Р
Е Ш Е Н И Е
№
970/3.12.2020г.
гр.
Пазарджик,
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, в публично заседание на пети ноември, две хиляди двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
секретаря Я.В., като разгледа докладваното от съдия Бабаков адм. дело № 1060/2020 г. по описа на Административен
съд Пазарджик, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 13, ал. 6,
във връзка с ал. 5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).
Образувано е по жалба на Г.К.П., ЕГН **********, против Заповед № ЗСП/Д-РА-С/2155 от 02.09.2020
година, издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане"
(ДСП) Септември. Същата заповед е обжалвана по административен ред пред директора на Регионална дирекция
"Социално подпомагане" Пазарджик
по реда на чл. 13, ал. 5 от ЗСП, който с Решение
№ 13-РД06-0032/28.09.2020 г. я е потвърдил.
В жалбата се изразява несъгласие с постановената
заповед, като жалбоподателят твърди, че не са налице предпоставките за
постановения отказ. Моли съда да отмени оспорената заповед.
В откритото съдебно заседание жалбоподателя е явява
лично и поддържа жалбата. Твърди, че
получава 212 лв. пенсия, има и син с умствени увреждания, за когото се грижи.
Ответникът по жалбата – директорът на ДСП Септември не изпраща представител. Оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли, по
съображения изложени в писмения отговор.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Производството пред административния орган е
образувано по Заявление-декларация за отпускане на целева помощ за отопление с
твърдо гориво вх. № ЗСП/Д-РА-С/2155 от 21.10.2019 г. на жалбоподателя с което е
поискала от дирекция "Социално подпомагане" гр. Септември отпускане на целева помощ за отопление – твърдо гориво
за отоплителен сезон 2020/2021 година. Във връзка с така подаденото заявление
социален работник от ДСП Септември е извършил проверка и на 02.09.2020
година е изготвен социален доклад, представен към административната преписка.
От доклада се установява, че жалбоподателят има навършени 66 годишна възраст, реализира общ доход за последните шест
месеца в размер на 657 лв. и доходи от пенсия в размер на 751,
68 лв, притежава 1 жилище което обитава, живее при скромни битови и хигиенни
условия. До 01.01.2020 г. е работил като домашен санитар на сина си Найден П. ***. Последният притежава ЕР на ТЕЛК № 140 от 11.01.2019 г. с което му е призната
степен на увреждане от заболяване от 50- 70,99 %. Двамата живеят заедно. В
доклада било направно предложение да се откаже целева помощ за отопление за
сезон 2020-2021 г., тъй като средномесечни доход за последните шест месеца
надхвърля 3,76 лв. диференцирания доход за отопление, който е изчислен на 186
лв.
В оспорената заповед е направен извод, че не е изпълнено условието
на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година – средномесечния доход за
предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението – декларация е по
– висок от диференцирания минимален доход за отопление и е постановен отказ да
бъде предоставена индивидуална помощ за отопление.
Заповедта е връчена на Г.П. на 08.09.2020 година. Срещу Заповед
№ ЗСП/Д-РА-С/2155
от 02.09.2020 година е подадена жалба пред директора на РДСП Пазарджик, който с Решение № 13-РД06-0032/28.09.2020 г. я е отхвърлил.
При така установените факти настоящият съдебен състав
на Административен съд – Пазарджик, като извърши по
реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен
акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с процесуално допустима жалба,
подадена в срока по чл. 149, ал. 3,
във връзка с ал. 1 от АПК,
от лице, което има правен интерес от оспорването на акт, който пряко засяга
негови права и законни интереси, съответно подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Оспореният административен акт е издаден от директора
на ДСП Септември, който именно е административният орган,
разполагащ с материалната и териториална компетентност да издаде заповед за
отпускане или отказ на целева помощ за отопление, съобразно разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 година. Поради това не е налице отменително
основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е издадена в законоустановената писмена
форма и има реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.
Административният акт е мотивиран с фактическите и правни основания за
издаването му, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Посочени са приетите за установени от
административния орган факти и се съдържат правни норми, обосновали издаването
му.
При издаване на процесната заповед административният
орган е допуснал съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, а също таака е постановил и акт в разрез със
специфичата цел на закона.
Редът за отпускане на целева помощ за отопление на
лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба №
РД-07-5/16.05.2008 година за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление.
Производството по издаване на оспорената заповед е
инициирано със заявление – декларация от Г.К.П.,
която е дирекцията по настоящ адрес на лицето (чл. 4, ал. 1 Наредба № РД-07-5/16.05.2008 година). Заявлението е придружено с всички
необходими документи (чл. 26, ал. 4 от ППЗСП, във връзка с чл. 4, ал. 1, предл. последно от
Наредбата).
По делото е изготвен социален доклад, но липсат данни
изготвянето му да е било извършено въз основа на социална анкета, в
съответствие с изискванията на чл. 27 от ППЗСП.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ППЗСП изисква социалният доклад да бъде изготвен въз основа на социална
анкета. Съгласно § 1, т. 11 Допълнителни разпоредби на ЗСП, по смисъла на този закон,
социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за
упражняване на правото на социални помощи, извършена от социални работници
в Дирекция „Социално
подпомагане", която се
изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на
документация и събиране на информация.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ППЗСП изисква социалният доклад да бъде изготвен въз основа
на социална анкета. Според алинея втора от същия текст социалната анкета се
провежда в дома на лицето или семейството по настоящ адрес. Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ППЗСП задължава социалните работници при провеждане на анкетата да
вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен,
битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или
помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на
необходимостта от ползване на социални услуги.
Когато проверката в дома на лицето и/или
семейството и събираната на това място информация не е писмено документирана,
както е в конкретния случай, осъществената социална дейност е недоказана.
Дори да бъде прието, че такава проверка е направена и е извършена социална
анкета, предвид наличния социален доклад, то видно от съдържанието на
последния, социалната анкета е проведена формално и в нарушение на чл. 27, ал. 6 ППЗСП във връзка с § 1, т. 11 Допълнителни разпоредби на ЗСП / В този смисъл и Решение 8515
от 25.06.2018 г. на ВАС по адм.д. 4307/2017 г./
Отделно от изложеното, съдът
намира че оспорения административен акт е издаден и в несъответствие с целта на
закона- отменително основание по чл. 146 т.5 от АПК. Съгласно чл. 1 ал.2 от ЗСП,
законът има за цел подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не
биха могли да задоволяват своите основни жизнени потребности. Т.е. идеята на
законодателя е да се подпомогнат от държавата социално най- уязвимите групи
граждани, чиито доходи не им позволяват да се издържат сами или от своите
близки. В случая, административния орган е приел, че диференцирания
доход на жалбоподателя е като за лице, съжителстващо с друго лице (лица) или
семейство - 1,24 от базовия доход за отопление и при установения по преписката диференциран доход за отопление на жалбоподателя 186 лв. е
обобщил, че реалния му доход надвишава с 3,76 лв. диференцирания, поради което
на основание чл. 2 ал.1 от Наредбата е отказал помощта. Според съда, в случая
административния орган, макар и формално прилагайки точно материалния закон не е
съобразил, нищожния размер на сумата, с която доходът на жалбоподателя
надвишава определения му диференциран доход за отопление, както и
обстоятелството, че съжителстващото с жалбоподателя лице е негов син с трайно
намалена работоспособност от 50 до 70,99%, за който жалбоподателят полага
грижи. При така установената конкретика, съдът намира, че в разрез с принципа
за съразмерност в чл. 6 от АПК, и в разрез със задълженията си по чл. 35 от АПК, органът е отказал да обсъди възраженията на жалбоподателя, че поради
лошото му финансово състояние и тежко социално положение, не е в състояние сам да
осигури средства за закупуване на гориво за предстоящия отоплителен сезон.
Всичко изложено налага извода, че при издаване на оспорената заповед на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане" гр. Септември са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а също така самият административен акт е издаден в
несъответствие със специфчната цел на закона- чл.1 ал.2 от ЗСП, поради което са налице основанията за отмяна
на оспорения административен акт по чл. 146, т. 3 и т.5 от АПК. На основание чл.173 ал.2 от АПК,
делото следва да се изпрати като преписка
на административния орган със задължителни указания по тълкуване и
прилагане на закона.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.К.П., ЕГН п/в Заповед № ЗСП/Д-РА-С/2155 от 02.09.2020
година, издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане"
(ДСП) Септември,
потвърдена с Решение № 13-РД06-0032/28.09.2020 г.на директора на Регионална
дирекция "Социално подпомагане" Пазарджик.
ИЗПРАЩА делото като преписка на административния орган със задължителни
указания по тълкуване и прилагане на закона.
Решението на основание чл. 13, ал. 7 Закона за социалното подпомагане, във връзка с чл. 4, ал. 6 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година за условията и
реда за отпускане на целева помощ за отопление е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/