Р Е Ш Е Н И Е №317/7.5.2019г.
гр. Ямбол, 07.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
с участието на секретаря Ив.Г. като разгледа докладваното от съдия Г.Георгиев гр. дело № 3813/ 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от „Теленор България“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Младост,ж.к.“Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от законен представител: М.П.Ф. – изпълнителен директор,чрез пълномощник адвокат със съдебен адрес за призоваване и получаване на съобщения гр.С. ул.“***„ № 10-адв.И. В. -САК против В.С.И. *** установителен иск, с който се претендира признаване за установено по отношение на ответника, че съществува вземането на ищеца за сумата от 552,63 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично вземане по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права,при твърдения да е налице търговско отношение,възникнало с ответника въз основа на сключен договор за мобилни услуги от 27.01.2016 г. с предпочетен номер ***. На същата дата между същите страни било сключено допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер*** за срок от 24 месеца по план Стандарт 15.99 с първоначално/последващо тарифиране 60/60 със стандартен месечен абонамент в размер на 15,99 лв. Ответника не изпълнявал задълженията си по споразумението в общ размер на 89,53 лв. за абонаметни такси и използвани услуги за посочения предпочетен номер за отчетен период 35.02.2016 г. -24.05.2016 г. Също така на 27.01.2016 г. между страните бил сключен договор за лизинг, като съгласно посоченото споразумение на клиента бил предоставен за временно и възмездно ползване устройство марка LG Leon Grey.Съгласно договора за лизинг,като общата стойност на лизинговата вещ била 183,77 лв.За ползването й лизингополучателя се задължил да извърши двадесет и три месечни вноски в размер на 7,99 лв. По договора за лизинг ответника дължал сума в общ размер на 186,08 лв.,които били формирани от лизинговите вноски за отчетен период 25.02.2016 г. -24.07.2016 г. на стойност 26,28 лв. начислени по 4 бр.фактури и сумата от 159,80 лв.,която представлявала сбор от 20 лизингови вноски,начислени общо,поради неплащане на преходни такива,съгласно чл.12 от ОУ към договора за лизинг и лизингова вноска ,начислена съгласно чл.1,т.2 от договора за лизинг,дължими за отчетен период 25.06.2016 г. -24.07.2016 г. и начислена във фактура от 25.07.2016 г.
На 26.06.2016 г. мобилния оператор отправил показа за доброволно плащане до длъжника,с която го уведомил за общата стойност на задължението му,както и че при неплащане в посочения 10-дн.срок допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги с предпочетен номер +*** ще бъде прекратено,след което използването на съответния мобилен номер няма дабъде възможно,като към общия размер на дълга,ще бъде добавена неустойка,поради неизпълнение на задълженията на потребителя към абоната на мобилни услуги и начислена съгласно условията и сроковете посочени в споразумението,както и ,че в случай че е закупено устройство на лизинг,всички оставащи лизингови вноски ще станат предсрочно изискуеми,съгласно условията на договора за лизинг.
След поканата и в посочения срок неизпълнението по посочения договор продължавало,поради което мобилния оператор го прекратявал и начислил предвидената в него неустойка в размер на 277,02 лв.,формирана съгласно Раздел IV,чл.4 от стандартните месечни абонаменти до изтичане срока на договора и начислена във фактура № ***г.
Фактура №***г. била издадена за отчетен период 25.02.2016 г.-24.03.2016 г.,със срок за плащане 09.04.2016 г. и била на стойност 65,29 лв.,представляваща неплатена абонаментна такса и използвани услуги за посочения предпочетен номер в размер на 57,30 лв. и 7,99 лв. лизингова вноска.
Фактура № *** г. била издадена за отчетен период 25.03.2016 г.-24.04.2016 г.,със срок за плащане 10.05.2016 г. и била на стойност 24,14 лв.,представляваща неплатена абонаментна такса и използвани услуги за посочения предпочетен номер в размер на 16,15 лв. и 7,99 лв. лизингова вноска.
Фактура № *** г. била издадена за отчетен период 25.04.2016 г.-24.05.2016 г.,със срок за плащане 09.06.2016 г. и била на стойност 24,07 лв.,представляваща неплатена абонаментна такса и използвани услуги за посочения предпочетен номер в размер на 16,08 лв. и 7,99 лв. лизингова вноска.
Фактура № *** г. била издадена за отчетен период 25.05.2016 г.-24.06.2016 г.,със срок за плащане 10.07.2016 г. и била на стойност 2,31 лв.,представляваща остатък от лизингова вноска след направено приспадане на предходно внесени суми за посочения предпочетен номер.
Фактура № *** г. била издадена за отчетен период 25.05.2016 г.-24.07.2016 г.,със срок за плащане 09.08.2016 г. и била на стойност 436,82 лв.,представляваща неплатена неустойка в размер на 277,02 лв. и 159,80 лв. сбор от 20 лизингови вноски за посочения предпочетен номер.
Също така се твърди,че процесните договори са прекратени на 14.06.2016 г.Датата на изтичане на допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги била на 28.02.2018 г.,като неустойката се сформирала според броя на дните от прекратяването на договора до изтичане на действието му,като тези дни се умножавали по стойността на неустойката на дневната база по месечна такса без ДДС,която би се дължала за 1 ден.
Поради това се иска да бъде прието за установено, че ответникът дължи сумата общо от 552,63 лв., както и законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по заповедното производство и съдът да го осъди да заплати разноските по настоящото дело и по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС.
В с.з. ищецът не изпраща представител.
В заканоустановеия срок по чл.131 ГПК ответника е депозирал отговор на исковата молба,чрез назначения му особен представител. Счита,че исковата молба е процесуално недопустима и същата следвало да се остави без уважение. В случай,че се приемело същата за допустима,то било неоснователна,като не били представени доказателства за обявена предсрочна изискуемост на договора за лизинг и договора за мобилни услуги.Алтернативно се прави искане,че в случай,че иска за главница бъде уважен,правят възражение за прекомерност на претендираната неустойка и нищожността на клаузата за договарянето й,като развиват подробни съображения затова.
В с.з. ответника не се явява,като същия се представлява от назначения му особен представител.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно сключването на описаните в исковата молба договори между страните, представени по делото. В договора за услуги се съдържат описаните в исковата молба клаузи, че при прекратяването им през първоначалния срок по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти до края на този срок,като текста се съдържа в самия договор от 27.01.2016 г.
Също така е представен и договор за лизинг от 29.02.2016 г.сключен между страните,като са представени допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги,с мобилен/фиксиран номер+*** и издадените фактури,цитирани от ищеца с настъпил падеж.
Към исковата молба са приложени приложение-ценова листа за абонаментните планове за частни лица от 27.01.2016 г.,както и ОУ на мобилния оператор и декларация-съгласие от 29.02.2016 г. за получаването им.
Издадена е заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника за процесните вземания, видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. Заповедта е връчена на ответника на основание чл.47,ал.5 ГПК,с оглед на което в едномесечния срок ищеца е депозирал настоящия установителен иск.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителен искове с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 пр.1 и чл. 92 от ЗЗД.
Съгласно чл. 79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
В случая вземането на ищеца произтича от сключени между страните договори за предоставяне на мобилни телефонни услуги и договор за лизинг. Валидността на договорите за услуги е спорна само по отношение на договорените неустойки, не и в частта относно предоставянето на услугите и заплащането им, в която част договорите са валидни и пораждат правни последици. Изпълнението на задължението си за предоставяне на услугите на ответника, ищецът е установил с представените фактури, в които подробно са посочени времето на разговорите, мобилните оператори, обслужващи избраните телефонни номера, размера на задължението. Фактурите са генерирани автоматично от системата за отчитане на потреблението на абоната и доколкото не се твърди същата да е манипулирана неправомерно, отразяват действителното потребление. Въпреки така предоставените услуги ответника не е заплатил същите, което сочи на неизпълнение на поетите от него договорни задължения, поради което дължи на ищеца стойността на същите в размер на 89,53лв. Съдът приема предявения иск за доказан по размер, посредством представените фактури за дължимите суми за процесния и с оглед на обстоятелството, че ответника, не е представил доказателства, че сумите са недължими.
По иска с който се претендира признаване за установено по отношение на ответника,че дължи на ищеца сумата в размер на 186,08 лв.,представляващи незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг. В случая вземането на ищеца произтича от сключен с ответника договор за лизинг на 29.02.2016 г. Валидността на договора за лизинг не е спорна,като договора е валиден,като е породил съответните правни последици.В тази връзка ищеца е изпълнил задължението си и е представил на ответника лизинговите вещи – посоченото устройство марка LG Leon Grey,като насрещните задължения на потребителя не са погасени до приключване на съдебното дирене.Поради това иска се явява основателен и като такъв следва да се уважи.
Исковете за неустойка се основават на клаузи в индивидуалните договори, които са нищожни. Съдът служебно следва да констатира нищожност, според Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС, когато е налице такава поради накърняване на добрите нрави на клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В практиката си по чл. 290 от ГПК по приложение на тълкувателното решение ВКС приема, че клаузата за неустойка при прекратяване на договор за периодично изпълнение (лизинг, наем) е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, когато създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост (Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г., т. к., І т. о., Решение № 193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о.). Съдът е приел, че ако е уговорена такава неустойка, в размер на всички неплатени по договора наемни или лизингови вноски до края на срока му, наемодателят/лизингодателят по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на вещта. Настоящият случай е аналогичен- операторът ще получи имуществена облага в размер, какъвто би получил при действащ договор, но без да предоставя телефонните услуги. По съществото си клаузата за неустойка замества дължимото от абоната изпълнение на задължението му да заплаща месечна такса, без обаче да може да ползва услугите срещу нея, предвид прекратяването на договора (занапред). Следователно (както приема ВКС) клаузата за неустойка при прекратяване на договора за периодично изпълнение (какъвто е процесният) е нищожна на осн. чл. 26, ал. 1 пр.3 ЗЗД, тъй като създава условия за неоснователно обогатяване на бившия кредитор с размера на договорената неустойка (таксите за оставащия период) и нарушава принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Освен това, договорена е компенсаторна неустойка при неизпълнение. Заявителят –ищец претендира реално изпълнение на задължението за заплащане на цената на услугите. Следователно би могъл да кумулира тази претенция с искане за обезщетение за забава, а не с компенсаторна неустойка- която се дължи само при неизпълнение и обезщетява вредите от неизпълнението. Същата може да се претендира само алтернативно, съгласно чл. 79 ал.1 пр.2 от ЗЗД (Решение № 118/03.06.2011 г. по т.д.№ 474/2009 г., ІІ т.о. на ВКС по чл. 290 от ГПК: при неточно изпълнение кредиторът има право на алтернативен избор-да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение). Поради това иска за неустойка следва да се отхвърли.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК-съразмерно на уважената част от исковете.Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в исковото производство.
Водим от горното ЯРС
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.С.И. ***, ЕГН **********, дължи на „Теленор България“ ЕАД -гр.София ЕАД, ЕИК*** гр.София, район Младост, жк Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 275,61 лв. , представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги и лизингови вноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 14.06.2018 г. до изплащане на сумата, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, а исковете за неустойка в размер на 277,02 лв. като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА В.С.И. ***, ЕГН ********** да заплати на „Теленор България“ ЕАД -гр.София направените по делото разноски в размер на 391,50 лв., както и разноски по заповедното производство в размер на 192,00 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: