Решение по дело №13234/2015 на Районен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Номер…….,                        09.05.2016 година,                             град Варна,

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,                                СЕДЕМНАДЕСЕТИ  СЪСТАВ

 

На деветнадесети април                                     две хиляди и шестнадесета година:

 

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА  СЯРОВА

            Секретар: В.Г.,

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 13234 по описа за 2015г. на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на - чл.422 от ГПК, във вр. с чл.274(отм.) от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

            Постъпила е искова молба от З. „Л.И.” АД ***, за съществуване на вземане, в общ размер на 288.22лв., включващо главница по изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0003-5060-12-303647, в размер на 248.50лв., с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.274 от ЗК , като и иск за заплащане на сумата от 39.72лв., представляваща лихва върху главницата за периода 27.04.2013г. до 21.11.2014г. на осн. чл.86 от ЗЗД против Е.А.К. ***. Ищецът твърди в исковата си молба, че на 16.07.2012 г, около 23:00 часа, в гр. Варна, ж.к. „Владиславово" бл. 20, при управление на лек автомобил марка „Фиат", модел „Браво", с per. № ********, след като управлява моторното превозно средство, след употреба на алкохол, водачът К.Е.А. поради несъобразена скорост реализира ПТП с МПС - марка „Ауди", модел „100", с per. № ********. За настъпилото пътнотранспортно произшествие е изготвен протокол за ПТП № 1343242 от 16.07.2012г. на ОДМВР - Варна. Видно от горепосочения протокол, К.А. е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Към датата на събитието, отговорността на водача на лек автомобил марка „Фиат", модел „Браво", с per. № ******** е застрахована по застраховка "Гражданска отговорност" в З. „Л.И." АД, застрахователна полица № 22112001428644 от 01.06.2012г., със срок на валидност от 02.06.2012г. до 01.06.2013г. В резултат на реализиране механизма на пътнотранспортното произшествие е увреден лек автомобил марка „Ауди", модел „100", с per. № ********, собственост на В.М.М.. Във връзка с причинените щети по лек автомобил марка „Ауди", модел „100", с per. № ********, в Дружеството е образувана ликвидационна преписка по щета с № 0003-5060-12-303647. При извършената експертиза по щетата, на увреденото МПС са констатирани щети детайлно описани в Сравнителна експертиза по горепосочената щета. В съответствие с установените по вид и степен щети, по силата на сключения договор за застраховка "Гражданска отговорност"- застрахователна полица № 22112001428644 от 01.06.2012г., на 24.09.2012г. З. "Л.И." АД е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 238,50 лв. (двеста тридесет и осем лева и петдесет стотинки). Размерът на застрахователното обезщетение е изчислен на базата на опис, експертиза и оценка на щетите на увреденото МПС. Във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", на основание чл. 274, ал. 1 във връзка с чл. 213 от Кодекса за застраховането, с изплащане на застрахователното обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", З. "Л.И." АД придобива право на регрес срещу виновния водач- Е.А.К., до размера на изплатеното застрахователно обезщетение от 248,50 лв. (двеста четиридесет и осем лева и петдесет стотинки) по щета № 0003-5060-12-303647 и обичайните разноски направени за неговото определяне, включващи 10 лева ликвидационни разноски. Предвид това моли съда да постанови решение с което да приеме за установено че Е.А.К. с адрес: ***, дължи на З. "Л.И." АД сумата от 288,22 лева (двеста осемдесет и осем лева и двадесет и две стотинки), представляваща стойността на изплатеното застрахователно обезщетение по щета № 0003-5060-12-303647 - включващо десет лева ликвидационни разноски, лихва за забава в размер на 39,72 лв. (тридесет и девет лева и седемдесет и две стотинки), изчислена за периода от датата на получаване на предсъдебната покана - 27.04.2013г., до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, за което вземане има издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 5982/2015г. по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане, както и направените разноски по водене на делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

            В срока за отговор на ответника  е постъпил такъв от назначеният му особен представител адв.И.Д.. Същата признава иска за главница, оспорва иска за лихва само по размер, като твърди че претенцията е основателна, за периода от 22.05.2015г. Не оспорва фактическата обстановка около описаното ПТП, както и че е управлявал въпросното МПС с концентрация на алкохол в кръвта в размер на 2.71 промила при допустими 0.5 промила. Твърди че има сключена гражданска застраховка „Гражданска отговорност” обективирана в полица № 22112001428644 от 01.06.2012г. със срок на валидност 02.06.2012г. В съдебно заседание процесуалният му представител признава иска за лихва в периода фиксиран в издадената Заповед по чл.410 от ГПК. Моли съда с оглед признание на исковете да не присъжда разноски в тежест на ответника. 

Съдът, след преценка на представените и събрани по делото писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа страна: От приложеното ч.гр.д.№ 5982/2015г. на ВРС се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 3153/29.05.2015г. с която ДЛЪЖНИКА К.Е.А. с ЕГН ********** и с адрес: ***, е осъден ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор М.С.М.-Г. и В.Л.П., сумата от 248.50 /двеста четиридесет и осем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща регресно вземане за изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение по силата на Договор за застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователна полица № 22112001428644/01.06.2012г., със срок на валидност от 02.06.2012г. до 01.06.2013г., за причинено от длъжника след употреба на алкохол ПТП на 16.07.2012г. в гр.Варна, ж.к.”Владиславово”, бл.20, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.05.2015г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 39.72 /тридесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/ лева, представляваща наказателна лихва за периода от 27.04.2013г. до 21.11.2014г., както и за сумата от 325.00 /триста двадесет и пет/ лева, представляваща реализирани по делото съдебно деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса и ю.к. възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

С настоящия иск по чл.422 ГПК ищецът предявява установителен иск за регресната си претенция по чл.274, ал.2 КЗ срещу ответника по повод заплатено на трето лице застрахователно обезщетение за ПТП настъпило на 16.07.2012г., като ищецът твърди, че ответникът управлявал МПС е бил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон. Доколкото това обстоятелство е установено от контролните органи, издали Протокола за ПТП 1343242 и АНП № 4502/27.07.2012г., както и от приложеното писмо от началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР и признание на исковете, безспорното авторство на ответника в ПТП-то и вината му за настъпилото произшествие е доказано.

Регресната отговорност предполага виновно поведение и причинна връзка между него и настъпилите щети, като намира израз в елементите на сложния фактически състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно: наличие на причинена вреда; тази вреда да е резултат от виновно противоправното поведение на ответника, както и налице и причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.

Поради, съдът счита че регресната отговорност на ответника следва да бъде ангажирана.

Като основателна следва да бъде уважена и акцесорната претенция за лихва в размер на 39.72лв. за периода 27.04.2013г. до 21.112014г.

Ответникът е претендирал заплащане на направените по делото разноски и съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да му заплати реално направените такива в размер на 375лв., включващи 300лв. юрисконсултско възнаграждение определено съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение и 75лв. внесена държавна такса по делото.

Съдът счита ме такива се дължат на ищеца, независимо от признанието на исковете, доколкото ответникът е имал възможност да не подава възражение срещу Заповедта по чл.410 от ГПК и по този начин да си спести воденето на  настоящото дело.

Разноските в заповедното производство в размер на 325лв. също следва се заплатят изцяло от длъжника, предвид изводите за основателност и доказаност на претенциите.

По изложените съображения, съдът

 

Р   Е   Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, съществуване на вземане на З. „Л.И.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор М.С.М.-Г. и В.Л.П., към Е.А.К. с ЕГН ********** и с адрес: ***, за сумата от 248.50 /двеста четиридесет и осем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща регресно вземане за изплатено от застрахователя застрахователно обезщетение по силата на Договор за застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователна полица № 22112001428644/01.06.2012г., със срок на валидност от 02.06.2012г. до 01.06.2013г., за причинено от Е.А.К. след употреба на алкохол ПТП на 16.07.2012г. в гр.Варна, б.к.”Владиславово”, бл.20, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.05.2015г. до окончателното изплащане на задължението както и за сумата от 39.72 /тридесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/ лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 27.04.2013г. до 21.11.2014г., на осн чл.422 от ГПК във вр. с чл.274 (отм) от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за които задължение по ч.гр.д.№ 5982 по описа за 2015г. на Варненски районен съд, в полза на ищеца  е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК  № 3153 от 29.05.2015г.

ОСЪЖДА Е.А.К. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати на З. „Л.И.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор М.С.М.-Г. и В.Л.П., сумата от 375лв., представляващи направени по настоящото дело и сумата от 325лв. разноски в заповедното производство, на осн.чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Варненски окръжен съд. 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: