№ 17868
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110122153 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че В. К. Й. дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД следните суми: сумите 1 274,81 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., ведно със законната лихва за периода от 15.08.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 200,71 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
07.08.2023 г., сумата 24,02 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва за периода от 15.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 5,37
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 07.08.2023 г.,
които касаят имот: ап. 41, находящ се в гр. София, жк. „Младост 1“, бл. ..., ет. 5 и за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 25.09.2023г. по
ч.гр.д. № 45752/2023г. по описа на СРС, 81 състав.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕА твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца процесните суми. Претендира разноски.
Ответникът В. К. Й., чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, е депозирала отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.
131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на
валидно облигационно отношение с ищеца с предмет доставка на ТЕ. Поддържа, че не
са представени доказателства, че е собственик на процесния имот или носител на
1
вещни права, както и че реално е доставяна ТЕ. Оспорва доказателствената стойност
на представените с исковата молба документи. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира от фактическа и правна страна следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 45752/2023г. по описа
на СРС, 81 състав, по което на 25.09.2023г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу В. К. Й. за следните суми: сумата 1 274,81 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 15.08.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 200,71 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 15.09.2021 г. до 07.08.2023 г., сумата 24,02 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от 15.08.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата 5,37 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020
г. до 07.08.2023 г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5
ГПК, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване
на вземанията си спрямо него в посочените размери, за които е издадена заповедта.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да За
основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът следва
пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е съществувало
валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на
ползване.
В настоящия случай, ищецът, чиято е доказателствената тежест, до приключване
на съдебното дирене пред настоящата инстанция не е ангажирал доказателства, от
които да се установява, че през процесния период между страните е съществувало
валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия – подадена молба -
декларация от ответника за откриване на партида при ищеца или документ за
собственост на топлоснабдения имот, от който да е видно, че същият е собственик или
ползвател на имота. В приетия като писмено доказателство по делото списък на
етажните собственици в сградата в гр. София, жк. „Младост 1“, блок ... като живущ в
процесния апартамент № 41 е записано лице, различно от ответника по делото - Х. Н.
Т.. Други доказателства за собствеността върху процесния имот не са ангажирани,
което с оглед изрично заявеното в писмения отговор оспорване и последици на
доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК предпоставя извода, че страните по
делото не са страни по правоотношение с предмет доставяне на топлинна енергия до
2
процесния имот, находящ се в гр. София, , жк. „Младост 1“, бл. ..., ет. 5, ал. 41,
съответно искът като неоснователен следва да се отхвърли.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Предвид правните изводи за липса на главен дълг за цената на доставена
топлинна енергия и за извършена услуга дялово разпределение на адреса на процесния
имот, следва да се отхвърлят изцяло и исковете за акцесорните вземания за лихва за
забава.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски
има ответника, но доколкото същият е представляван от назначен от съда особен
представител, такива не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу В. К. Й., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че В. К. Й.
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми: сумата 1
274,81 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за
периода от 15.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 200,71 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 07.08.2023 г., сумата
24,02 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за
периода от 15.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 5,37 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 07.08.2023 г., които касаят имот: ап. 41,
находящ се в гр. София, жк. „Младост 1“, бл. ..., ет. 5 и за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 25.09.2023г. по ч.гр.д. № 45752/2023г. по описа
на СРС, 81 състав.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3