№ 7520
гр. София, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Ивета Антонова
Дамян Ив. Христов
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Дамян Ив. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20251100500815 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от ответника Столична община срещу Решение № 19601 от
31.10.2024 г., постановено по гр. д. № 43773/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 125-
и състав, с което са уважени предявените от ищеца ЗК „Лев Инс“ АД осъдителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД. Във въззивната жалба се твърди, че процесното
решение е неправилно, като се излагат следните съображения: по делото не било доказано
по несъмнен начин, че е настъпило произшествие, причинило вреди на автомобила.
Уведомлението за щета и протоколът за ПТП се основавали единствено на субективните
твърдения на водача и не били подкрепени от други обективни доказателства. Поддържа, че
протокол, съставен само по данни на участник в ПТП, има доказателствена сила само за
неизгодни за него факти, но не и за механизма на произшествието. Счита, че приетата по
делото експертиза повтаря твърденията на водача, без да съдържа нова информация или да
потвърждава по обективен начин твърдяния механизъм на произшествието. Твърди се, че
съдът неправилно оставил без уважение твърдението за съпричиняване, което се основавало
на липсата на доказателства за вида на гумите на автомобила. В конкретния случай,
събитието се е случило през зимния период, когато съгласно чл. 139, ал. 1, т. 4 от ЗДВП, е
задължително използването на гуми, предназначени за зимни условия, или с дълбочина на
протектора от поне 4 мм. Поддържа се, че съдът неправилно прехвърлил на Столична
община тежестта да докаже вида на гумите, тъй като тази информация следвало да бъде
известна на застрахователя, който имал възможност да я установи при прегледа на
увредената гума. Счита, че липсата на доказателства за спазването на изискванията за
гумите водело до извода за виновно поведение от страна на водача, което било единствената
причина за настъпилите вреди. Моли съдът да отмени процесното решение и да отхвърли
предявените искове.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемата страна моли съдът да остави без уважение
подадената въззивна жалба и да потвърди решението на първата инстанция. Твърди се, че
1
първата инстанция, въз основа на събраните по делото доказателства ( протокол за ПТП и
САТЕ), правилно е приела, че отговорен за поддръжката на процесния участък от пътната
мрежа е Столична община, както и че СО не е изпълнила вменените по закон задължения
за поддръжка на пътя, а настъпилото ПТП е в пряка причинно-следствена връзка с
виновното бездействие на служители на общината и неизпълнението на тези задължения.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
За да бъде уважен така предявеният иск по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД
в тежест на ищеца е било да установи, че е налице валиден договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответника, е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на
действителните вреди. В тежест на ответника е било да докаже възражението си за
съпричиняване.
С процесното решение СРС е осъдил Столична община да заплати на ЗК „Лев инс” АД
сумата от 977,57 лв., представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
щета №0000-1261- 19-253948 за причинени вреди по застраховка „Автокаско”, за настъпило
застрахователно събитие на 30.11.2019 г. в гр.София, на ул.****, по отношение застрахован
автомобил „Ауди“ с рег. № ****, с включени ликвидационни разноски от 10 лева, както и
сумата от 341,36 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 22.07.2021
г. – 22.07.2024 г.
За да постанови обжалваното решение първата инстанция е приела, че ищецът е доказал
настъпването на процесното събитие посредством протоколът за ПТП и назначената и
приета по делото САТЕ. Посочено е че възражението на ответника за съпричиняване е
останало недоказано и доколкото е Столична община е отговорна за причинените вреди, тъй
като нейните служители не са обезопасили опасния участък е осъдила ответника да заплати
на ищецът претендираната сума от 977,57 лв., представляваща заплатено застрахователно
обезщетение по щета, с включени ликвидационни разноски от 10 лева, както и сумата от
341,36 лв. представляваща лихва за забава върху главницата за 22.07.2021 г. – 22.07.2024 г
2
По възражението, че по делото не се установявал по несъмнен начин настъпилото
произшествие съдът намира следното: В представеният по делото протокол за ПТП е
посочен следния механизъм на осъществяване на процесното ПТП: „на 30.11.2019 г., около
11:15 часа, в гр. София, лек автомобил „Ауди Кю7" с рег. № **** се движи по ул. „Чепинско
шосе", с посока от ул. „Жак Дюкло" към кв. Чепинци, където пред № 4, превозното средство
попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно“. В константната
практика на ВКС / Решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК/
се приема, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се
ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.
Настоящия състав се солидаризира с изводът на първата инстанция, че процесния протокол
за ПТП се ползва с материална доказателствена сила, защото е съставен от длъжностно
лице, което действа в кръга на службата си и което непосредствено е възприело, както
вредите на лекия автомобил, така и наличието дупка на пътното платно, обозначена на
начертаната скица. Изложеното се подкрепя и от назначената САТЕ, в която е посочен
същият механизъм на настъпване на ПТП. На следващо място от назначената по делото
САТЕ се установява също, че щетите по лек автомобил „Ауди Кю7" с рег. № ****, се
намират в причинно - следствена връзка с настъпилото на 30.11.2019 г. произшествие в гр.
София. По изложените съображения настоящия състав не намира за основателни
възраженията на въззивника, че по делото не бил доказан по несъмнен начин настъпилото
произшествие.
По възражението за съпричиняване съдът намира следното: Противно на изложеното
във въззивната жалба не е в тежест на ищеца да доказва липсата на съпричиняване, а е в
тежест на ответника да установи фактите въз основа на които прави възражението за
съпричиняване. По делото липсват доказателства, които да подкрепят възражението на
въззивника, че процесното ПТП е настъпило вследствие на това, че водача на лек автомобил
„Ауди Кю7" не е спазил законовите изисквания за гумите през зимния период, с оглед на
което възражението за съпричиняване следва да бъде отхвърлено като недоказано.
За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да добави и следното:
От представените по делото доказателства / фактури, платежни нареждания и САТЕ/ се е
установило по безспорен начин, че ищецът е обезщетил претърпените от застрахования
имуществени вреди в размер на 977,57 лв, като видно от неоспореното заключение на САТЕ
действителният размер на причинените вреди съответства на изплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение, респ. средната пазарна цена на ремонта възлиза на по –
висока стойност. Въззивната инстанция споделя и изводът на първата инстанция, че
общината следва да отговаря за причинените вреди, тъй като процесния участък е част от
общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание
чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по управлението му е
именно Столична община. Същата е била задължена съобразно чл. 13 ЗДвП да означи
необезопасената дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на
3
участниците в движението. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл.
31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните по
необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл.
13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди, свързани с неизпълнение на задълженията на
неговите служители или други изпълнители. При това положение съдът споделя изводът на
първата инстанция, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на
застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
По изложените съображения съдът намира, че решението на първата инстанция
следва да бъде потвърдено изцяло.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, на жалбоподателя не се дължат разноски
за настоящото производство. На основание чл.78,ал.3 и 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ и чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ на въззиваемия
трябва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 19601 от 31.10.2024 г., постановено по гр. д. №
43773/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 125- и състав.
ОСЪЖДА Столична община с адрес – гр. София, ул. “Московска” № 33, да заплати
на ЗК „Лев инс” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.
**** сумата от 200 лева- разноски във въззивното производство, на основание чл.78,ал.1 вр.
с ал.8 вр. с чл.273 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4