Определение по дело №192/2019 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 297
Дата: 28 март 2019 г. (в сила от 28 март 2019 г.)
Съдия: Рената Георгиева Мишонова-Хальова
Дело: 20191400500192
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е ...

 

Врачанският окръжен съд ,гражданско                     отделение ,в   закрито    заседание на 28 март две хиляди и деветнадесета година,  в състав:

 

   Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова

Членове:Мария  Аджемова

Иван Никифорски-мл.с.

                                 

като разгледа докладваното от съдията Мишонова- Хальова

въз. ч.гражд. дело N`192  по описа за  2019  г.,за да се произнесе взе предвид:

    М.К.А., чрез проц. си представител адв.М.Л. от ВАК и Б.В. -А.,чрез проц. си представител адв.М. Л., са  подали две  частни жалби против  определение от 22.01.2019 г по гр.д.№1703/17 г по описа на КРСъд, с което производството по делото е прекратено и е постановено  връщане на  жалбоподателите- исци исковата молба с доказателствата към нея.

    В ч.ж. се навеждат доводи ,че атакуваното определение на КРСъд е незаконосъобразно и противоречи на чл.129 ал.4 вр. с ал.2 и 3 от ГПК.

 Твърди се ,че незаконосъобразно и неоснователно  решаващият съдия в мотивите  към прекратителното си  определение е посочил,че уточнителната молба от 22.08.2018 г не била подписана от исците, а като нейни автори посочени под  подписите в края на молбата,стояли подписи от други неуточнени лица.

От друга страна уточненията в молбата не били нови, а всичко посочено в нея/формулиране на иска, петитума и т.н./били  записани в исковата молба.

Освен това адв. Л. в с.з. на 14.12.2018 г бил потвърдил написаното в уточнителната молба от името на втората исца/Б.А./, а ищецът бил в залата и сам можел да потвърди  написаното в молбата. Въпреки всичко КРСъд назначил граф. експертиза да изследва подписите в молбата дали са на исците при положение ,че адв.Л. вече  като пълномощник и на двамата бил заявил  на 14.12.2018 г пред КРСъд,че не са  техни подписите, но  поддържат написаното в молбата с техните имена.Твърди се още ,че на  20.12.2018 г двамата исци са подали и писмена молба подписана лично от тях, с която потвърждават и писмено  изцяло уточнителната си молба си от 22.08.2018 г.

    Моли се  определението на КРСъд да бъде отменено като неправилно ,поради противоречието му с чл. 129 от ГПК.Претендират се и разноски за всяка от подадените жалби: адв. хонорар и платена д.т. от  всеки жалбоподател.

    В срока за отговор на ч.жалби, проц. представител на ответника- адв.Л. е депозирал писмен отговор, с който заявява ,че  и двете ч. жалби са неоснователни, следва да  се оставят без уважение, а прекратителното  определение в сила. Според адв.Л.  подадената уточнителна молба от 22.08.2018 г била неистински документ, тъй като неизвестно лице е фалшифицирало подписите на двамата молители- исци,поради което не били отстранени нередовностите на исковата молба.

     Въззивният състав приема ,че и двете частни жалби са процесуално допустими , тъй като са подадени от страни с право на обжалване, срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите. Разгледани по същество ч. жалби са о с н о в а т е л н и.

    Пред КРСъд е подадена ИМ от двамата жалбоподатели исци против ответника по ревандикационен иск/чл.108 от ЗС/ ,съединен с иск за обезщетение за ползване без основание процесните две ниви в размер на  6 084,10 лв .

След оставяне производството по делото без движение и указания към исците, същите са депозирали молба от 22.08.2018 г с подписи на двамата исци, след която молба решаващият съдия с определение № 1117/12.11.2018 г е изготвил доклад по чл.140 от ГПК, произнесъл се е по всички искания на страните и е насрочил с.з. на 14.12.2019 г.

    В първото с. з. на 14.12.2018 г проц. представител на ответника е оспорил  предявените искове, като е заявил ,че с  уточнителната молба от 22.08.2018 г  исците не били изпълнили указанията на КРСъд ,тъй като тази молба не била подписана от тях, сравнявайки подписите им върху нот. актове по делото и тези в молбата. Според адв.Л. на осн. чл.129 ал.3 от ГПК във р. с ал. 4, ИМ следвало да се върне , а производството по делото прекрати. Поискал е и назначаване на граф. експертиза дали посочените лица за  автори на молбата от 22.08.2018 г са се подписали под имената на  исците  както е посочено в нея?

    Проц. представител на  исците- адв.М.Л. с надлежно пълномощно от 14.12.2018 г е заявил ,че  подписите в молбата от 22.08.2018 г не са положени от исците, но заявява ,че потвърждава техните изявления в уточнителната  като техен  пълномощник, а освен това в залата бил ищеца А. и можел лично да потвърди действията си по тази молба.

Въпреки това решаващият съдия назначава  експерт-графолог, който в с.з. на 22.01.208 г дава заключение ,че подписите  на двамата посочени исци в молбата  от 22.08.2018 г не са положени от тях.

     При гореизложеното се налагат следните правни изводи:

    1.Незаконосъобразно решаващият съдия  без  да е необходимо, поради  признание на този факт от пълномощника  на  исците,  назначава граф. експертиза  със задача   положените  от М.А. и Б.А. подписи в молбата от 22.08.2018 г,  техни ли са или не?

    2.Съгласно чл.129 ал.5 от ГПК с подаването на уточнителната молба от 22.08.2018 г са изпълнени указанията на КРСъд т.е. ИМ е поправена от този момент. При оспорване подписите на  същата молба от ответника, ако самите исци потвърдят молбата, тя се санира и това е сторено в с.з. на 14.12.2018 г. Освен това на 20.12.2018е била подадена и изрична молба за потвърждаване изяло  молбата от 22.08.2018 г.

В случая  решаващият съдия неправилно  в прекратителното си  определение е уточнил,че исците не били посочили действията на кое лице от молбата от 22.08.2018 г потвърждават? Този факт е ирелевантен ,тъй като  в молбата стоят  имената на исците,които признават,че не са подписали молбата , но   потвърждават написаното  в нея от тяхно име ,с което  е саниран  факта на липсващите  автентични подписи.

     При гореизложеното  определението на КРСъд е незаконосъобразно , следва да бъде отменено  и делото върнато за продължаване процесуалните действия.

 При този изход на уважаване и на двете частни жалби, ответникът дължи  на жалбоподателите направените от тях разноски пред въззивната инстанция- по 215,95 лв  на всеки от тях/ д.т. 15,95 плюс 200 лв адв. възнаграждение/.

     Водим от горното съд. състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

    ОТМЕНЯВА  определение от 22.01.2019 г по гр.д.№1703/17 г по описа на КРСъд, с което производството по делото е прекратено и исковата молба с доказателствата към нея е върната на  жалбоподателите М.К.А. и Б.Г.В.- А. ***/17 г по описа на КРСъд за продължаване на процесуалните действия.

 

    ОСЪЖДА  В.П.С. от гр.София да заплати на М. ***,95 лв разноски пред въззивната инстанция.

 

    ОСЪЖДА  В.П.С. от гр.София да заплати на Б.Г.В.- А. *** сумата от 215,95 лв разноски пред въззивната инстанция.

 

    Определението  е окончателно.

 

 

                   Председател :

 

                   Членове:1/          2/