№ 28179
гр. София, 30.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20251110123924 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от С. И. К. с ЕГН ********** чрез пълномощника си адвокат Р. В.
Ш. – САК с адрес на кантората в гр. София, бул. „А.. срещу „Т.. със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1680 р-н Красно село, ул. „Ястребец" № 23 Б.
Съдът констатира, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са
допустими.
Изпълнена е процедурата по размяна на книжа и е постъпил отговор на исковата
молба.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.10.2025 г. от
10:45 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на С. И. К. с ЕГН ********** чрез
пълномощника си адвокат Р. В. Ш. – САК с адрес на кантората в гр. София, бул. „А.. срещу
„Т.. със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1680 р-н Красно село, ул.
„Ястребец" № 23 Б, с която се иска признаване за установено, че ищецът не дължи по
отношение на ответника (ответникът няма право на принудително изпълнение по отношение
на ищеца) на сумите 1099.92 лева 1/3 част от главницата по изп. лист в общ размер на
3299.75 лева; 366.45 лева 1/3 част от присъдените с изп. лист съдебни разноски от 342.81
лева и законна лихва за забава от 756.53 лева върху главницата по лист за периода 01.07.2006
г. - 19.01.2011 г. 1653.82 лева - като 1/3 част от присъдените лихви върху главницата по изп.
лист за минал период от време 25.02.2011 г. - 04.04.2025 г. законната лихва върху главницата
след дата 04.04.2025 г. /датата на поканата за доброволно изпълнение/ до окончателното
изплащане на главницата, за които суми е издаден изпълнителен лист срещу неговата
наследодателка П.. К.а по ч.гр.д. № 2152/2011г. по описа на СРС 83 състав и въз основа на
който е образувано изпълнително дело № 160/2025г. по описа на ЧСИ В.. с рег. № 860 при
КЧСИ и район на действие СГС.
Ищецът твърди, че е наследник на починалата му съпруга П.. К.а. Приживе
наследодателката Пенка К.а придобива собствеността върху Апартамент № 19, находящ се в
сградата на ЖСК „Б..", гр. София, ж.к. Люлин, 10-ти микрорайон на седми етаж, със
1
застроена площ от 85 кв.м., заедно с таванско помещение № 19 със застроена площ от 7 кв.
м. Имотът е собственост и на съпруга й С. К. в режим на съпружеска имуществена общност.
Сочи, че на дата 10.01.2014 г. и на основание чл. 416 ГПК 83 с-в на СРС разпоредил да се
издаде изпълнителен лист по ч. гр. д. № 2152/2011 г. в полза на „Топлофикация София" ЕАД,
с който се осъжда длъжника П.. К.а с ЕГН ********** да заплати на кредитора
„Топлофикация София" ЕАД сумата от 3299,75 лева, представляваща неизплатена цена за
доставена и консумирана топлинна енергия за периода м. 05.2005 г. до м. 04.2010 г., за
апартамент № 19, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл. 123, вх. 4, ведно с обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение в размер на законовата лихва върху
установения размер на цената на топлинната енергия от 25.02.2011 г., до окончателното
изплащане на цената на енергията; сумата от 756,53 лева, обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение в размер на законовата лихва върху установения размер
на цената на топлинната енергия за периода от 01.07.2006 г. до 19.01.2011 г., както и 342,81
лева разноски по заповедното производство. Въз основа на него било образувано
изпълнително дело № 20158440401655 по описа на ЧСИ С.. /видно от номера на изп. дело
при рег. № 844 на ЧСИ С.. от РКЧСИ/, като покана на длъжника била връчена на дата
03.06.2015 г. Видно също така от отбелязването по изпълнителния лист, първото
изпълнително дело за събиране на сумите по него било прекратено на дата 30.08.2021 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК при констатирано последно извършено изпълнително
действие на дата 11.06.2015 г. На дата 08.10.2021 г. Пенка К.а е починала, като нейни
наследници по закон останали съпругът й С. И. К. и двамата синове Иван С.ов К. и Калин
С.ов К.. На дата 15.04.2025 г. С. К. получава покана за доброволно изпълнение с изх. №
74788/04.04.2025 г. на ЧСИ В.. с рег. № 860, от която е видно, че пред същата е образувано
изп. дело № 20258600400160 въз основа на молба от взискателя „Т.. за събиране на
вземането по същия изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 2152/2011 г., 83 с-в СРС, като
С. К. е конституиран като длъжник в качеството му на наследник на П.. К.а на основание чл.
429 ГПК. Съгласно чл. 439 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, който
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В процесния случай
съдебно дирене не е провеждано, доколкото изпълнителното основание, което удостоверява
вземането на кредитора е заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което новите факти
и обстоятелства следва да са настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение, т. е.
след влизането й в сила. Процесният изпълнителен лист от дата 10.01.2014 г. е издаден въз
основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
28.02.2011 г. по ч. гр. дело № 2151/2011 г. по описа на СРС, 83 с-в. След стабилизиране на
заповедта, погасителната давност за установените в нея вземания е всякога 5 години. По
този въпрос е налице установена практика, съгласно която изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД
за пет годишен срок на новата давност се прилага както когато вземането е установено с
влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така,
защото влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че
определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока
за подаване на възражението. Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането
по исков ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока
за възражение и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск изпълнението, но само
въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
по което е издадено изпълнителното основание. Така СРС в Решение № 5982 от 3.04.2025 г.
по гр. д. № 60186/2024 г. С оглед датата на образуване на първото изп. дело с №
20158440401655, спрямо него следва да намерят приложение разясненията на ППВС №
3/18.11.1980 г. В този смисъл се е произнесъл и ВКС с Тълкувателно решение № 3 от
28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г., с което е прието, че докато е траел изпълнителният процес
2
относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези
вземания не е текла. За тези вземания давността е започнала да тече от 26.06.2015 г.,
откогато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Разяснения относно течението на
погасителната давност се съдържат и в Тълкувателно решение № 2 от 04.07.2024 г. на ВКС,
в което се сочи, че давността започва да тече от 26.06.2015 г., само ако са налице двете
кумулативно посочени в ППВС № 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено пред
държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане и
изпълнителното производство да е висящо. Едно от основанията за прекратяване на
изпълнителното производство е уредено в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК когато взискателят не
поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Установява
се в настоящия случай от отбелязването по изпълнителния лист, че след образуване на
изпълнително дело № 655/2015 г. последното предприето изпълнително действие е от дата
11.06.2015 г., което отбелязване не може да се предприеме без резерва поради липса на
удостоверени данни какво е това действие и съставлява ли то действително изпълнително
такова действие. Ето защо в процесния случай, може да се мисли, че давността за погасяване
на вземането на кредитора „Топлофикация София" ЕАД започва да тече не просто на дата
11.06.2015г., но на датата на влизане в сила на самата заповед за изпълнение по ч. гр. дело
2152 / 2011г. и издаване на изп. лист по нея 10.01.2014г. При всички положения след дата
11.06.2015 г. и в продължение на повече от две години не са извършвани никакви други
изпълнителни действия. Според т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. Със същото ТР е прието, че когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК,
съгласно което прекратяването настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прието е, че без правно значение
е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става
по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие. Следователно, изпълнително производство по ИД №
655/2015 г. се е прекратило по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на дата
11.06.2015 г. Това обстоятелство е констатирано и от съдебния изпълнител, който е
прекратил производството по изпълнителното дело на дата 30.08.2021 г. От посочената дата
11.06.2015 г. /ако не и по-ранната такава 10.01.2014 г./ е започнала да тече нова петгодишна
погасителна давност (съгласно разясненията в ТР № 2 от 04.07.2024 г. на ВКС) и същата е
изтекла на дата 12.06.2023 г., доколкото не са били извършвани други изпълнителни
действия. При всички положения дори дата 12.06.2023 г. да не е крайната такава по изтичане
на петгодишния погасителен срок на вземането на взискателя, то към момента на
депозиране на настоящата искова молба този срок е изтекъл. От погасителната давност се
ползва Иван К. като наследник на починалия предходен длъжник - неговата майка Пенка
К.а. При това положение, вземанията по процесния изпълнителен лист от 10.01.2014 г.,
издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 28.02.2011 г. по ч. гр. дело № 2152/2011 г. по описа на СРС, 83 с-в, се явяват
погасени по давност, а в ползва на взискателя „Топлофикация София" ЕАД не съществува
нуждаещо се от удовлетворяване притезание. Ето защо моли за уважаване на предявените
искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
3
взема становище за неоснователност на иска. Сочи че са налице изпълнителни действия
които прекъсват давността.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 439, ал.1 от ГПК във
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, като:
УКАЗВА на ищеца че, следва да установи правен интерес от воденето на
производството за недължимост на сумите така както са предявени.
УКАЗВА на ответника, че следва да установи, че разполага с правото на
принудително изпълнение, вкл. настъпването на факти, които имат за последица
прекъсване или спиране на погасителната давност – следва да установи че са извършвани
изпълнителни действия спиращи и прекъсващи давността.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства като
допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора
факти.
ДА СЕ ИЗИСКА препис изпълнително дело № 20158440401655 по описа на ЧСИ С..,
рег. № 844 към КЧСИ.
ДА СЕ ИЗИСКА препис изпълнително дело 20258600400160 по описа на ЧСИ В..,
рег. № 860 към КЧСИ.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има сила
на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание могат
да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад по
делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок, същите
губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, като на ищеца се
връчи и препис от депозирания отговор.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4