№ 143
гр. **, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – **, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело
№ 20215501001273 по описа за 2021 година
Oбжалвано е решение № 260450/20.05.2021 год. по гр.д. № 106/2021 год.
по описа на РС – **, с което е признато за установено по отношение на АНТ.
Н. Н. от (**) Nq 10, с ЕГН **********, че дължи на (банка), с ЕИК *******,
със седалище и ** на управление гр. с., район **, бул.*** № 37, със съдебен
**: гр.**, бул.*** № *, сумата в размер на 12 472,68 лева за главница по
договор № 013LD-R-002016/18.01.2012г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 24.06.2020г. до изплащането й, сумата от 11 173,38
лева - възнаградителна лихва от 18.08.2013г. до 12.03.2020г., сумата от 435,86
лева - възнаградителна лихва от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., сумата от 96,81
лева - възнаградителна лихва от 14.05.2020г. до 02.06.2020г., сумата от 72,66
лева - законна лихва от датата на предсрочна изискуемост 03.06.2020г. до
23.06.2020г., сумата от 120 лева - начислени на 16.08.2019г. разноски за
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК по ч.гр.д. № 2122/2020г. по описа на Районен съд-** и е осъден
ответникът да заплати на ищеца сумата от 1845,85 лева, представляваща
направени разноски по делото и по ч.гр.д. № 2122/2020г. по описа на Районен
съд-**.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от АНТ. Н. Н.,
като се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Моли
съда да отмени обжалваното решение. Претендира разноски.
Въззиваемият (банка) ГР. с. е представил в срок писмен отговор, с който
1
оспорва жалбата. Моли съда да потвърди решението. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид направените в жалбите оплаквания и данните
по първоинстанционното дело, намира за установено следното:
От приложеното ч. гр. дело № 2122/2020г. по описа на Районен съд -
** се установява, че по заявление на ищеца, подадено по реда на чл. 417 от
ГПК, съдът е издал Заповед № 941/25.06.2020г. и изпълнителен лист за
претендираните суми. Срещу така издадената заповед ответникът – длъжник е
подал възражение, с което е възразил, че не дължи сумите, посочени в
заповедта за изпълнение. Ищецът е уведомен за подаденото срещу издадената
заповед за изпълнение на парично задължение възражение и същият е
предявил в законоустановения месечен срок исковата молба, въз основа на
която е образувано настоящото дело.
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за банков
кредит № 013LD-R-002016/18.01,2012г., между „Първа инвестиционна
банка“ АД и кредитополучателите АНТ. Н. Н. и М.К. Н.а /починала/ като
солидарни длъжници, ищецът предоставил на кредитополучателите банков
кредит в размер на 13 150 лева. Представени са погасителен план -
приложение № 1 и общи условия на „(банка)“ АД за кредити на физически
лица, като неразделна част от договора. Според р.1, т.З от договора, крайният
срок за погасяване на кредита е 18.01.2022г. Според р.Н, т.4 от договора,
годишната възнаградителна лихва е в размер на базовия лихвен процент
(БЛП) на „(банка)“ АД за лева, увеличен с надбавка от 9,2093 пункта, като
към датата па сключване на договора за банков кредит БЛП за лева е в размер
на 8,7907 % годишно. Според т. 10.1,2 б. „а“ от общите условия, банката има
право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем с писмено
предизвестие до кредитополучателите, за срок, определен от банката, в
случай че кредитополучателите не извършат което и да било плащане по
договора повече от 5 работни дни след датата, на която плащането е станало
изискуемо.
Страните не спорят, че на 18.01.2012г. банковият кредит е усвоен чрез
заверяване със сумата от 13 150 лева на разплащателната сметка на АНТ. Н.
Н. в „(банка)“ АД. Крайният срок за погасяване на кредита е 18.01.2022г.
От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза се установява, че от 18.08.2013г. кредитополучателите АНТ. Н. Н.
и М.К. Н.а са изпаднали в забава на плащанията по договора за банков
кредит, поради което не били погасени 82 броя вноски за главница и
възнаградителна лихва по погасителен план - приложение No 1 към договора
за банков кредит. По Договор за банков кредит № 013LD-R-
002016/18.01.2012 г. са извършени плащания в общ размер на 4 257,32 лева,
като към 24.06.2020г. общия размер на непогасената главница е 12 472,68
лева, общия размер на непогасената възнаградителна лихва за периода от
18.08.2013г. до 12.03.2020г.е в размер на 11 173,38 лева, общия размер на
непогасената възнаградителна лихва за периода от 13.03.2020г. до
2
13.05.2020г. е 133,27 лева, общия размер на непогасената възнаградителна
лихва за периода от 14.05.2020г. до 02.06.2020г. е 39,53 лева, общия размер на
законната лихва за периода от 03.06.2020г. до 23.0б.2020г. е 72,66 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при
уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Нормата на чл.
430, ал.2 от ТЗ предвижда, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с
банката.
Безспорно е установено, че на 18.01.2012 г. между „(банка)“ АД и
кредитополучателя АНТ. Н. Н. е сключен договор за банков кредит, по силата
на който банката е предоставила на кредитополучателите банков кредит в
размер на 13 150 лева за погасяване на задължения (т. 1 от Договора за банков
кредит). Крайният срок за погасяване на кредита е 18.01.2022 г. годишната
възнаградителна лихва е в размер на базовия лихвен процент на (банка) за
лева, увеличен с надбавка 9,2093 пункта, като към сключване на договора за
банков кредит БЛП за лева е в размер на 8,7907% годишно /т. 4 от договора за
банков кредит/.
От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза се установява, че към 24.06.2020 г. общия размер на непогасената
главница е 12 472,68 лева, общия размер на непогасената възнаградителна
лихва за периода от 18.08.2013г. до 12.03.2020г.е в размер на 11 173,38 лева,
общия размер на непогасената възнаградителна лихва за периода от
13.03.2020г. до 13.05.2020г. е 133,27 лева, общия размер на непогасената
възнаградителна лихва за периода от 14.05.2020г. до 02.06.2020г. е 39,53 лева,
общия размер на законната лихва за периода от 03.06.2020г. до 23.0б.2020г. е
72,66 лева.
Следователно за ищеца е възникнало правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем, съгласно т. 10 от договор за банков кредит № 013LD-
R-002016/18.01.2012 г.
Съгласно т. 18 на ТР№ 4/13 г. на ВКС на ОСГТК на ВКС, по силата на
чл. 60, ал.2 от ЗКИ банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски.
Предсрочната изискуемост настъпва при кумулативното наличие на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото право от
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника/кредитополучател/ и то преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
В настоящия случай преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение ищецът е изпратил предизвестия изх. № 231-
382/13.08.2019 г. и изх. № 231-383/13.08.2019 г. до АНТ. Н. Н. и М.К. Н.а
/починала/, в които е посочено, че в седемдневен срок от получаването му
3
следва да бъдат погасени всички задължения по договора за банков кредит,
като представляват и предизвестие за обявяване на предсрочна изискуемост.
Предизвестие изх. № 231- 382/13.08.2019 г. е връчено на АНТ. Н. Н. при отказ
на 12.11.2019 г.
Компетентността на частните съдебни изпълнители да връчват
извънпроцесуална документация произтича от разпоредбата на чл. 18, ал. 5
ЗЧСИ (редакция, ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., в сила към датата на
предприетото връчване на процесното уведомление). Съгласно цитираната
разпоредба, частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани,
съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по
разпореждане на съда - съобщения и призовки по граждански дела. В чл. 43
от ЗЧСИ е предвидено, че връчването на книжа се извършва при условията и
по реда на чл. 37 - 58 от ГПК. Поради това съдът намира, че предсрочната
изискуемост е обявена надлежно на ответника и в този смисъл възраженията
се явяват неоснователни.
С оглед изложеното се установява по безспорен начин не само
възникването на облигационното правоотношение между страните, породено
от сключения между тях договор за банков кредит, но и изпълнението на
задължението на Банката да предостави отпуснатата по договора сума.
Поради това за кредитополучателя АНТ. Н. Н. е възникнало задължението да
върне предоставената му сума при условията и в сроковете, уговорени в
договора, за което не са представени доказателства.
С оглед изложеното съдът е длъжен да разгледа направеното
правопогасяващо възражение от ответника, че вземанията на Банката са
погасени по давност.
Неоснователно ответникът поддържа становището, че за всички
вземания на ищеца по процесния кредит се прилагала кратката давност по чл.
111, б. "в" от ЗЗД, тъй като те били периодични плащания. Периодичните
плащания представляват само тези самостоятелно обособени, еднородни
престации, които са независими една от друга и произтичат от общ
юридически факт, като всяко едно от тях е независимо и самостоятелно от
останалите еднородни задължения, а при договорите за заем/кредит е налице
неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата по тях да
стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези
вноски в периодични плащания, както неоснователно поддържа ответника.
Договореното връщане на заема/кредита на погасителни вноски представлява
само съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на
части (аргумент за противното от чл. 66 ЗЗД). Това обаче не превръща този
договор в такъв за периодични платежи, а представлява само частични
плащания по договора /така решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр.д. №
795/2010 г., постановено от IV г.о. на ВКС, Решение № 28/05.04.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о. /. Поради това вземанията за главница се
погасяват с петгодишна давност.
Независимо от това и с оглед изложеното до тук във връзка с
погасителната давност, основателно е направеното от ответника възражение
4
за погасяване на част от вземанията за главницата по договора за кредит.
Въпреки изложените съображения относно правната природа на договора за
банков кредит, не може да се отрече падежирането на отделните вноски по
договора, респ. погасяването им по давност, съгласно чл. 110 ЗЗД.
С оглед изложеното искът по чл. 422 ГПК на ищеца за вземанията за
погасителните вноски за главницата за периода от 18.08.2013 г. до 24.06.2015
г., т. е. пет години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - на 24.06.2020 г., следва да се считат погасени по давност, на
основание чл. 110 ЗЗД. Поради това „(банка)“ АД може да претендира
единствено вноските по главницата за периода от 24.06.2015 г. до 24.06.2020
г.
Съдът по реда на чл. 162 ГПК, използвайки погасителния план към
договор за банков кредит № 013LD-R-002016/18.01.2012 г. изчисли, че
погасената по давност главницата за периода от 18.08.2013 г. до 24.06.2015 г.
е в размер на 5 231,58 лева. Поради това искът по чл. 422 ГПК за главницата е
основателен за сумата от 7 241,10 лева, като над сумата от 7 241,10 лева до
претендирания размер от 12 472,68 лева, искът следва да се отхвърли, като
погасен по давност.
По отношение на вземанията за лихви е приложима кратката
тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД.
В случая договорната лихва се претендира за периода от 18.08.2013 до
12.03.2020 г. Искът е предявен на 24.06.2020 г.- денят, в който е подадено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с оглед фикцията на чл.
422, ал. 1 ГПК. Следователно всички претенции за вземания за лихви, чийто
падеж е настъпил преди 24.06.2017 г. са погасени по давност, тоест за
периода от 18.08.2013 г. до 24.06.2017 г. исковете на банката за заплащане на
възнаградителна лихва са погасени по давност.
Изчислено по реда на чл. 162 ГПК използвайки погасителния план към
договор за банков кредит № 013LD-R-002016/18.01.2012 г. искът по чл. 422
ГПК за възнаградителна лихва е основателен за сумата от 3 466,35 лева за
периода от 24.06.2017 г.до 12.03.2020 г., като над сумата от 3 466,35 лева до
претендирания размер от 11 173,38 лева и за периода 18.08.2013 г. до
24.06.2017 г. искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Ответникът следва да заплати и претендираните от ищеца 435,86 лева
(четиристотин тридесет и пет лева и осемдесет и шест стотинки) -
възнаградителна лихва по т. 4 от договора за банков кредит от 13.03.2020 г.
до 13.05.2020г.; 96,81 лева (деветдесет и шест лева н осемдесет и една
стотинки) - възнаградителна лихва по т. 4 от договора за банков кредит от
14.05.2020 г. до 02.06.2020 г.; 72,66 лева (седемдесет и два лева и шестдесет и
шест стотинки) - законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на предсрочна
изискуемост, която в случая е 12.11.2019 г., /на която е връчено
уведомлението на ответника/, но искането на ищеца е за периода от
03.06.2020 г. до 23.06.2020г. и с оглед диспозитивното начало следва да бъде
присъдена от тази дата; сумата от 120 лева (сто и двадесет лева) - начислени
на 16.08.2019 г. разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита
5
по т. 10.1.2, б. „а“ от общите условия, ведно със законната лихва върху
главницата от 24.06.2020 г. до окончателното и изплащане.
По отговорността за разноските:
С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС. В настоящия случай ответникът следва да заплати на
„(банка)” АД направените по ч. гр. дело № 2122/2020г. по описа на Районен
съд - ** разноски в размер на 356,64 лв., съразмерно с уважената част от
исковете.
По гр.д. № 106/2021 год. по описа на РС – ** ответникът следва да
заплати на „(банка)” АД разноски в размер на 509,26 лева, съразмерно с
уважената част от исковете.
Съдът на основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ определя за настоящото производство юрисконсултско
възнаграждение за ищеца в размер на 100 лв.
С оглед изхода на делото въззивникът следва да заплати на „(банка)”
АД направените в настоящото производство разноски в размер на 46,91 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260450/20.05.2021 год. по гр.д. № 106/2021 год.
по описа на РС – ** в частта, с която е признато за установено по отношение
на АНТ. Н. Н. от с.***, общ.**, ул. ,,*‘‘ № 10, с ЕГН **********, че дължи на
(банка), с ЕИК *******, със седалище и ** на управление гр. с., район **, бул.
,,***‘‘ № 37, със съдебен **: гр.**, бул. ,,***‘ № *, сумата над 7 241,10 лева
до претендирания размер от 12 472,68 лева, представляващ главница по
договор № 013LD-R-002016/18.01.2012 г. за периода от 18.08.2013 г. до
24.06.2015 г. и за сумата над сумата от 3 466,35 лева до претендирания
размер от 11 173,38 лева възнаградителна лихва за периода 18.08.2013 г. до
24.06.2017 г. и в ЧАСТТА за разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от (банка), с ЕИК *******, със седалище и
** на управление гр. с., район **, бул. ,,***‘‘ № 37 искове за признаване на
установено по отношение на АНТ. Н. Н. от с.***, общ.**, ул. ,,*‘‘ № 10, с ЕГН
**********, че дължи на (банка), с ЕИК *******, със седалище и ** на
управление гр. с., район **, бул. ,,***‘‘ № 37 сумата над 7 241,10 лева до
претендирания размер от 12 472,68 лева, представляващ главница по
договор № 013LD-R-002016/18.01.2012 г. за периода от 18.08.2013 г. до
24.06.2015 г. и за сумата над сумата от 3 466,35 лева до претендирания
6
размер от 11 173,38 лева възнаградителна лихва за периода 18.08.2013 г. до
24.06.2017 г., като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260450/20.05.2021 год. по гр.д. №
106/2021 год. по описа на РС – ** в останалата му част.
ОСЪЖДА АНТ. Н. Н. от с.***, общ.**, ул. ,,*‘‘ № 10, с ЕГН
********** да заплати на (банка), с ЕИК *******, със седалище и ** на
управление гр. с., район **, бул. ,,***‘‘ № 37 разноски в размер на 356,64 лв.
по ч. гр. дело № 2122/2020г. по описа на Районен съд - **, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА АНТ. Н. Н. от с.***, общ.**, ул. ,,*‘‘ № 10, с ЕГН
********** да заплати на (банка), с ЕИК *******, със седалище и ** на
управление гр. с., район **, бул. ,,***‘‘ № 37 разноски в размер на 509,26
лева по гр.д. № 106/2021 год. по описа на РС – **, съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА АНТ. Н. Н. от с.***, общ.**, ул. ,,*‘‘ № 10, с ЕГН
********** да заплати на (банка), с ЕИК *******, със седалище и ** на
управление гр. с., район **, бул. ,,***‘‘ № 37 разноски в размер на 46,91 лв.
пред настоящата инстанция, съразмерно с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи не обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7