
на вреди от ПТП.
Предвид гореизложеното и след като прецени продължителността,
характера и интензитета на понесените от ищеца Д. Б. умерено силни
психически и физически болки и страдания в продължение на 2-3 месеца в
резултат на счупването на лявото бедро, охлузване на тялото и крайниците и
контузия на главата, причинени при процесното ПТП на ****** г., и
съобразявайки се с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че сумата от
общо 30 000 лв. би репарирала претърпените от него неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид
обстоятелствата, че на пострадалия ищец, тогава на **г., е било причинено
затрудняване движението на ляв долен крайник за период от около 3 – 4
месеца, който е обичаен, и през който той е изпитвал значителни болки със
затихващ характер, налагащи покой и прием на алгетици; нуждаел се е от
чужда помощ в ежедневието си, но вече е напълно възстановен от травмата,
като е възстановен обемът на мускулатурата на лявото бедро, възстановено е
напълно движението в лявата колянна и тазобедрена става и е налице добро
костно срастване на лявата бедрена кост. Поставените оперативно импланти
вече са отстранени с нова операция, а оплакванията на ищеца от нощна болка
и изтръпване на ляво бедро, заедно с накуцващата му походка могат да се
преодолеят с рехабилитация и физиотерапия, за провеждането на каквито по
делото няма данни.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия ищец Д. Б. по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
12
съдът намира за изцяло основателно.
От събраните по делото писмени доказателства, от кредитираните
показания на свид. В. и от неоспорената САТЕ се установява, че ищецът като
велосипедист, управляващ пътно превозно средство по смисъла на т. 19 от § 6
от ДР на ЗДвП, е нарушил правилата за движение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП –
„На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство“, тъй като се е
движил по път без предимство и при наличие на пътен знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство“ не е пропуснал движещия се
по път с предимство лек автомобил “Рено Меган“, управляван от водача П. В.,
въпреки че е имал техническа възможност да го възприеме, преди да попадне
в опасната му зона, съгласно САТЕ.
Ето защо съдът намира, че отнемането на предимството на лекия
автомобил „Рено Меган“ от велосипедиста Д. Б. и внезапното му навлизане на
пътното платно в зоната на кръстовището на място, по начин и в момент,
когато това не е било безопасно за него, е основната причина за настъпване на
процесното ПТП, поради което е налице изключително съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец в размер на 80 %.
Предвид гореизложеното определения от съда размер на обезщетението
за неимуществени вреди следва да бъде намалено до размер от общо 6 000 лв.,
като до пълния предявен размер от 50 000 лв. искът се явява прекомерно
завишен и неоснователен, поради което следва да се отхвърли.
Тъй като главният иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетяване на
неимуществени вреди се явява основателен и доказан, макар и частично, то и
акцесорната претенция за лихви се явява основателна и следва да се уважи,
като се присъди обезщетение за забава по чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД в
размер на законната лихва върху присъдената главница, считано от 26.06.2021
г., когато изтича 3-месечния срок по чл. 497, ал. 1, т. 2, вр. Чл. 496, ал. 1 от КЗ,
до окончателното плащане.
Няма данни за направени от ищеца разноски по съдебното производство,
тъй като с Определение № 254/20.07.2021 г. същият е освободен от заплащане
на ДТ и съдебни разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, поради липса на
достатъчно средства за това.
13
На основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
ответникът следва да заплати на адв. П. К. от САК със сл. адрес: гр. София, ул.
***, ап.*, адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/2004 г. и съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът следва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8
от ГПК и чл. 80 от ГПК направените от него разноски по съдебното
производство, съразмерно с отхвърлената част от иска или общо 840 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза
на ОС – Пловдив общо сумата 2 700 лв., от която 2 400 лв. – ДТ за уважената
част от иска и 300 лв. - за СМЕ.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД – София, бул. Витоша
89-Б, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Ю. К., да заплати на Д. Е. Б., ЕГН
**********, действащ като непълнолетен със съгласието на майка си Е. Ф. Б.,
ЕГН **********, и двамата от с. *****, община ******, област *****, ул.
*****, със съд. адрес: гр. ******, ул. ******, офис **, чрез адв. П. К. от САК,
на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45, вр. чл. 51, ал. 2 и чл. 52 от ЗЗД
общо сумата 6 000 лв. (шест хиляди лева) - обезщетение за неимуществени
вреди, причинени при ПТП на ****** г. в с. *****и, община ******, от водача
на лекия автомобил „Рено Меган“, рег.№ ****** - П. В. В., който на
кръстовището между ул. ********** и ул. ******. е ударил велосипедиста Д.
Е. Б., като не е започнал да реагира с екстремно спиране и не е съобразил
скоростта си на движение с конкретната пътна обстановка – нарушение на
правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, и при изключително
съпричяване на вредите от пострадалия велосипедист Д. Е. Б. по чл. 51, ал. 2
от ЗЗД, който движейки се по път без предимство с поставен пътен знак
Б2„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“ е отнел
предимството на лекия автомобил „Рено Меган“, като внезапно е навлязъл на
пътното платно в зоната на кръстовището на място, по начин и в момент,
когато това не е било безопасно за него, с което е нарушил правилата за
движение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което са му причинени
умерено силни психически болки и страдания от получените при ПТП
14
телесни увреди – дислоцирана спираловидна фрактура в горната част на
лявото бедро, охлузване на тялото и крайниците и контузия на главата, ведно
със законната лихва, считано от 26.06.2021 г. до окончателното плащане, като
до пълния предявен размер от 50 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на
неимуществени вреди като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД - София, бул. Витоша
89Б, ЕИК *********, да заплати на адв. П. К. от САК със сл. адрес: гр. ******,
ул. ***, ап.*, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв. (деветстотин лева),
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. и съразмерно с уважената част
от иска.
ОСЪЖДА Д. Е. Б., ЕГН **********, действащ като непълнолетен със
съгласието на майка си Е. Ф. Б., ЕГН **********, и двамата от с. *****,
община ******, област *****, ул. *****, със съд. адрес: гр. ******, ул. ******,
офис **, чрез адв. П. К. от САК, да заплати на ЗД „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД - София, бул. Витоша 89Б, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 и
ал. 8, вр. чл. 80 от ГПК общо сумата 840 лв. (осемстотин и четиридесет лева) –
разноски за САТЕ и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД - София, бул. Витоша
89Б, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка
на ОС – Пловдив общо сумата 2 700 лв. (две хиляди и седемстотин лева) –
такси и разноски по съдебното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –
Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
15