Р Е
Ш Е Н
И Е №518
гр.Стара
Загора, 22.12.2022г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
при секретар
Николина Николова, като разгледа докладваното от съдия Табакова административно
дело № 700 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.166,
ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от по жалба от „СИЛМИК“ ООД със седалище и адрес на
управление с.Дъбово, общ.Мъглиж, ул.“9-ти септември“ № 3 чрез адвокат М.С.
против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПВД/ № 01-2600-244#6
от 26.08.2022г, издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с който е определено за възстановяване публично
държавно вземане в размер на 35 151,80лв. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на АУПВД като постановен при съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Според жалбоподателя
актът не е издаден в производство, което е приложимо за такъв вид вземане, не е
приложен материалният закон, действащ към момента на сключване на договора
между жалбоподателя и ДФ „Земеделие“, и този договор не представлява нито
административен договор, нито административен акт. Счита, че заложените
прогнозни параметри в бизнес плана, приети за неизпълнени от ответния
административен орган, представляват необосновани констатации и не следва да
водят до налагане на финансова корекция. Направено е искане оспореният акт да
бъде отменен изцяло като незаконосъобразен и да бъдат присъдени разноските по
делото.
Ответникът - Изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния си представител адвокат В.Н.изразява
становище за неоснователност на жалбата. Обосновава установено нарушение на
приложимите нормативни и договорни разпоредби с оглед неизпълнение на заложените
в одобрения бизнес план параметри. Счита, че процедурата по издаване на акта е
проведена и довършена законосъобразно по реда на Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/, н не на Закона за управление на средствата
от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/. Поддържа и правилно приложение на Правилата за
определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ при установени нарушения на чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗПП по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г, обн. ДВ, бр.69/ 2019г в
сила от 30.08.2019г. Моли жалбата да
бъде отхвърлена и претендира за присъждане на направените разноски по
представен списък.
Административен съд – Стара Загора, след като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
От представената административна преписка се
установява, че жалбоподателят "Силмик" ООД е регистриран с Уникален
регистрационен номер (УРН) 183798 в Интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК). Одобрен е за участие пo м.11 „Биологично
земеделие" от ПPCP 2014-2020 г. с направление „Биологично
растениевъдство" през кампания 2015. По
заявленията на "Силмик"ООД са били изплатени следните суми: през първата година от ангажимента 66980.13
лв. за кампания 2015г, през втората година
1658.21 лв. за кампания 2016г, за третата година 24800.79 лв. за
кампания 2017г.
C влязъл в сила на 16.02.2022г Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент пo мярка 11 „Биологично земеделие"
от ПРСР 2014-2020 г. с изх. № 01-2600/244 от 19.01.2022 г. на Заместник изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие" е прекратен поетият ангажимент на основание чл.15, ал.3, т.3 и
т.4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично
земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 –
2020 г.
С уведомително
писмо изх. № 01-2600/244 от 01 .03.2022г Изпълнителният директор на ДФЗ
уведомява писмо жалбоподателя за откриване
на административно производство за издаване нa АУПДВ съгласно чл. 26, aл.1 от АПК. В писмото е посочено, че е констатирано неизпълнение на B съответствие с
чл. 15, ал.4 т. 1 и т.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. "Силмик"-ООД
следва да възстанови 100 % от 93439.13 лв., което се равнява на 93439.13 лв.
В подадено възражение вх. № 01-2600/244 от
29.03.2022 жалбоподателят оспорва приложението на
С оспорения АУПДВ № №
24/311/00675/3/01/04/01 с изх.№ 01-6500/8605 от 04.09.2020г. след разглеждане
на направените възражения на основание чл.27, ал.3 и ал.4 от ЗПЗП и чл.162,
ал.2, т.8 и 9 от ДОПК Изпълнителният директор на ДФЗ определя на ЕТ „М. 2012-Ж.
М.“ подлежащо на възстановяване публично вземане в размер на 35 151.80лв. В
акта обсъдени и залегналите в бизнес плана финансови показатели, както и
установеното изпълнение на бизнес плана за три пълни финансови години, като са
посочени конкретните стойности - за 2016 г. реализирани приходи в размер на 29 700.00лв,
съставляващо 41.25% изпълнение; за 2017 г. приходи от 50 600.00,
съставляващо 58.84% изпълнение и за2018 г. приходи от 42 900.00лв,
съставляващо 46.63% изпълнение. Изчислено е изпълнение на бизнес плана в частта
му за приходите средноаритметично за трите пълни проверявани години в размер на
49.28%. Обсъдени са Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 26,
ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013 г., като съгласно т. 30 от
приложението към раздел I „Общи положения” е определен размера на санкцията - 10%
от предоставената финансова помощ по договора.
Въз основа на така установената фактическа обстановка
съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу подлежащ на
съдебно оспорване и контрол за законосъобразност административен акт, в срока по чл.149, ал.1
от АПК от съобщаването му на 12.03.2021г,
от лице с правен интерес -
адресат на акта, чиито права и законни интереси са засегнати
неблагоприятно от него. С оглед изложеното жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл.162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за
недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или
неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на
Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции,
надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по
бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз. В чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено че установяването на публичните
вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон.
В
нормата на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция
е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на
чл.11 и чл.11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена
Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска
политика на Европейския съюз. В чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП е предвидено, че
Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите
и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като
вземанията, които възникват въз основа на административен договор или
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл.20а, ал. 5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор
на ДФ „Земеделие“, който е и Изпълнителен директор на Разплащателната агенция,
издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и
решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от
ЗУСЕСИФ. А нормата на чл.20а, ал. 6 от ЗПЗП регламентира възможност за
делегиране на правомощията по ал. 5 на
заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда
От посочената
нормативна регламентация и представената Заповед № ОЗ-РД/2891#2/ 16.06.2021г на Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие” следва изводът, че в правомощията на Заместник изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие” – РА е издаването АУПДВ по всички схеми и мерки на
Общата селскостопанска политика, включително Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007-2013 във връзка с реализацията на проект по мярка 11 „Биологично
земеделие“. Следователно оспореният Акт за установяване на публично държавно
вземане № 01-2600-244#6 от 26.08.2022г, издаден от Заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие е издаден от материално компетентен
административен орган при упражняване на законово регламентирани и надлежно
делегирани правомощия.
Оспореният АУПДВ е
в писмена форма и съдържа подробни мотиви, и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Действително,
аргументите на дружеството, изложени в писменото възражение, не са обсъдени
в конкретика, в резултат на което е допуснато нарушение на чл. 35 АПК. То обаче
не би могло да се квалифицира като съществено, тъй като липсата на подробни
съображения за неоснователност на възражението обективно не води до друг правен
резултат, нито ограничава правото на защита на жалбоподателя. Като адресат на АУПВД той надлежно е упражнил
правото на оспорване на административния акт и в съдебния процес е направил своите
възражения.
На следващо място,
съдът намира, че е налице и правилно приложение на материалния закон при издаването
на оспорения АУПДВ.
Фактите, релевантни за проверка на материалната
законосъобразност на процесния АУПДВ и посочени като мотиви в него, се свеждат
до извършването на плащане в полза на земеделски стопанин на основание
оторизирано подпомагане по мярка 214 „АЕП“ и до прекратяване на агроекологичния
ангажимент следствие от влязъл в сила административен акт. От събраните по
делото доказателства се установява наличието и на двете материалноправни
предпоставки към момента на издаване на процесния АУПДВ. Жалбоподателят не
оспорва, че е получил суми по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР
2014-2020 г. с направление „Биологично растениевъдство“ в посочените размери за
всяка кампания от 2015г. Не се спори и
за наличието на втората предпоставка, необходима при условията на кумулативност
за възникване на задължение за земеделския стопанин да възстанови получената
като финансово подпомагане и установена с акта сума, а именно - многогодишният
ангажимент да е бил прекратен. Към тези факти правилно са приложени
разпоредбите на чл.15, ал.3, т.3 и т.4 и ал.4, т.1 и т.3 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР
за периода 2014 – 2020 г в действащата редакция към момента на постановяване на
административния акт и е определено 100% възстановяване на получените суми. Неоснователни са доводите, че е
приложена неправилно редакцията от ДВ, бр. 32 от 2022 г, а е следвало да се
приложи тази от 2016г и да се определи възстановяване само на 40% от получената
финансова помощ.
При
действието на чл. 142, ал. 1 АПК преценката за съответствие с материалния закон
на административния акт се прави към момента на издаването му. Въвеждането на последици
от прекратяване на ангажимент, свързани с възстановяването на помощта, след
периода на получаването ѝ не представлява обратно действие на нормативния
акт, тъй като не се предвижда настъпването на правни последици от юридически факти,
осъществени преди приемането му. В случая юридическите факти, представляващи
фактически основания за издаване на АУПДВ, са осъществени при действието на
сочените в акта разпоредби като правни основания. Категорично не се касае за
изменение на условията за подпомагане, както се твърди в жалбата, а за
оттегляне на подпомагането поради неспазване на конкретни условия за
подпомагане, които бенефициерът се е задължил да изпълнява със сключване на
договора. Следователно не са нарушени
принципите на чл.12, ал.1 и чл.13 от АПК, нито е допуснато нееднакво третиране
на сходни случаи.
Изложеното
обосновава извод, че спрямо жалбоподателя е неприложима първоначалната редакция
на чл.15, ал.4 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. А с оглед визираното от органа основание за прекратяване на ангажимента и
възстановяване на помощта в процесния АУПВД следва да се отбележи, че всички
редакции на Наредбата след изменение ДВ, бр. 19 от 2017 г. предвиждат 100%
възстановяване при нарушение на чл. 33, ал. 1, т. 2, каквото е установено и е
послужило за прекратяване на ангажимента на жалбоподателя с влязъл в сила
административен акт. Затова без правно значение е през коя година от
поетия ангажимент е настъпило
прекратяването му и за коя кампания се отнася.
По
тези съображения оспореният АУПДВ № 24/311/00675/3/01/04/01 с изх.№
01-6500/8605 от 04.09.2020г на Изпълнителния директор на ДФЗ като издаден без
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при
правилно приложение на материалния закон, е законосъобразен и жалбата срещу
него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода на
делото искането на ответника за присъждане на направените разноски следва да
бъде уважено, като в тежест на „СИЛМИК“
ООД на основание 143, ал.3 от АПК бъде възложена заплащане на сумата 100лв за
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.37 от ЗПП и чл.24 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразно фактическата и правна
сложност на спора.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 предложение второ от АПК и чл.143,
ал.3 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „СИЛМИК“
ООД със седалище и адрес на управление с.Дъбово, общ.Мъглиж, ул.“9-ти
септември“ № 3 против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПВД/
№ 01-2600-244#6 от 26.08.2022г, издаден от Заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“,, като
неоснователна.
ОСЪЖДА „СИЛМИК“ ООД със
седалище и адрес на управление с.Дъбово, общ.Мъглиж, ул.“9-ти септември“ № 3 да заплати на Държавен „Фонд земеделие“
гр. София сумата 100 /сто/лв, за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване чрез Административен съд Стара Загора в
14-дневен срок от съобщаване на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: