РЕШЕНИЕ
№ 15245
гр. С., 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря ЛИ. ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20241110148051 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Предявени по реда на чл. 422 ГПК са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за признаване за установено, както следва: че ответникът Л. К. Р. дължи
на ищеца „Т. С.“ ЕАД сумата от сумата 1 698,80 лева (хиляда шестстотин
деветдесет и осем лева и 80 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. С., Ж.К Д. *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, аб.№ ******, за период
от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
18.03.2024 г. до изплащане на вземането , сумата 258,21 лева (двеста петдесет
и осем лева и 21 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
16.12.2021 г. до 19.02.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.04.2024 г. по ч. гр. дело №
15890/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, защото имал
качеството на потребител на ТЕ, като собственик на топлоснабдения имот.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответникът топлинна енергия, като купувач не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е доставена енергията, като съгласно
приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена
изравнителна сметка. Сочи, че потребителите дължат и заплащане на услугата
„дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура със срок
1
на плащане, поради което ответникът е в забава. Претендира разноски.
Възразява за разноските на ответника.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК такъв е постъпил
от ответника, в който оспорва основателността на иска. Признава, че до имота
е доставена ТЕ в количество и на стойност, както се претендират. Оспорва
наличието на облигационно правоотношение между страните. Прави
възражение за изтекла погасителна давност. Прави искане претенцията да
бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Със заявление "Топлофикация С." ЕАД е сезирало съда с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите,
както следва: 1 698,80 лева (хиляда шестстотин деветдесет и осем лева и 80
стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., Ж.К Д. *,
бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, аб.№ ******, за период от 01.07.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 18.03.2024 г. до изплащане
на вземането , сумата 258,21 лева (двеста петдесет и осем лева и 21 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 16.12.2021 г. до 19.02.2024 г.
С разпореждане от 01.04.2025 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение като е присъдил процесните суми, както и сумата от 39,14 лв. -
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника, който е депозирал възражение по чл.
414 ГПК в срок по чл. 414, ал. 1 ГПК. Като след указания на съда в срока по
чл. 415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си
по исков ред.
В настоящия процес е отделено като безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че 1/ към правоотношението са приложими ОУ
на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са
публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на посочената
дата; 2/ стойността на ТЕ и услугата ДР за процесния период за описания в
исковата молба имот са равни на претендираните от ищеца суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По делото е приет нотариален акт за дарение на недвижим имот от
28.03.1991 г., от който нотариален акт се установява, че Л. К. Р. се легитимира
като собственик на посочения в исковата молба имот.
Приета е и молба-декларация от Л. К. Р., подадена до
топлофикационното дружество, с която молба Р. е поискала партидата при
ответника по отношение на описания имот – ап. ***, находящ се в гр. С., жк
„Д.“, бл. ***, вх. *, ет. *, да бъде открита на нейно име.
Представен е протокол от проведено на 26.07.2002 г. Общо събрание на
етажните собственици на адрес: гр. С., ж.к. „Д. *“ бл. ***, вх. *, на което е
взето решение да се сключи договор със топлинен счетоводител за
извършване на услугата "топлинно счетоводство" и са избрани представители,
които да сключат договор от името на етажната собственост.
Централният спорен въпрос в процеса е относно обстоятелството дали
между страните е съществувало облигационно првоотношение през процесния
период с предмет доставка на топлинна енергия до имота, посочен в исковата
2
молба.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която е подадено
възражение по чл. 414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на
пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В заповедта за
изпълнение изрично е посочено, че общо присъдените суми касаят и услугата
за дялово разпределение на топлинна енергия и лихва върху нея, поради което
съдът приема, че исковете, предявени по чл. 422 ГПК, са допустими за всички
претендирани суми, които в исковата молба съответстват на присъдените от
заповедния съд.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи
възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответницата въз основа на
твърдяното право на собственост върху имота, по силата на което
правоотношение е доставил топлинна енергия в твърдените количества до
имота и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в
която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата за
дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на ищеца.
По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл.
86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на ответницата в забава - уговорен падеж за плащане на цената на
доставената топлинна енергия, респективно датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответницата покана за заплащане на
таксата за дялово разпределение
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да
докаже, че е погасила претендираните вземания.
По делото установява от приетите доказателства, че през исковия период
процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в
която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е
определено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно:
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно
разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са "потребители на топлинна енергия". След
отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е
еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия".
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
3
"Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите
на ограниченото вещно право на ползване върху имота.
В мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на
ОСГК на ВКС е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране
на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното,
собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на
етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител и на
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на
сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание
на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за
да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
Настоящият състав на съда приема, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи, че през процесния период
ответницата е имала качеството клиент на топлинна енергия, доставяна до
процесния имот.
Съдът приема, че ответницата е собственик на процесния имот, през
исковия период и като такава – потребител на доставената до същия топлинна
енергия по аргумент на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ.
Това обстоятелство категорично се доказва от представения нотариален
акт за дарение на недвижим имот.
В случая не се установява през процесния период правото на
собственост да е било прехвърлено, да е било учредено вещно право на
ползване на трето за спора лице или да е възникнало изрично договорно
правоотношение по продажба на топлинна енергия между трето за спора лице
и "Т. С." ЕАД, поради което именно ответницата има задължение да заплаща
стойността на доставената от ищеца топлинна енергия в имота за исковия
период и е пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по
предявените искове.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители (клиенти) на
топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия
при общи условия възниква между топлопреносното предприятие и
потребителя (клиента), по силата на закона - чл. 150 ЗЕ, без да е необходимо
4
изрично изявление на ответника – потребител, включително и относно
приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика -
решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о.
При тази нормативна уредба съдът приема, че между главните страни по
спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г.
на КЕВР, публикувани във вестник "Монитор" от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г., което правоотношение е възникнало по силата на закона предвид
качеството на ответницата на собственик на имота през процесния период.
В разпоредбата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия, като
всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището и съответната част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Безспорна е стойността на ТЕ, доставена до топлоснабдения имот на
ответницата, поради което искът за главница следва да се уважи изцяло.
Върху главницата от 1698,80 лева, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия на ищеца от 2016 г., приложими в случая, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
в 45 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4 обаче продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45 - дневен срок след
издаване на обща фактура за отчетния период, определена на база
изравнителните сметки. Според чл. 32, ал. 2 след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по
ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Върху тези окончателно
определени по размер суми въз основа на реалния отчет на доставеното
количество ТЕ клиентите дължат обезщетение за забава, ако не са заплатили
сумите в посочения в чл. 33, ал. 2 срок. Следователно, задълженията на
ответницата за заплащане стойността на доставената енергия са възникнали
като срочни, поради което поставянето на потребителя в забава не е
обусловено от отправяне на покана от кредитора или от публикуване на
общата фактура на интернет - страницата на дружеството. В ОУ от 2016 г.
падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е изрично определен
– с изтичане на 45 - дневен срок след изготвяне на изравнителните сметки
след края на отоплителния сезон. Ето защо за главните вземания за периода м.
01.07.2021 г. – 30.04.2023 г. в полза на ищеца съществува вземане за мораторна
лихва, която следва да се начислява за периода 16.12.2021 г. – 19.02.2024 г. и е
в размер на 258,21 лв., който размер е безспорен и за който искът следва да се
уважи.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има единствено ищеца.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
5
ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на 178,82 лв.
(юрисконсултското възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК,
вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ,
при съобразяване материалния интерес, фактическата и правната сложност на
делото, е 100 лева).
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на
ищеца се следват разноски в размер на сумата от 89,14 лв.
Ответницата няма право на разноски
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С.“ ЕАД с ЕИК:
******** и адрес: гр. С., УЛ. „Я.“ ** *, общ. Столична, обл. С. (столица),
срещу Л. К. Р. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., Ж.К Д. *, бл. ***, вх. *, ет. *,
ап. ***, общ. Столична, обл. С. (столица), по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. К.
Р. дължи на „Т. С.“ ЕАД както следва: 1698,80 лева (хиляда шестстотин
деветдесет и осем лева и 80 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. С., Ж.К Д. *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. ***, аб.№ ******, за период
от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
18.03.2024 г. до изплащане на вземането , сумата 258,21 лева (двеста петдесет
и осем лева и 21 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
16.12.2021 г. до 19.02.2024 г., за които суми е издадена на 01.04.2024 г. заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15890/2024 г. по описа на СРС, 178-
ми състав, като
ОСЪЖДА Л. К. Р. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., Ж.К Д. *, бл. ***,
вх. *, ет. *, ап. ***, общ. Столична, обл. С. (столица), да заплати на „Т. С.“
ЕАД с ЕИК: ******** и адрес: гр. С., УЛ. „Я.“ ** *, общ. Столична, обл. С.
(столица), на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 89,14 лв. - разноски
за ч. гр. д. № 15890/2024 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, и сумата от
178,82 лв. - разноски за гр.д. № 48051/2024 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав.
Решението е постановено при участието на „Т. С.“ ЕООД, ЕИК
*********, като трето лице - помагач на страната на ищеца "Т. С." ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6