Решение по дело №773/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 122, ал. 3, във вр. чл. 111 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба на Н. Л. М., [ЕГН], лишен от свобода в Затвора – Пазарджик, подадена срещу Заповед № Л-990 от 20.06.2025 г. на Началника на Затвора – Пазарджик, с която на осн. чл. 101, т. 7, във вр. с чл. 102, вр. с чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС на жалбоподателя, е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия“. Моли се за отмяната й.

По направеното доказателствено искане за допускане до разпит на тримата свидетели съдът се е произнесъл с определението за насрочване и ги е допуснал. По искане на жалбоподателя единият е заличен и в съдебно заседание са разпитани свидетелите И. П. С. и С. Г. Р., и двамата лишени от свобода в Затвора – Пазарджик.

Към жалбата е приложено становище от ответната страна и оспорваната заповед, както и цялата административна преписка.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата, като моли за отмяната й.

Ответникът – Началникът на Затвора – Пазарджик, чрез пълномощника юрисконсулт Р., моли за отхвърляне на жалбата. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на материалния закон, лисват процесуални нарушения и дисциплинарното нарушение е доказано с оглед приобщения доказателствен материал по делото.

Административен съд-Пазарджик, VII - състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на акта и във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

В оспорената Заповед № Л-990 от 20.06.2025 г. на Началника на Затвора – Пазарджик, с която на с която на Н. Л. М., осн. чл. 101, т. 7, във вр. с чл. 102, вр. с чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС на жалбоподателя, е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия“ е посочено, че на 13.06.2025 год. оспорващият е нарушил установения ред като е отказал да изпълни разпореждането на постовия надзирател да излезе и да чисти корпуса на затвора, в изпълнение на наложеното му със Заповед № Л-774 от 15.05.2025 год. на Началника на Затвора – Пазарджик, дисциплинарно наказание – „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“. Отбелязано е, че този отказ е бил пореден такъв. Всички откази на лишения от свобода са демонстративни и са направени без основателни причини. Снето е писмено обяснение и по случая е изготвена докладна записка. По време на разпределителната комисия, пред началника на затвора, при изслушване на лишения от свобода М., преди налагане на наказанието, същият категорично е заявил, че няма да излиза да чисти. Изслушването е отразено и в протокола от проведената разпределителна комисия на 19.06.2025 год. С действията си жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 96, т. 3 и т. 4, чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗИНЗС. Констатирано е, че лишеният от свобода не е самокритичен към извършеното нарушение, наказване многократно до момента, включително и с изолиране в наказателна килия.

Част от представената административна преписка е и Докладна записка № ИВ – 1598 от 16.06.2025 год. на младши инспектор Г. Д. Г. (л. 12 от делото), Протокол № Р – 56 от 19.06.2025 год. за изслушването на Н. Л. М., писмените обяснения на оспорващия от 13.06.2025 год. и тези на друг лишен от свобода – А. Г. К. от 13.06.2025 год.

От Докладна записка от 19.06.2025 год. на Директора на МЦ при Затвора – Пазарджик, се установява, че за жалбоподателя липсват регистрирани заболявания, противопоказания за изтърпяване на наложеното му наказание.

Представена е и справка за наложените на жалбоподателя наказания в Затвора - Пазарджик, от която е видно, че е наказван многократно – повече от 25 пъти за различни нарушения. Посочено е, че лицето е отказвало да изпълни разпореждане на служител на НОС за пореден осми път, като всеки следващ път е проявявал все по – демонстративно и обидно отношение към длъжностни лица.

По делото са разпитан свидетелите И. П. С. и С. Г. Р., и двамата лишени от свобода в Затвора – Пазарджик.

Съдът не кредитира свидетелските показания на И. П. С.. Същите не са относими към спора. Свидетелят е възприел факти и обстоятелства, които не се отнасят към настоящия случай. Предвид разпоредбата на чл. 172 от ГПК гласните показания на С. не са относими спора, с оглед противоречието им с приетите писмени доказателства от ответната страна. Същите следва да се изключат от приобщения доказателствен материал по делото.

По отношение на свидетелските показания на С. Г. Р., лишен от свобода в Затвора – Пазарджик, съдът счита, че същите са частично относими към правния спор и следва само в едната им част да ги кредитира.

От гласните показания на Р. се установява, че оспорващият му е споделил, че не е излязъл да чисти и е наказан с наказателна килия. Не е споделил на лицето на коя дата не е излязъл да чисти. В тази част свидетелските показания съдът счита, че са относими към предмета на спора и приобщения доказателствен материал по делото. Следва да се отбележи, че съдебният състав няма да ги коментира при излагане на мотивите си. По тези факти не се спори.

В другата част на свидетелските показания на Р. се излагат общи разкази и описания за пребиваването на лишените от свобода в Затвора – Пазарджик, както и за здравословното състояние на М., което не е в противоречие с удостоверените данни с приложената по делото медицинска справка. В тази част съдът не следва да ги кредитира, с оглед правилото на чл. 172 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в установения от чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС преклузивен срок, пред местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. Съображенията за това са следните:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС и в предвидената от закона писмена форма, с изложени фактически и правни основания.

Съдът не констатира нарушение на процедурата по установяване на дисциплинарното нарушение и налагане на дисциплинарното наказание. Спазени са установените в чл. 106 от ЗИНЗС срокове за издаване на заповедта. Заповедта е издадена в писмена форма и е мотивирана, съобразно чл. 59, ал. 2 от АПК, като съдържа наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат на акта, който е ясно и точно идентифициран, съдържа разпоредителна част, с която се определят задълженията на адресата на акта, пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, както и дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са ясно посочени всички фактически и правни основания за издаване на заповедта. Следователно оспорената заповед е издадена в изискуемата от закона форма.

Изпълнено е и задължението, регламентирано в чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС преди налагане на наказанието да бъде изслушан задължително нарушителят, за което по делото е представен Протокол № Р – 56 от 19.06.2025 год. В този смисъл дисциплинарно-наказващият орган преди да наложи дисциплинарното наказание е преценил характера и тежестта на нарушението. С оглед на това, съдът приема, че при постановяване на оспорената заповед не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната й на това основание.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и с неговата цел. Приетата от наказващия орган фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и събраните доказателства в хода на извършване на проверката. Правилно наказващият орган е наложил на жалбоподателя предвиденото в ЗИНЗС дисциплинарно наказание за извършеното от него дисциплинарно нарушение.

Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. В ал. 2 на същата разпоредба са посочени дисциплинарните нарушения, за които се следва наказание. В т. 1 на същата ал. 2 е предвидено, че едно от тях е неспазване на реда и дисциплината в помещенията или на работното място, а в т. 5 –неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията, предвидени в този закон.

В чл. 96, т. 3 и т. 4 от ЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода са длъжни да спазват установените за тях правила и да изпълняват точно нарежданията и заповедите на съответните длъжностни лица.

От анализа на приобщения доказателствен материал безспорно се доказа, че на че на 13.06.2025 год. оспорващият е нарушил установения ред като е отказал да изпълни разпореждането на постовия надзирател да излезе и да чисти корпуса на затвора, в изпълнение на наложеното му със Заповед № Л-774 от 15.05.2025 год. на Началника на Затвора – Пазарджик, дисциплинарно наказание – „Извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“. Този отказ е бил пореден такъв и не са изложени основатели причини за него.

С посоченото действие жалбоподателят е нарушил разпоредбите на ЗИНЗС, поради което деянието му съставлява дисциплинарно нарушение, съгласно чл. 96, т. 3 и т. 4, във вр. с чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗИНЗС. Установява се, че лицето е извършило вмененото му дисциплинарно нарушение. В неговите обяснения до Началника на Затвора – Пазарджик на 13.06.2025 год. собственоръчно е записал „отказах да изляза да чистя защото вече ми писна само да се ядосвам защото когато трябва да пишат и други хора за тях не може, тези покровителства дано свършат по скоро защото мен ме е пратил съдята да лежа, а не да чистя, защото доколкото съм запознат, този труд се заплаща. Декларация за работата не ми се дава,. Ето по добре в наказателна килия или в запечатка отколкото да чистя“.

При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание наказващия орган е взел предвид характера и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, поведението му преди това. В този смисъл наложеното наказание по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС се явява съразмерно и адекватно на степента на нарушението. От представената от ответника справка се установява, че жалбоподателят е наказван повече от 25 пъти, от които осем пъти е на същото правно основание. Разглежданият случай е във връзка с изпълнението на предходна заповед от 15.05.2025 год. на Началника на затвора – Пазарджик, издадена за дисциплинарно наказание – „Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ за това, че лицето е отказало също да излезне да чисти, в изпълнение на наложено му предходно наказание. Следователно нарушителят е извършил нарушението умишлено и целенасочено, с пълно съзнание, в разрез с правилата на затвора. М. разбира действията си. Изрично е посочил, че му е писнало да чисти и не е за това в затвора. Липсва и самокритичност. Предходните, наложени наказания на М. не са постигнали превенция и превъзпитаване върху поведението на същия. Същите са при системност, както и при пълно осъзнаване на действията. Ето защо, законосъобразно и в съответствие с целта на закона, Началникът на Затвора – Пазарджик е наложил предвидено в ЗИНЗС наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия“ на лишения от свобода М..

При определяне на дисциплинарното наказание, ответникът е взел предвид и здравословното състояние на жалбоподателя, като съгласно докладна записка от Директора на Медицинския център към Затвора – Пазарджик за лишения от свобода липсват противопоказния за изтърпяване на наказанието.

По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде потвърдена, като законосъобразна.

С оглед на гореизложеното и чл. 111 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 172, ал. 2 от АПК, в името на народа, Административен съд – Пазарджик, VІI-ми състав,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № Л-990 от 20.06.2025 г. на Началника на Затвора – Пазарджик, с която на осн. чл. 101, т. 7, във вр. с чл. 102, вр. с чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС на Н. Л. М., [ЕГН], лишен от свобода в Затвора – Пазарджик, е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия“

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд гр. Пазарджик, в 14-дневен, срок от днес – 30.06.2025 г.

На основание чл. 138, ал. 3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.