№ 24240
гр. София, 11.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Й. Н. СТ.
като разгледа докладваното от Й. Н. СТ. Гражданско дело №
20201110144720 по описа за 2020 година
Делото е разпределено на съдията-докладчик със Заповед № АС -274 от 10.07.2023г.
Делото е образувано по искова молба на „ф-ма“ АДСИЦ срещу С. Б. Г.. Исковата
молба е редовна и предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства. С исковата молба ищецът е поискал да бъде допусната
съдебно-счетоводна експертиза, което искане съдът намира за ненеобходимо, поради което
следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 18.09.2023г. от 14:45 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 18443/2020г. по описа на СРС, 161 състав към настоящото дело
за послужване.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени документи като
доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на ССчЕ.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 240, ал.
1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „ф-ма“ АДСИЦ срещу С. Б. Г. за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 839,77 лв., със законна лихва от
19.05.2020г. до изплащане на вземането, представляваща главница от 10 бр.месечни вноски
за периода 02.08.2015г.- 02.05.2016г. по договор за издаване и използване на кредитна карта
EUROLINE от 28.04.2004г. между "Ф-МА" АД и длъжника, обективиран в двустранно
подписано заявление за издаване и използване на кредитна карта EUROLINE от
1
20.04.2004г., като вземането е прехвърлено на заявителя ф-ма АДСИЦ (с предишно фирмено
наименование Ф- МА АДСИЦ) с договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007г. между
него и "Ф-МА" АД, като задълженията са признати и разсрочени със споразумение от
30.07.2015г., мораторна лихва в размер на 244,93 лв. за периода от 28.04.2017г. до
12.03.2020г, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ч. гр.
дело № 18443/2020г. по описа на СРС, 161-ви състав.
В исковата молба се твърди, че с договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007г.
„Ф-МА“ АД е прехвърлило на „ф-ма“ АДСИЦ с ново наименование „ф-ма“ АДСИЦ
вземания по договори за кредит, изброени в Приложение № 1 към договора, с всички
обезпечения, привилегии и други принадлежности към тях срещу посочената в договора в
чл. 4 цена, която цесионерът бил заплатил в цялост. Сочи, че вземането срещу ответника
произтича от сключения при Общи условия договор за издаване и използване на кредитна
карта Euroline от 28.04.2004г., обективиран в двустранно подписано заявление за издаване и
използване на кредитна карта Euroline от 20.04.2004г. Твърди, че в срока на действие на
договора в съответствие с т. 4.6 и т. 6 от Общите условия ответникът усвоявал парични суми
до размера на отпуснатия му кредитен лимит, но не изпълнявал коректно задълженията си за
заплащане на дължимите вноски, поради което към 15.11.2007г. /датата на прехвърляне на
вземането/, дължимата от ответника сума била в общ размер от 839,77 лева- 798,50 лева
главница и 41,27 лева възнаградителна лихва. Поддържа, че на 30.07.2015г. било сключено
споразумение между страните, с което ответникът бил признал съществуването на дълга си
и се бил задължил да го изплати в периода от 02.08.2015г. до 02.05.2016г. вкл. на 10
разсрочени месечни вноски, всяка от които в размер на 83,98 лева и последна изравнителна
при падеж до 2-ро число на месеца, за който се отнасят. Твърди, че споразумението
представлява договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД. Сочи, че не били извършвани
никакви плащания за погасяване на признатото със споразумението задължение, поради
което на 19.05.2020г. било подадено заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника. Искането
към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Във
възражението по чл. 414 ГПК е посочено, че задължението е погасено по давност, както и че
дружеството „ф-ма“ не се е свързано с него по никакъв повод през последните пет години да
изисква сумата или да напомни за нея.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: 1)
наличието на валиден договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE”; 2)
кредиторът да е предоставил, съответно ответникът да е усвоил сумата по отпуснатия
потребителски кредит, като не са заплатени на уговорения в договора падеж дължимите
вноски; както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен
договор за цесия 3) извършената цесия да е надлежно съобщена на длъжника.
В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените
обстоятелства да докаже плащане на вземането.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи факти и обстоятелства, с които
законът свързва спирането или прекъсването на давността.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване между страните
следните обстоятелства: сключването на договор за издаване и използване на кредитна карта
EUROLINE от 28.04.2004г., сключен между "Ф-МА" АД и С. Г., обективиран в двустранно
подписано заявление за издаване и използване на кредитна карта EUROLINE от
20.04.2004г., че вземането е прехвърлено на заявителя ф-ма АДСИЦ (с предишно фирмено
наименование Ф- МА АДСИЦ) с договор за прехвърляне на вземания от 15.11.2007г. между
него и "Ф-МА" АД, както и че между С. Г. и „ф-ма“ АДСИЦ е сключено споразумение от
2
30.07.2015г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3