Решение по дело №249/2023 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 564
Дата: 17 юли 2023 г.
Съдия: Милена Стоянова Стоянова
Дело: 20231320100249
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 564
гр. Видин, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20231320100249 по описа за 2023 година
Предявеният иск е с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
Твърди се от ищцата че с ответника са сключили граждански брак на **.**.****г.
След сключване на брака страните заминали в ****** с цел работа, където се родило и
детето им – Ю. Ю. М. с ЕГН **********. През м. 08.2020г. се прибрали в ****** и заживели
в жилище на адрес в гр. ******, ул. ******, което е собственост на бабата на ответника.
През м. 11.2021г. ответникът започнал работа в гр. ****** като международен шофьор.
Поддържа се от ищцата, че през м. 02.2022г. научила от приятели, че съпругът й заживял в
гр. ****** с лице от женски пол. Когато е в почивка не се прибирал в дома си. Посочва се,
че от четири месеца не е идвал да види детето си. Не полага грижи за детето, като се е
дезинтересирал от семейството си, както и не ги подпомага финансово. Твърди се, че бракът
е изпразнен от съдържание.
Иска се от съда да постанови решение, с което да прекрати брака между страните с
развод поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на ответника.
Родителските права върху роденото малолетно дете да бъдат предоставени на ищцата, а на
ответника да бъде определен режим на лични контакти с детето, посочен в исковата молба.
Ответникът да бъде осъден да заплаща издръжка на малолетното дете в размер на 350.00
лева месечно, считано от 01.01.2023г.
Ответникът, редовно уведомен, не е подал отговор на исковата молба в указания срок
и не е взел становище по иска. Редовно призован, не се явил в съдебно заседание, нито е
изпратил процесуален представител.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, изготвен е социален доклад от
Д“СП“ - Видин.
1
От събраните по делото доказателства, Съдът приема за установено следното от
фактическа страна :
Съпрузите са сключили брак на **.**.****г., за което е съставен акт за сключен
граждански брак № **** от **.**.****г., съставен в гр. ******, общ. ******, което е видно
от представения препис на удостоверение за сключен граждански брак, изд. на **.**.****г.
от Община ******о. От брака страните имат едно родено малолетно дете – Ю. Ю. М.,
родена на **.**.****г. в ******, видно от представения препис на удостоверение за раждане
от **.**.****г., изд. въз основа на акт за раждане № ****/**.**.****г. от Община ******.
Свидетелите Ю. М. И. и М. А. Н. – баща и баба на ответника, установяват
обстоятелствата, посочени в исковата молба, а именно, че ответникът е заживял с друга
жена в гр. ****** преди повече от една година. От тогава страните са разделени, като
ответникът не се обажда, не се интересува от детето си. Свидетелите установяват, че те
помагат на ищцата за отглеждане на детето, като ищцата заедно с детето живеят при бабата
на ответника.
Съдът дава вяра на свидетелските показания като обективни, логични и
непротиворечиви, поради което ги кредитира. Същите кореспондират на останалия
доказателствен материал по делото.
Изготвеният и приет социален доклад от Д“СП“ – Видин, потвърждава твърденията
за фактическа раздяла на страните. Според социалното прочуване страните са във
фактическа раздяла от 2022г., когато отношенията им се влошили. Ответникът заминал за
гр. ****** където заживял с друга жена. Същият се е дезинтересирал от съпругата си и от
детето. Грижите по отглеждането и възпитанието на детето са поети от майката,
подпомагана от бабата на ответника. Жилищните условия, при които се отглежда детето
отговарят на потребностите му. Социалният работник е посочил, че майката притежава
необходимия родителски капацитет да задоволи потребностите на малолетното дете.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна
следното:
За да бъде постановено прекратяване на брака на основание чл. 49,ал.1 от СК е
необходимо да е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака , т.е. да се установят
и конкретизират причините, които са разстроили брака, връзката им със състоянието на
брачните отношения и да се направи преценка дали те са предизвикали временно или
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
От данните по делото може да се направи извода, че в брака на страните е настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство, израз на което е фактическата раздяла помежду им.
Разпитаните свидетели установява това. При тези данни бракът се явява изчерпан от своето
съдържание и запазването му не оправдава целите, които би следвало да има. Брачната
връзка съществува само формално, а това не е в интерес на съпрузите, нито на детето. Ето
защо и по изложените съображения, които съдът прецени като важни обстоятелства,
налагащи допускането на развода, брака между страните ще следва да бъде прекратен с
2
развод поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство. По отношение на
вината за разстройството на брака, безспорно се установи, че същата е изцяло на ответника,
който е напуснал семейното жилище в гр. ****** и е заживял с друга жена в гр. ******,
като се е дезинтересирал от съпругата и детето си.
При това положение, настоящият съдебен състав намира, че бракът съществува само
формално, изчерпан е от своето съдържание и не оправдава целите, които би следвало да
има, а това не е в интерес на двамата съпрузи, нито на детето.
С оглед гореизложените съображения, съдът намира, че бракът между страните
/съпрузите/ следва да бъде прекратен с развод, поради настъпилото в него дълбоко и
непоправимо разстройство по вина на ответника.
По предоставяне на родителските права.
Ищцата е заявила желание родителските права върху детето да бъдат предоставени на
нея.
Грижата за детето и съобразяването с неговите обективни интереси е основният
критерий при предоставяне на родителски права с решението за прекратяване на брака.
Интересът на детето се преценява с оглед на различни обстоятелства, сред които и
възпитателските качества на родителите, техния морал, жилищно-битови и други
материални условия на живот, възрастта и др.
По делото се установи, че след раздялата на страните, грижите по отглеждането и
възпитанието на детето, са поети изцяло от майката, подпомагана от разширеното семейство
на ответника. Социалното проучване установява, че детето се отглежда добре, задоволени са
базовите му потребности. Жилищните условия са подходящи. Майката има необходимия
родителски капацитет да отглежда детето си и същата е отговорен родител. Не са налице
данни бащата да е изявил претенции да упражнява родителските права. Поради това, съдът
намира, че ще следва да предостави упражняването на родителските права върху
малолетното дете на майката, а на бащата ще следва да бъде определен режим на лични
контакти с право да може да вижда и взима детето при себе си.

Настоящият съдебен състав намира, че подходящ режим на лични контакти на
бащата с детето, е правото да го вижда и взима при себе си всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 09.00 часа до 17.00 часа на съответния ден без преспиване, след което
да го връща по местоживеенето му, както и по един ден на Коледа или Великден до
навършване на петгодишна възраст на детето.
По издръжката.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
3
От данните по делото, се установява, че към момента родителите работят по трудово
правоотношение и получават доходи от такова. При определяне размера на издръжката,
съдът взе предвид възрастта на детето и доходите на родителите, които са малко над
минималните такива. Бащата и майката са в трудоспособна възраст и са длъжни да
осигуряват средства, както за собственото си съществуване, така и за това на своето дете.
Предвид горните съображения, ответникът ще следва да заплаща на малолетното дете
Ю. Ю. М. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Б. Й. М. издръжка
в размер на 250.00 лева месечно, считано от 01.01.2023г. до отпадане, изменение или
прекратяването на основанието за плащането й, ведно със законната лихва при просрочие,
като исковата претенция над присъдената сума до претендираната такава до 350.00 лева –
ще следва да се отхвърли като неоснователна.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК съдът определя окончателната държавна такса в
размер на 40.00 лева, платима от ответника.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса
върху присъдената издръжка в размер на 360.00 лева.

Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод гражданският брак между Б. Й. М. с ЕГН ********** от гр.
******, ул. ******* и М. Ю. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ******, ул.
*******, за което е съставен акт за граждански брак № **** от **.**.****г., изд. от Община
******, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.
ОБЯВЯВА, че разстройството на брака е на МЪЖА.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака
малолетно дете Ю. Ю. М. с ЕГН **********, родена на **.**.****г. на майката Б. Й. М. с
ЕГН **********, като определя местоживеенето на детето на адреса на майката.
БАЩАТА М. Ю. М. с ЕГН ********** ще има право на лични контакти с детето да
може да го вижда и взима при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца от
09.00 часа до 17.00 часа на съответния ден без преспиване, след което да го връща по
местоживеенето му, както и по един ден на Коледа или Великден, до навършване на
петгодишна възраст на детето.
ОСЪЖДА М. Ю. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ******, ул. ******* да
заплаща на малолетното си дете Ю. Ю. М. с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Б. Й. М. с ЕГН ********** издръжка в размер на 250.00 лева месечно,
считано от 01.01.2023г. до отпадане, изменение или прекратяването на основанието за
плащането й, ведно със законната лихва при просрочие, като исковата претенция над
присъдената сума до претендираната такава до 350.00 лева – ОТХВЪРЛЯ като
4
неоснователна.
ОСЪЖДА М. Ю. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. ******, ул. ******* да
заплати окончателна държавна такса по сметка на ВРС в размер на 40.00 лева, както и да
заплати държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 360.00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видинския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5