№ 584
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Л. М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Л. М. Руневска Въззивно гражданско дело №
20231800500029 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
Обжалва се решение № 124 от 01.08.2023 г., постановено по гр. д. № 829/2020 г. по
описа на РС – Самоков, с което са отхвърлени предявените от Ц. Н. Ч. срещу В. Д. С. искове
за делба на недвижим имот – незастроено дворно място в с. Р. с площ от 611 кв. м.,
представляващо поземлен имот с идентификатор 61604.52.155 по КК, с № по предх. план -
парцел III - 874 в кв. 62 по плана на с. Р. и за отмяна на нотариален акт № 8 от 07.11.2016 г.,
т. III, рег. № 5146, дело № 371/2016 г. на нотариус Магдалена Хаджиангелова при РС -
Самоков с рег. № 439 на НК в частта над ¼ ид. ч. от имота. С решението са присъдени и
разноски в полза на ответницата.
Решението е обжалвано изцяло от ищцата в първоинстанционното производство, като
са изложени доводи за неговата неправилност и се иска отмяната му и постановяване на
друго решение, с което исковете бъдат уважени.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил отговор от ответницата в
първоинстанционното производство, в който жалбата е оспорена и е поискано
потвърждаване на решението.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
1
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по
следните съображения:
За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е приел, че по делото
не е доказано, че процесният имот е съсобствен на страните по делото, тъй като не е
доказано общата наследодателка на страните да е притежавала правото на собственост
върху процесния имот, при което, след като имотът не е наследствен, ответницата, която го
е владяла за достатъчно дълъг период от време, че да стане негов собственик, не е имало
нужда да отблъсква владението на останалите наследници.
Въззивният съд не споделя изводите на първоинстанционния съд, че по делото не е
доказано общата наследодателка на страните да е притежавала правото на собственост
върху процесния имот, тъй като той не съответства на представените по делото
доказателства. Видно от представения по делото нотариален акт № 174/1975 г. на районен
съдия при РС – Самоков С. Н. Ч. е призната за собственик по давностно владение и
наследство на имота. Този нотариален акт се съдържа в изисканото от нотариус
Хаджиангелова нотариално дело, по което е издаден констативният нотариален акт на
ответницата, като нотариалното дело е надлежно прието и приложено по делото с
протоколно определение от 20.09.2023 г.
Независимо от горното крайните изводи на първоинстанционния съд, че не се
установява от доказателствата по делото процесният имот да е съсобствен на страните са
правилни и се споделят от въззивния съд.
Това е така по следните съображения: Ответницата се легитимира с констативен
нотариален акт за собственост на процесния имот. Безспорно същият не се ползва с
материална доказателствена сила, но при оспорване на признатото с акта право на
собственост тежестта на доказване се носи от оспорващата страна /ТР № 11 от 21.03.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК/. В случая ищцата не е оборила правния извод на
нотариуса за съществуването на правото на собственост върху целия имот в патримониума
на ответницата /представените от нея писмени доказателства – удостоверения от Община
Самоков – отдел „МДТ“, не могат да оборят този извод, а допуснатите до разпит по нейно
искане свидетели – както от районния, така и от въззивния съд, не са разпитани поради това,
че не са доведени от нея/. Същевременно във въззивното производство въззиваемата
/ответница/ е доказала, че е отблъснала владението на останалите наследници /с показанията
на свидетелката Борисова, за които няма причина да не бъдат кредитирани, от които се
установява следното: ответницата след смъртта на С. Ч. оградила имота с телена ограда с
колони и врата за достъп до имота, обезопасена с катинар, ключът от който се държал от
ответницата; ответницата и ищцата говорили скоро след смъртта на съпруга на ищцата, като
при разговора ищцата казала на ответницата, че й е взела къщата, ще й вземе и градината, на
което ответницата отговорила, че нямала претенции към къщата, но нямало да даде парцела
от майка си, градината, който е нейният живот/.
Съобразно гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
2
На въззиваемата с оглед изхода на делото следва да се присъдят претендираните
разноски за настоящото производство, които са в размер на 600 лв. за възнаграждение на
адвокат.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 124 от 01.08.2023 г., постановено по гр. д. № 829/2020
г. по описа на РС – Самоков.
ОСЪЖДА Ц. Н. Ч. с ЕГН **********, с адрес: гр. И., ж. к. „С.“, бл. 4, вх. А, ет. 3, ап. 8
да плати на В. Д. С. с ЕГН **********, с адрес: с. Р., ул. „П.“ № 38 сумата от 600 лв.
/шестстотин лева/, представляваща направени по делото пред въззивната инстанция
разноски за възнаграждение на адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3