Мотиви на Присъда № 260013
от 16.11.2020 г. по н.о.х.д. № 317/2020 г. по описа на Районен съд гр.Ловеч.
С внесен от Районна прокуратура гр.Ловеч обвинителен акт срещу подсъдимия Д.Д.М. *** било предявено обвинение за престъпление по чл.194,
ал.3, във връзка с ал.1 от НК, за това, че на 19.08.2019 година, около 17:00
часа в гр.Ловеч, от стая за гости на Храм „*********", отнел чужди движими
вещи - 1 брой портмоне на стойност 42,50 лева и намиращата се в него сума от
75,00 лева, всичко на обща стойност 119,50 лева от владението на А.И.М. ***,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е
маловажен.
Представителят на Районна прокуратура гр.Ловеч поддържа предявеното
обвинение срещу подсъдимия по текста посочен в обвинителния акт, като счита, че
фактическата обстановка по делото е изяснена и че посоченото престъпление е
извършено по описания начин. Развива доводи в тази насока. Пледира с оглед
събраните доказателства и ниския размер на причинените имуществени вреди, на
подсъдимия М. да бъде определено наказание „глоба“ в най-ниския предвиден
размер, а именно : 100 лева. Счита предявения граждански иск за основателен и
че следва да бъде уважен в предявения размер, както и че подсъдимия следва да
бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
Предявен е граждански иск от А.И.М. *** против подсъдимия Д.Д.М. за сумите от 119,50 лева, представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди. Съдът е приел за съвместно разглеждане, ведно с
наказателното производство така предявения от М. граждански иск и я е конституирал
като граждански ищец. В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните
прения, редовно призована, не се явява. В предходни съдебни заседания по делото
заявява, че поддържа така предявения граждански иск.
Подсъдимият М., редовно призован се явява лично в съдебно заседание. Дава
обяснения, като заявява, че разбира в какво е обвинен, но че никъде не е
споменато, че е бил под въздействието на наркотични вещества, поради което не е
бил адекватен в момента на случилото се деяние. Изтъква, че от 10 години е на
лечение на метадонова програма. В Хода на съдебните
прения по делото заявява, че е съгласен с казаното от прокурора и защитникът му
и че е съгласен да му бъде наложено наказание глоба. Сочи, че ще направи всичко
възможно да възстанови парите на пострадалата, но към момента няма откъде да
вземе такава сума. При дадената му последна дума сочи, че съжалява за
стореното, но смята, че не е престъпник. Изтъква, че гледа да е в полза на
обществото и разбира грешката си. Моли да му бъде дадена възможност да се
поправи.
Служебно назначеният защитник на подсъдимия М. – адвокат Х.Н. от ЛАК не
оспорва доводите на прокурора относна начина на
извършване на престъплението от подсъдимия. Позовава се на заключението на
вещото лице по назначената съдебно-психиатрична експертиза и акцентира на
обстоятелството, че въпреки вменяемостта си, М. страда от синдромна
зависимост от наркотични вещества и че това също е вид психично разстройство.
Изтъква наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и се присъединява
към искането на прокурора на подсъдимия да бъде наложено наказание глоба в
размер на 100 лева. Счита предявеният граждански иск за основателен и доказан
по размер и като такъв следва да бъде уважен. Не възразява и на
обстоятелството, че подсъдимият следва да заплати и направените по делото
разноски.
От събраните по време на досъдебното производство и съдебно следствие писмени
доказателства, от свидетелските показания, от заключенията на вещите лица по
назначените стоково-икономическа, съдебно-психиатрична и комплексна видеотехническа и идентификационна експертизи, както и от обясненията на подсъдимия
дадени в хода на съдебното следствие, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка :
Подсъдимият Д.Д.М. ***. Не работел и неосъждан (реабилитиран по право).
Свидетелката А.И.М. *** работела
допълнително в храм „*********"
в града, като
чистачка. На 19.08.2019 година
следобяд
отишла в храма, за да почисти преди
провеждането на църковната служба, която била
от 18:00
часа. Храмът бил отворен.
Веднага в дясно, след като
се влезело в храма имало врата,
която била към помещение, ползвано за гостна стая.
Там се приемали хората,
за да уговарят
съответни ритуали в храма.
В този момент в църквата нямало хора. Поради това свидетеката М. оставила в тази стая дамската
си чанта, както правела всеки
път на облегалката
на дивана. Започнала да чисти. След като изчистила храма и гостната стая отишла в мазето,
за да излее
кофата с мръсната вода. В момента,
в който слязла по стълбите си спомня, че камбаните
на храма забили,
което означавало,
че е
станало 17:00 часа. В мазето
свидетелката М. се бавила около десетина минути, след което се качила, за да
си вземе чантата и да си
ходи. Когато влязла в стаята където си била оставила чантата видяла, че същата
не била на
мястото си.Била преместена малко по-настрани. Вдигнала я и
установила, че била много лека.
Проверила съдържанието и установила, че ѝ липсвало портмонето. То било изработено от естествена кожа и закупено през
месец декември
2018 година. Веднага се
обадила на тел.112, от където я посъветвали
да отиде в полицията и да пусне жалба. Вътре в портмонето имало две дебитни и две
кредитни карти, както и четири
безконтактни карти за пазаруване в различни магазини. Имало също така и сума в размер на
75 лева. В началото свидетелката М.
не знаела колко точно са
били парите в брой, но като
се прибрала в дома си видяла
бележката, която била получила при
пазаруването преди да отиде в църквата,
за сумата от 25 лева, а преди пазаруването разполагала със сума в брой от 100 лева.
Относно дебитните карти с които разполагала, то едната била от „Банка ДСК“.
От тази карта
било пазарувано в хранителен магазин за сумата от
5,60 лева. От представеното извлечение
от банката става ясно, че тази сума била
изтеглена на 19.08.2019 г. в 14:36
часа.
Другата дебитна карта, която била на името на свидетелката била издадена от
„Уникредит Булбанк".
В нея нямало
налична сума и не било пазарувано
с нея. Кредитната карта също била на името
на свидетелката М. и също била издадена
от „Уникредит Булбанк". Тя била с лимит от 500 лева
и М. била пазарувала с нея. От тази карта по
извлечение на банката имало плащане
от 5,60 лева на 19.08.2019 година. Относно издадената ѝ от „БНП Париба" кредитна карта
свидетелката посочила, че същата не била активирана. Имала лимит от 500
лева, като на 19.08.2019 година,
в 17:38 часа на телефона си
получила съобщение, че транзакция от тази кредитна карта, за сумата от 22,40
лева била отказана, поради което не се
състояла покупка в хранителен магазин.
Свидетелката П.Д. работела като
продавач в магазин за хранителни стоки в кв.„В." в гр.Ловеч. Тя познавала лично подсъдиия Д.М., тъй
като ѝ
бил редовен клиент. Знаела, че същият злоупотребявал
с алкохол.
На
19.08.2019 г., малко след 17:30 часа, подсъдимия М. отишъл в магазина, в който работела Д.. В себе
си имал 4-5 банкоматни карти, който държал
в ръката си. Бил пиян. Подсъдимият М. ѝ
казал, че картите му ги
била дала негова позната, но не знаел
каква наличност имало в тях. Свидетелката Д. си помислила, че това
са карти на майка му,
но понеже не ѝ знаела имената, не предположила, че
картите може да са
крадени. Забелязала обаче, че на
всичките карти името на титуляра
било А., но не запомнила фамилията. В едната карта нямало
наличност, с две от другите карти,
подсъдимият М. си закупил по една
кутия цигари марка „Марлборо", всяка за по 5,60
лева. След това с едната карта на
„БНП Париба" се опитал да си
купи бутилка уиски, но не
успял. Свидетелката Д. не разбрала дали в нея нямало пари
или била друга причината за невъзможността за плащане. Всичките карти били безконтактни.
Освен това в себе си
имал и няколко банкноти от по 20 лева, които подсъдимият М. извадил
от джоба си и свидетелката Д.
ги видяла. Но с тях М. не пазарувал.
Свидетелят С.С. *** и на него му била
възложена преписката образувана във връзка
с подадена от свидетелката А.М.
жалба за откраднатото портмоне
от чантата ѝ в
църквата на центъра на
града. В хода на проверката по
случая били иззети записите от камерите, поставени на входа на храма. Свидетелят С. ги прегледал и за посочения от М. ден и час видял мъж,
който разпознал и това бил
подсъдимия М.. С оглед предишни криминални
прояви на М., то поради това бил познат
на органите на реда, в т.ч. и на С.. Свидетелят провел беседа с М. по случая и пред него подсъдимият признал за извършената кражба, като обяснил, че
парите били около 70-80 лева,
но ги бил
похарчил. На С. предал
останалите в него дебитни и кредитни карти, а също и документите,
който били в портмонето. Посочил, че изхвърлил портмонето в района на дискотека „Илит" в гр.Ловеч. Свидетелят С. потърсил портмонето в района, но
не успял да го намери.
От заключението
на вещото лице по назначената
стоково-икономическа експертиза е видно, че стойността на
отнетото кожено портмоне възлиза на 42,50
лева /л.36-37 дос.п-во/.
От заключението на вещото лице по
назначената и изготвена комплексна видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза става ясно, че на записа от камерите от входа на храма се вижда лице от
мъжки пол, но кадрите не
са напълно ясни.
С протокол за
доброволно предаване /л.10/
подсъдимият М. предал на свидетеля С. 4 броя дебитни карти, 7 броя визитки и 2 броя календарчета. Същите, с разписка били предадени на
свидетелката М.
на 22.10.2019 г. /л.16/.
От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че
подсъдимият Д.Д.М. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.194, ал.3, във
връзка с ал.1 от НК, като на 19.08.2019 година, около 17:00 часа в гр.Ловеч, от
стая за гости на Храм „*********", отнел чужди движими вещи - 1 брой
портмоне на стойност 42,50 лева и намиращата се в него сума от 75,00 лева,
всичко на обща стойност 119,50 лева от владението на А.И.М. ***, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен.
Съдът намира, че подсъдимият е извършител на посоченото деяние. Осъществил
е изпълнителното деяние чрез действие, като в качеството си на извършител е
преустановил фактическата власт на собственика на вещите и е установил свое
владение върху тях.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по
смисъла на чл.11, ал.2 от НК - съзнавал е обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. Категорично в тази връзка не могат да
бъдат кредитирани доводите на защитата относно състоянието в което се е намирал
подсъдимия към момента на извършване на деянието, а именно, че е бил под
въздействието на наркотични вещества. Действително, от представените от „Д-р
Велислава Мартинова – амбулатория за специализирана извънболнична
медицинска помощ – индивидуална практика по психиатрия“ ЕООД писмени
доказателства /л.42-48/ става ясно, че подсъдимият Д.М. е регистриран в метадоновата програма за лечението на наркозависими
лица. В тази връзка, в хода на съдебното следствие беше назначена
съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия М.. От заключението на вещото
лице д-р Т.Н. /л.52-73/ се установява, че подсъдимият М. страда от психични и
поведенчески разстройства дължащи се на комбинирана злоупотреба с опиоиди и бензодиазепини, синдром
на зависимост. Това разстройство обаче представлява психично разстройство в
общия (широк) смисъл на това понятие и според вещото лице не представлява и не
покрива критериите за „продължително или краткотрайно разстройство на
съзнанието“ по смисъла на чл.33 от НК. Според експерта М. е бил със запазени
психични годности да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си в съответствие с това разбиране.
Дори и в момента на деянието да се е намирал под влиянието на комбинираното
действие на препаратите Метадон, Клонарекс
(Клоназепам) и Пико (Метамфетамин),
за действието на които вещото лице дава подробни разяснения, то подсъдимият М.
и в това състояние е бил със запазена годност да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи действията си в съответствие с това
разбиране.
Приетата за установена фактическа обстановка, механизма на осъществяване на
деянието се доказват по безспорен начин от писмените доказателства по делото, свидетелските
показания, заключенията на вещите лица по назначените и изготвени експертизи, които
кореспондират от своя страна отчасти и с обясненията на подсъдимия, дадени в
хода на съдебното следствие по делото.
Незначителността на причинените от престъплението имуществени щети - 119,50
лева, здравословното и имотно състояние на подсъдимия М., причините, които
основно са го подтикнали да извърши деянието (наличието на наркотична
зависимост), характеризират случая като „маловажен” по смисъла на чл.93, т.9 от НК и определят квалификацията на престъплението по чл.194, ал.3 от НК.
Предвид така изложените съображения съдът квалифицира деянието, призна
подсъдимият за виновен и го осъди.
Причините за извършване на престъплението се явяват стремежа за облагодетелстване
на подсъдимия по неправомерен начин, липсата на средства за препитание и
най-вече зависимостта му от наркотични вещества.
При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия Д. Д. М. съдът
съобрази освен чистото му съдебно минало към момента на извършване на деянието,
то и здравословното и имотно му състояние, направените отчасти самопризнания
при дадените му обяснения, както и оказаното съдействие на досъдебното
производство при разследването на случая. Въпреки това обаче, съдът не счита,
че са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да обосноват приложението на чл.55 от НК при определяне
вида и размера на наказанието. С оглед на изложеното и на основание чл.194, ал.3,
във връзка с ал.1 и чл.54 от НК наложи на подсъдимия Д.М. наказание „глоба” в
размер на 100 /сто/ лева, която следва да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт.
Във връзка с горното следва да се отбележи, че независимо от факта, че
стойността на предмета на престъплението е под размера на две минимални работни
заплати за страната към 19.08.2019 г., то в случая е неприложима разпоредбата
на чл.218б, ал.1 от НК, тъй като предметът на престъплението не е възстановен
или заместен.
Съдът намира така наложеното наказание на подсъдимия за справедливо и, че
съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него
ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
В съответствие с разпоредбата на чл.45 от ЗЗД съдът уважи изцяло предявения
от А.И.М. граждански иск против подсъдимия Д.М., като осъди последния да
заплати на ищцата сумата 119,50 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди. Законна лихва не беше присъдена, тъй като такава не е претендирана от М..
Безспорно се доказа, че подсъдимият М. с виновното си и противоправно
поведение е осъществил фактическият състав на непозволеното увреждане, като е
отнел и отчуждил движими вещи (портмоне и пари в брой), собственост на ищцата.
Размерът на вредите се доказва от заключението по назначената
стоково-икономическа експертиза. Събраните по дознанието и в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства категорично потвърждават наличието на
причинна връзка между виновното и противоправно
поведение на подсъдимия от една страна и настъпилия вредоносен резултат в патремониума на ищцата от друга.
При този изход на процеса съдът осъди подсъдимият Д. Д. М. *** сумата 357,06
лева, представляваща разноски по делото, а на Ловешки районен съд сумата 292,80
лева, представляваща разноски и 50,00 лева държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск.
Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :