МОТИВИ ПО НОХД № 372/ 2013г. на КРС
Повдигнато е
обвинение срещу Ш.Н.М. от гр.Кърджали по чл.195 ал.1 т.3 и т.7 вр.чл.194 ал.1
вр.чл.20 ал.2 вр.чл.28 ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК за това, че на 23.12.2001г. в с.Петелово, общ.Черноочене, обл.Кърджали в съучастие като
извършител с неизвестно лице,
чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, направил опит да отнеме чужди движими вещи- 3 броя овце на
стойност 375лв. от
владението на Г.И.П. ***
без негово съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай.
Производството по
делото се води в отсъствие на дееца, който е ангажирал адвокат да го
представлява.
Представителят на
прокуратурата считал обвинението за доказано. От доказателствата по делото
можело да се направи обоснован извод, че подъдимият бил извършил
престъплението. Считал, че деянието останало във фазата на опита, тъй като не
били настъпили исканите от дееца обществено опасни последици, защото макар и
изпълнителното деяние да било довършено, то инкриминираните вещи не са могли да
бъдат присвоени. Налице била квалификацията по т.3, тъй като престъплението
било извършено чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот.
Така също то било извършено повторно и не представлявало маловажен случай. По
отношение на наказанието предлага то да бъде определено при условията на чл.55
от НК предвид на обстоятелството, че от извършването на престъпление били
изтекли 10- 11 години, поради което настоява да му се наложи такова към
минимума, а именно „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца като бъде
приложена разпоредбата на чл.68 с привеждане в изпълнение на присъда по НОХД №
294/ 99г. влязла в сила на 09.03.2000г. Пледира на подсъдимия да бъдат
възложени направените по делото разноски.
Защитникът на дееца считал,
че фактическата обстановка изнесена от прокурора не се покривала по никакъв
начин от събраните по делото доказателства. Имало само едно косвено
доказателства против дееца, а именно че той бил видян от свидетеля М.М., чийто
показания били прочетени и приобщени по реда на чл.281 от НПК. Нямало
доказателства за престъпната деятелност на доверителя му, поради което моли за
оправдателна присъда. Алтернативно настоява за преквалификация на деянието по
основния състав- чл.194 ал.1 от НК, защото считал квалификацията по т.3 и т.7
на чл.195 ал.1 от НК за недоказана. Моли съда да приеме, че случаят бил
маловажен предвид стойността на откраднатите овце под три минимални работни
заплати, условната присъда в чийто изпитателен срок бил извършил престъплението
отново била за кражба в маловажен случай, изминалите повече от 12 години от
датата на извършване на престъплението. Поради това разпоредбата на чл.55 от НК
била задължителна като настоява за наказание в минимума предвиден в общата част
на НК и то само за една овца, както установяват свидетелите М.М. и Т..
Съдът като обсъди
всички доказателства, събрани по делото, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА: Подсъдимият Ш.Н.М., роден на ***г***, български гражданин, с основно
образование, безработен, женен, осъждан, с ЕГН **********.
На съдебното
следствие се установи следната фактическа обстановка: На 23.12.2001г.
подсъдимият Ш.М. *** заедно с неустановено по делото лице, се придвижил до
с.Петелово, общ.Кърджали, от където възнамерявали да извършат кражба на
животни. Двамата се насочили към къщата на свидетеля Г.П., която се намирала в
края на с.Петелово с № 48. Отишли до западната страна на къщата, където се
намирала кошара, в която се отглеждали три овце майки. Вратата й била обшита с
ламарина и се заключвала със синджир и катинар, който към този момент бил
счупен и се намирал на земята. Деецът и неустановеното лице проникнали в
кошарата през вратата и двамата извели навън и трите животни, които се намирали
там. По това време свидетелят М.М. се намирал в заведение в близост до дома на
свидетеля П.. Той излязъл за кратко навън и забелязал подсъдимия М. и още едно
лице да извеждат трите овце от двора на пострадалия П.. Поради това той влязъл
в заведението и заявил на намиращите се там лице- свидетелите Т. Кемир и Р.М.,
че се извършвала кражба на овце от къщата на Г.П.. Веднага след това
свидетелите Т.К. и М.М. се затичали към двете лица, които крадяли овцете. В
този момент подсъдимият Ш.М. носел в ръце една овца и заедно с другото лице водели
и другите две животни като се намирали вече на около 30- 40метра от кошарата на
П.. След като дееца и непознатият мъж видели да приближават към тях хора,
пуснали овцете и тръгнали да бягат в различни посоки като подсъдимият Ш.М.
тичал в посока с.Караманци. Свидетелите Т.К. и М.М. тръгнали да гонят дееца,
тъй като той бил по- наблизо и не след дълго го настигнали. Заловили го и го
отвели до заведението, където повикали органите на МВР, как. Направило им
впечатление, че подсъдимият М. бил бос, въпреки, че било зима имало паднал
сняг. На този факт той не могъл да даде смислено обяснение. По това време до
заведението все се намирал свидетеля Р.М., който посетил дома на свидетеля Г.П.
и го уведомил за извършената му кражба на овце. Малко по- късно същата нощ на
место дошли и служители на РУ на МВР- Кърджали измежду които и свидетеля Т.Л.,
които задържали подсъдимия Ш.М. като го отвели в управлението.
На другият ден бил
извършен оглед на местността около дома на свидетеля П. ***, къде била открита
и иззета един брой лятна мрежеста обувка тип еспадрила с дължина на подметката
от 30см.
От заключението на вещото лице изготвило съдебно- оценителната
експертиза, се установява, че три броя овце майки възлизали на сумата от 375лв.
По делото не се събраха никакви доказателства подсъдимият или
намиращото се с него неустановено по делото лице да са счупили катинара на
оградата на кошарата.
Безспорно се доказа от гласните доказателства по делото, че
именно подсъдимият Ш.М. е бил с неустановено по делото лице в инкриминираната
нощ е извеждал трите овце майки от постройката, в окято се намирали, а именно в
двора на къщата на свидетеля П..
ОТ ПРАВНА СТРАНА: Подсъдимият Ш.М. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.194
ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 от НК. Деянието е осъществено при пряк умисъл.
Деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено
опасните му последици и е искал тяхното настъпване. Причините за извършване на
деянието се коренят в неуважение на дееца към закона, незачитане на личната
собственост и стремеж за облагодетелстване по престъпен начин. Деянието не е
извършено чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот по
смисъла на чл.195 ал.1 т.3 от НК, тъй като не се събраха никакви доказателства
за това, че кражбата е извършена чрез повреждане на катинара на оградата именно
от дееца и неговия съучастник. Настоящата инстанция намира, че не е налице и
квалификацията по т.7 на чл.195 ал.1 от НК, въпреки, че деянието е повторно на
база предишно осъждане на дееца за кражба по НОХД № 500/ 2001г. на КРС и НОХД №
294/ 99 на ХРС. Това е така защото извършеното престъплението е маловажно
такова предвид ниската стойност на откраднатите вещи и факта, че то е останало
във фазата на опита. Поради това постанови присъда за извършено престъпление по
чл.194 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.18 ал.1 от НК, а оправда дееца за опит за кражба
извършена повторно в немаловажен случай чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот по чл.105 ал.1 т.3 и т.7 от НК.
Настоящата инстанция
намира също, че е налице опит за извършване на кражба предвид ненастъпването на
желаните от дееца общественоопасни последици, а именно да притежава три броя
овце.
Съдът не споделя
твърдението, че стойността на инкриминираните вещи била под три минимални
работни заплати за страната, тъй като тя към момента на извършване на
престъплението е била в размер на 100лв. Това означава, че три минимални
работни заплати възлиза на 300лв., а откраднатите вещи са оценение на 375лв.,
кое означава, че надхвърля установения размер евентуално за приложение на
чл.218б от НК, който там дори е посочен като две такива заплати.
ПО НАКАЗАНИЕТО: Съдът като взе предвид
степента на обществена опасност на деянието- типична за този вид престъпления;
като отчете наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- младостта му към датата на
деянието и изключителния дълъг период от време на извършване на престъплението
до реализирането на наказателната му отговорност, както и отегчаващите- лоша
характеристика и предишни осъждания; счете че и най- лекото предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко, поради което приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б”
от НК като замени предвиденото наказание „лишаване от свобода”, за което няма
предвиден минимум с наказание „пробация”. На основание чл.42а от НК и предвид
посочените по- горе относими към деянието и дееца обстоятелства, бяха наложени
следните пробационни мерки към минималния размер именно с изминаването на
повече от 11 години от извършването на престъплението: „задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 7 месеца 2 пъти седмично и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 7 месеца.
С оглед изхода на
делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, настоящата инстанция осъди подсъдимия
да заплати направените по делото разноски в размер на 33.75лв. за вещи лица.
Съдът постанови след
влизане на присъдата в сила вещественото доказателство 1 брой обувка да бъде
унищожена като вещ без стойност.
По изложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: