Решение по дело №353/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, представлявана от председателя на Управителния съвет, подадена чрез юрисконсулт И. В., против Решение № 73 от 09.02.2024 год. постановено по а.н.д. № 778 от 2023 год. по описа на Районен съд - Пазарджик. С обжалвания съдебен акт е отменен Електронен фиш (ЕФ) № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, с което на „Инса Логистик“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и е задължено дружеството да заплати такса в размер на 119,00 лева по чл. 10б, ал. 5 от ЗП.

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции в максимален размер. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт И., която поддържа касационната жалба по изложените в нея доводи. Моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

Ответникът - „Инса Логистик“ ЕООД не изразява становище в открито съдебно заседание. От него е постъпила молба с вх. № 243 от 13.01.2025 год., с която оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й. Не претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че следва да бъде определена пропорционална санкция по отношение на санкционираното лице.

Административен съд - Пазарджик, Х-ти касационен състав, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея оплаквания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да отмени обжалвания електронен фиш, Районен съд –Пазарджик е приел от фактическа страна, че на 17.03.2021 год., в 15:08 ч., е установено нарушение № BE89C54C22C311FDEO53031F16OA7891 за процесното ППС, управлявано в Община Пазарджик, по път I-8 км 196+643, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за него не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП - нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с техническо устройство № 10401, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, разположено на път I-8 км 196+643. Дружеството, в качеството на ползвател на процесното ППС, е санкционирано с атакувания ЕФ за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, за което му е наложена имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, в размер на 2500,00 лева и е задължено да заплати такса в размер на 119,00 лева по чл. 10б, ал. 5 от ЗП.

Въз основата на събраната административно-наказателна преписка Районен съд - Пазарджик е приел от правна страна, че за нарушителя е налице по-благоприятна нормативна разпоредба, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Мотивирал се е с текста на чл. 10б от ЗП – редакция, обн. ДВ, бр. 14 от 2023 год., в сила от 01.01.2024 год., когато са създадени три нови алинеи – 7, 8 и 9, които са в синхрон с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 год., като наказващият орган е нарушил правата на санкционираното дружество и не е спазил нововъведената процедура.

Решението е правилно.

Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано, че не е осъществен съставът на визираното в ЕФ административно нарушение. При постановяване на решението си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и е изложил подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспорения ЕФ, които касационната инстанция изцяло споделя и съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК препраща към тях.

Със ЗИД на ЗП, ДВ, бр. 14 от 2023 год., се въвеждат нови разпоредби на чл. 10б, ал. 7, 8, 9 от ЗП, в сила от 01.01.2024 год., с които националното законодателство се привежда в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2020/2024 на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, параграф 7 от същия и е предвидено уведомяване на собственика или ползвателя на ППС, за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, в случаите на частично или непълно деклариране на тол данни, като на собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати дължимата такса в срок от 14 дни от уведомяването и при заплащане на таксата в този срок не се образува административно-наказателно производство. Видно от мотивите към законопроекта, измененията имат за цел транспонирането на европейското законодателство относно заплащането на тол таксите и по-конкретно въвеждането на национална уредба, която да кореспондира на чл. 2, параграф 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 год. Макар към датата на нарушението по обжалвания електронен фиш разпоредбите на чл. 10б, ал. 7, 8, 9 от ЗП, в сила от 01.01.2024 год., да не са били част от действащата правна уредба, то доколкото разпоредбите на чл. 2, параграф 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 год. имат пряко действие, обжалваният електронен фиш следва да се отмени поради противоречие на процедурата по реализиране административнонаказателната отговорност с реда, предвиден в Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 год.

Едва след уведомяване и бездействие на собственика да заплати дължимата такса доброволно, е следвало да се пристъпи към образуване на административно-наказателно производство.

Отделно от това, съгласно решение на СЕС от 21.11.2024 год. по дело C-61/23, с предмет преюдициално запитване, отправено от Административен съд - Хасково, член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

По отношение на искането за прилагане на абсолютната давност по чл. 82, ал. 4 от НК следва да се посочи, че с оглед константната съдебна практика цитираната норма не се прилага за електронните фишове, а само за НП и АУАН.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора разноски по делото не следва да се присъждат, тъй като такива не са заявени от ответната страна.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен-Пазарджик, X-ти касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 73 от 09.02.2024 год. постановено по а.н.д. № 778 от 2023 год. по описа на Районен съд - Пазарджик.

Решението е окончателно.