Р Е Ш Е Н И Е  №

 

гр.Русе, 09.05.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският  Районен съд, единадесети наказателен състав, в публично заседание на дванадесет и трети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                               Председател : Александър Станчев

 

при секретаря Олга Петрова и в присъствието на  прокурора ……………..

като разгледа  докладваното от съдията АН Дело №  617/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 38-0000211/12.03.2019г., издадено от  Началник на ОО“АА”-гр.Русе, против М.Я. /***/ от ИР Иран, за нарушения на : 1 - чл.8, §.3 от AETR /ДВ 28 от 1995г./, вр. чл.2, §.3 от Регламент /ЕО/ 561/2006г. и във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП, е наложена „Глоба” в размер на 1 500 лв., на осн. чл.93б, ал.9, т.3 от ЗАвП ; 2 - чл.12, §.5, б.“б“, пр.2 на Приложение „Контролен уред“ от AETR /ДВ 28 от 1995г./, е наложена „Глоба” в размер на 500 лв., на осн. чл.93в, ал.15, т.3 от ЗАвП.

Срещу издаденото наказателно постановление е подадена жалба от М.Я. /***/, чрез от адв. М.П. *** - упълномощен. Съдът счита, че жалбата е допустима и е подадена в законоустановения 7-дневен срок с нея жалбоподателят атакува издаденото срещу него наказателно постановление и твърди, че то е незаконосъобразно, като моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, не се явява лично, не се явява и упълномощения представител.

Ответникът по жалбата, административнонаказващият орган, не изпраща представител.

Районна прокуратура-гр.Русе не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 11.03.2019г., около 14.00 часа в гр.Русе, в района на хижа „Приста” по гл. път Е 85, била извършена проверка на служители от ОО “АА”-гр.Русе на товарен автомобил марка “Ивеко” с рег. № 55 Е 901-10, със свързано към него полуремарке с рег. № 55 Е 902-10 и оборудван с аналогов тахограф с инд.№ *********. Административните служители, че автомобила се управлява в екипно управление – от жалб. М.Я. /***/ и друго лице с небългарски произход, посочено в АУАН. Установили, че жалбоподателят е ирански гражданин и не владее български език. Поради това, при предяваването на АУАН бил назначен О. М. в качеството на преводач по производството, който да превежда от разбираем на жалбоподателя турски на български и обратно. В хода на проверката проверяващите установили, че жалбоподателят е извършвал международен превоз на товар от ФР Германия за ИР Иран, попадащ по обхвата на AETR /ДВ 28 от 1995г./, вр. Регламент /ЕО/ 561/2006г. При извършената проверка на дигиталната карта на водача се установило, че : 1 – за периода от 13.00ч. на 08.03.2019г. до 19.00ч. на 09.03.2019г. при екипно управление, дневната почивка е по – кратка от 9 часа, като намалението е с над 2 часа, видно от 4 броя тахографски листи – за 08.03 и 09.03.2019г. ; 2- водача М.Я. /***/  не е попълнил мястото на приключване използването на тахографския лист за 08.03.2019г. За посочените две нарушения е съставен АУАН бл.№ 260406/11.03.2019г. На същия ден, въз основа на този акт, след като назначил с нарочен акт О. М., в качеството на преводач на М.Я. /***/, Началник на ОО“АА” гр.Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с което за допуснатите две нарушения, наложил на жалбоподателя две наказания “Глоба” общо в размер на 2000.00лв, което НП жалбоподателят подписал без възражения.

По настоящото съдебно производство, в качеството на свидетел е разпитан актос. Й.П.. В показанията си пред съда същия пресъздава констатациите отразени в АУАН, като пояснява как е установено нарушението описано в АУАН и НП - съобразно показанията на тахографските листи.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така възприетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е неоснователна.

 При съставянето на АУАН и НП не е допуснато съществено нарушение на административните правила и изискванията на ЗАНН. Посоченото нарушение се установява по безспорен начин от свидетелските показания и събраните писмени доказателства. Доказателства сочещи на неизвършване на процесните нарушения по делото не са представени.

Не е налице и твърдяното в жалбата съществено процесуално нарушение при съставянето на АУАН, а именно – неучастие на преводач в производството, проведено спрямо нарушител чужд гражданин и лице, невладеещо езика, на който се развива административнонаказателното производство. Безспорно, от събраните доказателства, става ясно, че цялото административно производство протекло в присъствието и с участието на преводач от разбираем турски на български език и обратно. Налице е и хипотезата на чл.44, ал.4 от ЗАНН, според която : „Когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия орган. Към акта се прилагат писмени обяснения или възражения на водача”, но жалбоподателят – чужд гражданин не се е възползвал от правото си да възрази по това адм. производство.

В административно-наказателната фаза на производството, както съставения АУАН, така и НП са преведени на разбираем за жалбоподателя език от преводач, за което обстоятелство са съставени и нарочни актове. Без значение е обстоятелството дали този преводач е служител или не на регионалното звено на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. От значение в случая е - след извършения превод, водачът да е разбрал в какво се състои обвинението срещу него, какви са неговите права и респ. задължения и тъй като няма специални правила за превод в административно-наказателното производство, това би могло да бъде извършено и от неквалифициран или неоторизиран преводач, стига преводът да е достатъчно точен и ясен. В подкрепа на казаното е Директива 2010/64/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 20.10.2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, която установява правилата относно правото на устен и на писмен превод в наказателното производство и в производството за изпълнение на европейска заповед за арест. Разпоредбата на чл.1, §.3 от Директивата посочва, че „Когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата Директива се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд“. Ето защо, тълкувайки горепосочената Директива, следва извода, че в административно-наказателното производство такъв превод дори не е задължителен, но с оглед ненарушаване правата на нарушителят, е препоръчително да се извършва такъв.

В процесното НП не са допуснати процесуални нарушения, съставляващи самостоятелно основание за отмяната му, на нарушителя е осигурен заклет преводач, превеждащ разговорите между служители на ОО „АА“ - Русе на жалб. М.Я. /***/, като видно от последващите действия в хода на административнонаказателното производство, преводът е бил достатъчно ясен - нарушителят е заплатил наложената с НП санкция „глоба“, а в законовоустановения срок е депозирана и жалба срещу издаденото НП. Обстоятелството, че възражения към съставения АУАН не са постъпвали, не опорочава административнонаказателното производство.

От друга страна, естеството на констатираните нарушения е такова, че преводът на същите в даден момент след съставяне на акта, не води до ограничаване правата на соченото за нарушител лице, нито може да се приеме като съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя. Несъмнено АУАН № 260406/11.03.2019г., е съставен в присъствието на нарушителя и е преведен на разбираем за него език в присъствието както на нарушителя, така и на лицензиран заклет преводач, който е разяснил в пълен обем правата и задълженията на провереното лице.

Предявяването на право на възражение към съставения АУАН става след предявяване на самия АУАН - процедура по прочитане на акта с цел запознаване на лицето сочено за нарушител със съдържанието му. Прочита на разпоредбите на чл. 42, т.8, във вр. с чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, води до извод, че ако проверяваното лице има възражение, то следва да го посочи при съставяне на акта, т.е. преди още лицето да се е запознало със съдържанието на акта и преди да е разбрало естеството на констатираното нарушение. За да бъде осигурена възможност на проверяваното лице да направи нарочни възражения, ориентирани към констатираното нарушение, следва преди това да се запознае с констатациите на актосъставителя, което несъмнено е станало в присъствието на преводач в настоящия случай.

Съдът намира за несъмнено и безспорно установено по делото, че от обективна страна жалбоподателят е извършил нарушенията по : 1- чл.8, §.3 от AETR /ДВ 28 от 1995г./, вр. чл.2, §.3 от Регламент /ЕО/ 561/2006г. и във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП; 2 - чл.12, §.5, б.“б“, пр.2 на Приложение „Контролен уред“ от AETR /ДВ 28 от 1995г.

Нарушенията са извършено от жалбоподателя умишлено, тъй като той като професионален водач на ППС е бил длъжен и е знаел за забраната да не ги допуска, но ги е извършил.

Съдът счита, че административнонаказващият орган правилно е определил както субекта, който следва да понесе административнонаказателната отговорност, така и вида наказание, което следва да се понесе, както и размера на наказанието. Тъй като за трите нарушения административните наказания са фиксирани, Съдът няма законово правомощие да намалява наложените наказания „глоба”, общо в размер на 2000 лв.

По гореизложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0000211/12.03.2019г., издадено от  Началник на ОО“АА”-гр.Русе, против М.Я. /***/ от ИР Иран, с което за нарушения на : 1 - чл.8, §.3 от AETR /ДВ 28 от 1995г./, вр. чл.2, §.3 от Регламент /ЕО/ 561/2006г. и във вр. с чл.78, ал.1, т.1 от ЗАвП, е наложена „Глоба” в размер на 1 500 лв., на осн. чл.93б, ал.9, т.3 от ЗАвП ; 2- чл.12, §.5, б.“б“, пр.2 на Приложение „Контролен уред“ от AETR /ДВ 28 от 1995г./, е наложена „Глоба” в размер на 500 лв., на осн. чл.93в, ал.15, т.3 от ЗАвП.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

         Районен съдия :