П Р О
Т О К О Л
Град София, 24.07.2019 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 34-ти
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
Секретар:
Димитрина Димитрова
Прокурор:
Лилия Дамянова
сложи
за разглеждане докладваното от съдия Щерева НЧД № 2518 по описа за 2019 година.
На именното повикване в 11.00 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ М.М.М., редовно призован, доведен от Затвора гр.София,
се явява лично.
Явява се адв. Н.Т., САК, определен за служебен
защитник на осъденото лице по искане на съда.
НАЧАЛНИКЪТ на Затвора-София, редовно уведомен от предходното съдебно заседание,
се представлява от инспектор М., с приложена заповед за упълномощаване от
началника на Затвора - София.
АДВ.Т.: Запознат съм с делото и мога да поема
защитата на осъдения М..
ОСЪДЕНИЯТ: Съгласен съм да ме защитава адв. Т..
СЪДЪТ, като съобрази изявлението на осъденото лице и на
защитника, на основание чл. 439, ал. 3 от НПК,
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА адв. Н.Т. за служебен
защитник на осъденият М.М..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР
М.: Да се даде ход на делото.
АДВ.
Т.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ: Да
се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличност на осъдения по данните от личното му досие:
М.М.М.
– роден на *** ***, българин, български гражданин, с начално образование, неженен,
осъждан, работи като строителен работник, с постоянен адрес:***, с ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъдения в
настоящото производство.
ОСЪДЕНИЯТ:
Разбрах правата си. Няма да правя отводи на състава на съда, секретаря и
прокурора.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам искания за отвод на състава на съда и на секретаря, няма искания по реда
на следствието и за събиране на доказателства.
ИНСПЕКТОР
М.: Нямам искания за отвод на състава на
съда, прокурора и секретаря. Представям и моля да приемете актуализирана
справка за времето, което осъденият М. е изтърпял от наказанието „лишаване от
свобода“ към днешна дата и съответно остатъка от него. Нямам други искания.
АДВ.
Т.: Нямам искания за отводи и за събиране на доказателства, да се приеме
представената от началника на затвора справка, с която се запознах.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се приеме представената справка.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА с прочитане молбата на осъденият М. с правно
основание чл. 70 НК.
ОСЪДЕНИЯТ:
Поддържам молбата си. Искам да допълня, че не ми беше дадена възможност да
работя, да полагам труд и да показвам, че се поправям. Ако ми беше дадена тази
възможност сега нямаше да съм тук, вече щях да съм си изтърпял присъдата, защото
нали се признават някакви дни. Най-вече за това искам да бъда пуснат
предсрочно.
ПРОКУРОРЪТ:
Нямам доказателствени искания. Няма да соча доказателства. Моля да приеме днес
представените такива.
ИНСПЕКТОР
М.: Нямам доказателствени искания. Няма да соча други доказателства, освен вече
представените от мен такива.
АДВ.Т.: Нямам
доказателствени искания. Няма да соча доказателства. Да се приемат днес
представените такива.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства, както и
днес представената справка от представителя на началника на затвора.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
АДВ.Т.:
Поддържам искането на моя подзащитен. Считам, че същият към момента е с добро
поведение, не е установена склонност към негово противоправно поведение в
местата за лишаване от свобода. Ориентиран е към безпроблемно изтърпяване на
остатъка от наказанието, липсват агресивни прояви, приема реда и спазва съответно
режима в затвора. Всички тези неща могат да бъдат видяни от доклада, който е изготвен
от инспектора. Действително, администрацията на затвора е изразила становище,
че корекционните въздействия и резултати до момента са недостатъчни. Цитират се
90 точки – висок риск към обществото, докато рисковете към персонала, към
другите лишени от свобода са ниски, но как точно са ги определили тези 90 точки
висок риск към обществото, това е въпрос на субективна оценка, тъй като тук се
сочат като проблемни преди всичко криминалното минало на моя подзащитен, начинът
му на живот, междуличностите отношения, уменията за мислене. Въпреки всичко
считам, че са налице двете законови предпоставки по чл. 70 НК, а именно, че моят подзащитен е изтърпял
фактически повече от 2/3 от наложеното му наказание и има добро поведение по
смисъла на чл. 439а от НПК. Както казах, тези мои твърдения ги вадя на база на
доклада, който е пред мен и цитирам точно нещата. Вярно е, че има посочени
дефицитни проблемни зони, включени в плана на изтърпяване на присъдата, но
считам, че въпреки всичко тази 1 година и 8 месеца, които той реално е изтърпял,
поправянето му за мен е завършено и са постигнати целите на наказанието, така
че моля да уважите молбата му и да постановите определение, с което подзащитният
ми да бъде предсрочно освободен.
ПРОКУРОРЪТ:
Аз считам молбата на осъдения за неоснователна. Въпреки, че същият е изтърпял
повече от изискуемите 2/3 от наложеното
му наказание, не считам, че е дал доказателства за своето поправяне.
Действително, същият не е наказван и пребиваването му в пенитенциарното
заведение е отразено, че протича безпроблемно, но не е и награждаван. Всички
становища и доклади от затворническата администрация са отрицателни. Очертани
са проблемни зони и дефицити, които, въпреки дългия му престой, не са
претърпели никаква корекция до момента, ето защо и рискът от рецидив, който е висок
– 90 точки, и рискът от вреди към обществото са останали непроменени и са в
първоначалните си стойности. Считам, че това са обективни критерии, които
съгласно ЗИНЗС се определят по правила, утвърдени от министъра на правосъдието,
ето защо намирам за безспорно, че до момента доказателства за поправянето
осъденият не е дал и въпреки оставащия малък, сравнително кратък срок от 3
месеца, считам че е важно корекционната работа с него да продължи.
ИНСПЕКТОР
М.: Становището на началника на затвора по отношение на молбата на осъдения М.
също е отрицателно. Смятаме, че е налице единствено първата предпоставка
относно изтърпяно ефективно 2/3 от наложеното му наказание, тъй като същият е
осъден при условията на опасен рецидив. По отношение на втората предпоставка –
доказателства за поправяне на лицето, смятаме че наличните към момента, в
своята цялост, не дават основание да се направи обоснован извод за трайно
поправяне и превъзпитаване на лицето, като мотивите ни са сходни с тези от
представителя на прокуратурата. Ще допълня само това, че фактът, че лицето не е
наказвано, не бива да се разглежда като бонус, тъй като спазването на
законовите ограничения е задължение не само на лишените от свобода, а на всеки
български гражданин, и гражданите не получават бонус за това, че спазват
законовите ограничения. С оглед на това, моля да не уважавате молбата за
осъдения за условно предсрочно освобождаване.
ОСЪДЕНИЯТ:
Искам да кажа, че не ми беше дадена възможност да покажа, че съм се поправил.
Писал съм над 5 молби за работа, които не ми бяха уважени, не знам по какви
причини. Единствено посещавам курс по компютърна грамотност и спортувам. Не съм
наказван. Спазвам законите и вътрешния ред. Мисля, че до момента трябваше да ме
наградят за добро държание, тъй като в затворите това е някакъв приоритет. Социалният
работник, който отговаря за групата, до момента нито веднъж не ме викнал да
говори с мен, да проведем някакъв разговор. От една година и половина съм в
тази група и нито веднъж не са ме викнали да поговорят с мен.
ИНСПЕКТОР
М. /реплика/: За назначаването на работа не е нужно само желанието на лишения
от свобода да работи, а има изисквания, които са около десетина, това са
възраст, здравословно състояние, умения, режимни изисквания, работни места, някаква
квалификация и т.н., не е само и единствено желанието. А относно социалния
работник, говоря по принцип, когато становището на началника е отрицателно,
тогава осъдените казват, че социалният работник не се явява в групата, не го
познава, а когато е положително – социалният работник постоянно е с него и
прекарва целия работен ден с тях.
АДВ.Т.
/дуплика/: Във връзка с казаното считам, че това са обективни неща по отношение
на моя подзащитен. Това дали социалният работник ще се види или няма да се
види, дали ще бъде назначен на работа или не, това са обективни неща, които не
зависят пряко от моя подзащитен. Той предявява желание за работа, участва в
курс, но дали ще му бъде дадена тази възможност, не е по негова преценка. Това
е преценка на администрацията на затвора.
СЪДЪТ ДАВА последна дума на осъденото лице.
ОСЪДЕНИЯТ:
Моля да ми бъде уважена молбата, тъй като имам семейство навън, те са в чужбина
и този месец ще се приберат и аз искам да се събера със семейството ми.
Съдът се оттегля на съвещание за
постановяване на определението си.
СЪДЪТ, след съвещание, намери за установено следното:
Настоящото
производство по реда на чл. 437 - чл. 440 от НПК е образувано по молба на М.М.М. за
постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, заради което той се
намира в Затвора-София.
Видно
е от представените писмени доказателства по делото, че това наказание е
определено спрямо М.М. с определение на СРС по НЧД № 6698/2018г. по реда на чл.
25, вр. чл. 23 от НК, като общо между две негови осъждания, включително за
престъпление по чл. 196 от НК и престъпление по чл. 339 от НК. То се изтърпява
със зачетено начало от 26.11.2017г., като М. е постъпил, според данните от
досието му, в затвора на 03.02.2018г. Предвид това, към настоящия момент, той
ще е изтърпял 1 година, 7 месеца и 28 дни от наказанието, като остатъкът
възлиза на 3 месеца и 24 дни. Предвид на факта, че общото наказание, което М. търпи
в затвора, включва и осъждане за престъпление, извършено в условията на опасен
рецидив, е необходимо той да е изтърпял поне 2/3 от наказанието, което условие в
настоящия случай, с оглед докладваните по-горе данни за продължителността на
престоя му в затвора, е налице.
Съобразно
представения доклад от ИСДВР за осъдения М. и представения план за изтърпяване
на присъдата от 19.03.2019г., съдът възприема като обосновани становищата на
представителите на затворническата администрация, че, въпреки наличието на
формалната предпоставка за уважаване молбата на М., същият не е доказал с
поведението си, че целите по чл. 36 от НК са постигнати преди да изтече срокът
на наказанието. В доклада на ИСДВР Чорбаджийски е посочено, че с оглед на
поведението и личността на правонарушителя, началният определен риск от
рецидив, който възлиза на 90 точки, не е бил променен и към настоящия момент.
При това съдът намира, че не може да приеме тази преценка на компетентната
администрация за субективна или произволна, тъй като, от една страна, добросъвестността
и компетентността на държавните органи се презюмира, а от друга – в доклада са
изложени достатъчно много съображения, които обективно да подкрепят преценката на
ИСДВР, че с осъденият М. трябва да продължава да се работи в насока на корекция
и превъзпитание, тъй като при него са установени няколко базисни проблемни зони
и дефицити, които не са преодолени.
В
тази връзка, според настоящия съдебен състав, правилно е отчетено, че значение
има криминалното минало на осъдения и установеният му криминален и асоциален
начин на живот, при който той работи епизодично и разчита на доходи основно от
престъпна дейност. Това сочи, че неговата ресоциализация в обществото, ако бъде
предсрочно освободен, ще бъде значително затруднена и той би бил мотивиран да
продължи да извършва престъпления.
В
същата посока проблемно е и обстоятелството, че и към момента той не може да
разпределя средства и да разпознава проблемите, които водят до неговото
престъпно поведение, като няма и критично отношение към извършеното, въпреки
формално декларираното в молбата си до съда, като не разбира мотивите за
криминалното си поведение.
Всички
тези обстоятелства мотивират съда да приеме, че е необходимо корекционно-възпитателната
работа спрямо М. да продължи, въпреки че той до момента не е нарушавал
правилата за поведение в пенитенциарното заведение, което действително е негово
задължение и не трябва да се отчита като особен бонус за поведението му. Освен
това е видно от представения план на присъдата от 19.03.2019г., че затворническата
администрация е формулирала няколко проблеми зони при осъдения, върху които е
посочено, че трябва да продължи да се работи.
Ето
защо към настоящия момент няма основание съдът да приеме, че поведението на М. е
толкова устойчиво позитивно, че да се приеме, че той се е поправил и
превъзпитал и бъде свободен от затвора. По тези съображения, неговата молба
трябва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Така
мотивиран,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М.М.М., с ЕГН **********, за постановяване
на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от 2 години, определено му по НЧД № 6698/2018 г. по описа на СРС.
Определението
може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред Софийския
апелативен съд по реда на глава 22 от НПК.
Препис
от протокола да се издаде на адв. Т. за определяне на възражението му от НБПП.
Протоколът се изготви в съдебно
заседание, приключило в 11:35 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: