Решение по дело №1464/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260067
Дата: 5 октомври 2020 г. (в сила от 21 януари 2021 г.)
Съдия: Светослава Михайлова Цонева
Дело: 20204430201464
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

р  е  ш  е  н  и  е

№

гр. Плевен, 05.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ–ми наказателен състав, в публичното заседание на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА

                                             

и при секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА                 

като разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА        

НАХД № 1464 по описа за 2020 година

и за да се произнесе съобрази следното:

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 39 от 08.05.2020 година на ***, с което на *** с ЕИК ***, представлявано от *** - *** *** и *** - *** е наложено административно наказание на основание чл. 326 от ЗЕС във вр. с чл. 42 ал. ІІІ от Общи изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения - имуществена санкция в размер на 7 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 42 ал. ІІІ от Общите изисквания при осъществяване на  обществени електронни съобщения.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ - редовно призован, се представлява в съдебно заседание от ***. Последният моли съда да отмени издаденото наказателно постановление и наложената с него имуществена санкция. Алтернативно, прави искане за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН или за намаляване на размера на санкцията до минималния.      

ОТВЕТНИКЪТ по жалбата - редовно призован, не се представлява. По делото е депозирано писмено становище с искане съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и да потвърди издаденото наказателно постановление като правилно, законосъобразно и обосновано.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА  е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Съгласно чл.337 б ал. 1 от Закона за електронните съобщения *** е овластен да издава наказателни постановления за извършени нарушения по същия закон.

По повод постъпил сигнал в К.з.р.н.с.н. 30.12.2019 година ***и на ГД „Мониторинг и контрол на съобщенията към КРС извършили проверка в магазин на ***, находящ се в ***. Проверката била относно спазване на изискванията по чл. 42 ал. ІІІ от Общите изисквания към предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за осъществяването на които има издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс. В хода на проверката било установено, че на Й.Д.Й. като клиент на  търговеца не бил предоставен проект на Приложение № 1 към индивидуален договор № *** от 30.12.2019 година за запознаване със съдържанието му преди да положи подпис на същия. На място в обекта бил съставен констативния протокол ВТ-НП-33 от 30.12.2019 година. В последствие на дружеството била изпратена покана да осигурят представител за съставяне на акт за установяване на административно нарушение чл. 326 от ЗЕС във вр. с чл. 42 ал. ІІІ от Общи изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен на 24.02.2020 година в отсъствието на представител на нарушителя, тъй като никой не се отзовал на отправената покана, а по  късно бил изпратен в представителството на *** в град София, където бил предявен.

Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира дружеството с имуществена санкция в размер на 7 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 326 от ЗЕС във вр. с чл. 42 ал. ІІІ от Общи изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства - товарителница от куриерска фирма „Спиди“ от 22.07.2020 година; наказателно постановление № 39 от 08.05.2020 година на ***; заверено копие от известие за доставяне от дата 15.07.2020 година; акт за установяване на административно нарушение № ВТ-020 от 24.02.2020 година на *** в Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията“ на КРС; констативен протокол № ВТ-НП-004 от 24.02.2020 година на *** в КРС; заверено копие от покана от Главна дирекция „Мониторинг и контрол на съобщенията“ на КРС с изходящ № 1690 от 20.02.2020 година до ***; заверено копие от известие за доставяне от 24.02.2020 година; заверено копие от констативен протокол № ВТ-НП-33 от 30.12.2019 година на *** в КРС, ведно с приложение № 1, № 3, допълнение към приложение № 1; заверено копие от констативен протокол № ВТ-НП-001 от 07.01.2020 година на *** в КРС, ведно с приложение № 1, № 2, № 3, № 4; заверено копие от писмо от Комисия за защита на потребителите с изходящ № Ц-02-1593 от 25.11.2019 година до ***; заверено копие от възражение от *** до КРС с входящ № 14-00-317 от 28.02.2020 година; заверени копия от инструкция № 5 от 20.07.2016 година и инструкция № 14 от 25.04.2018 година; заверено копие от констативен протокол № С-АМ-03 от 08.01.2019 година на *** инспектор в КРС; заверено копие от Заповед № РД-07-721 от 21.12.2018 година на ***; писмено становище от КРС, изпратено по електронна поща до Районен съд - Плевен с входящ № 261874 от 15.09.2020 година, както и представените от страна на жалбоподателя в заверени копия инструкция № 5 от 20.07.2016 година и инструкция № 14 от 25.04.2018 година, както и справка, удостоверяваща връчване на въпросните инструкции.

В подкрепа на възприетите от съда по-горе факти са и гласните доказателства, събрани посредством разпита на свидетелите Н.П. и Г.И., разпитани непосредствено в съдебно заседание.

При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

*** е предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за осъществяването на които има издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс по смисъла на пар. 1 т. 50 от ДР на ЗЕС - юридическо лице, което осъществява по търговски начин електронни съобщения при условията на същия закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 72 ал. 1 от Закона за електронните съобщения, мрежите и/или услугите, чрез които се осъществяват обществени електронни съобщения при спазване на общи изисквания, се посочват в списък, приет от комисията след обществено обсъждане по чл. 36. Решението на комисията заедно със списъка се обнародват в "Държавен вестник".

Разпоредбата на чл. 42 ал. 3 от „ Общите изисквания“, издадени от ***  преди подписване на индивидуалния договор, предприятията са задължени да предоставят на потребителя проекта на договора в цялост за запознаване със съдържанието му.

Събраните в хода на въззивното производство доказателства установяват по категоричен начин, че към момента на извършената проверка, санкционираното дружество не изпълнило горното си задължения като на потребителя Й.Й. / *** на ***/  не бил предоставен проект на изготвения от *** на дружеството индивидуален договор за запознаване преди неговото подписване, с което  съдът приема, че е осъществен състава на нарушение по чл. 326 ал. 1 ЗЕС във вр. чл. 42 ал. 3 от „Общите изисквания“. Нарушението е такова на формално извършване и е безспорно установено в хода на извършената проверка. Представените по делото в копия инструкция № 5 от 20.07.2016 година и инструкция № 14 от 25.04.2018 година за запознаване на ***ите на дружеството с изискванията на „ Общите условия“  при изпълнение на служебните им задължения не е аргумент от естество да заличи отговорността на търговеца като предприятие, предоставящо електронни мрежи и  услуги по смисъла на ЗЕС. Налице е осъществен състав на нарушение, което е израз на безвиновната отговорност по смисъла на чл. 83 ал. 1 ЗАНН.

Съдът намери, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на санкционираното дружество. Спазени са изискванията по съставянето на АУАН при условията на чл. 40 ал. 2 ЗАНН и тези за съставянето и връчването му, предвидени в специалния закон, а именно чл. 336 и чл. 337 ЗЕС.

Наказателното постановление е издадено в съответствие както с материалния, така и с процесуалния закон. Наложената санкция като вид  „имуществена санкция“ е определена въз основа на санкционната норма на чл. 326 ал. 1 ЗЕС в съотвествие с разпоредбата на чл. 27 ЗАНН. Нейният размер е прецизиран с оглед тежестта на конкретното нарушение, обстоятелствата при извършването му и неговата специфика. Съдът намери за неприложима в случая разпоредбата на чл. 28 ал. 1 ЗАНН. Деянието, макар и такова на формално извършване, е с висока степен на обществена опасност и аргумент в тази посока е високият минимален размер на предвидената санкция от три хиляди лева. Извършването на този вид деяния винаги  създава опасност от увреждане на обществените отношения, защото се нарушава гарантираното от закона право на  потребителите да получат не само прозрачна, сравнима и леснодостъпна информация за условията, при които ще ползват електронни съобщителни услуги, но и пълна и изчерпателна информация, даваща им възможност за вземане на информирано решение дали да сключат предложения им договор или не.

При така изложените правни и фактически съображения СЪДЪТ счита, че Наказателно постановление № 39 от 08.05.2020 година на ***, с което на *** с ЕИК ***, представлявано от *** - *** *** и *** - *** е наложено административно наказание на основание чл. 326 от ЗЕС във вр. с чл. 42 ал. ІІІ от Общи изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения - имуществена санкция в размер на 7 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 42 ал. ІІІ от Общите изисквания при осъществяване на  обществени електронни съобщения е незаконосъобразно и необосновано. Същото е издадено от компетентен по материя, място и степен орган, в съответствие както с материалния и процесуалния закон, при съобразяване конкретната тежест на извършеното нарушение, поради което и следва да бъде потвърдено изцяло.

Водим от горното и на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ

 

Р  Е  Ш  И  :

         

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 39 от 08.05.2020 година на ***, с което на *** с ЕИК ***, представлявано от *** - *** *** и *** - *** е наложено административно наказание на основание чл. 326 от ЗЕС във вр. с чл. 42 ал. ІІІ от Общи изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения - имуществена санкция в размер на 7 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 42 ал. ІІІ от Общите изисквания при осъществяване на  обществени електронни съобщения.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: