Определение по дело №397/2012 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.266, ал.1 във вр. с чл.86 ЗЗД.

Образувано е по молба на “. Е.- С., представлявано от С. С.и "Елмаз" Е.-С., чрез Н. М., в която последните твърдят, че на 04.01.08г., като Г. Д. “. С. сключили с О. С., представлявана от кмета / тогава Д. Я./, договор за изпълнение на обществена поръчка с предмет "Ремонтно - възстановителни работи и експлоатационна поддръжка на уличното, парковото и архитектурно осветление на територията на О. С.", с възложител общината, и изпълнител- двете дружества. В изпълнение на задълженията си по договора, двете дружества извършили ремонтно-възстановителни работи и текущо обслужване, които били приети от възложителя, но не били заплатени. Били издадени изискуемите от договора протоколи, фактури /и проформа- фактури/ и количествено- стойностни сметки, подробно описани в исковата молба, като неплатената сума възлизала на 280 607.85лв., както и лихва за забава върху главниците по фактурите, считано от десетия ден след издаването на всяка фактура /или проформа- фактура/ до 02.05.12г. в размер на 45 968.60лв. Въпреки поканите до ответника, плащане на дължимите суми не последвало. Затова молят съда да осъди ответника да им заплати исковите суми, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното им плащане, като претендират и направените по делото разноски. В с.з. чрез адвокати Д.и А., поддържат иска.

Ответникът, О. С., чрез кмета Н. М. представлявана от адв. М., оспорва иска частично. Твърди, че е частично основателен, като в отговора ангажира становище, че изпълнението било неточно, липсвали данни за конкретизирани годишни задачи по обекти, стойност и писмени уведомления, съгласно чл.4.2 и 10.1 от договора; липсвал първоначален опис на състоянието на общинската осветителна система, което не позволявало да се прецени спазването на гаранционните срокове по елементи; повредените осветителни тела и др. елементи, свързани с поддръжката, не били върнати на възложителя, затова не можело да се прецени дали се претендирали за плащане реално вложени елементи; някои от приемателните протоколи и ведомостите към тях предхождали с близо година датите на издаване на фактурите; претендирало се плащане въз основа на проформа-фактури, които били предварителен документ, по тях ищецът не бил внесъл ДДС, претендираните по тях суми не били включени в дневниците за покупко-продажби и били недължими; възразява най-сетне, че фактическият състав по приемането включвал протокол за извършени СМР, подписан от всички участници в изпълнението, фактура, издадена на основание този протокол и подробна количествено-стойностна сметка, като едва когато всичките му елементи били дадени, било налице приемане. Затова искът бил частично основателен. Претендира направените по делото разноски.

ФАКТИ ПО ДЕЛОТО:

Претендира се плащане на възнаграждение за приета, но неплатена работа по договор за изработка. Затова релевантните факти са свързани с доказване на извършената работа по договора по вид, обем, количество и качество, предвидени в него, както и неплащане на дължимото възнаграждение. Според чл.10.2 от договора от 04.01.08г. между страните по делото, извършените строително-монтажни работи на обекта се заплащали в 10-дневен срок, при условие, че били осигурени средства по бюджета на общината, като плащането се извършвало на база протокол за извършени СМР, подписан от всички участници в изпълнението на поръчката, фактура, издадена на база този протокол и подробна колечествено-стойностна сметка.

На практика за всяка от претендираните за заплащане суми, ищците са представили този набор от документи, истинността на които не е оспорена. Ответникът не е оспорил вида, количеството, обема, единичните цени на извършената работа, нито че протоколите са подписани от страните по договора. Чрез процесуалния си представител е изразил съмнение, че работите са действително извършени. Представил е многобройни писмени доказателства за "дублиране" на извършените работи с тези от друг изпълнител, по договор от 07.11.08г., по който общината е трето лице. Няма спор, по-нататък, че цените на работите съответстват на ценовото предложение на изпълнителя. Спорна е дължимостта на възнаграждението в случаите, когато вместо фактури са били представени проформа- фактури. Спорно е значението на липсата на уведомление за осигурен бюджет, на определени годишни задачи, на връщане на демонтираните елементи след ремонта на възложителя, на картотека за началното състояние на осветителната мрежа преди започване на изпълнението, по отношение на дължимостта на възнаграждението.

По делото са изслушани две неоспорени съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи. В крайна сметка, след оглед на място и съпоставка на всички документи към двата договора, съдебно-техническата експертиза установява /л.632/, че посочваните стълбове, рогатки и осветителни тела по процесния договор се различават от описаните извършени работи по договора от 07.11.08г., затова дублиране не може да има. В този смисъл недоказано е възражението, че работите, за които се претендира възнаграждение, не са действително изпълнени. Съдебно-икономическата експертиза установява /л.596/, че за периода 2008-2011г. изпълнените и приети работи в изпълнение на договора били в общ размер на 1 455 962.97лв. с ДДС, от които 576 087.00лв. за обслужване и 879 875.97лв. - за СМР. Съдът приема за обоснован вторият вариант на заключението на вещото лице по СИЕ /л.597/, защото се основава на редовни счетоводни записвания при двете страни по приети работи и извършени плащания. Според него, неплатеният остатък по фактура №**/08.03.2010г. бил в размер на 26 513.32лв., а не претендираният с исковата молба от 38 067.11лв. По проформа- фактура №***/22.04.2010г. на стойност 54 375.85лв. било извършено плащане и останал неплатен остатък от 9000лв. с ДДС, за който била издадена фактура №**30.03.12г. Изобщо наложената между страните практика била първоначално изпълнителят да издава проформа -фактура, а към момента на плащане да оформя фактура.

Или от всичко изложено, дължимите неплатени суми по фактури и проформа фактури, издадени от ищците, възлизат на 223 678.21лв. Мораторните лихви върху сумите по фактурите и проформа-фактурите, считано от 10-тия ден след издаването им до 02.05.12г., възлизат общо на 35 639.81лв.

Разпитаните по делото свидетели Я. и Д., установяват в детайли отношенията между страните и конкретно начина на отчитане и приемане на извършената работа.

ПРАВНИ ИЗВОДИ :

Сключеният между страните по делото договор от 04.01.08г. е за услуга /ремонтно- възстановителни работи и поддръжка /, за който се прилагат правилата на договора за изработка, по чл. 258 и сл. ЗЗД. Тъй като е бил сключен по ценовото предложение при възлагане на обществената поръчка, възнаграждението, в което са били посочени единични цени на отделните видове работи, следва да се смята определено по единични цени за отделните видове работи, независимо че в чл.10, е посочено изцяло.

Това има значение с оглед чл.266, ал.1, изр.2 ЗЗД, доколкото размерът на възнаграждението за приетата работа по единични цени, се смята определен в момента на приемането.

Спорен по делото се оказа въпросът, дали извършената работа е приета надлежно. Няма съмнение, че изискуемите от чл.10.2 документи- протокол за извършената работа, подписан от възложител и изпълнител, фактура и подробна количествено-стойностна сметка, са съставени за всеки вид работа и претендираното за това възнаграждение, затова е налице приемане на изработеното. Случаят е характерен с това, че е налице т.нар. документално изпълнение и приемане, т.е. съставени са изискуемите от договора и закона документи, които дават основание работата да се счита приета, и да се претендира възнаграждение. Затова искът е частично основателен и следва да се уважи частично, като се присъдят неплатени възнаграждения от 223 678.21лв., с мораторни лихви от 35 639. 81лв. за посочения период. За останалата част над уважения иск е налице плащане, и претенцията е неоснователна, а поради отхвърляне на главницата в тази част, следва да се отхвърлят и мораторните лихви. Следва да се присъдят законните лихви върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане.

Не може да има спор също, че изпълнителят е извършвал работи както по обслужване, така и възстановително- ремонтни, по отношение на осветителната мрежа на О. С.. Възраженията, че това били строително-монтажни работи, строеж, по смисъла на §5,т.38 от ДР на ЗУТ във вр. с чл.151, ал.1,т.5 ЗУТ, за приемането на които следвало да се съставят протоколи по Наредба №3/03г. са неоснователни. Нито обществената поръчка е била провеждана за строителство, нито ремонтно -възстановителните работи на осветителна мрежа имат характера на строежи, по смисъла на ЗУТ. Нямат значение за задължението за плащане на възнаграждение и липсата на годишни задачи, нито уведомяването на изпълнителя за осигурените средства за заплащане на възнаграждението. Това е така, защото годишните задачи са свързани с организацията на работата на изпълнителя, в крайна сметка той дължи периодично обслужване и ремонт, когато е наложително. Липсата на средства по общинския бюджет не може да е аргумент да се откаже плащане на парично задължение, още по-малко може да се откаже плащане, поради неуведомяване на изпълнителя за това.

Всички възражения, свързани с недостатъчната документална обоснованост на извършените работи, се въвеждат за пръв път с писмената защита, и са неснователни. С изключение единствено на липсата на картотека на съоръженията, по чл.5.1, б."г" и невръщане на подменените осветителни тела и съоръжения след ремонта, те не могат и да се коментират, защото не са въведени в спорния предмет с отговора на исковата молба. Накратко, контролът за документалната обоснованост на изпълнението е бил в тежест на възложителя, включително със сключването на договор за инвеститорски контрол и/ или надзор. Като е възложил контрола по изпълнението на свои служители /вж. показанията на св. Я./, възложителят следва да понесе последиците от действията им. Отделно връщането на подменените осветителни тела или отпадъци, се подчинява на специален режим за съхранение и унищожаване, и изпълнителят няма възможност да ги върне на възложителя.

Неоснователни са и доводите, свързани с неизпълнение на задължението за издаване на фактура. В едно от писмата на изпълнителя /л.79- 80/ е видно, че поради изискването за внасяне на ДДС, който не е внесъл предварително, изпълнителят не е съставял данъчни фактури. В случая предназначението на фактурата, по смисъла на чл.10.2 от договора, е да внесе определеност за общата сума на задължението, което подлежи на плащане от възложителя. Затова не могат да се правят възражения, с позоваване на чл.12 ППЗДДС, че в случая с издаване на проформа-фактурите, това задължение на изпълнителя не било изпълнено.

Предвид на частичното уважаване на иска, ответникът да заплати на ищците разноски по компенсация от 24 156.79лв.

Предвид на изложеното и на посоченото основание съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА О. С., ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул ."Б."№2, представлявана от кмета Н.М. да заплати на "Е. " Е.-С., ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., бул "Б."№2, представлявано от Н. М., и “. Е.-С., ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. С., Б. "Б."№2, представлявано от С.С. като съдружници в Г. Д. “. С., ЕИК *, със седалище и адрес на управление адреса на първото Д. и управител Н.М., следните суми, възнаграждение по договор от 04.01.08г. а именно : 12 523.63лв. по фактура №***/12.11.2010г., ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 1871.48лв. от 22.11.2010г. до 02.05.2012г., 12 523.63лв. по фактура №**/06.11.09г., ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 3 194.13лв. от 16.11.09г. до 02.05.2012г., 26 513.32лв. по фактура №**/08.03.2010г., ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 5828.31лв. от 18.03.2010г. до 02.05.2012г., 12 523.63лв. по фактура №**/30.03.2010г., ведно с мораторна лихва върху тази сума в размер на 2671.59лв. от 10.04.2010г. до 02.05.2012г., 12 523.63лв. по фактура №**/07.12.09г. ведно с мораторната лихва върху тази сума от 3080.05лв. от 17.12.09г. до 02.05.2012г., 12 523.63лв. по фактура №**/30.03.2011г. , ведно с мораторна лихва върху тази сума от 1488.95лв. от 10.04.2011г. до 02.05.2012г., 12 523.63лв. по фактура №**/27.04.2011г. ведно с мораторна лихва върху тази сума от 1283.38лв. от 07.05.2011г. до 02.05.2012г., 12 523.63лв. по фактура №**/29.04.2011г. ведно с мораторна лихва върху тази сума от 1276.27лв. от 09.05.2011г. до 02.05.2012г., 9000лв. по проформа- фактура №**/22.04.2010г. ведно с мораторна лихва върху тази сума от 1864.05лв. от 02.05.2010г. до 02.05.2012г., 50 404.96лв. по проформа-фактура №**17.12.2010г. ведно с мораторна лихва върху тази сума от 7033.63лв. от 27.12.2010г. до 02.05.2012г., 12523.63лв. по проформа -фактура №**/10.01.2011г., ведно с мораторна лихва върху тази сума от 1662.58лв. от 20.01.2011г. до 02.05.2012г., 12 523.63лв. по проформа фактура №**/07.02.2011г. ведно с мораторна лихва върху тази сума от 1563.36лв. от 17.02.2011г. до 02.05.2012г., 12 523.63лв. по проформа фактура №**/08.03.2011г. ведно с мораторна лихва върху тази сума от 1460.62лв. от 18.03.2011г. до 02.05.12г., 12 523.63лв. по проформа- фактура №**/05.04.2011г. ведно с мораторна лихва върху тази сума от 1361.41лв. от 15.04.2011г. до 02.05.12г., или общо главница 223 678.21лв. и лихва 35 639.81лв., ведно с разноски по делото от 24 156.79лв., както и заккната лихва върху главниците от 08.05.12г. до окончателното им плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения до предявения размер, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд -Пловдив.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: