Присъда по дело №107/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 40
Дата: 24 март 2022 г. (в сила от 11 април 2022 г.)
Съдия: Свилена Стоянова Давчева
Дело: 20222230200107
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 януари 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 40
гр. Сливен, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
СъдебниГаля Х.а Илиева

заседатели:Николай Василев Илиев
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
и прокурора М. Ст. В.
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Наказателно дело от общ
характер № 20222230200107 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Й. Г. АЛ. – роден на 19.11.2000 г. в гр.Сливен,
постоянен адрес: с. Сотиря, общ. Сливен, ул. Стоил войвода № 16б и живущ
на същия адрес, български гражданин, с основно образование, неженен, не
работи, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че:
На неустановени дати за периода от 15.04.2021 год. до 18.07.2021 год. в
с. Сотиря, общ. Сливен в условията на продължавано престъпление се
съвкупил с лице, ненавършилата 14-годишна възраст М. П. М., родена на
13.04.2008 год., доколкото извършеното не съставлява престъпление по
чл.152 от НК - престъпление по чл. 151, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, поради
което и на основание чл. 151, ал.1 вр. чл.26, ал.1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му
НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ
ГОДИНИ.
На основание чл.58А, ал.1 от НК НАМАЛЯВА така определеното
1
наказание на подсъдимия Й. Г. АЛ. с 1/3, като същия следва да изтърпи
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ЧЕТИРИ МЕСАЦА, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК се
ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
И затова, че:
От 18.07.2021год. в с. Сотиря, общ. Сливен, като пълнолетно лице без
да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършилата
14 -годишна възраст М. П. М., родена на 13.04.2008год. - престъпление по
чл. 191, ал.3, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 191, ал.3, вр.
ал.1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл.58А, ал.1 от НК НАМАЛЯВА така определеното
наказание на подсъдимия Й. Г. АЛ. с 1/3, като същия следва да изтърпи
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК се
ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл.23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо наказание на
подсъдимия Й. Г. АЛ. , а именно: „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от
ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, чието изпълнение на основание
чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред СлОС.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

РП-Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Й. Г. АЛ. за
извършено от него престъпления по чл. 151, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК и чл.
191, ал.3, вр. ал.1 от НК.
В насроченото разпоредително заседание пострадалото лице М. П. М. се
явява лично и с родителите си, като с тяхно съгласие заявява, че не желае да
се конституира като граждански ищец и частен обвинител.
РП- Сливен изпраща в разпоредително заседание свой представител,
който дава отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, като изразява
становище, че са налице основания делото да се гледа по реда на глава 27 от
НПК.
В разпоредително заседание подсъдимият А. се явява лично и със
служебен защитник, като дават отговори на въпросите по чл.248, ал.1 от
НПК. Счита, че са налице предпоставките за разглеждане делото по реда на
глава 27 от НПК. Подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и моли делото да се разгледа по
реда на особените правила, а именно по т.2 на чл.371 от НПК- съкратено
съдебно следствие.
Съдът след като изслуша страните в разпоредително заседание счете
въпросите по чл.248, ал.1 от НПК за изяснени. Прие, че искането за
разглеждане на делото по глава 27 от НПК е основателно, следва да се уважи
и след приключване на разпоредителното заседание премина към
предварително изслушване на страните.
При предварителното изслушване на страните съдът разясни на
подсъдимия правата по чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от него
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на
присъдата, след което обяви, че ще ползва самопризнанието на подсъдимия,
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Представителят на РП- Сливен в съдебно заседание поддържа
обвинението така, както е повдигнато, предлага на подсъдимия за
извършеното престъплението по чл.151, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, да
бъде определено наказания "Лишаване от свобода" за срок от две години,
което да бъде редуцирано с една трета , което на основание чл. 66, ал. 1 от НК
да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Същото наказание
предлага и за извършеното от А. престъпление по чл. 191, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Счита, че следва на подсъдимия да бъде определено едно общо наказание.
Служебният защитник на подсъдимия се присъединява към
предложението на представителя на РП Сливен.
Подсъдимият А. в съдебно заседание се признава за виновен, изказва
съжаление за стореното и моли съда за условно наказание.
От събраните по делото доказателства съдът прие за установена
1
следната фактическа обстановка:
Св. М. П. М. е родена на 13.04.2008год., а обв. Й. Г. АЛ. на
19.11.2000год. Момичето било отглеждано в дома на родителите си, в е. С.,
общ. Сливен, ул.“Стоил войвода“№2. С подсъдимия Й. Г. АЛ. се познавала от
малка, тъй като живеели на една улица.
От дълго време, св. М.М. харесвала подс. Й.А., но двамата започнали да
се срещат по-често през месец април 2021год., докато родителите на
момичето били в Италия, На 13.04.2021год. св. М.М. навършила тринадесет
години, а на 15.04.2021год. посетила подсъдимия в дома му на ул.“Стоил
войвода“№16 в е. С., общ. Сливен и доброволно осъществила с него полов
акт.
От този момент нататък, св. М.М. започнала да посещава А. в дома му и
при всеки удобен случай, незабелязвани от неговото семейството
осъществявали полови контакти.
На 18.07.2021год. св. М. П. М. посетила за пореден път подсъдимия, но
този път отказала да се върне в дома си. Двамата решили да заживеят на
съпружески начала. Уведомили родителите си за решението и въпреки
несъгласието на родителите на момичето, предвид възрастта и, то останало в
дома на обвиняемия на административен адрес с. С., общ. Сливен, ул.“Стоил
войвода“№16 б, където заживели съпружески.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на направените от подсъдимия самопризнания и събраните в хода на
досъдебното и съдебното производство гласни и писмени доказателства взети
в тяхната съвкупност и поотделно Съдът намира същите за безпротиворечиви
и намиращи се в отношение на припокриване и допълване.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
изведе следните правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимият А. е осъществил
престъпленията, за които е привлечен към наказателна отговорност, а именно:
На неустановени дати за периода от 15.04.2021 год. до 18.07.2021 год. в с. С.,
общ. Сливен в условията на продължавано престъпление се съвкупил с лице,
ненавършилата 14-годишна възраст М. П. М., родена на 13.04.2008 год.,
доколкото извършеното не съставлява престъпление по чл.152 от НК -
престъпление по чл. 151, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и от 18.07.2021год. в с. С.,
общ. Сливен, като пълнолетно лице без да е сключил брак, заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършилата 14 -годишна възраст М. П.
М., родена на 13.04.2008год. - престъпление по чл. 191, ал.3, вр. ал.1 от НК.
Относно престъплението по чл. 151, ал.1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Безспорно се установи, че подсъдимия, като пълнолетно лице се е
съвкупил със св. М. като към инкриминирания период тя не е била
навършила 14 годишна възраст.
Безспорно се доказа, че М. се е съвкупила по собствено желание с
подсъдимия, като той не я е принудил към това със сила или
заплашване.
2
Деянието, извършено от подсъдимия е продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26 от НК, тъй като отделните деяния осъществяват състава на
едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк
умисъл, като последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния му характер, всички елементи от състава на
престъпленията, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
последици от него.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимия.
За престъплението по чл. 151, ал.1 от НК се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“ от две до шест годни.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи
на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанията. Делото се разгледа по реда на Глава
27 от НПК, съкратено съдебно следствие. Подсъдимият призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи
да не се събират доказателства за тези факти. Съгласно императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието му следва да се определи при
условията на чл.58а от НК. Съдът счете, че следва да определи наказанието
при превес на смекчаващи обстоятелства, като като такива съдът прецени
чистото съдебно минало на подсъдимия, изразеното съжаление за стореното,
признанието на вина, добрите характеристични данни, обстоятелствата, при
които е извършено деянието, младата възраст на подсъдимия. Съдът отчете
като отегчаващо обстоятелство факта, че се касае за извършено продължавано
престъпление, включващо в себе си няколко отделни деяния Предвид
гореизложеното съдът определи наказание на подсъдимия "Лишаване от
свобода" за срок от две години, което намали с една трета съгласно нормата
на чл. 58а, ал.1 от НК, а именно – на една година и четири месеца. Съдът
намери,, че определеното на подсъдимия наказание не следва да се изтърпи
ефективно, тъй като са налице условия за прилагане института на условното
осъждане, а именно - подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години
лишаване от свобода и за постигане целите на наказанието и най- вече за
поправянето му съдът намира, че не е наложително да го изтърпи ефективно.
Ето защо съдът отложи изпълнението наложеното на подсъдимия наказание
за срок от три години.
Така определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за
максимално справедливо и отговарящи в пълна степен на обществената
опасност на деянието и съответстващо на целите и значението на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за
3
превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и
предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.
Относно престъплението по чл. 191, ал.3, вр. ал.1 от НК
Безспорно се доказа по делото, че подсъдимият е заживял с М. на
съпружески начала, в дома на родителите си от 18.07.2021 год.без да е
сключил граждански брак с нея.М. както към 18.07.2021 год., , така и към
момента на внасяне на обвинителния акт в съда и постановяване на присъдата
не е ненавършила 14-годишна възраст, тъй като е родена на 13.04.2008 год.
Деянието подсъдимият е извършил с пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния му характер, всички елементи от състава на
престъпленията, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
последици от него.
Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът
намира в ниската правна култура на подсъдимия.
За престъплението по чл. 191, ал.3 от НК се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“ от две години до пет години.. При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се
съобрази с индивидуализиращите вината обстоятелства. Съдът прецени, че
следва да определи наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като като такива съдът счита чистото съдебно минало на
подсъдимия, изразеното съжаление за стореното, признанието на вина,
добрите характеристични данни, обстоятелствата, при които е извършено
деянието, младата възраст на А.. Съдът не отчете отегчаващи вината
обстоятелства. Ето защо, съдът определи наказание на подсъдимия наказание
"Лишаване от свобода" за срок от две години, което намали с една трета
съгласно нормата на чл. 58а, ал.1 от НК, а именно – на една година и четири
месеца. Съдът намери,, че определеното на подсъдимия наказание не следва
да се изтърпи ефективно, тъй като са налице условия за прилагане института
на условното осъждане, а именно - подсъдимият не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три
години лишаване от свобода и за постигане целите на наказанието и най- вече
за поправянето му съдът намира, че не е наложително да го изтърпи
ефективно. Ето защо съдът отложи изпълнението наложеното на подсъдимия
наказание за срок от три години.
Така определеното наказание на подсъдимия съдът прецени за
максимално справедливо и отговарящи в пълна степен на обществената
опасност на деянието и съответстващо на целите и значението на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че то ще допринесе за поправянето и за
превъзпитанието на подсъдимия и ще въздейства възпитателно и
предупредително - възпиращо и върху останалите членове на обществото.
Тъй като двете деяния, за които подсъдимият бе признат за виновен са
извършени от него преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях,
4
съдът на основание чл. 23 от НК определи на А. едно общо наказание, най-
тежкото от тях, а именно - „лишаване от свобода“ за срок от една година и
четири месеца, което на основание чл. 66, ал.1 от НК отложи за изпитателен
срок от три години.


Ръководен от изложеното съдът постанови присъдата си.

5