№ 544
гр. Варна , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100503645 по описа за 2020 година
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба, подадена от Д. В. Д., ЕГН
**********, адрес: град Варна, ул. „Елин Пелин“ № 92 срещу решение № 261117 от
10.11.2020 г. постановено по гр.д. № 7575/19 г. по опис на ВРС , 47 – ми състав с което е
прието за установено на основание чл. 23, ал. 1 СК в отношенията между М. М. М., ЕГН
**********, с адрес: с. Страшимирово, ул. „Свети Свети Кирил и Методий“ № 2, община
Белослав, област Варна и Д. В. Д., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Елин Пелин“ №
92, че следните недвижими имоти: 1/ поземлен имот с идентификатор 21587.9.116 по
КККР на с. Доброглед, общ. Аксаково, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-
570/26.10.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в местност Голямата
Мара, с площ от 35002 кв. метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин
на трайно ползване: пасище, категория на земята при неполивни условия: четвърта, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 000016, съседи: 21587.9.109, 21587.9.117,
21587.9.115, 21587.9.111; 2/ поземлен имот с идентификатор 21587.9.117 по КККР на с.
Доброглед, общ. Аксаково, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-570/26.10.2017 г. на
изпълнителния директор на АГКК, находящ се местност Голямата Мара, с площ от 36003 кв.
метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
пасище, категория на земята при неполивни условия: четвърта, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 000017, съседи: 21587.9.116, 21587.9.111, 21587.9.52, 21587.9.51,
21587.9.109; 3/ поземлен имот с идентификатор 69763.501.161 по КККР на с.
Страшимирово, общ. Белослав, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-16/25.02.2015
1
г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес с. Страшимирово, ул. „Св.
Св. Кирил и Методий“ № 2, с площ от 576 кв. метра, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен
план 161, квартал 14, парцел XIX, съседи: 69763.501.465, 69763.501.160, 69763.501.162,
69763.501.463 ведно със сграда с идентификатор 69763.501.161.1 по КККР на с.
Страшимирово, общ. Белослав, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-16/25.02.2015 г.
на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес с. Страшимирово, ул. „Св.
Св. Кирил и Методий“ № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 69763.501.161,
със застроена площ 93 кв.м., предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и сграда с
идентификатор 69763.501.161.2 по КККР на с. Страшимирово, общ. Белослав, обл. Варна,
одобрени със Заповед № РД-18-16/25.02.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
административен адрес с. Страшимирово, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 2, разположена
в поземлен имот с идентификатор 69763.501.161, със застроена площ 24 кв.м., брой етажи:
един предназначение: хангар, депо, гараж са лична собственост на М. М. М., ЕГН
**********, с адрес: с. Страшимирово, ул. „Свети Свети Кирил и Методий“ № 2, община
Белослав, област Варна и Д. В. Д., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Елин Пелин“ №
92 да заплати на М. М. М., ЕГН **********, с адрес: с. Страшимирово, ул. „Свети Свети
Кирил и Методий“ № 2, община Белослав, област Варна е осъден да заплати сумата от
2930,40 лева, представляващи сторени в производството разноски, на основание чл. 78, ал.1
ГПК
Жалбата е основана на оплаквания за необоснованост на съдебното решение, и
твърдения, че е постановено в нарушение на приложимите материално правни норми и при
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. С въззивната жалба се
иска, съдът да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт и да
постанови друг, с който да отхвърли предявения иск и присъди разноски в полза на
въззивния жалбоподател.
Насрещната страна е депозирала писмен отговор в който оспорва жалбата като
неоснователна. Моли, съдът са постанови въззивнен съдебен акт , с който да потвърди
обжалваното решение.
Пред въззивният съд, страните се явяват лично и с процесуални представили, чрез
които поддържат писмени становища.
Съдът, след служебна проверка на обжалваното въззивно решение, намира същото за
валидно и допустимо.
По правилността на първоинстанционния съдебен акт, съдът намира следното:
Исковото производство е образувано възоснова на предявени от М. М. М., ЕГН
2
**********, с адрес: с. Страшимирово, ул. „Свети Свети Кирил и Методий“ № 2, община
Белослав, област Варна против Д. В. Д., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Елин
Пелин“ № 92 обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 23, ал. 1 СК
за приемане за установено в отношенията между страните, че следните недвижими имоти
придобити по време на брака с ответника, са нейна лична собственост.
- поземлен имот с идентификатор 21587.9.116 по КККР на с. Доброглед, общ.
Аксаково, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-570/26.10.2017 г. на изпълнителния
директор на АГКК, адрес на поземления имот: местност Голямата Мара, с площ от 35002 кв.
метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
пасище, категория на земята при неполивни условия: четвърта, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 000016, съседи: 21587.9.109, 21587.9.117, 21587.9.115,
21587.9.111;
- поземлен имот с идентификатор 21587.9.117 по КККР на с. Доброглед, общ.
Аксаково, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-570/26.10.2017 г. на изпълнителния
директор на АГКК, адрес на поземления имот: местност Голямата Мара, с площ от 36003 кв.
метра, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
пасище, категория на земята при неполивни условия: четвърта, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: 000017, съседи: 21587.9.116, 21587.9.111, 21587.9.52, 21587.9.51,
21587.9.109;
- поземлен имот с идентификатор 69763.501.161 по КККР на с. Страшимирово,
общ. Белослав, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-16/25.02.2015 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес с. Страшимирово, ул. „Св. Св.
Кирил и Методий“ № 2, с площ от 576 кв. метра, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен
план 161, квартал 14, парцел XIX, съседи: 69763.501.465, 69763.501.160, 69763.501.162,
69763.501.463;
- сграда с идентификатор 69763.501.161.1 по КККР на с. Страшимирово, общ.
Белослав, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-16/25.02.2015 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с административен адрес с. Страшимирово, ул. „Св. Св. Кирил и
Методий“ № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 69763.501.161, със застроена
площ 93 кв.м., предназначение: жилищна сграда-еднофамилна;
- сграда с идентификатор 69763.501.161.2 по КККР на с. Страшимирово, общ.
Белослав, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-16/25.02.2015 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с административен адрес с. Страшимирово, ул. „Св. Св. Кирил и
Методий“ № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 69763.501.161, със застроена
площ 24 кв.м., брой етажи: един предназначение: хангар, депо, гараж.
В обстоятелствената частна исковата молба, ищцата излага, че след смъртта на
3
баща си М.Н.М., б. ж. на гр. Врана, починал на 31.12.2013 г. и след съдебно оспорване на
правото на наследяване и неговия размер е получила, по наследство в личната си банкова
сметка сумата от 251 091.83 лева. Тъй като имала спорове с втората съпруга на баща си,
прехвърлила по сметка на ответника сумата от 245 680.00 лева, а той я упълномощил да се
разпорежда с прехвърлената сума. Твърди, че от тази сметка сума е заплатила цената на
придобитите по възмезден начин недвижими имоти. Освен това, излага, че цената по
сделката сключена на 13.01.2015 г. е различна от вписаната в нот. Акт. Според
съдържанието на акта, имотите са закупени на цена равна на данъчната оценка, а
действително платената сума била в размер на 44 000 лева и в този размер съответно
изтеглена от сметката на ответника и платена на продавача. На 02.02.2015 г. била сключена
сделката за имотите в с. Страшимирово, като в нот. Акт била вписана цена, различна от
действително платената в размер на 89 968.18 лева. Твърди, че цената по тази сделка също
била платена с придобитите пари представляващи изплатен наследствен дял, който превела в
сметката на ответника. Имотът в с. Страшимирово бил ремонтиран и разходите за ремонта в
размер на 80 000 лева също били с идентичен произход. В исковата молба са наведени
твърдения, че ищцата продала апартамент, нейна лична собственост, придобит по
наследство и извършена доброволна делба, находящ се гр. Варна, район Младост, ж.к.
Възраждане, бл. 37, вх. 5, ет. 6, ап. 109. Продажната цена получила по банков път, с
последователни преводи, както следва: на 07.09.2015 г. - 7139 лева, на 05.10.2015 г. – 14 249
лева, на 12.10.2015 г. – 50 000 лева. Твърди, че част от тези суми превела по банковата
сметка на Д.Д. в „Експресбанк“ АД, както следва: на 07.09.2015 г. – 5000 лева, на 05.10.2015
г. – 9225 лева, на 13.10.2015 г. – 39 951.42 лева, а останалите вложени в ремонта на имота в
с. Страшимирово. Отрича презумпцията за СИО, като твърди, че макар и сметката на
ответника да е била открита преди да преведе пари по нея, той не е притежавал значителни
средства. Твърди, че процесните имоти са придобити изцяло с нейни лични средства и в
този смисъл е налице пълна трансформация по смисъла на чл. 23 СК.
Моли предявените искове да бъдат уважени като се присъдят и сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който навежда
доводи за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Поддържа, че искът е
предявен след изтичане на преклузивния едногодишен срок по чл. 31 СК. Признава фактите,
че с ищцата са бивши съпрузи и бракът им е прекратен с посочения в исковата молба
съдебен акт, както и че процесните недвижими имоти са придобити по време на брака.
Оспорва твърденията на ищцата относно произхода на средствата, вложени за придобиване
на имотите, като твърди, че половината от платените суми са изцяло негови. Твърди, че
преди да се запознае с ищцата е притежавал спестявания в размер на 52 000 щатски долара и
7000 евро, с което е възнамерявал да закупи жилище. Няколко месеца преди сключване на
брака получил от вуйчо си заем от 10 000 евро, а майка му му дарила още 10 000 евро. С
ищцата живял на съпружески начала от 2014 г. и се издържали от неговите средства,
защото тя не притежавала доходи и спестявания. Твърди, че е заплащал разходите по
4
водените съдебни производства, като за тези са подлежали на връщане като дадени в заем.
Конкретизира, че 28.05.2014 г. превел адвокатски хонорар в размер на 1521.62 щатски
долара на процесуалния представител на ищцата – адв. Г.Н.; на 10.06.2014 г. превел сумата
от 2106.15 щатски долара на майката на ищцата, а в брой дал 4800 лева, отново за
адвокатски хонорари. Ответникът признава, твърдението на ищцата, че на 26.09.2014 г. тя е
получила превод по нейната банкова сметка в размер на 245 680 лева по повод водените от
нея дела и на 30.09.2014 г. превела сумата по негова сметка. Поддържа, че М.М. заявила, че
с част от сумата му връща дадените в заем средства, а останалата част ще ползват заедно,
като съпрузи. На същата дата упълномощил ищцата да се разпорежда неограничено с всички
негови средства във всички банкови сметки в „Експресбанк“ АД.
Твърди, че при покупката на имота в с. Страшимирово била уговорена цена в размер
на 36 000 евро и допълнително заплатил натрупани задължения за ел. енергия, ВиК услуги и
данъци в 2000 евро. Тази сума изтеглил на 21.10.2014 г. и за нея била съставена разписка, с
характер на предварителен договор. В деня на изповядване на сделката заплатил със сумите,
дадени в заем от вуйчо му и дарените от майка му , общо 20 000 евро и предал на
купувачите половината от уговорената цена в размер на 17 000 евро. От банковата сметка
била изтеглена сумата от 17 000 евро, които обаче, били нужни на ищцата за закупуване на
автомобил. Тази сума ищцата предала на своя вуйчо, за да купи автомобила от Германия. От
тази сума 10 000 лева била предоставена на вуйчото в заем.
Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че е извършен ремонт на имота в с.
Страшимирово на посочената от ищцата стойност, като твърди, че за довършването му и за
осигуряване издръжката на семейството се наложило, да вземе още два заема от вуйчо си в
размер на 7000 лева и в размер на 5000 лева.
Ответникът оспорва посочения в исковата молба размер на продажната цена на
имотите в с. Доброглед. Посочва, че в покупката им е участвал със средства наравно с
ищцата, поради коте о претендира за отхвърляне на предявените искове.
Настоящият въззивен съд, след като съобрази становищата на странните и събраните
в първинстанционтото производство доказателства, приема за установено, следното от
фактическа страна:
Бракът между страните е сключен на 31.07.2014 г. и е прекратен с развод на
17.05.2018 г. По време на брака са сключени възмездни правни сделки, с което са придобити
права на собственост върху недвижими имоти, както следва:
пасище мера, имот № 000 016 с площ 35,004 дка в местност „Голямата Мара“,
четвърта категория, при граници: имоти №№ 000017, 000011, 000015 и 000009;
пасище мера, имот № 000 017 с площ 36,004 дка, в местност „Голямата Мара“,
четвърта категория при граници: имоти №№ 000 016,000009, 009051 и 000011 и
5
УПИ, намиращ се в с. Страшимирово, община Белослав, област Варна, с площ
599,94кв.м., представляващ УПИ № ХІХ – 161 по действащия план на село Страшимирово
ведно с построените в имота
двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 75 кв.м., РЗП 150 кв.м. и гараж с
площ 18 кв.м., при граници и съседи: от две страни улица и имоти № 162 и № 160.
От писмените договори, във формата на нотариален акт № 2, том І, рег. № 113, дело
№ 2 от 13.01.2015 г. и нотариален акт № 16, том І, рег. № 392, дело № 16 от 02.02.2015 г. е
видно, че продажната цена на земеделските земи е 3465,40 лева, а на недвижимия имот –
7115,40 лева.
На 02.02.2015 г. М.М. Д.а е предала на Р.Р. и В.Ж.Р., продавачи на имота в с.
Страшимирово, сумата от 89,968,18 лева във връзка с предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 12.01.2015 г. и на НА за покупко – продажба на недвижим
имот от 02.02.2015 г. Видно от същата е, че под нея има положени два подписа. От приетата
по делото съдебно – почеркова експертиза се установява, че подписът положен в графата
„приел“ в разписката от 02.02.2015 г. за сумата от 89,968,18 лева е изпълнен от Р.Р.
Радославов.
От договор за доброволна делба от 14.11.2014 г. се установява, че в дял на М.М. Д.а е
поставен самостоятелен обект от сграда с идентификатор 10135.3511.205.1.31, находящ се в
град Варна, област Варна, район Младост, ж.к. „Възраждане“, бл.37, вход 5, ет.6,
представляващ апартамент № 109, със застроена площ 71.07 кв.м. ведно с избено помещение
№ 40 както и 2,0373% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж.
От приобщеното към доказателствения материал по делото т.д. № 604/2014 г. по
описа на Окръжен съд, град Варна се установява, че в хода на производството, при размяна
на книжата, на М. М. М. е заплатена сумата от 249 424,80 лева от „ММ-13“ ЕООД с
основание ликвидационен дял невстъпил съдружник. От приобщените към същото писмени
доказателства – удостоверение за наследници с изх. № 14009/02.01.2014 г. и извлечение от
Търговския регистър от 27.03.2014 г. е видно, че М.М. М. е наследник на М.Н.М., починал
на 31.12.2013 г., както и че същият е едноличен собственик на капитала на „ММ-13“ ЕООД.
По делото като писмено доказателство е прието извлечение от банкова сметка № BG
05 TTBB 9400 1526 703084 в български лева в „Сосиете Женерал Експресбанк“ с титуляр М.
М. М., от която е видно, че на 24.09.2014 г. са получени два превода от 249 424.80 лева и
1667 лева с основания както следва – ликвидационен дял невстъпил съдружник и
дружествен дял. На 30.09.2014 г. са извършени разпореждания с получените средства като
245 680 лева са предени по сметката на Д. В. Д. BG 75 TTBB 9400 1523 209339 с основание
– наследство на М. Д.а – ликвидационен дял невстъпил съдружник, а 5000 лева са преведени
на Г.Н.Н. – адвокатски хонорар по търговско дело 604/2014 г. по описа на Окръжен съд,
град Варна.
6
От пълномощно за разпореждане с банкови сметки в Сосиете Женерал от 30.09.2014
г. се доказва, че Д.Д. е упълномощил М. Д.а да се разпорежда с всички негови банкови
сметки. Тези права са прекратени на 29.11.2017 г., видно от декларация за оттегляне на
пълномощно.
От приетите по делото валутни преводи от 03.07.2019 г. и от 08.07.2019 г. се
установява, че Д.Д. е превел по сметката на Р.Д.В. сумата от 5000 щатски долара и 1000
щатски долара с основание – връщане на заем.
От договор за паричен заем от 09.06.2014 г. се установява, че същият е сключен
между Р.Д.В. и Д. В. Д. като първият предоставя на втория в заем сумата от 10 000 евро,
която следва да се върне в срок до 5 години от получаването й.
По делото е приета банкова сметка с номер BG 61 TTBB 9400 4523 976371 в щатски
долари в „Сосиете Женерал Експресбанк“ с титуляр Д. В. Д. за периода от 01.01.2012 г. до
06.10.2015 г., от която е видно, че ответникът по същата е получавал заплатата си, погасявал
е банков кредит, захранвал е сметката, теглил е парични средства и е извършвал покупко-
продажба на валута. Видно е, че е притежавал средства, които към края на 2013 г. са в
размер на 39 534,10 щатски долара. На 28.05.2014 г. е превел сумата от 3521,62 щатски
долара на Г.Н.Н. с основание адвокатско хонорар по т.д. № 604/2014 г. по описа на Окръжен
съд, град Варна ищец М.. На 10.06.2014 г. е извършил и превод с получател Мая Шибер с
основание заем по търговски дело № 604/2014 г. по описа на Окръжен съд, град Варна в
размер на 2106,15 щатски долара. Видно е, че към датата 31.07.2014 г. ответникът е
разполагал с 25 741,57 щатски долара. На 25.09.2015 г. е прехвърлена сумата от 20 000
щатски долара по друга банкова сметка – BG 92 TTBB 9400 4525 388618 с основание –
захранване на сметка. След тази дата до 06.10.2015 г. наличностите по сметката са
минимални под 7 щатски долара. На датите на сключване на процесните сделки 13.01.2015
г. и 02.02.2015 г. наличностите по сметката са минимални като не са извършвани тегления.
От извлечение на банкова сметка BG 75 TTBB 9400 1523 209339 в „Сосиете Женерал
Експресбанк“ в български лева с титуляр Д. В. Д. се установява, че към 12.01.2015 г. по
горепосочената сметка притежаваната сума е в размер на 210 215,61 лева. На 13.01.2015 г. е
изтеглена сумата от 40 000 лева, а на 02.02.2015 г. сумата от 91 000 лева. Видно е, че
крайното салдо за деня – 02.02.2015 г. е в размер на 72 034,87 лева. От извлечението от
горепосочената банкова сметка се установява, че банкови операции са извършвани както от
Д.Д., така и от М.М. Д.а.
От извлечение от банкова сметка BG 92 TTBB 9400 ********** в евро в „Сосиете
Женерал Експресбанк“ с титуляр Д. В. Д. за 17.04.2013 г. до 06.10.2015 г. е видно, че същият
е извършвал банкови опрерации като към датата на сключване на брака – 31.07.2014 г.
наличностите по сметката е в размер на 2810,59 евро. На датите на сключване на
процесните сделки 13.01.2015 г. и 02.02.2015 г. наличностите по сметката са както следва
7
4114,40 евро и 3000,40 евро като не са извършвани тегления, а само вътрешен превод, с
който Д.Д. е захранил друга своя сметка.
От извлечение от банкова сметка с номер BG 61 TTBB 9400 4523 976371 в щатски
долари в „Сосиете Женерал Експресбанк“ с титуляр Д. В. Д., е видно, че за периода от
01.11.2013 г. до 30.03.2014 г. е получавал наред със своите заплати за месеците декември,
януари и февруари 2014 г. е получавал и още едни заплати за същите месеци като към датата
на сключване на брака – 31.07.2014 г. наличностите по сметката е в размер на 25 741,57
щатски долара. На датите на сключване на процесните сделки 13.01.2015 г. и 02.02.2015 г.
наличностите по сметката са както следва 97,50 щатски долара и 95,50 щатски долара.
Банкова сметка BG 67 TTBB 9400 4527 264078 в български лева с титуляр Д.Д. с
данни за периода 01.10.2015 г. до 31.10.2015 г. е ирелевантна, предвид периода за който се
отнася.
От показанията на свидетелката В.Д.А.,се установява, че е дала на сина си 10 000
евро, непосредствено преди брака с цел закупуване на жилище. Знае, че нейният брат е дал
на сина й сума в същия размер за същото предназначение и че тези пари, общо 20 000 лева
са съхранявани в сейф на брат й. Преди брака сина й е подпомагал финансово М., давал и е
пари на заем, с уговорката да ги върне след като приключат делата. След брака, синът и
спрял да работи. Според свидетелката с превода от 240 000 лева по сметка на сина й, М.
върнала парите и те станали общи.
От показанията на свидетеля Р.В., вуйчо на ответника, се установява, че страните са
закупили два земеделски имота и къща в с. Страшимирово. Земеделската земя е струвала
около 4000 лева, а имотът в Страшимирово около 36 000 евро. Посочва, че племенника му
си е търсил имот още от 2011 г., като през месец юни 2014 г. в заем му е дал 10 000 евро.
Такава сума Д. получил и като дарение от майка си преди брака му с М.. Дарените и заетите
пари се съхранявали в личния сейф на свидетеля, които той му дал на 01.02.2015 г., за да
закупят къщата. Твърди, че Д. е предоставял финансови средства на М. за водени от нея
съдебни дела преди сключването на брака между тях, както е предоставял такива и на майка
й. Посочва, че М. му е заявила, че първите пари, които получи ще ги върне и това наистина
станало като М. превела всички пари по банковата сметка на племенника му и му заявила, че
те вече са семейни пари и с тях ще отворят семеен бизнес. Такъв обаче не се реализирал.
Посочва, че преди брака М. не е работила, а Д. е работил като електроинженер на
пасажерски кораб и тя го е чакала да се върне. В последствие и ищцата започнала работа на
кораба с племенника му и там те се сгодили.
От показанията на свидетелката П.Д.К. се установява, че знае ищцата и ответника да
са закупували имоти по време на брака си – една земеделска земя и къща. Сумата, която е
платена е в размер на 40 000, но не знае каква валута. Твърди, че М. заплатила цената им по
банков път. Заявява още, че внучката й е работила заедно с ответника на кораб за няколко
месеца. Твърди, че семейството се е издържало от преведените средства в размер на 250 000
8
лева като Д. три – четири години не е работил.
От тази фактическа установеност, следват следните правни изводи:
Съгласно чл.23, ал.1 СК лични са вещите придобити по време на брака изцяло с
лично имущество. Разпоредбата на чл.22, ал.1 СК сочи, че вещните права, придобити преди
брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на
съпруга, който ги е придобил.
От събраните по делото доказателства се установява, че бракът между страните е
сключен по време на действащия сега СК, както и че имотите, в обективираните сделки от
13.01.2015 и 02.02.2015 г. са придобити по време на брака.
Спорен между страните е въпросът за размера на заплатените средства за
придобиване на имотите. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства –
писмени и гласни такива се установява, че придобивната стойност на земеделските земи е
тази посочена в нотариалния акт от нотариален акт № 2, том І, рег. № 113, дело № 2 от
13.01.2015 г. в размер на 3465, 40 лева. От съвкупния анализ на приетите по делото
доказателства, следва изводът, че не може да се приеме за доказано твърдението на ищцата,
че стойността на закупените на 13.01.2015 г. земеделски земи е 40 000 лева. По отношение
на закупения на 02.02.2015 г. недвижимия имот, съдът намира, че заплатената цена е тази,
посочена в разписката от 02.02.2015 г., а именно в размер на 89 968,18 лева.
Спорен между страните е и въпросът относно произхода на средствата, с които са
закупени процесните имоти –пасище, мера № 000 016 в местността „Голямата Мара“ в
землището на с. Доброглед; пасище мера № 000 017 в местността „Голямата Мара“ в
землището на с. Доброглед и УПИ № ХIХ – 161 в кв.14 ведно с построените в имота
жилищна сграда и гараж, намиращо се с. Страшимирово, община Белослав, област Варна.
Обстоятелствата, свързани с произхода на средствата за придобиването на имуществото,
предмет на спора могат да се установяват с всички допустими по ГПК средства. Въпросът
дали приведените доказателства са достатъчни да установят извънсемейния произход на
средствата и да оборят презумцията на закона, че придобитото по време на брака
принадлежи общо на двамата, е винаги конкретен, тъй като зависи от установените по всяко
дело факти.
Критерият за преобразуване на лично имущество е изцяло обективен и при него се
изследва единствено характера на вложените средства. В този смисъл Тълкувателно
решение № 5/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, т.4. Обстоятелството дали другият съпруг
е полагал труд по време на съществуване на брака и дали е полагал грижи по отношение на
домакинството и отглеждането на децата са факти и обстоятелства, които се преценяват по
предявен иск с правно основание чл.21 от СК.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че М.М. в
9
качеството й на наследник на М.Н.М., починал на 31.12.2013 г., който е бил едноличен
собственик на капитала на „ММ-13“ ЕООД, е получила сумата от 249 424.80 лева,
представляваща ликвидационен дял невстъпил съдружник, както и сумата от 1667 лева,
представляваща стойност на дружествен дял. Смъртта на съдружник е прекратително
основание на членството му в съответното дружество, аргумент от чл. 125, ал.1, т.2.
Наследниците на починалия съдружник наследяват неговите имуществени права в
дружеството, т.е. имат право да получат от дружеството паричната равностойност на
дружествения му дял, изчислен въз основа на счетоводния баланс към края на месеца, през
който е настъпило прекратяването на членството.
Следователно горепосочената и получена от М. парична сума е лична, тъй като е
придобита по силата на наследяване, независимо че е придобита по време на брака,
аргумент от чл. 22, ал.1 СК.
На 30.09.2014 г. са извършени разпореждания от М.М. с получените средства от
249 424,80 лева като 245 680 лева са предени по сметката на Д. В. Д. BG 75 TTBB 9400 1523
209339 с основание – наследство на М. Д.а – ликвидационен дял невстъпил съдружник. С
извършеното действие, не е променен произхода на средствата, а само е променен титуляря
и сметката в която се съхраняват. Основанието – връщане на заем, което ответникът твърди,
че мотивира превода не е установено. От извлеченията от банкова сметка с номер BG 61
TTBB 9400 4523 976371 в щатски долари в „Сосиете Женерал Експресбанк“ с титуляр Д. В.
Д. се установява, че същият е подпомагал финансово М.М. по време на воденето съдебно
производство по т.д. № 604/2014 г. по описа на Окръжен съд, град Варна, с оглед
извършените два превода на 28.05.2014 г. в размер на 3521,62 щатски долара на Г.Н.Н. с
основание адвокатски хонорар по т.д. № 604/2014 г. по описа на Окръжен съд, град Варна
ищец М. и на 10.06.2014 г. в размер на 2106,15 щатски долара с получател Мая Шибер с
основание заем по търговски дело № 604/2014 г. по описа на Окръжен съд, град Варна
Неоснователно е твърдението на Д.Д., че с превода на сумата от 245 680 лева на
30.09.2014 г., ищцата М.М. му е върнала предоставените от него средства, с които същият я
е подпомогнал по време на водене на съдебното производство пред Окръжен съд – град
Варна, доколкото основанието за извършения превод не е връщане на заем, а наследство на
М. Д.а – ликвидационен дял невстъпил съдружник. Не може да бъде възприета и тезата, че с
превеждането на парите по сметката на Д.Д. тези пари стават семейни, в каквато насока са
твърденията на ответника, подкрепени от събраните по делото гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите – В.Д.А. и Р.Д.В.. Превеждането на личните парични средства по
сметката на съпруга, не ги прави семейни пари, тъй като произходът на средствата не може
да бъде променен. Не се установява и преведената сума пари в размер на 245 680 лева да е
дарена на съпруга, тъй като видно от основанието, с което е преведена, следва изводът, че
тези пари продължават да имат личен произход, предвид факта че са получени в резултат на
изплащане на припадащ се наследствен дял. С оглед гореизложеното следва, че преведената
сума в размер на 245 680 лева по сметката на Д.Д., представлява лични средства на М. Д.а,
10
тъй като са придобити в качеството й на наследник на баща й и превеждането им по
сметката на съпруга не променя техния произход.
С оглед гореизложеното и като се вземе под внимание установената по делото
придобивна стойност на имотите и предвид факта, че в деня на извършените покупко –
продажби на имотите са изтеглени сумите от 40 000 лева и 91 000 лева от банковата сметка,
в която се намират личните парични средства на М. и предвид обстоятелството, че парите са
родово понятие, следва изводът, че вложените средства за придобиването на процесните
имоти в установената придобивна стойност са именно от изтеглените суми, които са
еквивалентни на придобивна стойност и са лични средства на М. Д.а. Този извод
допълнително се подкрепя и от липсата на закупуване на друго имущество в тези дни –
13.01.2015 г. и 02.02.2015 г., липсата на теглене на суми от другите притежавани от съпруга
Д.Д. сметки в горепосочените дни, липсата на получаване на лични парични средства от
съпруга в периода 30.09.2014 г. до 02.02.2015 г. по банковите му сметки, както и от факта,
че след извършените сделки от 13.01.2015 г. и 02.02.2015 г. в банковата сметка са останали и
паричните средства, които Д.Д. е притежавал в тази банкова сметка и преди получаването на
сумата, представляваща припадащия се ликвидационен и дружествен дял на Д.а.
По делото, действително от извлеченията на банковите сметки, се установява, че Д.Д.
е притежавал парични средства преди брака. От съвкупния анализ на събраните писмени и
гласни доказателства се установява, че същият е притежавал и суми в размер на 10 000 евро,
предоставени му в заем от неговия вуйчо Р.В. и 10 000 евро, представляващи извършено от
майка му дарение преди сключването на брака, които са съхранявани в сейфа на Великов.
Фактът на влагането на именно тези средства в размер на 20 000 евро в закупуването на
недвижимия имот в с. Старшимирово и земеделските земи на датите 13.01.2025 г. и
02.02.2015 г. не се установява по делото. Съдът не следва да цени показанията на свидетеля
Великов, който твърди, че за закупуването на имота в с. Страшимирово на 02.02.2015 г. е
предоставил сумата от 20 000 евро, съхранявана в сейфа му, доколкото същият е
заинтересован от крайния изход на делото /в качеството на заемодател/, поради което и
показанията му се ценят по реда на чл. 172 ГПК, а и същите не са подкрепени с други
доказателства. Фактът на превеждане на суми по сметката на Р.В. от Д.Д. от юли 2019 г. не
доказва, че предоставената в заем сума от 10 000 евро е вложена в закупуването на имота в
с. Страшимирово. Не се доказва и твърдението, че спестени средства от Д.Д. от трудовата
му дейност са вложени в закупуването на тези имоти предвид липсата на движение по
сметките му в деня на покупко-продажбите.
По поставените във въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното:
Вписването на имената на съпрузите в нот. акт за придобиване на недвижим имот, нито
потвърждава, нито игнорира оборимата презумпция, че имота е придобит в режим на СИО.
В такъв режим е придобит и ако в акта е вписан, само един от съпрузите, независимо дали
това е съпругата или съпругът и независимо кой о т тях или трето лице е заплатило цената.
За да бъде оборена презумпцията по чл. 21, ал.3 от СК претендиращият, че придобитото по
11
време на брака имущество е лична собственост, следва да докаже, че вложените средства са
негова лична собственост. Ищцата е доказала, произхода на средствата, а от анализа на
всички факти установени от първоинстанционния съд , въззивния приема, че плащанията са
извършени от паричните суми придобити по наследяване. Това изключва приноса на
съпруга, т.е. оборва презумпцията по чл. 21, ал.3 от СК. Всички и останали отношения,
подпомагане преди брака с парични средства, уговорки за тяхното връщане, спорните факти
дължимо ли е връщането и върнати ли са, нямат значение към установяване на произхода на
средствата, с което са придобити имотите.
В тежест на ищцата е да докаже чрез пълно и главно доказване твърдението, че при
покупката на процесните имоти са вложени само нени лични средства. Доказателствата за
това са многобройни и аналитично изложени в логически връзки, подробно съобразени в
решението на първоинстанционния съд.
Оплакванията за неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт са
неоснователни. Решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от спора, в тежест на ответника , следва да бъдат присъдени
направените от ищцата разноски, които пред въззивния съд са доказани в размер на 3000
/три хиляди/ лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА Решение № 261117 от 10.11.2020 г. постановено по гр.д. №
7575/2019 г.
ОСЪЖДА Д. В. Д., ЕГН **********, адрес: град Варна, ул. „Елин Пелин“ № 92 да
заплати на М. М. М., ЕГН **********, с адрес: с. Страшимирово, ул. „Свети Свети Кирил и
Методий“ № 2, община Белослав, област Варна сумата от 3000 лева, представляващи
сторени във въззивното производството разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд в едномесечен сок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13