О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
гр. Габрово, 01.10.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в закрито заседание на първи
октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПОЛИНА ПЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
ИВА ДИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Големанова в.ч.гр.д. №351
по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2
вр. чл.419 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена
от „Планинец-2010“ ЕООД против разпореждане за незабавно изпълнение,
инкорпорирано в заповед за незабавно изпълнение, издадено по ч.гр.д. №142/19г.
по описа на Районен съд – Трявна.
В жалбата се твърди, че разпореждането
на съда е неправилно. Посочва се, че в същото не било посочено правното
основание за издаването на заповед за изпълнение в полза на заявителя, не било
посочено по коя точка от разпоредбата на чл.417 от ГПК се издава съдебния акт и
въз основа на кой от представените от заявителя документи. Твърди и че
вземането е погасено по давност, като се позовава и на изразеното становище в т.14
от ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Прави възражения, че
записът на заповед е нищожен, нередовен от външна страна, поради липса на ясно
посочени място за плащане. Оспорва предявяването на записа на заповед, като
счита, че не е указано на длъжника място на изпълнение, различно от посоченото
такова. Претендира разноски за настоящото производство.
В отговора на частната жалба, заявителя
Е.Б.Т., чрез пълномощника си адв.Д. С. от Габровска адвокатска колегия, оспорва
частната жалба против разпореждането за незабавно изпълнение, като
неоснователна и необоснована. Сочи, че обжалваното разпореждане е с посочено
правно основание за уважаването на искането и издаването на заповедта за
изпълнение. Счита, че вземането по издадената заповед за изпълнение е не е
погасено по давност, тъй като подаването на заповедта за изпълнение прекъсва
давността и се явява начало на предявяване на иска. Искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението – 05.06.2019г.
Падежът на вземането е 02.07.2016г., поради което не били изминали три години.
Взема становище, че записът на заповед не е нищожен, нередовен от външна
страна, поради липса на посочено място на плащане, той като процесния документ
има качеството на ценна книга и същият е редовен от външна страна и съдържа
изискуемите законови реквизити по чл.535 от ТЗ, без които би бил
недействителен. Посочва, че възраженията относно начина на поставяне на датата
на предявяване и начина на извършване на самото предявяване са неоснователни и
недопустими. Моли съдът да отхвърли частната жалба като неоснователна и
необоснована. Претендира разноски.
Габровският окръжен съд, като взе
предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено
следното:
Частната жалба е подадена от
легитимирано лице, в законоустановения по чл. 419, ал. 1 от ГПК срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима. В преклузивния срок
жалбоподателят-длъжник е подал възражение по чл.414 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна поради следните съображения:
Производството пред Тревненския районен съд е образувано по заявление от Е.Б.Т.
за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу
„Планинец-2010“ ЕООД, въз основа на документ по чл.417,
т.9 от ГПК за парично вземане в размер на 15 000,00лв., дължими по
запис на заповед, издаден на 02.06.2015 г., с падеж 02.07.2016г.
Въз основа на подаденото заявление е
образувано ч.гр.д. №87/2019г. по описа на РС - Трявна и е издадена Заповед №78/05.06.2019г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК,
постановено е разпореждане за незабавно изпълнение и е издаден изпълнителен
лист от 06.06.2019 г. в полза на Е.Б.Т..
Въз основа на гореизложеното, съдът
приема от правна страна следното:
Предметът на производството по чл.419 ГПК
е строго ограничен до проверка на предпоставките за допускане на незабавно
изпълнение. Съгласно чл.418, ал.2 ГПК,
съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след проверка
на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Тази проверка касае единствено
външната редовност на документа, като при нея следва да бъде съобразен видът на
документа и евентуално съществуващите нормативни изисквания за неговото
издаване. Съгласно чл.419, ал.2 ГПК
жалбата срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само
на съображения, извлечени от акта по чл.417 от ГПК,
като в случая това е издадения запис на заповед. Проверката на съда също е
ограничена единствено до това дали документът е сред изчерпателно посочените в чл.417 от ГПК,
както и дали е редовен от външна страна, респ. дали удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника. От това следва, че оплакванията в частната
жалба могат да се свързани и да произтичат единствено от редовността на акта от
външна страна.
Неоснователно е възражението, че в
обжалването разпореждане не е посочено правното основание за издаване на
заповедта за незабавно изпълнение. Видно от същата, съдът е разпоредил
длъжникът „Планинец-2010“ ЕООД да заплати на кредитора Е.Б.Т. сумата от 15000лв.,
неизпълнено задължение по запис на заповед от 02.06.2015г., на основание
чл.417, т.9 от ГПК (към момента на издаване на заповедта за незабавно положение
е била в сила разпоредбата в редакцията си от ДВ, бр. 102/2017 г.).
Следващото възражение е във връзка с
изтичането на давността по менителницата – запис на заповед. Заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение е подадено на 05.06.2019г. Падежът
на задължението по записа на заповед е определен на 02.07.2016г., т.е
заявлението е подадено преди изтичането на давността. Също така следва да се
отбележи, че по аргумент от чл.120 ЗЗД съдът не следи служебно за погасяване на
задължението, поради изтичане на давностен срок.
Реквизитите, които трябва да съдържа
записа на заповед, са посочени в разпоредбата на чл.535 ТЗ.
В случая, представения запис на заповед съдържа всички задължителни реквизити и
представлява редовен от външна страна документ. Неоснователно е възражението,
че не е посочено мястото на плащане, поради което записът на заповед е нищожен.
От приложената запис на заповед е видно, че е определено място на плащане в гр.
Трявна. В закона не е предвидено да се изписва освен населеното място и адреса,
на който да се извърши плащането. Достатъчно е да е има посочено населено
място. В тази насока е и константната съдебна практика.
Частният жалбоподател е направил възражение,
че не са представени доказателства за предявяване на записа на заповед на
длъжника, тъй като не са указани мястото
на изпълнение, различно от това – гр. Трявна. Възражението е неоснователно. В
записа на заповед е определен падеж, поради което не е необходимо същият да
бъде предявяван да издателя ум за плащане.
С отговора на частната жалба е
направено искане за присъждане на разноски в настоящето производство. Съдът
счита, че обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение, като част от
заповедното производство не може да се приеме за самостоятелно такова, в което
да се решава въпросът за разноските, а следва съобразно т.12 от Тълкувателно
решение №4/18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС на РБ същият да
бъде претендиран в производството по чл.422 от ГПК,
с оглед подаденото възражение по чл.414 от ГПК,
т. е. отговорността за разноски да се разпредели в исковото производство в
зависимост от неговия изход по същество.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно
изпълнение, обективирано в Заповед №78/05.06.2019г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
УКАЗВА на Тревненски районен съд да
бъдат разпределени от съда по правилата на чл. 78 от ГПК разноските за настоящото
производство в рамките на общия исков процес за установяване на вземането.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: