Протокол по дело №40035/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6113
Дата: 16 май 2022 г. (в сила от 16 май 2022 г.)
Съдия: Румяна Запрянова Запрянова
Дело: 20211110140035
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 6113
гр. София, 03.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
Гражданско дело № 20211110140035 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 15:33 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Б. В. П. – редовно уведомен в предходно съдебно заседание, не се явява,
представлява се от адв. С. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ К. Р. М. – редовно уведомен в предходно съдебно заседание, не се
явява, представлява се от адв. М. с пълномощно по делото.
СВИДЕТЕЛЯТ В.П. Е. – редовно призован, явява се лично.

Страните /поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като счете, че не са налице процесуални пречки и с оглед редовната
процедура по призоваването на страните,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
УВЕДОМЯВА процесуалните представители на страните, че на основание чл. 150,
ал. 3 от ГПК за заседанието се провежда звукозапис.
ДОКЛАДВА молба от ищеца от 01.03.2022 г.

АДВ. М.: Оспорвам твърденията в молбата, включително и за съдебната практика на
ВКС на тълкувателното решение не касае тези случаи, но тъй като това са аргументи по
същество ще ги изложа в писмен вид.

След постъпването на уточнителната молба СЪДЪТ намира, че следва да бъде обявен
1
на страните окончателния доклад по делото, идентичен с проекта за доклад в определението
по чл. 140 от ГПК.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямам възражения по доклада.

На основание чл. 145, СЪДЪТ ОБЯВЯВА ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН.

АДВ. С.: Водим свидетелите. Представям допълнително доказателство с нова
публикация от днес на ответника, с препис за насрещната страна и във връзка с нея не
претендираме допълнителни вреди, а просто обяснявам защо я представям. Тя е от днес, от
тази сутрин. Считаме, че тя ако първоначалните твърдения бъде установено, че са
противоправни обосновава по-висок размер на претендираното обезщетение от обичайно
присъждани в такива случаи, тъй като демонстрира, че ответника по никакъв начин не се
разкайва за своите думи, не се извинява, а застава отново зад твърденията си.

АДВ. М.: Противопоставям се на приемането на това доказателство, тъй като то е
неотносимо към предмета на доказване. Предмет на настоящото дело са определени
изявления, които са направени в един минал период и последващи такива не биха могли по
никакъв начин да имат влияние върху факта на твърденията, които са окачествени като
клеветнически или обидни, дадени на 31.05. А във връзка с твърденията, които са направени
представям извадка от книгата на К.Т. „Зад завесата на Соца“, в която той казва как е
вербуван от държавна сигурност по повод на това, че всички големи журналисти като И.Г.,
К.К. и други са били агенти. Случайно разбрахме за тази книга по повод проучванията на
тази тема.

АДВ. С.: Да не се приема, тъй като първо името на моя доверител не се споменава
никъде и второ самия процесуален представител на ответника днес уточни, че са се
запознали със съществуването на тази книга след като са направени въпросните изказвания
на 31.05.2021 г. и няма как неговия клиент да се е позовал на нея и да е имал предвид нея,
когато е публикувал въпросния пост.

По представените днес писмени доказателства СЪДЪТ намира, че и двете не следва
да бъдат приемани, като такива.
По доказателството на ищеца съдът го счита за неотносимо, тъй като не касае
процесните твърдяни противоправни деяния и според съда няма отношение към размера на
обезщетението, доколкото същото цели да обезвреди неимуществените вреди описани в
исковата молба и без значение дали ответника се разкайва за деянието си или не.
2
По отношение на доказателството представено от ответната страна съдът намира, че
същото първо е преклудирано, тъй като при положени усилия ответника е могъл да се
снабди с документа още при депозирането на отговора на исковата молба, доказателството
нито е станало известно по-късно по независещи от ответника обстоятелства, нито е
новосъздадено. В случая не се касае и за документ по смисъла на ГПК, доколкото
представения препис-извлечение от книга има художествена стойност, а не доказателство за
твърдяните от ответната страна факти.
Водим от горното,
СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане като писмено доказателство на
представената разпечатка от Facebook стр. на ответнкиа.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане като писмено доказателство на
стр. 132 и 133 от книгата „Зад завесата на Соца“.
ПРИЛАГА същите по делото с оглед въззивна проверка.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетелите.

СНЕМА самоличността на свидетеля – А.И.К.-П.А, родена на 23.07.1981 г. в гр.
София, ЕГН: **********, с адрес: (АДРЕС), български гражданин, омъжена, неосъждана,
без дела със страните, съпруга на ищеца.
СЪДЪТ указа на свидетеля правото му да откаже да свидетелства по реда на чл. 166,
ал. 1, т. 2 ГПК.
СВИДЕТЕЛЯТ заяви, че желае да свидетелства.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1
НК.
Предупреденият свидетел обеща да каже истината.

СВИДЕТЕЛЯТ П.А НА ВЪПРОСИ НА АДВ. С.: Запозната съм с публикацията във
Facebook. В съдържанието на публикацията г-н М. твърди, че Б. е сътрудничил на РУМНО и
на бившите служби на комунистическа ... Също така твърди, че той е опетнил паметта на
Д.П., че е червей, че има неопроверж. доказателства да докаже своите твърдения и го
призовава да го съди, защото цитирам „Щял да го побърка в съда“. Б. се запозна с
публикацията от имейла, изпратиха му скрийншот на профила на М. и публикацията. Негов
познат му я изпрати. С Б. първо решихме да видим дали е истина това нещо, тъй като
3
получихме скрийншот на неговия имейл, влязохме във Facebook, видяхме профила на г-н М.
и публикацията седеше вътре. Освен публикацията отдолу той беше влязъл в обширни
полемики с хора, с които коментира и продължаваше да сипе обиди, лъжи, всякакви
манипулации във връзка с написаното по-горе и така видяхме, че е истина. Отношенията на
Б. с Д.П. бяха като на баща и син. Б. често му гостуваше в Париж, където той живееше през
част от времето, във времето, в което идваше в .. също, бяха изключително близки, редовно
общуваха, споделяха най различни неща. Нещото, което най-много възмути Б. е тоталната
лъжа, че той е опетнил паметта на Д.П. в предаването Панорама, тъй като това не отговаря
на истината по никакъв начин. В предаването гост беше Я.Ц., който беше поканен по друга
тема. Панорама е предаване, което се води на живо и няма как предварително да знаеш
какво ще каже, който и да било от участниците. Съответно в един момент г-н Ц. спомена
името на Д.П., на което и на записа е видно как Б. веднага реагира и каза, че всъщност К.С. е
човека, който е повдигнал въпроса за българската следа относно покушението над папата.
Всяко предаване гледам, даже после си пуснахме записа за да видим. Мога да кажа, че лично
Д.П. е връчил награда на Б. от името на неговата фондация едноименната награда, която
носи името Д.П. и до ден днешен именно заради паметта му Б. продължава да сътрудничи на
Българското училище за политика, което носи името Д.П. и след смъртта му продължава да
работи по нещата, които може за делото му. Не беше приятно, тъй като няколко дни след
това ни срещнаха хора в магазина и на входа до блока в който живеем и един мъж го попита
„Ти вярно ли си бил ченге?“, на което Б. го попита „Защо смятате така?“ и той каза „Така
прочетох във Facebook, има един М., който твърди това нещо“. Това допълнително
допринесе за начина по който той се чувства, защото хора, които дори не го познават се
стигна до това да го спират и питат „Ти вярно ли си бил ченге?“, което не беше приятно.
Другото, което е във Facebook г-н М. е приятел с много хора, които са наши роднини,
колеги, приятели и познати и те са прочели всичко това, както и много други хора. Буквално
Б. се чувства засегнат от публикацията и до днес. Буквално преди минути получих съощение
на телефона си, с което ми изпращат публикация от днес на г-н М. във Facebook, в която той
отново ползва делото за да обясни, че делото е днес, че той е червей. По никакъв начин г-н
М. не се е извинил на Б.. Б. реши да търси правата си по съдебен начин, защото той се
почувства засегнат от това, че той твърди, че в предаването, в което има различни
събеседници един от тях е споменал абсолютно по независещи от него причини името на
Д.П., той е реагирал и то два пъти на това нещо, което е видно от записа, че той публично
обяснява, че той е опетнил паметта на Д.П., нещо което не е вярно, а Б. особено много
държи на Д., защото той е един от ключовите хора в живота му, в емоционален, обществен и
всякакъв план. Също така Б. е публична личност, той е журналист и за един журналист е
много важно какво е името му и с каква оценка в обществото се ползва.

СВИДЕТЕЛЯТ П.А НА ВЪПРОСИ НА АДВ. М.: Имейла не си спомням на коя дата
му го изпратиха имейла. Не беше непосредствено след предаването, няколко дни след
предаването. Не си спомням предаването на коя дата беше. Публикацията му я изпрати брат
4
му. Брат му е работил като адвокат, в момента незнам, защото нямам връзка с него. Не знам
за други публикации, които са негативни по отношение на Б.. Незнам за публикации от
депутата Н.А.. От Е.Г. не ми е известна негативна публикация. На са ми известни негативни
публикации по повод на интервюто със С.Т.. Не е имало такъв случай, в който той лично да
е получавал негативни коментари в публикации. Имало е случаи, в които хората да са
коментирали и в негативен план събеседниците, темите, събитията. Не мога да посоча
пример. С Б.В. сме съпрузи от 5 години. Д.П. почина 2011 г., доколкото ми е известно.
Лично не го познавам. От преди пет години сме съпрузи, но имаме лични отношения с Б.В.
отпреди това. Познавам Б.В. от 2005 г. Не познавам човека, който го попита дали е ченге.
Мисля, че Б. не го познаваше, защото му говореше на вие. Аз го питах и той каза, че не го
познава. Във времето сме коментирали примерно ако е имало реакции от някакво предаване,
но не за него персонално. Незнам Б. да съди някого другиго за такива неща. Б.В. има
проблем с високото кръвно, има проблем с бъбречна недостатъчност. Не мога да кажа точно
от кога е проблема с високото кръвно, може би от година пие лекарства за високо кръвно.
Преди това при някакви ситуации е вдигал кръвно, но на лечение е от миналата година.

СВИДЕТЕЛЯТ П.А НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Аз съм изпълнителен продуцент. В
момента съм по майчинство. Познавам К.М., като публична фигура, тъй като той беше
известен в прехода преди и мисля, че беше съветник на Ф.Д.. Чета негови публикации.
Много често в медиите има негови публикации на негови коментари от Facebook-профила,
които се публикуват като мнения, коментари, анализ. Това е много често, най различни
информационни агенции, вестници също публикуват негови мнения. Той е публична
личност. Не е журналист, по-скоро като анализатор. Той е личност, чието мнение е
публично. Много често в седмицата неговите коментари от Facebook-профила, тъй като той
коментира и всякакви външнополитически, вътрешнополитически теми биват
препубликувани в информационните агенции, сайтове, дори някои вестници имат постоянни
колонки. Заради работата си следя всички агенции и печатни медии и той е вътре, като
автор и като човек на когото препечатват мнението. Смятам, че по някакви теми
определено, тъй като той е човек, който е зн.а фигура, от времето на прехода. Пак да кажа,
че той е известен с това, че е един от най близките хора по време на правителството на Ф.Д.,
той е и известна личност от демократичния преход. Често пъти и като такъв го представят в
коментарите, които се публикуват.

Предвид липсата на въпроси към свидетеля, СЪДЪТ НАМИРА, че разпитът му
следва да бъде приключен и същия следва да бъде освободен от съдебната зала, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА разпита на свидетеля.
Свидетелят се остана в залата.
5

СНЕМА самоличността на свидетеля – В.П. Е., роден на ... г. в гр. Г., ЕГН:
**********, с адрес: (АДРЕС), български гражданин, женен, неосъждан, без дела и родство
със страните.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1
НК.
Предупреденият свидетел обеща да каже истината.
Свидетелят ползва публикацията от 2014 г. и книга „Аз бях разузнаването“.

СВИДЕТЕЛЯТ Е. НА ВЪПРОСИ НА АДВ. М.: Познавам Б.В.. Може би от 1994,95,96
г. в този период. От 1995 до 1996 г. бях водещ в БНТ на международно седмично предаване.
Познавам го като колеги в БНТ, като журналисти. В тази публикация съм писал да дам
препоръка за Б.В.. Точната дума не е препоръка, а мнение. Давал съм препоръка за Б.В. през
1996 г., месец Юли, само седмица след като бях уволнен дисциплинарно от Националната
разузнавателна служба. Уволнен съм дисциплинарно заради мои публикации срещу
правителството и неговата балканска политика и едновременно с това бях уволнен от БНТ.
Този факт ми припомня кога съм писал препоръката. Има връзка между писаното и
уволнението от Националната разузнавателна служба и БНТ. Тази препоръка е устно
направена, независимо, че в публикацията съм написал писмено. Това мнение го дадох на
тогавашния началник на военното разузнаване ген. К. и беше устно. Това беше по време на
разговор, на който бях поканен да премина незабавно към военното разузнаване със всички
мои връзки от М. и С., тъй като съм назначен в Националната разузнавателна служба в ... от
1985 до 1996 г. През цялото това време съм бил на територията на ..., С., М., прикрит като
кореспондент на Отечествен вестник, на БНР и БНТ и като такъв отразявах бойните събития
по фронтовете в ... всяка вечер по БНТ, като техен кореспондент в „По света и у нас“ и след
15, 20.07.1996 г. бях уволнен от разузнаването заради моя публикация срещу кабинета на
Ж.В., след ден, два ме покани ген. К. с предложение да мина към тях и по време на
разговора, на който аз му отказах това сътрудничество, стана дума за това какво мнение
имам за различни журналисти от телевизията и пресата и ми изброиха 7-8 имена, но
запомних само името на Б.В., който беше мой приятел и си казах с няколко думи какво
мисля като журналист за тези хора, само като журналист. И дадох много добри оценки за
всички, на Б. дадох най добра оценка, тъй като това си го спомням много добре и сега
смятам, че той е изключително интелигентен и образован. Ген. К. беше началник на
военното разузнаване. Б.В. според мен не беше привлечен към разузнаването. Много важно
уточнение трябва да направя, това, което съм написал е написано от мен, но въпросите,
които съм задал към Б.В. са твърдения, а не са въпроси. Този материал го написах, тъй като
моя приятел Б.В. месец 10.2014 г. в предаването Панорама с гост В.С., който беше
съпредседател на Патриотичния фронт, а аз бях в листата на Патриотичния фронт за депутат
и по-късно станах депутат, броени дни преди парламентарните избори и беше гост на Б.В. и
6
той му зададе въпроса „Защо се оказахте втора сила по досиета? Това не е ли патриотизъм
по служба на В.С.? Отговора на В.С., както пиша е „Че трябва да се спре с това дамгосване
на всички хора, които са работили за ДС, защото без ДС няма сигурност, нито държава“.
Причината да напиша това нещо, този целия материал и най-вече въпросите, които задавам
на Б.В., бяха за това, че бях дълбоко уязвен и афектиран, че моя приятел Б.В. нарича хората
работили за разузнаването без да посочва имена „патриоти по служба“. И човек, когато е в
афект често пъти или прави необмислени неща или често прави обмислени неща, но не
съвсем точни. В този смисъл, тъй като не бях сигурен в това, което твърди аз зададох
въпроси, а не правя твърдения. И смятам тогава в по-малка степен, сега 100 %, че нещо
което е написано под афект не винаги е точно и смятам, че тези мои въпроси не са коректни.
Не знам дали Б.В. е привлечен към военното разузнаване. Не знам дали е бил на школа в Б.,
но съм сигурен, че не е бил по следната причина: Той не може да бъде привлечен за работа
за кадрови служител, а и за сътрудник, защото да водиш седмично предаване в национална
телевизия, ти не можеш да бъдеш полезен на външното разузнаване, дали цивилно или
военно, тъй като полезни могат да бъдат хора, които са постоянно в чужбина. 1996 г. Б.В.
беше репортер, не беше водещ на Панорама. Б.В. не е бил постоянен кореспондент и не е
работил постоянно в чужбина.

СВИДЕТЕЛЯТ Е. НА ВЪПРОСИ НА АДВ. С.: Не съм виждал документ, от който да
се установява, че Б.В. е бил вербуван. Получих призовката и никой не се свърза с мен.
Ответника М. не го познавам. Запознах се с него преди една седмица във Facebook.

СВИДЕТЕЛЯТ Е. НА ВЪПРОСИ НА АДВ. М.: Б.В. от 2014 г. до сега не съм се чувал
и виждал с него, не ме е съдил, не е искал обяснение от мен.

СВИДЕТЕЛЯТ Е. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: Не може да има влошаване на
отношения, тъй като не сме се виждали или чували от месец 10.2014 г. Не вярвам повода да
е тази публикация и преди това не го бях виждал дълго време. Бях на работа в чужбина и не
сме поддържали близка връзка. РУМНО означава Разузнавателно управление на
Министерството на народната отбрана. Това е идентично с военното разузнаване. Негов
наследник след 10.11.1989 г. е служба Военна информация, на която началник беше ген. К..
През 1996 г. РУМНО не съществуваше, съществуваше с името служба Военна информация.
Не помня кога беше преименувано, не съм сигурен кога е преименувано. Ако Б.В. е бил
сътрудник на военното разузнаване нямаше да ме питат. Сигурен съм, че до този момент,
когато ми поискаха мнението за Б.В. не е бил сътрудник, а и след този момент не е бил. Той
е достатъчно интелигентен за да знае, че след като така постъпиха с човек като мен, който
има най-висока оценка, тъй като единствения офицер от външното разузнаване на .., който
издаде книга две издания с компактдиск с неговото работно дело, както е в комисията по
досиетата едно към едно, той може да си даде сметка много добре, че след като с такива
7
хора, които работят на територията на С. и М. срещу македонизма или сърбизма постъпват
по този начин управляващите в страната ни, независимо кои са те леви или десни, трябва да
пълен идиот за да се хване с българска служба за разузнаване, а интелигентен човек като
него едва ли, не, със сигурност няма да го направи. С ген. К. съм имал след това среща,
малко преди да замина като посланик за ... и никога не е ставало въпрос за това нещо, тъй
като пет, шест месеца след това което се случи се смени властта и заминах в чужбина. Видях
се с него тогава преди заминаването си, тъй като всички посланици по правило правят
визита на учтивост на шефа на цивилното и шефа на военното разузнаване и не е ставало и
дума за разговора, който сме водили преди това с него или с негови сътрудници.

Предвид липсата на въпроси към свидетеля, СЪДЪТ НАМИРА, че разпитът му
следва да бъде приключен и същия следва да бъде освободен от съдебната зала, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА разпита на свидетеля Е..
Свидетелят остава в залата.

СНЕМА самоличността на свидетеля – Г.А.Б., роден на ... г. в гр. София, ЕГН:
**********, с адрес: (АДРЕС), български гражданин, разведен, неосъждан, без дела и
родство със страните.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1
НК.
Предупреденият свидетел обеща да каже истината.

СВИДЕТЕЛЯТ БОЗДУГАНОВ НА ВЪПРОСИ НА АДВ. М.: Г-н К.М. го познавам от
много години. Приятели сме, а бяхме и колеги в Министерски съвет през далечната 1992 г.,
когато той беше политически съветник, а аз бях съветник по национална сигурност на
министър-председателя Ф.Д.. Приятели сме и до ден днешен. Г-н М. ме запозна с г-н Д.П.
именно през 1992 г. Срещали сме се няколко пъти. Били сме дори на ресторант и на други
места, и сме разговаряли доста, така че го познавам. Няколко пъти съм се виждал с г-н П., на
които срещи е присъствал и г-н М.. Мога да кажа, че те бяха в много близки, топли и
дългогодишни приятелски отношения, още от времето, когато г-н К.М. е ръководил бюрото
на Свободна Европа в Ню Йорк, Съединените Щати, а Д.П. е бил там. Доколкото зная те
поддържаха връзка винаги, когато Д.П. беше в ... Срещали са се доста често. Това го знам от
г-н М., дори и във времето, когато не съм бил на техните виждания. Да, гледах това
предаване на Панорама през миналата година, месец май. Няколко дни след него, мисля, че
три или четири дни, г-н М. ми се обади по телефона и заяви, че е силно разтроен от това,
което е видял във въпросното предаване. Загубил е съня си, няколко дни не беше спал,
8
повишил е кръвното си налягане. Потърси ми медицински съвет, тъй като по своя предишна
професия аз съм лекар, като свързва това свое състояние с казаното в предаването, а именно,
че е поругана паметта на неговия добър приятел Д.П. в едно от най-гледаните предавания в
.., без да има възможност нито покойния вече П. да се защити, нито да се даде възможност за
някакво алтернативно мнение. Това поругаване г-н М. изтъкна, че е направено от участника
в предаването Я.Ц., бивш служител на Държавна сигурност и пасивното отношение на
водещия Б.В., който не е дал възможност за алтернативно мнение в това предаване. Не, не е
имало в предаването кой да изрази т.а алтернативно мнение. Предаването е качено в
социалните мрежи и всеки би могъл да се запознае с него. К.М. сподели с мен, че никой не е
защитил в медиите Д.П., а Д.П. е бил много добър приятел и освен това човек, особено
чувствителен към хора, които са свързани със службите на Държавна сигурност и на които
се дава такава голяма платформа да говорят небивалици във връзка с атентата срещу .... Знае
се, че покойният г-н Д.П. дори се отказа от почетното място в Българската академия на
науките именно заради това, че в ръководството на Българската академия има много хора,
които са служители на бившата Държавна сигурност и сътрудници, не само служители. Г-н
М. е споделял с мен по повод на тези разговори от къде той счита, че журналисти могат да
бъдат свързани с разузнаването или другите служби на ... Първо той ми каза, че е чел статия
на журналиста В.Е., а и бивш служител на Държавна сигурност също и освен това ме запита
за една моя някогашна среща с ген. А. К., за която той знаеше съвсем бегло. Тя е била в
рамките на моите служебни задължения през далечната 1992 г., през първата половина на
1992 г. Това беше неформална среща, на която покойния също ген. А. К. ми сподели, че е
практика на военното разузнаване, на което той беше заместник началник или както тогава
се казваше Разузнавателно управление към генералния щаб на Българската армия, да
вербуват или наемат журналисти за определени дейности на службата. Ген. К. не ми е
споменавал имена и не би могъл и да го направи вероятно, но каза съвсем ясно, че такава
практика съществува. Аз не съм се занимавал с изследване на български журналисти, но г-н
М. се интересуваше повече, тъй като самият той е журналист, а също и Д.П. беше
журналист, той се е интересувал повече и знае повече от мен по този въпрос, още повече
когато комисията за разкриване на досиета на Държавна сигурност постепенно изваждаше
техните имена.

СВИДЕТЕЛЯТ БОЗДУГАНОВ НА ВЪПРОСИ НА АДВ. С.: К.М. не е споделял с мен
какви неопроверж. доказателства има за принадлежност на Б.В. към разузнавателните
служби на комунистическа ... Спомена ми за една статия на В.Е. и интервю, доколкото си
спомням, което аз по това време не бях чел, а за други хора не сме коментирали. Казвам, че
първо аз не съм се интересувал и второ К.М. не ми е споделял.

СВИДЕТЕЛЯТ БОЗДУГАНОВ НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: По повод на това, което
ген. К. ми е казал през 1992 г., някъде може би по това време април, май, той е бил по това
време заместник началник на военното разузнаване. Той ми е казал, че има практика да
9
вербуват журналисти. Ставаше дума за периода преди десети ноември, преди промените, но
той каза, че тази практика, когато е необходимо се прави и след това. Не ми е споделял дали
е трябвало да отговарят на някакви изисквания тези журналисти. Срещата ни беше по
съвсем друг повод и тъй като това беше неформална среща в хода на разговора стана дума и
за това. Така, че това е ограничената информация, която покойният ген. К. е споделил с мен.
Казвал ми е, че има изискване журналистите да работят преимуществено в чужбина, стана
ясно за журналистите с международна дейност, най-вече. С международна дейност, защото
военното разузнаване не се интересува толкова от неща в .., а се интересува от събития в
чужбина и мисля, че е съвсем в кръга на техните прерогативи и техните възможности.
Доколкото си спомням към 1992 г. Б.В. беше вече журналист, но не мога да твърдя със
сигурност. Под пасивното поведение на водещия имах предвид, че водещият не изказа
алтернативно мнение и не защити нападките срещу Д.П. от страна на Я.Ц.. Моето лично
мнение е, че трябваше някой да го направи, защото все пак някой трябваше да вземе и друга
позиция и когато няма друг човек в студиото, който да изкаже алтернативно мнение, това би
трябвало да го направи водещият. Това е моето лично мнение. Помня конкретната тема,
поради която беше поканен като гост Я.Ц.. Ставаше дума за кръщаване на улица на името на
друг служител на Държавна сигурност С.А., който е обвързан със случая с атентата срещу ...
и за други неща в тази връзка свързани с атентата.

Предвид липсата на въпроси към свидетеля, СЪДЪТ НАМИРА, че разпитът му
следва да бъде приключен и същия следва да бъде освободен от съдебната зала, поради
което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА разпита на свидетеля.
Свидетелят остана в залата.

СЪДЪТ
ДОПУСКА повторен разпит на свидетеля В.Е..

СВИДЕТЕЛЯТ Е. НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: 1992 г. бях кадрови офицер от
Националната разузнавателна служба на работа в .. по време на войната и по конкретно в ..
и .., и следователно не си спомням дали изобщо съм познавал Б.В. по това време. Мисля, че
се запознах с него покрай М.М. 1994-1995 г. Като бивш служител на разузнаването „долно
комунистическо ченге“ би ме обидило и бих реагирал много остро, особено ако се отнася
само за мен, тъй като смятам, че тези 10 години, които работих в Националната
разузнавателна служба в ... срещу .., което може да се види от компактдиска в книгата,
смятам че това е тежка обида не само към мен, а и към хората, които са вършили тази
работа, което сега е повече актуално от всякога точно в този момент и именно заради тази
10
работа бях изпратен от дясното правителство на И.К. за посланик в ....

СЪДЪТ
ДОПУСКА повторен разпит на свидетеля Албена Колч.а-П.а.

СВИДЕТЕЛЯТ П.А НА ВЪПРОСИ НА СЪДА: През 1989 г. Б.В. не е бил със
сигурност журналист, защото е бил на 19 години. Мисля, че на 1992 г. е бил на 22 години и е
бил студент във факултета по журналистика.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямам други искания.

Поради липса на други доказателствени искания и като счете делото за изяснено от
фактическа страна,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. С.: Поддържам иска. Моля да го уважите изцяло, както и да ни присъдите
направените разноски, за които представям списък.

АДВ. М.: Оспорвам иска. Моля да отхвърлите иска като недоказан и неоснователен.
Моля да ни присъдите направените разноски. Правя възражение срещу уговорения и
заплатен адвокатски хонорар, тъй като е прекомерен и същевременно цели да притесни моя
клиент, който е пенсионер.

СТРАНИТЕ /поотделно/: Моля за срок за писмени бележки.

СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕДОСТАВЯ 3-седмичен срок на страните за представяне на писмени бележки.

СЪДЪТ ОБЯВИ, ЧЕ РЕШЕНИЕТО ЩЕ БЪДЕ ПОСТАНОВЕНО И ОБЯВЕНО
НА 03.06.2022 г.
11

Протоколът се изготви под диктовката на председателя на съдебния състав и въз
основа на направен звукозапис в съдебно заседание, приключило в 16,38 часа.
Съдът обяви на страните, че на основание чл.150, ал.2 от ГПК протоколът ще им
бъде предоставен на разположение в тридневен срок, считано от датата на провеждане
на съдебното заседание, както и възможността на всяка от страните да иска неговото
допълване и поправяне в едноседмичен срок от датата на предоставяне на протокола, до
изтичането на който срок ще бъде съхраняван звукозаписа от съдебното заседание,
съобразно разпоредбата на чл. 151, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
12