РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 04.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на тридесет и първи
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Росица
Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2573 по описа на съда
за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът МБАЛ „Света Анна“ София АД
твърди, че през периода от 17.05.2016 г. до 25.05.2016 г. е лекувал ответника В.С.
З. по клинична пътека № 96, който към този момент е бил здравно неосигурен.
При постъпването си в лечебното
заведение ответникът е подписал молба-декларация, според която отговаря на
изискванията на ПМС № 17 от 31.01.2007 г. за определяне на реда и условията за
разходване на целеви средства за диагностика и лечение в лечебни заведения за
болнична помощ на български граждани, които нямат доход и/или лично имущество,
което да им осигурява лично участие в здравноосигурителния процес, с оглед
незаплащане на цената на извършваните по съответната клинична пътека медицински
дейности от декларатора.
С писмо от
Дирекция „Социално подпомагане“ – Пазарджик ищецът бил уведомен, че ответникът
не отговаря на условията на ПМС № 17 от 31.01.2007 г. и няма право на целево
заплащане на оказаната болнична медицинска помощ.
Тъй като на
ответника е изпълнен целият алгоритъм на лечение по клиничната пътека, твърди,
че стойността й в размер на 980 лв. следва да бъде заплатена от ответника.
За дължимата сума ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 240/2018
г. на Районен съд – Пазарджик.
Тъй като против заповедта за
изпълнение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от длъжника,
ищецът моли да бъде установено в отношенията между страните съществуването на
процесното вземане в размер на 980 лв., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
Претендира
заплащане на разноските в заповедното и исковото производство.
Представя
писмени доказателства.
Ответникът В.С.
З. в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подал отговор на исковата молба, в който
заявява, че пребивава в Дом за стари хора в гр. София и няма финансовата
възможност да заплати търсената сума, а по време на лечението му е предписана
медикаментозна терапия.
Не сочи
доказателства.
Съдът като взе предвид доводите
на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото писмени
доказателства намира за установено следното:
Между
страните по делото няма спор, а и се установява от приетите по делото писмени
доказателства: история на заболяването, регистриране на процедури, направление
за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури, епикриза, лист за преглед
на пациент в КДБ/СО, температурен лист, запис за І.V. достъп, анамнеза,
кръв-хематологични изследвания, резултати от лабораторни изследвания, резултати
от микробиологични изследвания, медицинско направление, рентгенови изследвания,
искане/назначение за образна диагностика и фиш за информирано съгласие на
пациента, че в периода от 17.05.2016 г. до 25.05.2016 г. ответникът В.С.
Зеленгоров е бил лекуван в МБАЛ „Света Анна“ София АД, по клинична пътека № 96
„Гнойно-възпалителни заболявания на бронхо-белодробната система при лица над 18
години“. Поставена му е окончателна диагноза „Бронхиектатична болест.
Двустранна пневмофиброза“. Изписан е на 25.05.2016 г. с подобрение.
На
ответника е изпълнен изцяло алгоритъма за лечение по клинична пътека № 96,
което обстоятелство ответникът не отрича, а и то се установява от посочените
по-горе писмени доказателства и от декларацията на д-р М.К. – началник ОВБ към
КВБ.
Стойността
на клинична пътека № 96 е 980 лв. съгласно представения по делото Ценоразпис за
стационарно лечение на здравнонеосигурени лица, лица с прекъснати
здравноосигурителни права по клинични пътеки, утвърден със Заповед №
796/10.09.2014 г. на изпълнителния директор на МБАЛ „Света Анна“ София АД.
Установява се от писмо с
изх. № ЗСП/D-РА/103 от 06.06.2016 г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пазарджик, че ответникът В.С. З. не
отговаря на условията на чл. 1, ал. 4 ПМС № 17 от 31.01.2007 г.
Ответникът не твърди, нито
ангажира доказателства по време на престоя си в болничното заведение да е бил
здравноосигурен или да е отговарял на условията на чл. 1, ал. 4 ПМС № 17 от
31.01.2007 г.
С покана за доброволно
изпълнение, връчена на 11.07.2017 г. ответникът е уведомен, че дължи на ищеца
стойността на проведеното лечение и му е даден седемдневен срок за заплащането
й.
Доказателства за заплащане
на търсената сума не са ангажирани по делото.
При така установените
правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, тъй като в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, против
която длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2, а исковата молба е
предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Предявен е по реда на чл. 422 ГПК
установителен иск с правно основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО за съществуване на
вземане за стойността на оказаната медицинска помощ на лице, което не е
здравноосигурено.
За
основателността на иска в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи, че е предоставил на ответника медицинска помощ по
клинична пътека през периода от 17.05.2016 г. до 25.05.2016 г. и че ответникът
не е отговарял на изискванията на чл. 1, ал. 4 ПМС № 17 от 31.01.2007 г. за
отпускане на целеви средства за лечение в лечебни заведения, а в тежест на
ответника е да установи, че е заплатил оказаната му медицинска помощ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗЗО задължително
осигурените имат право да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от
здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, а според разпоредбата на чл. 109,
ал. 1 ЗЗО лицата с
прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
Съгласно чл. 1, ал. 1 Постановление № 17 на МС от 31.01.2007 г. за определяне на условията и
реда за разходване на целевите средства за диагностика и лечение в лечебни заведения
за болнична помощ на лица, които нямат доход и/или лично имущество, което да им
осигурява лично участие в здравноосигурителния процес, Министерството на труда и
социалната политика чрез бюджета си осигурява заплащането на стойността на оказаната болнична
медицинска помощ за диагностика и лечение в лечебните заведения на български
граждани, които нямат доход и/или лично имущество, което да им осигурява лично
участие в здравноосигурителния процес.
Условията, на които трябва да отговорят
българските граждани, за да бъдат отпуснати средствата, са регламентирани в чл.
1, ал. 4 ПМС № 17 от 31.01.2007 г., а редът за отпускането им – в чл. 2 от
същото постановление. Съгласно чл. 2, ал. 3 ПМС № 17 от 31.01.2007 г. директорът на
дирекция "Социално подпомагане" нарежда извършването на социална
анкета за установяване наличието на условията по чл. 1, ал. 4 за заплащане
стойността на оказаната болнична медицинска помощ за диагностика и лечение в седмодневен срок от получаване на
молба-декларацията,
а съгласно ал. 6 за резултата от социалната анкета директорът на дирекция „Социално подпомагане“ уведомява писмено директора
на лечебното заведение, в което се провежда лечението на лицето.
С
оглед становищата на страните съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е
обявил за безспорно между тях обстоятелството, че през процесния период
ответникът е бил лекуван при ищеца по клинична пътека № 96 „Гнойно-възпалителни
заболявания на бронхо-белодробната система при лица над 18 години“, а стойността
й е 980 лв. Тези обстоятелства се установяват по несъмнен начин и от приетите
по делото писмени доказателства.
От
приетото по делото и неоспорено от ответника писмо от директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – гр. Пазарджик се установява, че ответникът не отговоря
на условията, предвидени в ПМС № 17 от 31.01.2007 г. за заплащане на стойността
на проведеното му лечение.
Ответникът
не твърди, нито ангажира доказателства да е отговарял на условията на чл. 1,
ал. 4 ПМС № 17 от 31.01.2007 г., нито да е заплатил търсената сума.
При тези
изводи съдът следва да приеме, че ищецът при условията на пълно и главно
доказване е установил наличието на всички материалноправни предпоставки за
съществуване на твърдяното от него субективно материално право, поради което
искът като основателен следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца сторените от него разноски за заплатена държавна такса в исковото и
заповедното производство, съгласно представения списък на разноските по
чл. 80 ГПК и доказателствата за направата им.
По изложените
съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 109, ал. 1 ЗЗО в отношенията между страните, че В.С. З., ЕГН ********** с настоящ
адрес *** (Дом за стари хора „Дълголетие“) дължи на МБАЛ „Света Анна“ София АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“, ул. „Димитър
Моллов“ № 1, представлявано от изпълнителния директор д-р Славчо Близнаков,
сумата от 980 лв., представляваща дължимата стойност за медицински услуги във
връзка с оказана на ответника болнична помощ през периода от 17.05.2016 г. до
25.05.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 08.01.2018 г., до окончателното
изплащане на главницата, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 240/2018 г. на
Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА В.С.
З., ЕГН ********** с настоящ адрес *** (Дом за стари хора „Дълголетие“) да
заплати на МБАЛ „Света Анна“ София АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост“, ул. „Димитър Моллов“ № 1, представлявано
от изпълнителния директор д-р Славчо Близнаков, разноски в исковото
производство в размер на 25 лв., представляващи заплатена държавна такса, и
разноски в заповедното производство в размер на 25 лв., представляващи
заплатена държавна такса.
Решението
може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок
от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: