№ 3890
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110150626 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, чл.
415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че на 15.03.2024 г. е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответницата Л. А. Г.
за 1/2 част от следните суми: сумата от 2494,65 лв., главница за топлинна енергия за за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ** **, аб.№ ** за периода м.05.2020
г.-м.01.2023 г., сумата от 19,19 лв., главница за дялово разпределение за периода м.06.2021 г.-
02.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците от 15.03.2024 г. до окончателното
изплащане, сумата от 236,99 лв., мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за
периода 15.08.2021 г.-05.03.2024 г., сумата от 4,71 лв., мораторна лихва върху главниците за
дялово разпределение за периода 15.08.2021 г.-05.03.2024 г., разноски от 105,11 лв.. В тази
връзка било образувано ч.гр.д. № 15267/2024 г. по описа на СРС, 161-ви с-в, като по същото
била издадена исканата заповед за изпълнение. Препис от заповедта бил връчен на
ответницата, която в срок възразила, поради което на ищеца било указано да предяви искове
относно вземанията си, което указание се изпълнявало с депозирането на настоящата искова
молба. Ищецът сочи, че ответницата била клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на по смисъла на § 1, т. 42 ДР ЗЕ. Според чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия на ищеца.
Тези Общи условия влизали в сила в едномесечен срок от публикуването им в един
централен и един местен ежедневник и имали силата на договор. Според клаузите на тези
общи условия купувачите на топлинна енергия, както и ответницата, били длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Ответницата използвала доставената й топлинна енергия през
1
исковия период, но и до момента не бил погасила задълженията си. Ищецът сочи, че в
изпълнение на чл. 138б ЗЕ етажните собственици на сградата, в която се намирал и
процесният имот, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение с
„Нелбо“ АД. Сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от
фирмата за дялово разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение.
За потреблението в имота били издадени изравнителни сметки. Ето защо ищецът моли съда
да постанови решение, с която да бъде признато за установено, че ответницата му дължи
процесните суми – главници и лихви, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 15.03.2024 г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Ответницата Л. А. Г., чрез особения представител адв. Х. Л., оспорва исковете.
Счита, че ответницата не е пасивно легитимирана да отговаря по исковете, тъй като макар да
е собственица на 1/2 част от имота по наследяване, не е ползвател на имота в исковия
период – имотът се ползвал от сестрата на ответницата, която поискала да получава фактури
за имота по електрорен път. Оспорва да е ползвала имота в исковия период. Моли за
отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Нелбо“ АД не изразява становище по
основателността на исковете.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите
на страните съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По исковете с правно основание чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главница за
топлинна енергия
Според чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярят на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот.
Разпоредбата установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота – собственост
или вещно право на ползване. Същевременно съгласно т. 1 от Тълкувателно решение от
17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г., ОСГТК, клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
имота със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и са сключили договор за продажба на топлинна енергия за този
имот при общите условия на топлопреносното предприятие.
Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от
08.01.1991 г. наследодателите А. Г. К. и С. М. К.а – майка и баща – на ответницата по делото
са купили процесния топлоснабден имот. С. К.а е починала на ** г., а А. К. – на ** г., като с
оглед изявленията на ответницата във възражението по чл. 414 ГПК, че е сключила
споразумение с ищеца за разсрочено плащане на задължения след датата на смъртта на
2
наследодателите, то съдът приема, че ответницата конклудентно е приела наследството и на
двамата си родители и на осн. чл. 48 ЗН е настъпило наследствено правоприемство с
обратно действие към датата на смъртта, т.е. преди исковите периоди по настоящото дело.
С оглед горепосочената императивна материалноправна норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
съдът приема, че в исковите периоди по настоящото дело ответницата е била собственица на
1/2 част от имота и отговаря за 1/2 част от задълженията. Дали фактически ответницата е
живяла в жилището и дали е ползвала топлинна енергия,э е без значение за приложението на
сочената норма.
Не се спори, че сградата в този период е топлоснабдена и че в сградата е въведено и
дялово разпределение, за което е взето решение от етажните собственици.
Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно отношение
между ищеца и ответника, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по
който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по
основание за периода. Съдържанието на този договор е уредено в представените общи
условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват клиента, дори и без да ги е приел изрично
съгласно нормата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява
изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Представени са и доказателства за публикуване на
общите условия.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в
жилището е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната
недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно нормата на чл.
162 ГПК, според която иск, доказан по основание, не може да бъде отхвърлен, а за размера
му съдът следва да ползва заключението на вещи лица или своята преценка.
Ответницата признава, че натрупаните задължения за топлинна енергия и мораторна
лихва върху това главно вземане са възникнали в размерите, посочени в исковата молба, и
този факт е приет за безспорен с доклада. Ето защо тези искове следва да се уважат в
предявените размери от 1/2 част от следните суми: сумата от 2494,65 лв., главница за
топлинна енергия и сумата от 236,99 лв., мораторна лихва върху главниците за топлинна
енергия за периода 15.08.2021 г.-05.03.2024 г.
По исковете с правно основание чл. 415 ГПК чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху вземането за услуга дялово разпределение
Както вече се посочи, ищецът и ответницата са обвързани от договорно
правоотношение по чл. 150 ЗЕ, като в сградата, в която се намира собственият на
ответницата имот, е въведена системата на дялово разпределение и такова се извършва от
третото лице-помагач – лицензирана субект по чл. 139а ЗЕ. Задълженията на ищеца по
договора за продажба са да доставя и продава топлинна енергия, а на ответника да я
заплащат съобразно цените, одобрени от КЕВР, и на падежите, посочени в общите условия
на ищеца.
Съгласно чл. 186, ал. 2 ЗЗД разноските по предаването на вещта и по тегленето и
3
меренето й са в тежест на продавача. Предвидените в чл. 36 от общите условия на ищеца от
2014 г. и чл. 22 от общите условия от 2008 г. разноски за изготвяне на изравнителна сметка и
отчет на уреди за топлинно разпределение са именно разноски, попадащи в предметния
обхват на чл. 186, ал. 2 ЗЗД (с арг. чл. 110, ал. 2 ЗС). Нормата е диспозитивна, като не
съществува пречка за дерогирането й както с нарочно писмено съглашение между ищеца и
ответниците, така и с клауза в общи условия, одобрени от надлежния държавен орган.
Именно това се е опитал да стори ищецът, приемайки общите условия от 2016 г. и 2014 г.
Същевременно нищо в текста не сочи, че за купувачите на топлинна енергия се предвижда
задължение да предплащат разноски по чл. 186, ал. 2 ЗЗД на ищеца. Такава уговорка не е
включена в общите условия, поради което за основателността на главния иск за дялово
разпределение, ищецът следваше да установи, че е заплатил на третото лице-помагач
визираната сума, което той не е сторил. Дори да се приеме, че подобно задължение за
предплащане на разноски е изводимо от уреденото право на ищеца да определя по
съглашение с третото лице-помагач реда и начина на заплащане на услугата, то отново
според съда в тежест на ответниците не би възникнало задължение за заплащането на
главницата. Това е така, защото клауза, предвидена в общите условия на търговец продавач,
според която той има право едностранно да определя ред и начин на плащане на задължения
за разноски в тежест на потребителя, е неравноправна по см. на чл. 143 ЗЗП. Чл. 186, ал. 2
ЗЗД е дерогируем по обща воля на страните по договора за продажба, но когато едната
страна е потребител, съглашението следва ясно да урежда правата и задълженията на
страните и предпоставките за дерогацията. В случая общите условия не отговарят на това
изискване, те дават възможност на търговеца едностранно да определя падеж на
задължението и начин на неговото възникване, поради което съдът приема, че клаузата е
нищожна и вземане за стойност на услуга „дялово разпределение“, представляваща разноски
по чл. 186, ал. 2 ЗЗД, не е валидно възникнало в полза на ищеца.
Главният иск за сумата за дялово разпределение подлежи на отхвърляне, а с него и
акцесорната претенция за мораторна лихва. Тя е неоснователна и защото в общите условия
не е предвиден падеж на задълженията за главница, поради което те са изискуеми след
нарочна покана до длъжника, за каквато данни по делото няма.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете главни страни, но само
ищецът има искане и доказателства за разноски.
Ищецът е сторил в исковото дело разноски от 27,56 лв. за държавна такса и на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, ред., ДВ, бр. 8/2017 г., съдът определя юрисконсултско
възнаграждение от 100 лв., или общо разноски от 127,56 лв. В заповедното дело разноските
на ищеца са в размер на 105,11 лв. Пропорционално на уважената част от исковете ищецът
има право на разноски от 126,45 лв. в исковото и 104,20 лв. в заповедното дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, против Л. А. Г., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1
ГПК вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца
1/2 част от следните суми:
сумата от 2494,65 лв., главница за топлинна енергия за за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ** **, аб.№ ** за периода м.05.2020 г.-м.01.2023 г.,
ведно със законната лихва от 15.03.2024 г. до окончателното изплащане, и
сумата от 236,99 лв., мораторна лихва върху главниците за топлинна енергия за
периода 15.08.2021 г.-05.03.2024 г.,
които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена на 13.05.2024 г. по гр.д. № 15267/2024 г., СРС, 161-ви с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, против
Л. А. Г., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД
и чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в ответницата
дължи на ищеца
1/2 част от следните суми:
сумата от 19,19 лв., главница за дялово разпределение за периода м.06.2021 г.-02.2023
г.,
сумата от 4,71 лв., мораторна лихва върху главниците за дялово разпределение за
периода 15.08.2021 г.-05.03.2024 г.,
които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК, издадена на 13.05.2024 г. по гр.д. № 15267/2024 г., СРС, 161-ви с-в.
ОСЪЖДА Л. А. Г., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 126,45 лв., разноски, сторени в
производството, и сумата от 104,20 лв., разноски, сторени в производството по гр.д. №
15267/2024 г., СРС, 161-ви с-в.
Решението е постановено при участието на „Нелбо“ АД като помагач на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски
съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5