Решение по дело №495/2022 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 5
Дата: 16 януари 2023 г.
Съдия: Иван Георгиев Шейтанов
Дело: 20225310200495
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Асеновград, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Шейтанов
при участието на секретаря Мария Ил. Ацалова
като разгледа докладваното от Иван Г. Шейтанов Административно
наказателно дело № 20225310200495 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №16-2200052/05.05.2022г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” Пловдив, с което на Сдружение „Национална
асоциация за защита на пациента”, ЕИК ********* със седалище и управление гр.
София, район „Средец”, ул. „Съборна” №4, вх.Б, ет.3, ап.9 , представлявано от К. М. Б.,
на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 3 500 (три хиляди и петстотин) лева, за
нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Представляващия сдружението жалбоподател не се явява лично в съдебно
заседание. С подадената писмената жалба, по същество моли обжалваното НП да бъде
отменено, като незаконосъобразно и издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Претендират за заплащане на направените по делото разноски.
Сходно становище изразява в съдебно заседание и адв. Д. Б., упълномощена
като повереник на сдружението жалбоподател. Тя е становище, че обжалваното НП
следва да се отмени поради недоказаност и поради допуснати процесуални нарушения
в хода на административнонаказателното производство. Ако съдът все пак немери, че
установеното с НП нарушение е налице, като алтернативно се прави искане за
намаляване размера на наложената имуществена санкция, като се претендира и
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна е на становище, че наказателното постановление е
1
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Претендират за присъждане на юрисконсултско възнаграждение или алтернативно при
уважаване на депозираната жалба се прави искане за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Във връзка с постъпила на 02.02.2022г. жалба относно незаплащане на трудово
възнаграждение, на 25.02.2022г., около обяд е извършена проверка от служители на
Дирекция “Инспекция по труда” гр.Пловдив в кухня /кетъринг/ намираща се на адрес в
гр. Асеновград, на ул.”Иван Вазов” №12, стопанисвана от Сдружение „Национална
асоциация за защита на пациента”. По време на проверката, извършена в присъствие на
лице в трудово правоотношение, се установило, че обекта е в работен режим, като в
него имало няколко работници, които приготвяли храна. Проверяващите констатирали,
че храната се разлива в кутии, които се раздават на шубера на клиентите, срещу
предоставени от тях купони. Самата работа по предаването на готова храна и
приемането на купоните се извършвала от св. Р. Н. Г.. При проведен с нея разговор от
страна проверяващите, същата заявила, че идва в кухнята от два-три месеца като
доброволец за раздаването на храната. Св. Г. заявила също така, че от сдружението
стопанисващо обекта е получила трудово възнаграждение от 200лв. за предния месец,
като са й определили тя да идва от понеделник до петък, за времето от 09.00 часа до
11.00 часа, за което получавала възнаграждение от 5лв. на час. На всички установени в
обекта работещи, били раздадени за попълване декларации по чл.399 вр. чл.402 и сл. от
КТ и чл. 39 и чл.40 от АПК. Такива декларации били предоставени и на Р. Н. Г.. От
попълнената от саморъчно декларация се установило, че тя работи, като работник. В
същата освен данните на работодателя и обекта, тя отразила и личните си данни,
длъжността си, работното време и възнаграждението, като отбелязала, че няма
сключени трудов или граждански договор. Чрез работник, посочен като помощник-
готвач, на представляващия сдружението стопанисващо обекта била връчена призовка
по чл.45, ал.1 от АПК, за явяване на 28.02.2022г. с оглед представяне на допълнителни
документи с оглед приключване на проверката. На 11.03.2022г. в ДИТ Пловдив се
явило упълномощено лице от представляващия сдружението. Същото представило
служебна бележка № Д22-01/04.01.22г. за проведен първоначален инструктаж на Р. Н.
Г., както и молба от нейно име от 27.09.2021г. за приемането й като асоцииран член на
сдружението. Предвид установеното в хода на проверката, то проверяващите счели, че
на 25.02.2022г. / деня на проверката в кухня /кетъринг/ намираща се на адрес в гр.
Асеновград, на ул.”Иван Вазов” №12/ Сдружение „Национална асоциация за защита на
пациента” като работодател е приело на работа Р. Н. Г., без да е сключен с нея трудов
договор в писмена форма. Във връзка с това, от страна на св. С. Г. П. бил съставен
АУАН № 16-22000052/11.03.22г. с оглед нарушение квалифицирано по чл.62, ал.1 вр.
2
чл.1, ал.2 от КТ, същия връчен срещу подпис на упълномощеното лице. Въз основа на
този акт, въпреки депозираните възражения било издадено и обжалваното НП.
Отразената в АУАН и НП фактическа обстановка се подкрепя от събраните по
делото писмени доказателства и от показанията на свидетелката С. Г. П., както и
частично от показанията на свидетелката Р. Н. Г..
Разгледана по същество, ведно с направените възражения от страна на
повереника, съдът намира жалбата за допустима и за частично основателна.
По отношение на възражението за допуснати нарушения на процесуалните
правила свързани с неспазване на разпоредите на чл.40, ал.1 и чл. 43, ал.1 от ЗАНН, то
съдът намира същото за неоснователно. Анализа на събраните по делото доказателства,
води до извода, че по отношение на съставения АУАН, въз основа на който е било
издадено и обжалваното НП следва да намери приложение текста на чл.416, ал.3 от КТ.
В същата норма е предвиден особен ред, който се прилага при установяване на
нарушенията, издаване, обжалване и изпълнение на наказателните постановления по
този кодекс. В същия са записани особен ред правила на връчване на съставени АУАН,
а именно визираните в нормата на чл. 416, ал.3 от КТ, какъвто е и настоящият случай.
Доколкото акта е бил съставен и връчен надлежно на упълномощено от управителя на
санкционираното дружество лице, то съдът намира, че изискванията на чл.416, ал.3 от
КТ са били спазени. В действителност в хода на делото по същество, се прави и
възражение, че пълномощника който е присъствал при съставяне на АУАН и на когото
е бил връчен препис от акта, не е разполагал с необходимата представителна власт.
Разгледано по същество обаче, това възражение също се явява неоснователно. От
съдържанието на намиращото се към адм.наказателната преписка нотариално заверено
на 20.09.2021г. пълномощно, се установява, че наред с правомощията да извършва
фактически и правни действия, дадените й от представляващия Сдружение
„Национална асоциация за защита на пациента”, пълномощника Анелия Христова
Петкова е имала съответните пълномощия да представлява сдружението и пред
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Пловдив, както и да подписва, получава и предава
всички документи от/до посочената институция включително и АУАН-и и НП. При
положение, че на лицето са предоставени правомощия да получава и подписва
документи изготвени от държавни органи, какъвто е Дирекция “Инспекция по труда”,
не следва извод, че актът е връчен на лице без представителна власт, а от там и до
неспазване на специалната норма на чл.416, ал.3 от КТ. Обстоятелството, че самата
проверка в обекта е преминала в отсъствие на представляващия Сдружение
„Национална асоциация за защита на пациента” или упълномощено от него лице, също
не съставлява нарушение което да обоснове отмяната на обжалваното НП. Както се
установи по делото, на представляващия сдружението, е била връчена призовка, чрез
работник в обекта, като по този начин му е била дадена и възможност да представи
съответните доказателства касаещи трудовите правоотношения на работниците
3
заверени там.
От събраните по делото доказателства в действителност се установява, че
описаното в обжалваното НП нарушение по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на
труда е налице. Безспорно се установи това, че на 25.02.2022г. работодателя в лицето
на Сдружение „Национална асоциация за защита на пациента” е приел на работа в
стопанисвания от обект кухня-кетъринг, като работник Р. Н. Г., без да е сключен с нея
трудов договор в писмена форма. Безспорно е това, че на 25.02.2022г. Р. Н. Г. е
полагала труд, като работник, в стопанисвания от обект, като това е ставало срещу
възнаграждение и по определено работно време. Установи се и това, че с работника не
е имало сключен валиден трудов договор в писмена форма. Наведените твърдения от
страна на повереника на сдружението жалбоподател, че Р. Н. Г. по принцип е ходела в
обекта в качеството си на доброволец и член на сдружението, като по отношение на
извършваната от нея дейност по раздаване на храната не са налице елементи на
трудово правоотношение съдът намира за неоснователни и за недоказани. В случая е
без значение това каква е правната форма на регистрация на сдружението и дали
същото реализира финансова печалба от извършваната дейност чрез стопанисвания
обект. Факт е, че св. Г. се е намирала в обекта където е полагала труд, с нормирано
работно време и уговорено трудово възнаграждение, каквато е констатацията на
проверяващите от ДИТ Пловдив. По отношение на тези обстоятелства съдът не
кредитира показанията на св. Р. Н. Г., като без значение относно изхода на делото се
явяват представените в съдебно заседание обяснения от свидетелката.
По делото не се представени доказателства опровергаващи изводи на АНО, а и
на съда относно наличието на нарушението по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на
труда. Съгласно текста на чл.1, ал.2 от КТ, който е императивен, във всички случаи
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения, като е недопустимо те да се уреждат с друг вид договори или
документи пораждащи други отношения, каквато в случая се явява молбата на Р. Г. от
27.09.2021г. за нейното приемане за асоцииран член на Сдружение „Национална
асоциация за защита на пациента”. Безспорно описаното в АУАН и НП нарушение
било налице, тъй като работника Р. Н. Г. е полагала труд по трудово правоотношение
без наличие на сключен трудов договор. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ,
работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди
постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете
страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите. Ал. 2 на същия текст предвижда, че
работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му
предостави документите по ал. 1. В случая, жалбоподателя не е изпълнил тези си
задължения.
4
По отношение на наложената имуществена санкция, съдът намира, че същата
се явява не напълно съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, като при
определянето й АНО не е взел предвид всички обстоятелства. Вярно е, че в
предвидената санкционна норма на чл.414, ал.3 от КТ е предвидено, че работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2 от КТ, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В случая обаче следва
да отчете, не само факта, че повод за извършване на проверката е бил сигнал от
работник, но и това, че констатираното нарушение от този вид било е първо такова за
обекта. Самото нарушение не се отличава с по-висока обществена опасност на
процесното деяние, като поради своето естество и липсата на установени вредоносни
последици за работника , дават основание за определяне на един по-справедлив и
обоснован размер на санкцията към законоустановения минимум от 1500 лв. В
действителност, по делото са приложени доказателства, че в хода на проверката спрямо
дружеството е било констатирано и друго сериозно нарушение на трудовото
законодателство, но пък предвид неговото различие и липса на идентичност с
настоящето, счита то не следва да приема за отегчаващо обстоятелство при определяне
размера на имуществената санкция.
В обобщение нарушителят е осъществил състава на адм. нарушение по чл. 414,
ал.3 във вр. чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ, но определеният от АНО размер на
имуществена санкция от 3500 лв. подлежи на изменение до законоустановения
минимум от 1500 лв. , тъй като не съответства на правилата по чл. 27 ЗАНН за
индивидуализация на наказанието.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за маловажност на
нарушението и съответно за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Видно от
административно - наказателната отговорност уредена в КТ законодателят е предвидил
изключително високи санкции за нарушаване на правилата по глава V от КТ, свързани
с правата и задълженията на работодателите по отношение на възникването на
трудовото правоотношение и по начало този вид неизпълнения се третират като тежки
нарушения видно от предвидените в санкционната част високи специални минимуми
на глобите и имуществените санкции. Още повече, че съгласно разпоредбата на чл.
415в ал.2 от КТ, директно е предвидено,че не са маловажни нарушенията на чл. 61 ал.1
, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63 ал.1 и ал.2 от КТ, т.е. по силата на закона тези нарушения са
изключени от преценката за маловажност.
При служебната проверка на обжалваното НП, не се установи наличието на
съществени процесуални нарушения при издаването му, налагащи неговата пълна
отмяна, като останалите наведени в жалбата възражения се явяват неоснователни.
Доколкото съдът прие жалбата против обжалваното НП за допустима, то не следва да
се излагат мотиви относно възражението за ненадлежно връчване на обжалваното НП.
5
Направеното искане на основание чл. 63д, ал.1 от ЗАНН за присъждане на
направените по делото разноски от страна на повереника на дружеството жалбоподател
се явява допустимо, а разгледано по същество за частично основателно. Съгласно тази
разпоредба, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. По настоящото
производство те се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
600.00 лв. /видно от пълномощни и договор за правна помощ, листи от 15 до 16 от съд.
дело/. В случая адвокатското възнаграждение е определено съгласно Наредбата за
размера на адвокатските възнаграждения и в договора за правна помощ е посочено че е
платено в брой. Съгласно текста на чл.18, ал.2 от Наредбата „Ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по реда на чл. 7, ал. 2 върху
стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение”. Съгласно текста на
чл. 7, ал.2,т.2 от Наредбата приложим и към настоящия случая, то „За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията
са следните: т. 2. при интерес от 1000 до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата
над 1000 лв.”. Предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и предвид факта, че съдът изменя НП като намалява размера на
имуществената санкция с 60 % то пропорционално следва да намали и размера на
адвокатското възнаграждение или то се определи в размер на 360лв. Предвид и което
искането на повереника следва да бъде частично уважено, като Изпълнителна Агенция
“Главна Инспекция по труда” гр. София следва да бъде осъдена да заплати на
Сдружение „Национална асоциация за защита на пациента”, гр. София, сумата от 360
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
При този изход на делото частично основателно се явява и искането на
представителя на ДИТ гр. Пловдив за присъждане на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН
на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на
изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на
чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни
дела, предвиденото възнаграждението за една инстанция е от 80 до 150 лв. Съгласно
чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая
казусът не се отличава с особена фактическа и правна сложност, не би било
обосновано да се определи по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално
предвиденото в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, т.е. 80лв. Все
пак делото приключи в рамките на две съдебни заседания на които се яви и
процесуалния представител на ДИТ Пловдив, поради което съдът счита, че на страната
ще следва да се определи първоначално възнаграждение за осъществената
юрисконсултска защита в размер на 100 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78,
6
ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид
решението на съда да намали размера на наложената имуществена санкция от 3500 на
1500 лева, то би следвало пропорционално да се коригира и размера на първоначално
определеното юрисконсултско възнаграждение като то се фиксира в размер на 40лв.
Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна Агенция “Главна
Инспекция по труда”, доколкото последната е юридическото лице - второстепенен
разпоредител с бюджетни кредити към министъра на труда и социалната политика на
бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ гр. Пловдив.

Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА НП 16-2200052/05.05.2022г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” Пловдив, с което на Сдружение „Национална асоциация за
защита на пациента”, ЕИК ********* със седалище и управление гр. София, район
„Средец”, ул. „Съборна” №4, вх.Б, ет.3, ап.9 , представлявано от К. М. Б., на основание
чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ” в размер на 3 500 (три хиляди и петстотин) лева, за нарушение по чл.62,
ал.1 вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложената
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” от 3 500 (три хиляди и петстотин) лева на 1 500
(хиляда и петстотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА НП в останалата му част.

ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция “Главна Инспекция по труда”- гр. София да
заплати на Сдружение „Национална асоциация за защита на пациента”, ЕИК
********* със седалище и управление гр. София, район „Средец”, ул. „Съборна” №4,
вх.Б, ет.3, ап.9 , представлявано от К. М. Б. сумата от 360.00 / триста и шестдесет / лева
за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Сдружение „Национална асоциация за защита на пациента” , ЕИК
********* със седалище и управление гр. София, район „Средец”, ул. „Съборна” №4,
вх.Б, ет.3, ап.9 , представлявано от К. М. Б. да заплати на Изпълнителна Агенция
“Главна Инспекция по труда”- гр. София сумата от 40.00 /четиридесет / лева за
юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните,
7
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
8