Присъда по НОХД №234/2025 на Районен съд - Павликени

Номер на акта: 15
Дата: 9 октомври 2025 г. (в сила от 25 октомври 2025 г.)
Съдия: Румена Фоти
Дело: 20254140200234
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 септември 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 15
гр. Павликени, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЕНА ФОТИ
СъдебниМАРИНЕЛА ТОНКОВА

заседатели:ТАНЯ АНГЕЛОВА
при участието на секретаря Боряна Николова
и прокурора Габриела Дремсизова
като разгледа докладваното от РУМЕНА ФОТИ Наказателно дело от общ
характер № 20254140200234 по описа за 2025 година
въз основа на закона и доказателствата по делото, съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. И. В. - роден на ***г. в гр. П., обл. В. Т.,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, безработен, с постоянен и
настоящ адрес с. В., общ. П., ул. ***, в момента в ***, с ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 19/20.07.2025 г. в с. В. при условията на повторност
противозаконно отнел чуждо МПС – Лек автомобил марка “Рено“ модел
„Клио“ с рег. № *** от владението на С. Ж. С. с намерение да го ползва, като в
резултат на настъпило ПТП в гр. П. е последвала повреда на превозното
средство – счупване на предна броня, счупване на десен халоген, счупване на
предна решетка, подкалник на предно дясно колело, деформиране на десен
праг и продиране на под, всичко на обща стойност 756,50 лева и превозното
средство е оставено без надзор - престъпление по чл.346, ал. 2, т. 1, предл. 1-
во и 2-ро, т. 2 ,предл. 3-то вр. с ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 НК, поради което и на
основание чл. 303 във вр. с чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 54 НК и вр. с чл.
58а, ал. 1 НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в
размер на 12 (дванадесет) месеца.
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. И. В. - роден на *** г. в гр. П., обл. В. Т.,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, безработен, с постоянен и
1
настоящ адрес с. В., общ. П., ул. ***, в момента в ***, с ЕГН **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 20.07.2025 г. в гр. П. противозаконно попречил на
орган на власт – *** В. Д. С., от състава на група „охранителна полиция“ при
РУ – П. при ОДМВР В.Т. да изпълни задълженията си за извършване на
проверки за спазване правилата за движение по пътищата на МПС и техните
водачи, като не спрял със стоп палка, предприел действия с цел осуетяване на
полицейска проверка, като продължил управлението на л.а. „Рено Клио“ с рег.
№ ВТ ***, ускорявайки скоростта, предизвикал ПТП, след което излязъл от
лекия автомобил и се укрил - престъпление по чл.270, ал. 1 НК, поради което
и на основание чл. 303 във вр. с чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 54 НК и вр. с
чл. 58а, ал. 1 НК му НАЛАГА наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ в
размер на 4 (четири) месеца.
На основание чл. 23, ал. 1 НК ОПРЕДЕЛЯ едно общо наказание, а
именно „лишаване от свобода“ за срок от 12 (дванадесет) месеца.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т.2, б. „б“ ЗИНЗС първоначален
“строг” режим за изтърпяване на наложеното и определено общо наказание.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК ПРИСПАДА при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода времето, през което подсъдимият Г. И. В. е
бил задържан по реда на ЗМВР и НПК по настоящото дело.
ОСЪЖДА на осн. чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Г. И. В. (със снета по
делото самоличност) да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР –
В. Т. сумата от 377 лв. представляващи сторените в хода на досъдебното
производство разноски.
Иззетите по делото веществени доказателства - един брой компактдиск
марка „Вербатим“, обозначен като ВД №*** да остане по делото, а останалите
веществени доказателства да се унищожат след влизане в сила на присъдата.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване и/или протест в
петнадесетдневен срок, считано от днес, пред Окръжен съд Велико Търново.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
_______________________
2.

Вярно с оригинала!
БН
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда № 15 по НОХД № 234/2025 г. по описа на РС-Павликени
ВТРП, ТО – П. е внесла обвинителен акт по ДП № ***/2024 г. по описа на РУ – П.,
пр.пр. ***/2025 г. по описа на ВТРП, ТО – П. по обвинение против Г. И. В. затова, че на
19/20.07.2025 г., в с. В., общ. П. при условията на повторност противозаконно отнел чуждо
МПС – л.а. „Рено Клио“ с рег. № *** от владението на С. Ж. С., негова собственост с
намерение да го ползва като в резултат на настъпило ПТП в гр. П. е последвала повреда на
превозното средство, изразяваща се в счупване на предна броня, счупване на десен халоген
счупване на предна решетка, счупване на подкалник на предно дясно колело, деформиране
на десен праг и продиране на под, всичко на обща стойност 756,70 лева при пазарна
стойност на автомобила 1520 лева и превозното средство е оставено без надзор –
престъпление по чл. 346, ал. 2, предл. 1-во, и 2-ро, т. 2, предл. 3-то вр. с ал. 1, вр. с чл. 28, ал.
1 НК, както и за това че на 20.07.2025 г. в гр. П. противозаконно попречил на орган на власт
– *** полицай В. Д. С. от състава на група ОП при РУ – П. ОДМВР В. Т. да изпълни
задълженията си за извършване на проверки за спазване правилата за движение по пътищата
на МПС и на техните водачи, като не спрял на подаден сигнал със стоп – палка, предприел
действия по осуетяване на проверката като продължил управлението на л.а. „Рено Клио“ с
рег. № *** ускорявайки скоростта, предизвикал ПТП след което излязъл от лекия автомобил
и се укрил – престъпление по чл. 270, ал. 1 НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на глава XXVII НПК –
“Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” в хипотезата на
чл. 371, т. 2 НПК. В проведеното открито съдебно заседание, при участието на служебен
защитник, подсъдимият Г. В. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. С
определение, след преценка, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на ВТРП поддържа повдигнатото спрямо
подсъдимия В. обвинение, което счита за доказано въз основа на събраните доказателства.
Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде определено наказание при
условията на чл. 58а НК.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Н. С. от ВТАК в хода по същество моли
при определяна на наказанието да се отчете самопризнанието на подсъдимия и наказанието
да се определи при минимален размер.
Подсъдимият Г. И. В. към съда в последната си дума отправя искане за минимално
наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Г. И. В. e роден на ***г. в гр. П., българин, български гражданин, с
основно образование, безработен, неженен, с постоянен адрес с. В., общ. П., ул. „***“ № ***,
ЕГН ***.
Подсъдимият Г. И. В. е осъждан многократно, включително и:
С присъда по НОХД № ***/2021 г. по описа на РС – П., влязла в сила на 28.05.2021 г.,
за престъпление по чл.216, ал. 1 НК на подсъдимия Г. В. било наложено наказание
„пробация“ за срок от шест месеца. Деянието В. е извършил като непълнолетен.
С присъда по НОХД № ***/2021 г. по описа на РС – П., в сила от 16.11.2021 г., с която
1
му е наложено наказание „пробация“ за срок от една година и шест месеца за престъпление
по чл. 346, ал. 2, т. 1, вр. с ал. 1 НК. Деянието В. е извършил като непълнолетен.
С определение по НОХД № ***/2021 по описа на РС – П., в сила от 19.11.2022 г., било
одобрено споразумение, с което подсъдимият В. се признал за виновен за извършено
престъпление по чл. 197, т. 3 НК и му било наложено наказание „пробация“ за срок от
година и два месеца. Деянието В. е извършил като непълнолетен.
С присъда по НОХД № ***/2021 г. по описа на РС – П., в сила от 26.01.2022 г., с която
му е наложено наказание „пробация“ за срок от две години и шест месеца за престъпление
по чл. 195, ал.1, т. 3, вр. с чл. 194, ал.1 вр. с чл. 26, ал. 1 и ал. 2 НК. Деянието В. е извършил
като непълнолетен.
С определение по НЧД № ***/2022 г. по описа на РС – П. са групирани наказанията по
НОХД ***/2021 г. на РС – П., НОХД ***/2021 г. на РС – П., НОХД № ***/2021 г. на РС – П.
и НОХД ***/2021 г. на РС – П. и е определено едно общо най-тежко наказание „пробация“
за срок от две години и шест месеца.
С присъда по НОХД № ***/2022 г. по описа на РС – П., влязла в сила на 18.11.2022 г.,
за престъпление по чл. 194 НК вр. с чл. 26 НК на подсъдимия Г. В. било наложено наказание
„пробация“ за срок от шест месеца.
С присъда по НОХД № ***/2022 г. по описа на РС – П., влязла в сила на 30.11.2022 г.,
за престъпление по чл.346, ал. 2, т. 2, предл. 1 и 2 и т.2, предл. 3 вр. с аа. 1, вр. с чл. 28 НК на
подсъдимия Г. В. било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца и
за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 28 НК му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца. Измежду така наложните
наказания с присъдата е определено едно общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от
свобода“ за срок от десет месеца при първоначален „общ“ режим.
С определение по НЧД № ***/2022 г. по описа на РС – П. са групирани наказанията по
НОХД ***/2021 г. на РС – П., НОХД ***/2021 г. на РС – П., НОХД № ***/2021 г. на РС – П.
и НОХД ***/2021 г. на РС – П. и НОХД ***/2022 г. на РС – П. и е определено едно общо
най-тежко наказание „пробация“ за срок от две години и шест месеца. В отделна група са
обособени наложените по НОХД № ***/2022 г. на РС – П. наказания.
С присъда по НОХД № ***/2023 г. по описа на ВТРС сила от 15.11.2023 г., за
престъпление по чл.346, ал. 2, т. 1, предл. 2 и т.2, предл. 2 и 3 вр. с ал. 1, вр. с чл. 28 НК на
подсъдимия Г. В. било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и
четири месеца при първоначален строг режим.
С определение по НОХД № ***/2025 по описа на РС – П., в сила от 10.02.2025 г., било
одобрено споразумение, с което подсъдимият В. се признал за виновен за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 194, ал. 1 НК и му било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от четири месеца при първоначален „строг“ режим
На 25.04.2025 г. Г. И. В. е изтърпял определените му наказания и е освободен от
Затвора – Л.
Подсъдимият В. и свид. С. Ж. С. се познавали като съжители от едно и също населено
място – с. В.. С. притежавал лек автомобил марка „Рено“, модел „Клио“ с рег. № ***, който
автомобил на 19.07.2024 г. паркирал под навес до дома си, а ключовете за автомобила
оставил на греда под навеса, където обичайно ги държал. Навесът не бил ограден. От
няколко дни подсъдимият обикалял около дома на С.. През нощта на 19/20.07.2025 г.
подсъдимият В. отнел лекия автомобил и с него се придвижил към гр. П., като управлявал
автомобила в рамките на населеното място. При движение по ул. „***“ в близост до казино
„Елит бет“ автомобилът бил забелязан от свид. В. С. и свид. К. В. – полицейски служители
от състава на група ОП при РУ – П. ОДМВР В. Т., които били назначени като автопатрул,
осъществяващ контрол върху правилата за движение на територията на град П. за времето от
2
19,00 часа на 19.07.2025 г. до 07,00 часа на 20.07.2025 г. Полицейският екип бил разположен
на осветен участък, в близост до казино „Елит бет“. Тъй като улицата, по която се движел
управлявания от В. автомобил била еднопосочна с посока на движение към центъра на
града, а В. управлявал автомобила в противоположната посока, полицейският служител В.
С. подал сигнал със стоп-палка с цел осъществяване на проверка. При приближаване на
автомобила, свид. С. разпознал водача – подсъдимия В., който му бил известен като
осъждано лице. Подсъдимият бил облечен с бяла тениска и носел шапка с козирка. По-рано
същата вечер свид. В. и С. посетили сигнал в с. В. относно незаконно проникване в чужд
имот, като подателите на сигнала дали описание на дееца, идентично с това на подсъдимия
– мургаво лице, на около 18-19 год., облечено с бяла тениска и с шапка с козирка, с каквито
дрехи бил подсъдимия. Подсъдимият не спрял на подадения сигнал от полицейския
служител, а ускорил движението на автомобила. Полицейските служители потеглили след
управлявания от подсъдимия автомобил, който предприел движение по ул. „***“ и
самокатастрофирал в пътен знак „стоп“ в рамките на кръстовище, образувано от ул. „***" и
ул. „***“. Когато спрели на място подсъдимият не се намирал в автомобила. Полицейските
служители сигнализирали дежурна част за да бъде извършен оглед, взели ключовете на л.а.
„Рено Клио“ и заключили автомобила, след което спрели друг водач за проверка. В
следствие на ПТП-то по автомобила „Рено Клио“ били увредени следните части - предна
броня, десен халоген, предна решетка, подкалник на предно дясно колело, деформиран десен
праг и продран под. Стойността за възстановяване на щетите възлизала на 756,70 лева при
пазарна стойност на автомобила 1520 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
самопризнанието на подсъдимия Г. В., депозирано по реда на чл. 371, т. 2 НПК, и
подкрепящите го събрани в хода на досъдебното производство доказателства, а именно:
гласни - показанията на свидетелите С. С. (л. 21-22 ДП), Ю. А. (л. 23 ДП), В. С. (л. 24, 106-
107 и 109 ДП), К. В. (л. 108 ДП), Р. Г. (л. 140-141 ДП), М. В. (л. 142-142 ДП), писмени -
протоколи за оглед на местопроизшествие (л. 7-20 ДП); протоколи за разпознаване на лица
(л. 110-111, 145-146 ДП), спарвка за съдимост, протокол за доброволно предаване (л.54 ДП),
копия на застрахователни полици и разписки за заплащане на застр. премии, свидетелство за
регистрация част I и II, удостоверение за техническа изправност на МПС ( л. 54-59 ДП)
длъжностни характеристики (л. 114-118 ДП), способите за събиране и проверка на
доказателствата – заключение на съдебно – оценъчна експертиза (л. 27-32 ДП), експертна
справка (л. 36-39 ДП).
На основание чл. 373, ал. 3 НПК съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, както и направеното самопризнание, като не констатира
противоречия, несъответствия и непоследователност. Събраните в досъдебното
производство гласни доказателствени средства, писмени доказателства и експертни
заключения са напълно еднопосочни и убедително потвърждават признатите от подсъдимия
И. факти, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на
инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към отговорност лице.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи
подробен анализ на доказателствата. Следва да се отчете, че съдът прецени, че събраният и
проверен доказателствен материал в хода на съдебното производство е онагледяващ
законосъобразното протичане и извършване на процесуално-следствените действия, като
доказателствата по делото са резултат от въвеждането им посредством използавнето на
законоустановените процесуални способи и механизми за това. В този смисъл
доказателствената съвкупност може да бъде изследвана на плоскостта на проверена
съвкупност, потвърждаваща направеното самопризнание от страна на подсъдимия, поради
което съдът одобри протичането на производството по предвидената в НПК диференцирана
3
процедура. Същата при наличието на процесуалните предпоставки за това е въведена
процесуална възможност за подсъдимия, като при изразена воля за използването й за съда,
щом изначално са спазени процесуалните изисквания, не съществува възможност да я
ограничи и преклудира.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се
установява, че подсъдимият Г. И. В. е осъществил състава на престъпленията, за които му е
повдигнато обвинение: чл. 346, ал. 2, предл. 1-во, и 2-ро, т. 2, предл. 3-то вр. с ал. 1, вр. с чл.
28, ал. 1 НК и чл. 270, ал. 1 НК.
От обективна страна подсъдимият Г. И. В. в неустановено време вечерта на 19.07.2025
г. срещу 20.07.2025 г. противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Рено“, модел „Клио“, с рег. № *** от владението на С. Ж. С., без негово
съгласие с намерение да го ползва, и е последвала повреда на превозното средство – В. го
управлявал по ул. „***“ и ул. „***“ при опит да избяга от патрулен полицейски автомобил,
изгубил управление и то (превозното средство) се ударило с предната си част в пътен знак
„Стоп“, намиращ се в рамките на кръстовище, образувано от ул. „***“ и ул. „***“, в резултат
на което били увредени следните части - предна броня, десен халоген, предна решетка,
подкалник на предно дясно колело, деформиран десен праг и продран под, като пазарната
стойност на щетата е 756,70 лева и МПС било изоставено без надзор, като деянието е
извършено в условията на повторност, след като е бил осъждан за друго престъпление от
същия вид по НОХД № ***/2023 г. по описа на ВТРС.
От субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият съзнавал
обективните елементи от състава на престъплението, както е съзнавал и общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и пряко е целял настъпването на общественоопасните
последици. Изложеното в контекста на конкретно възприетата фактическа обстановка
означава, че В. е съзнавал, че лекият автомобил не е негова собственост, т. е. че е чужда вещ,
която не се намира в негово владение и е отнета без разрешението на собственика и въпреки
съзнанието за тези обстоятелства, е взел решение да го отнеме по неправомерен начин, за да
го ползва, че причинява на автомобила съответната повреда самокатастрофирайки и го
изоставя без надзор в опит да се укрие от полицейски служители. Квалифициращия признак
повторност се обуславя от наличието на предходни осъждания за за други престъпления от
същия вид – това по НОХД № ***/2023 г. по описана ВТРС.
Подсъдимият В. е осъществил и състава на престъплението по чл. 270, ал. 1 НК, а
именно от обективна страна на 20.07.2025 г. противозаконно е пречил на орган на властта
*** полицай В. Д. С. от състава на група ОП при РУ – П. ОДМВР - В. Т. да изпълни
задълженията си за извършване на проверки за спазване правилата за движение по пътищата
на МПС и на техните водачи, като не спрял на подаден сигнал със стоп – палка, предприел
действия по осуетяване на проверката като продължил управлението на л.а. „Рено Клио“ с
рег. № *** ускорявайки скоростта, предизвикал ПТП след което излязъл от лекия автомобил
и се укрил. Именно с това си поведение, подсъдимият е извършил от обективна страна
вмененото му престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.
Съгласно нормата на чл. 93, т. 2 от НК, орган на власт са органите на държавна власт,
органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при
тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции. Съответно към
инкриминираната дата свид. В С. – *** полицай е бил именно орган на власт по смисъла на
чл. 93, т. 2 от НК и е действал въз основа на тези си правомощия в опита си да спре водача
на л.а. „Рено Клио“ с рег. № *** и да му извърши проверка.
От своя страна като водач на МПС на инкриминираната дата и място, подсъдимият е
имал задължението по чл. 103 от ЗДвП да спре плавно в най-дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
4
неговите указания, което В. не е направил и за това е бил последван от патрулен автомобил
до кръстовището, образувано от ул. „***“ и ул. „***“, където самокатастрофирал в пътен
знак, а след това напуснал автомобила.
От субективна страна това деяние също е извършено от подсъдимия виновно и
умишлено /в условията на пряк умисъл по чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК/, тъй като той е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици от него и е искал тяхното настъпване, мотивиран от
желанието си да избегне полицейската проверка, тъй като е управлявал чужд, отнет без
съгласието на собственика автомобил, познат е на полицейските служители, предвид
миналата си съдимост.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Г. И. В. съдът
определи наказанието при прилагане на чл. 58а НК съобразно императивното изискване на
чл. 373, ал. 4 НПК, действаща към момента на извршване на престъпната проява.
Наказанието като мярка на държавна принуда всякога засяга определени права и
законни интереси на осъденото лице. Същото по своя характер се явява мярка, оказваща
съответно въздействие върху поведението на осъдения, поради което то следва да е
определено както в синхрон с релевантните разпоредби на НК, така и с всички изведени от
даказателствената съвкупност обстоятелства, очертаващи личността на падсъдимия. Нужно
е то да не се явява мярка на незаконосъобразна и необоснована репресия върху лицето.
Именно индивидуализирайки конкретното наказание съдът следва да отчете всички факти
смекчаващи и съответно отегчаващи вината на лицето в процесната хипотеза.
За престъплението по чл. 346, ал. 2, предл. 1-во, и 2-ро, т. 2, предл. 3-то вр. с ал. 1, вр. с
чл. 28, ал. 1 НК, законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
до десет години.
За престъплението по чл. 270, ал. 1 НК е предвидено наказание „лишаване от свобода“
до три години или глоба от петстотин до две хиляди лева.
Извършвайки преценка на вида и размера на наложените наказания, като съобрази
отегчаващите отговорността обстоятелства – обремененото съдебно минало на В., сред
които осъждания има и такива, касаещи престъпни посегателства върху правото на
собственост, да му е налагано наказание лишаване от свобода, което да е изтърпяно и което
наказание да не е изиграло предвидената в закона поправителна и възпитателна функция,
извън въведените от към правната квалификация за деянието по чл. 346, ал. 2 НК
обстоятелството, че е извършил деянието в кратък период след изтърпяване на друго
наложено наказание „лишаване от свобода“ - на 25.04.2025 г. е освободен от Затвора Л.,
обуславящи висока степен на обществена опасност на извършеното в сравнение с
обичайната за този вид престъпления и изразена в проявената упоритост да избяга от
служителите на реда, както и вида и размера на причинените вреди съдът прецени, че
справедливо, съответно на обществената опасност на дееца и на осъществените деяния, и
съобразено с целите на наказанието съгласно чл. 36 НК, се явява наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от 18 месеца за престъплението по чл. 346, ал. 2, предл. 1-во, и 2-ро, т. 2,
предл. 3-то вр. с ал. 1, вр. с чл. 28, ал. 1 НК и 6 месеца за престъплението по чл. 270, ал. 1
НК. След предвидената редукция на наказанието съобразно правилата на чл. 58а от НК
същите се определиха като „лишаване от свобода“ за срок от дванадесет месеца за
престъплението чл. 346, ал. 2, предл. 1-во, и 2-ро, т. 2, предл. 3-то вр. с ал. 1, вр. с чл. 28, ал.
1 НК и четири месеца за престъплението по чл. 270, ал. 1 НК. Наказанията следва да се
изтърпяват ефективно, не само поради липсата на обективните критерии на чл. 66, ал. 1 НК
и заради характеристичните данни на подсъдимия, които дават основание на съда да приеме,
че той не би се поправил и превъзпитал без да бъде изолиран от обичайната си социална
среда. Смекчаващи отговорността обстоятелства, извън оказаното съдействие на
5
разследващите, относително младата възраст на подсъдимия и сравнително ниската
стойност на причинените имуществени вреди не се намериха.
На осн. чл. 23 НК измежду така определените наказания съдът определи едно общо
наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 12 месеца, от което приспадна
времето на предварително задържане по настоящото дело.
Тъй като подсъдимият е осъждан на наказание лишаване от свобода съдът на
основание чл. 57, ал. 1, б. „б“ ЗИНЗС определи първоначален строг режим на изтърпяване на
така наложеното наказание.
С оглед постановената осъдителна присъда съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК
осъди подсъдимия Г. И. В. да заплати сумата от 377 лв., представляваща разноски в хода на
досъдебното производство.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ
Вярно с оригинала!
БН





6
Съобщи за изтекли лични данни