Решение по дело №320/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК и е образувано по молба на В. Х. – въззивник по в.гр.д. № 301/2014 г. по описа на ОС Б..

Същата е депозирана след постановяване на съдебното решение по посоченото дело и в нея се сочи, че адв.Сотиров бил процесуален представител на молителя по делото, поради което и за осъщественото от него представителство се следвало присъждане на разноски за възнаграждението му, съобразно уважената част от претенцията, като в тази насока прави и искане.

Отделно от това се възразява за прекомерност на присъдените в полза на въззиваемия по делото разноски за възнаграждение на процесуалния му представител, като неоснователно завишено и се иска намаляването му до установения за това минимален размер в Наредба № 1/2004 г.

По молбата „М. Ц. И.”ООД, чрез законния си представител е изразил становище, че е неоснователна.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като съобрази искането на Викотр Х., намира следното:

Депозираната от него молба е процесуално допустима, единствено в частта й, касаеща оплакването за неприсъждане в полза на молителя разноски по делото, доколкото нормата на чл.248, ал.1 ГПК е дала възможност на заинтересованата страна, в срока за обжалване на съдебното решение, а ако е необжалваеом, какот в случая - в едномесечен срок от съобщаването му, да поиска съдът да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските му.

В случая решението по делото, което е окончатело, е постановено на 02.03.2014 г., а процесната молба е депозирана на 09.06.2014 г. – т.е. в месечния срок от постановяването му, от страна по делото - въззивника в производството.

В останалата й част, касаеща намаляване на присъдените на другата страна в процеса разноски за възнаграждение на процесуалния й представител, поради прекомерност, молбата се явява процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, като преклудирана, по следните съображения:

Искането за намаляване разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК е недопустимо да се прави след постановяване на съдебното решение по делото, по реда на чл.248 ГПК така, както е в настоящия случай.

Това искане следва да се направи от страната най-късно до приключване на последното съдебно заседание по делото в съответната съдебна инстанция, в което най-късно страните трябва да направят и самите искания за присъждане на разноски, като представят списък с тях.

В случая това е било с.з., проведено на 15.05.2014 г., на което процесуалния представител на въззивника е могъл да вземе становище по това, направено от процесуалния представител на въззиваемия, който е претендирал разноски, съобразно приложеното пълномощно и отразеното в него заплатено възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция в с.з.

Като не е сторил това, същият е пропуснал установената от ГПК възможност да направи възражение за прекомерност на разноските и молбата му от 09.06.2014 г. се явява процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане.

В допустимата си част молбата се явява неоснователна, по следните съображения:

С въззивното решение съдът не е пропуснал да се произнесе по разноските, претендирани от страните.

Както е отразено в мотивите на самото решение, съобразно изхода от спора – оставяне в сила на решението на районния съд, разноски във въззивната фаза са присъдени единствено на въззиваемия, съобразно направеното от процесуалния му представител изрично искане в тази насока в с.з. и представените доказателства – адвокатско пълномощн,о с отразено в него извършено плащане в брой на сумата от 400 лв.

В полза на въззивника /молител/ разноски на са присъдени, т.к. въззивната му жалба е счетена за неоснователна.

На самостоятелно основание в мотивите на акта на въззивната инстанция са изложени съображения и досежно правилността на първоинстанционното решение, вкл. в частта му за присъдените разноски в хода на производството пред районния съд, чието решение е потвърдено изцяло.

В тази връзка и по наведените доводи в молбата от 09.06.2014 г. за неправилност на първоинстанциононто решение в частта за разноските въззивната инстанция вече се е произнесла с решението си и те не могат да бъдат предмет на проверка от настоящия съдебен състав и то в производството по чл.248 ГПК.

Така мотивиран Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНА молбата на В. Х. – въззивник по в.гр.д. № 301/2014 г. по описа на ОС Б. за присъждане на сторените от последния по делото разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима молба на В. Х. – въззивник по в.гр.д. № 301/2014 г. по описа на ОС Б. за изменяване на постановеното решение № 2343/02.06.201 г. по настоящето дело в частта му относно разноските, присъдени в полза на въззиваемия за адвокатско възнаграждение в размер на 400 /чутерестатен/ лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: