МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НЧХД № 30/2020 Г. НА НПРС, 4 състав
Делото е
образувано по внесена в съда тъжба от Е.Н.Е. с ЕГН ********** ***, против М.П.Г.
с ЕГН ********** *** и М.П.Х. с ЕГН ********** ***. Видно от изложените в нея
обстоятелства, предмет на тъжбата е обвинение за извършени от подсъдимите в
съучастие като съизвършителки престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК. Обвинението
спрямо М.П.Г. е за това, че на 03.08.2019 г., на 25.12.2019 г. и на 01.01.2020
г., в гр. Н.П., обл. Ш., ул. „***“ № *, ет. *, в съучастие като съизвършител с М.П.
***, при условията на продължавано престъпление, като родител – майка на детето
Н. Е.Н., с ЕГН **********, не е изпълнила Определение № 246/15.05.2018 г.,
постановено по гражданско дело № 160/2018 г. по описа на Районен съд В.П.,
влязло в законна сила на 15.05.2018 год., относно режима на лични контакти на
бащата Е.Н.Е., с ЕГН ********** с детето Н. Е.Н., с ЕГН ********** –
престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, във връзка с чл. *, ал. 1 от НК, във
връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. Обвинението спрямо М.П.Х. е за това, че на
03.08.2019 г., на 25.12.2019 г. и на 01.01.2020 г. в гр. Н.П., обл. Ш., ул. „***“
№ *, ет. *, в съучастие, като съизвършител с М.П. ***, при условията на
продължавано престъпление, като сродник – баба на майката на детето Н. Е.Н., с
ЕГН **********, е осуетила изпълнението на Определение № 246/15.05.2018 год.,
постановено по гражданско дело № 160/2018 г. по описа на Районен съд В.П.,
влязло в законна сила на 15.05.2018 год., относно режима на лични контакти на
бащата Е.Н.Е., с ЕГН ********** с детето Н. Е.Н., с ЕГН ********** –
престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, във връзка с чл. *, ал. 1 от НК, във
връзка с чл. 20, ал. 2 от НК
В хода на
съдебните прения представителят на тъжителя поддържа така повдигнатото
обвинение. Твърди, че извършеното деяние и неговото авторство се установяват от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Твърди, че подсъдимите с
действията си са създали пречки тъжителя да упражни правото си на режим на
лични контакти с детето си по реда на постановеното определение за одобрение на
спогодба по гр.д. № 160/2018 г. по описа на РС – В. Преслав.
Служебният
защитник на подс. М.П.Х. – адв. К.А. от ШАК – оспорва фактическата обстановка,
изложена в тъжбата. Излагат се аргументи, че дори и да се приеме, че е налице
формално извършване на деянието, то в случая е налице малозначителност.
Служебният
защитник на подс. М.П.Г. – адв. Т.В. – също оспорва фактическата обстановка,
изложена в тъжбата. Счита, че събраните доказателства не да подкрепят
твърденията, че двете подсъдими са създавали каквито и да е пречки. Обръща
внимание, че от разпита на полицаите се установява, че в нито един от случаите
няма директен отказ от неговата подзащитна. Никой не е разговарял с нея. Освен
това обръща внимание,ч е на единствената дата, на която има данни, че
подсъдимите не са спазили процесното решение за режим на лични контакти, същите
са действали според разбирането, че трябва да изпълнят акт на по-висш съд –
решението по чл. 128 от СК на ШОС.
Подсъдимите не
с признават за виновни и молят да бъдат оправдани.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимата М.П.Г.
е родена
на *** *** с ЕГН **********.***. Тя *****
Подсъдимата М.Х.П. е родена на *** *** с ЕГН **********.***.
Тя е *****
Тъжителят Е.Н.Е.
и подс. М.П.Г. са съжителствали на съпружески начала до 2018 г., когато се
разделят. До раздялата двамата с роденото от съжителството си дете – Н. Е.Н. с
ЕГН ********** – са живели при родителите на тъжителя - св. Н. Е. Б. и св. Г.М.Б.а.
След раздялата им подс. М.Г. с детето отиват да живеят при нейната баба подс. М.П.Х.,
която е отгледала и подс. Г..
С Определение
№ 246/15.05.2018 год., постановено по гражданско дело № 160/2018 г. по описа на
Районен съд В.П., влязло в законна сила на 15.05.2018 год. родителските права
по отношение на роденото от съжителството им дете са предоставени на майката, а
на бащата е определен режим на лични контакти, а именно: до навършване на
тригодишна възраст от детето – всяка първа, втора и четвърта събота от месеца
от 10,00 часа до 17,00 часа, като бащата взема детето от дома на майката и ще
го връща обратно там, а след навършване на тригодишна възраст от детето – всяка
първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в събота до 12,00 часа в
неделя с преспиване при бащата, ежегодно на всеки втори празничен ден от
Коледните празници от 10,00 часа на този ден до 12,00 часа на следващия ден с
преспиване при бащата, по Великденските празници – всеки втори празничен ден от
10,00 часа на този ден до 12,00 часа на следващия ден с преспиване при бащата,
за новогодишните празници на всеки първи януари от 10,00 часа до 12,00 часа на
втори януари с преспиване при бащата, както и 20 дни през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск, като бащата взема детето от дома на
майката и ще го връща обратно там.
Същевременно
родителите на тъжителя завеждат срещу тъжителя и подс. Г. иск с право основание
чл. 128 от СК и с постановеното решение № 168 от 22.05.2019 г. по гр.д. №
284/2019 г. на НПРС съдът е определил следният режим за контакти на бабата и
дядото с детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 часа в
събота до 12,00 часа в неделя с преспиване при бабата и дядото, през Коледните
празници от 14,00 часа на 25.12 до 12,00 часа на *.12, по Великденските
празници – понеделник съвместно с бащата, както и 20 дни през лятото по време
на определения на бащата режим на лични контакти. Решението е било обжалвано от
подс. М.П.Г., но е потвърдено от Окръжен съд Ш.. Решението е влязло в сила на 01.12.2019
г.
По настоящото
дело безспорно се установи, че отношенията между страните – както между
тъжителя и подс. М.Г., така и между него и подс. М.Х., която е нейна баба – са
трайно влошени. Те не могат да постигнат съгласие за нищо, свързано с детето.
Често се стига до скандали, които тъжителя вдига, където и когато да види
бившата си съжителка. Често се стигало до дела за защита по реда на Закона за
защита от домашното насилие, образувани по молба на подс. Г., в резултат на
което има издадени многобройни заповеди за незабавна защита и заповеди за
защита по делата, но конкретно релевантно по настоящия случай е, че за периода
от средата на м. май до 22.07.2020 г. чрез заповед за незабавна защита, а в
последствие и със заповед за защита по гр.д. № 823/2019 г. на НПРС на тъжителят
е било забранено да доближава подс. Г. ***, на по-малко от 50 метра, освен в
периода на осъществяване на режима на лични контакти по цитираното по-горе
определение на РС В.П..
През
лятото 2019 г. детето прекарало с баща
си и баба си и дядо си 20 дена, съобразно Определение № 246/15.05.2018 год.,
постановено по гр.д. № 160/2018 г. по описа на Районен съд В.П., влязло в
законна сила на 15.05.2018 год. Независимо, че детето било болно и същевременно
се водело и делото за защита от домашно насилие, майката го предала съобразно
съдебната спогодба. Върнали го няколко дена преди 03.08.2019 г., но майката
установила, че детето не се чувства добре, защото вместо лекарствата, които тя
им дала (изписани от педиатъра), детето било лекувано с билкови лекарства.
На 03.08.2019
г. тъжителят Е.Н.Е., заедно с майка си и баща си (св. Н. Е. Б. и св. Г.М.Б.а)
потеглят към дома на подсъдимите, за да вземат детето. Денят е първата събота
от месеца и съобразно решението относно родителските права бащата може да вземе
детето. Родителите му тръгват с него, тъй като се притесняват, че против бащата
има издадената заповед за защита. Не си правят труда да предупредят майката,
тъй като считат, че тя си знае и трябва да им даде детето. Спират пред дома на
майката около 09,55 часа. След като никой не излязъл до 10,10 часа, св. Б. се
обадил на подс. Х. и поискал да им предадат детето. Подс. М.Х. му обяснила, че
детето не се чувства добре. От представената по делото медицинска документация
се установява, че наистина през тези почивни дни детето е било с температура,
болки в гърлото и покашляло. По тази причина и с оглед притесненията си, че
отново няма да се полагат адекватни грижи за детето докато е болно, подс. Г. казала
на баба си да предаде на св. Б., че няма да даде детето, защото е болно.
Св. Б. веднага
позвънил на тел. 112, за да поиска съдействие. Пристигналите на мястото полицаи
обяснили на страните, че не могат да вземат отношение и редът за защита на
правата им е друг. Св. Б. се обадил и на служител от ДСП Н.П.. В това време
полицаите говорили със подс. М.Х. и тя им обяснила, че няма да дадат детето,
защото е болно. През цялото това време бащата стоял в колата без да вземе
отношение към случващото се и нито полицаите, нито подс. Х. разбрала, че той е
там.
За случилото
се по-късно бащата подал сигнал до Районна прокуратура.
На 25.12.2019
г. отново тъжителят Е.Н.Е., заедно с майка си и баща си потеглят към дома на
подсъдимите, за да вземат детето. Денят е вторият ден от Коледа и съобразно
решението относно родителските права бащата може да вземе детето в 10,00 часа.
Родителите му тръгват с него отново, заради издадената заповед за защита. Отново
не си правят труда да предупредят майката, считайки, че тя знае и трябва да им
даде детето. Спират пред дома на майката около 09,55 часа. След като никой не
излязъл до 10,10 часа, св. Б. отново се обадил на подс. Х. и поискал да им
предадат детето. Подс. М.Х. му обяснила, че тъкмо се връща от църква, а майката
и детето са излезли, тъй като според съдебното решение те имат право да го
вземат в 14,00 часа. Тъй като не бил съгласен св. Б. отново позвънил на тел.
112. Пристигналите на мястото полицаи обяснили на св. Б. отново, че не могат да
вземат отношение и редът за защита на правата им е друг. Св. Б. се обадил и на
служител от ДСП Н.П.. В това време пристигнала подс. М.Х., която разговаряла с
полицаите и им обяснила, че съгласно решението на Окръжен съд Ш. Б. има правото
да вземе детето едва в 14,00 часа. От своя страна св. Б. настоявал, че идва по
повод решението на РС В.П.. Полицаите им казали, че следва да уредят
отношенията по законния ред, но нямат правомощия в случая и си тръгнали. През
цялото това време бащата пак стоял в колата без да вземе отношение към
случващото се и нито полицаите, нито подс. Х. разбрала, че той е там. Следобеда
в 14,00 часа предали детето на бабата и дядото (св. Б. и св. Б.а), съгласно
решение № 168 от 22.05.2019 г. по гр.д. № 284/2019 г. на НПРС, потвърдено от
Окръжен съд Ш.. След случилото се тъжителят подал сигнал в районна прокуратура.
На 01.01.2020
г. всичко се потретило. Тъжителят Е.Н.Е., заедно с майка си и баща си потеглят
към дома на подсъдимите, за да вземат детето. Съгласно решението относно
родителските права бащата може да вземе детето в 10,00 часа на първи януари и
да го върне в 12,00 часа на следващия ден. Родителите пак му тръгват с него, заради
издадената заповед за защита. Отново не си правят труда да предупредят майката,
считайки, че тя знае за съдебното решение и трябва да им даде детето. Спират
пред дома на майката около 09,55 часа и след като никой не излязъл до 10,10
часа, св. Б. отново се обадил на подс. Х. с настояване да им предадат детето.
Подсъдимите отказали. Св. Б. отново позвънил на тел. 112. Пристигналите на
мястото полицаи обяснили на св. Б. за пореден път, че не могат да вземат
отношение и редът за защита на правата им е друг. Св. Б. се обадил и на
служител от ДСП Н.П.. В разговор с подс. М.Г. им обяснила, че отказва да
изпълни решението на РС В.П., тъй като има ново решение на Окръжен съд, според
което те (визирайки бащата, бабата и дядо) нямат право на свиждане на 01.01.
След проведени
срещи на служители от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Н.П. с подс. М.Г. на
същата било обяснено, че второто решение не замества първото, обяснена й била
разликата между двете, както обстоятелството, че трябва спазва и двете решения.
Това избегнало по-нататъшни недоразумения. Всичко случило се обаче допълнително
влошило отношенията между двете подсъдими от една страна и тъжителя и неговото
семейство от друга.
По подадените
от тъжителя сигнали до РП са налице откази за образуване на ДП с мотива, че
деянието представлява престъпление, което се преследва по частен ред.
Тези факти,
съдът приема за установени от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, които в общи линии разкриват една почти безпротиворечива
обстановка с малки изключения. Съдът некредитира показанията на св. Б., че
подсъдимите са видели тъжителя и трите пъти, когато той е идвал. Повече от ясно
и показанията на свидетелите полицаи, така и от обясненията на двете подсъдими,
се установи, че нито органите на РУ Н.П., нито подсъдимите са видели тъжителя
на датите 03.08. 2019 г. и 25.12.2019 г. Може да е стоял в колата, но в нито
един момент не е станало ясно, че той идва да вземе детето. Съдът кредитира
изцяло обясненията на двете подсъдими, че на 03.08.2019 г. детето е било болно
– това се установява от приложния амбулаторен лист. Тук трябва да посочим, че
без значение е, че в него пише, че детето е със симптоми от „вчера“ – тези
данни се отразяват от лекаря според разказаното му от майката. Ако тя е описала
развитието на всички симптоми от събота през неделя до понеделник, той
естествено е посочил най-сбито симптоматиката, тъй като това е ирелевантно за
съставянето на амбулаторния лист. Този документ не се съставя, за да цел да
докаже откога детето е болно, а осъществяването на прегледа и резултата от този
преглед.
На основата на така изяснената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
За да е
извършено деянието по чл. 182, ал. 2 от НК трябва да се установи, че родител
или друг сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети
изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или
относно лични контакти с дете. В конкретния случай се твърди, че подс. М.Г.
като родител не е изпълнила, а подс. М.Х. като сродник е осуетила изпълнението
на Определение № 246/15.05.2018 год., постановено по гражданско дело № 160/2018
г. по описа на Районен съд В.П., влязло в законна сила на 15.05.2018 год., с
което е одобрено споразумение и е определен режим на лични контакти на тъжителя
Е.Н.Е. с детето му Н. Е.Н..
Настоящият
състав намира, че деянието не е осъществено от двете подсъдими по следните
причини:
Няма спор, че лицето,
което има задължение да осигури предаването на детето е майката като родител,
който упражнява родителските права, а при нейно отсъствие или невъзможност да
вземе решение, нейната баба – като сродник, с когото детето също живее. И в
трите случая посочени в тъжбата решението детето да не бъде предавано е взето
от майката. Това решение може да е било подкрепено от бабата, но не тя е тази,
която има решаващ глас. Нейното желание, намерение или решение е абсолютно
ирелевантно в ситуация, когато майката присъства и е в състояние да вземе
детето. Дори за случилото се на 25.12.2019 г. – майката е тази, която е решила,
че детето трябва да бъде предадено в 14,00 часа и затова го е извела на
разходка. Подс. Х. само подкрепя и съдейства за осъществяване на решенията на
майката като родител. По тази причина от нея не може да се търси отговорност за
това, че е осуетила изпълнението на решението, тъй като в действителност от нея
нищо не е зависело.
По отношение
на подс. М.Г. се налага по подробно изследване на въпроса за това налице ли е
осъществено деяние по чл. 182, ал. 2 от НК.
При положение,
че се твърди, че са налице три деяния осъществени при условията на продължавано
престъпление, съдът намира, че следва да провери всяко отделно деяние дали
осъществява състава на престъплението по тази разпоредба на НК.
За първия
случай – на 03.08.2019 г. – съдът намира, че формално е налице осъществяване на
деянието по чл. 182, ал. 2 от НК – наистина подс. Г. е отказала да предаде
детето. Нейният отказ обаче се основава на обстоятелствата, че детето е било
болно, че предният път, когато е предала детето болно на бащата и родителите
му, не са били оказвани нужните според нея грижи и то й е било върнато болно
само преди някой и друг ден. Тези обстоятелства в нейното съзнание са направили
отказа напълно основателен. Независимо дали това е така или не, не можем да
отречем, че притесненията й за здравето и състоянието на детето са имали
основателна причина, поради което трябва да приемем, че стореното на тази дата
макар формално да осъществява състава на престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК
поради своята ниска обществена опасност представлява малозначителен случай. В
действителност подс. Г. е поставила притесненията за здравословното състоянието
на детето над правото и законът не следва да я накаже за това. Няма никакви
доказателства,ч е отказът й е бил само формален – с цел да не даде детето на
бащата.
Съвсем отделно
стои въпросът, че тя не е знаела, че бащата е дошъл да вземе детето, тъй като
дядото по бащина линия е този, който е дошъл да иска детето и да комуникира с
баба й. В действителност в нито един от описаните в тъжбата случаи не е станало
ясно, че бащата идва да вземе детето по постановеното решение за родителски права
– дядото по бащина линия е този, който е изисквал детето. Нещо повече, в нито
един случай, бащата или родителите му не са си направили труда да се уговорят с
майката за вземането на детето, както изискват едни нормални човешки отношения.
Наистина съдебните актове казват кога кой може да вземе детето. Но човешките
отношения изискват да се уговориш с насрещната страна, кога и как ще бъде взето
детето. Вместо това бащата с родителите си са се появявали пред дома на
подсъдимите и дори не са си правили труда да позвънят, а са чакали 10 минути да
бъде изведено детето и ако не бъде изведено до 10,10 часа почват да звънят с
обвинения защо не им предават детето. Това говори за сериозен срив в
комуникацията между хората, които трябва уж с обединени сили да полагат грижи и
да отглеждат детето. Допълнително се установява, че бабата и дядото по бащина
линия категорично и почти напълно са иззели правата на бащата по повод правото
му на лични контакти с детето. Разбираемо е, че с оглед воденото дело за защита
от домашно насилие го придружават при вземане на детето, но те в действителност
не са го придружавали, т.е. не са били придружители. Действията им са на хора,
които упражняват свои права, а бащата е сведен до един придружител, който само
трябва да даде външна основателност на претендираните права.
Последното е
причината довела до недоразумението в резултат на което майката е отказал да
предаде детето на 25.12.2019 г. в 10,00 часа както и на 01.01.2020 г. И в двата
случая двете подсъдими не са разбрали, че бащата идва да вземе детето.
Поведението на бабата и дядото по бащина линия е толкова обсебващо, че не става
ясно кои права упражняват, когато идват – да вземат детето, за да се види с
бащата или за да се види с тях. По тази причина двете подсъдими са решили, че бабата
и дядото идват, за да упражняват своите права, което е оправдано – те не виждат
бащата, виждат само бабата и дядото, току що им е връчено решение на Окръжен
съд, в което се потвърждава решението на НПРС за режим на лични контакти на
бабата и дядото, в което изрично се натъртва, че режимът налични контакти е
успоредно с бащата. Посочените дати и часове почти напълно съвпадат с тези за
режима на лични контакти на бащата и двете подсъдими като лица без висока
правна култура са решили, че второто решение замества първото. Няма никакво
значение, че това не е така. В тяхното съзнание те са действали, съобразявайки
поведението си с актуалния според тях съдебен акт. Това по същество това
изключва умисъла от стореното от тях. Така макар от обективна страна деянията
на тези две дати да осъществява престъплението по чл. 182, ал. 2 от НК, то
липсва субективна страна, поради което извършеното е съставомерно.
Показателно за
това е и обстоятелството, че след консултации с ДСП Н.П. подс. Г. е коригирала
поведението и се съобразява и с двете решения.
На основание
всички изложени по-горе мотиви съдът счете, че липсват доказателства подсъдимите
да са извършили деянието по чл. 182, ал. 2 от НК, поради което и на основание
чл. 304, във вр. с чл. 303, ал. 2 от НПК, съдът ги е признал за невиновни и ги е
оправдал по повдигнатото обвинение с присъда № *0010 от 19.03.2021 г.
Мотивиран от
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Мотивите
изготвени на 21.05.2021 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина Николова