Определение по дело №54/2018 на Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 190

гр.Перник 21. 03.2018год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Милена Даскалова

Членове:  Рени Ковачка

Капка Павлова

При секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Даскалова, гражданско дело № 54 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 423 ГПК.

Образувано е по възражение по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК, подадено от П.И.С. против заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена на 11.11. 2016 г. по ч. гр. д. № 5106/2016 г. по описа на Пернишкия районен съд.

„Топлофикация” АД, гр. Перник не е изразило становище по възражението.

Пернишкият окръжен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното :

Срокът за подаване на възражение по чл. 423 ГПК започва да тече от датата на узнаването на длъжника за издадената заповед за изпълнение. Във възражението се твърди, че жалбоподателят е научил за заповедта на 05.01.2018г., когато е Бил известен от сестра си за наложен запор върху банковата му сметка по и.д. № 1548/2018г. на ЧСИ Б.. По делото е представено уведомление, изпратено до длъжника по посоченото изп. дело, което не е връчено надлежно, видно от направеното на 20.02.2018г. отбелязване. При липса на други данни относно узнаването на заповедта за изпълнение, то съдът приема, че това е станало на посочената във възражението дата – 05.01.2018г. и следователно възражението е подадено в едномесечния срок от узнаването за заповедта

Разгледано по същество възражението е основателно.

По ч.гр.д. № 5106/2016 година по описа на ПРС е издадена заповед по чл. 410 ГПК против П.И.С. за суми, съставляващи стойност на ползвана топлинна енергия.

На 11.11.2016г. е изпратено съобщение до жалбоподателя на постоянния му адрес в ***, което е върнато в цялост с отбелязване, че лицето е търсено на 18.11.2016г., 25.11.2016г. и 02.12.2016г. , но не е намерен никой. На 14.12.2016г. съдът е разпоредил връчване на съобщението по реда на чл.47 ГПК, като видно от уведомлението, същото е поставено на 21.12.2016г.

На 05.01.2017г. съдът е разпоредил да се изплати съобщение на настоящия адрес на длъжника, който видно от приложената справка, е в ***. Съобщението е върнато в цялост с отбелязване, че на този адрес се намира дом за възрастни хора и по данни на управителя му лицето е под запрещение. С оглед на тези данни съдът е изискал от община Перник информация относно това дали е учредено попечителство на длъжника.

По делото е постъпило писмо от община Перник, с приложена към нея заповед № 1772/18.11.2013г., с която е учреден попечителски съвет на длъжника и негов попечител е Р.И.Р..

На 08.02.2017г. съдът е разпоредил да се връчи съобщение лично на лицето, което да подпише със съгласието на попечителя си.

Съобщенията, изпратени на 09.02.2018г. и на 07.03.2018г. на настоящия адрес на длъжника са върнати в цялост с отбелязване, че попечителят не живее на този адрес.

На 16.03.2017г., 20.04.2017г. и на 22.05.2017г. са изпратени съобщения до длъжника, представляван от попечителя си, на адреса на последния в гр. Перник. Двете съобщения не са връчени, като е посочено, че попечителят отказва да съдейства на връчителя, не се отзовава на поставените съобщения.

В изпълнение разпореждане на съда от 15.06.2017г. са поставени уведомления по реда на чл. 47 ГПК на настоящия и постоянния адрес на длъжника, както и на адреса на попечителя. Видно от приложеното съобщение, то след поставяне на уведомлението на адреса на попечителя, последната се е явила в съда на 23.06.2017г., но е отказала да получи заповедта за изпълнение.

Установено е от представените пред настоящата инстанция писмени доказателства, че от 2009г. длъжникът е настанен в дом за възрастни хора м гр. ***, както и че с решение от 07.03.2007г. , постановено по гр.д. № 415/2007г. по описа на ПОС същият е поставен под ограничено запрещение.

Във възражението се поддържа, че при връчване на съобщението е нарушен чл. 28, ал.2 ГПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 423, ал.1, т.1  ГПК.

По несъмнен начин от представените по делото доказателства, се установява, че длъжникът е поставен под ограничено запрещение, предвид на което и на основание чл. 28, ал.2 ГПК процесуалните действия от или против същия трябва да се извършват от него, но със съгласието на попечителя му. Т.е. за издадената заповед за изпълнение е следвало да бъдат уведомени длъжникът и неговият попечител. В този смисъл е и приетото в решение № 8 от 4.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 1052/2012 г. и определение № 1086 от 4.12.2012 г. на ВКС по ч. т. д. № 694/2012 г. В настоящия случай не е налице редовно връчване на заповедта за изпълнение, тъй като спрямо длъжника не е установено наличието на предпоставките за поставяне на уведомление по чл. 47 ГПК на настоящия му адрес. Условие за поставяне на такова уведомление е ненамирането на лицето на адреса, какъвто не е конкретния случай, доколкото по делото са налице категорични данни, че длъжникът пребивава постоянно на настоящия си адрес. Уведомяването от страна на Управителя на дома за възрастни хора, че лицето е поставено под запрещение, не може да се приравни на ненамиране на лицето на адреса. Обстоятелството, че попечителят е редовно уведомен за издадената заповед за изпълнение, не е достатъчно, за да се направи извод за надлежното й връчване. Това е така, защото в чл. 39, ал.4 от ГПК е предвидено връчване на законния представител само на процесуално недееспособните лица, но същата разпоредба не предвижда връчване на лицата с ограничена дееспособност чрез попечителите им. В действащия ГПК няма разпоредба, аналогична на тази на чл. 46, ал.1 ГПК / отм./, даваща възможност за  връчване на съобщения и книжа чрез попечителя.

Предвид изложеното, съдът намира, че възражението по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК, се явява основателно, поради което и  на основание чл. 423, ал.3 ГПК същото следва да бъде прието и да се спре изпълнението на издадената заповед, а делото следва да се върне на първоинстанционния съд за изпълнение на процедурата по чл. 415 ГПК.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА възражението по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК, на П.И.С. с ЕГН ********** ***, действащ със съгласието на попечителя си Р.И.Р. с ЕГН ********** и адрес *** срещу заповед № 3902 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 11.11. 2016 г. по ч. гр. д. № 5106/ 2016 г. по описа на Пернишкия районен съд.

СПИРА, на основание чл. 423, ал.3, изр. 2-ро от ГПК, изпълнението по  заповед № 3902 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 11.11. 2016 г. по ч. гр. д. № 5106/ 2016 г. по описа на Пернишкия районен съд.

ВРЪЩА делото на Пернишкия районен съд за изпращане на указание до заявителя по реда на чл. 415, ал.1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател:                                Членове: 1.

 

 

 

 

 

                                                                      2.