Решение по адм. дело №1561/2025 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Г. Н. Г. от [населено място], [ЕГН], чрез адв. А. Д., против Заповед № 25-0819-000708/ 30.06.2025 г. за прилагане на ПАМ, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка на осн. чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП –временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена в противоречие с материалния закон. Изразява се становище, че същата, в противоречие с нормативните изисквания, не е надлежно мотивирана. Твърди се, че отказът на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство се дължи на опасения, свързани с приет предходния ден медикамент, както и на недоверие в използваните от полицейските органи уреди. Изтъква се, че Г. е дал кръвна проба за химичен анализ за определяне на съдържание на упойващи вещества в кръвта. Отправя се искане за отмяна на заповедта, поради противоречие с нормата на чл.146 от АПК.

В съдебно заседание оспорващият не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба чрез процесуалния си представител, в която се излага становище по хода на делото, а също и подробни мотиви в допълнение на сочените в жалбата съображения. Допълнително се привеждат доводи за недоказаност на нарушението, във връзка с което е издадена заповедта, тъй като не е установено жалбоподателят да е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества. Изтъква се, че към момента липсва резултат от техническо средство, както и такъв от съдебно-химическа експертиза на кръвната проба на оспорващия, който се счита за определящ по отношение констатацията за употреба на наркотични вещества от водача. Навеждат се допълнителни твърдения за противоречие на заповедта с принципа на съразмерност, визиран в чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК, както и с целта на закона. Твърди се липса на доказано противоправно поведение от страна на жалбоподателя; поддържа се искането за отмяна на оспорената заповед, като се претендира присъждане на съдебни разноски.

Ответникът по жалбата– началник група към ОД на МВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, чрез процесуален представител- гл. юрисконсулт Г. Г., изразява становище за законосъобразност на оспорената заповед. Отправя искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съобразно обхвата на съдебната проверка, приема за установено от фактическа страна, следното:

Въз основа на писмените доказателства се установява, че на 27.06.2025 г. около 10,46 ч., при проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, е установено че оспорващият Г. Н. Г. управлява товарен автомобил [Марка], с рег. № [рег. номер], в [населено място], по [улица], в посока Аспарухов мост. Същият е спрян за проверка до магазин „Аветисян“ на посочената улица, като отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дръг тест 5000“, с номер ARJМ 0053.

На оспорващия е съставен АУАН № GA3318559/ 27.06.2025 г. за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози.

Издаден е талон за медицинско изследване № 282327/ 27.06.2025 г., връчен на лицето в 11,10 ч. на същата дата, съдържащ указания, че следва да се яви във ВМА-Варна до 45 минути от връчването на документа.

С оспорената в настоящото производство Заповед № 25-0819-000708/ 30.06.2025 г., за счетеното за установено нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП и на основание чл. 171, т. 1 б. „б“ ЗДв.П, началник група към ОД на МВР – Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, съобразно правомощията си по Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г., прилага спрямо оспорващия принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 18 месеца.

В хода на съдебното производство за изясняване на спора от фактическа страна е изискана справка от началника на МБАЛ-Варна към ВМА-София дали оспорващият е дал кръвна проба за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване въз основа на издадения при проверката талон. От постъпилият отговор с вх. № с.д. 18755/14.11.2025г. е видно, че по Талон за изследване № 282327/ 27.06.2025 г. са постъпили биологични проби (лаб. № 16639 и лаб. № 16640), но лабораторният анализ все още не е приключил.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл. 172, ал.5 от ЗДвП. Същата е депозирана в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорената заповед и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображения:

Принудителните административни мерки са акт на държавна принуда, предвидена в чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях. Принудителните административни мерки се налагат със заповед, която има характер на индивидуален административен акт. Случаите, в които могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ (чл.23 от ЗАНН).

Съгласно чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е приета Заповед 8121з-1632/ 02.12.2021 г. с която директорът на ОД на МВР-Варна е оправомощил началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна да прилагат принудителните административни мерки по чл.171, т.1 и следователно обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при упражняване на предоставените му съгласно цитираната заповед, правомощия.

Оспореният индивидуален административен акт е издаден в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК, в това число изложение на фактическите и правните основания за приложената принудителна мярка по чл. 22 ЗАНН. Като правно основание за издаване на акта са посочени разпоредбите на чл.174, ал.3 и чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, а като фактически основания за издаването му са отразени съставеният АУАН и констатациите относно обстоятелствата, при които е извършено установеното нарушение. Следователно нормативните изисквания за формата на административния акт са спазени и обжалваната заповед се явява валиден акт, който позволява осъществяването на съдебен контрол за законосъобразност.

Съдът не намира основания да се съгласи с изложените в жалбата доводи за липса на мотиви за издаването на заповедта. От обстоятелствената част на оспорения акт става ясно в напълно достатъчна степен въз основа какви обстоятелства и по какви съображения е била издадена заповедта. Същата е надлежно мотивирана, включително и чрез препращане в съдържанието й към съставения АУАН, издадена е след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и липсват несъответствия с процесуалните правила, които да обусловят нейната отмяна.

По отношение приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:

Процесната заповед е издадена на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДв.П. Съгласно цитираната разпоредба, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като по т. 1 б. „б“ е въведена и такава за временно отнемане на свидетелство за управление на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследване с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Принудителните административни мерки по чл. 171, ал. 1 ЗДвП се прилагат с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, т. е. тези мерки са от вида на преустановяващите и превантивни ПАМ. Мярката, наложена в разглежданата хипотеза е превантивна – да не се допусне създаването на опасност за движението по пътищата при управление на МПС от водач, за когото не е установено по надлежния ред, че не е употребил наркотични вещества или техни аналози. За приложението на процесната ПАМ във връзка с конкретното нарушение е необходимо кумулативното наличие на два елемента– управление на МПС от адресата на заповедта и отказ да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследване с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.

В случая от приложените по административната преписка писмени доказателства се установява, че оспорващият е управлявал ППС и е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози. Поведението му е квалифицирано като нарушение по чл.173, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Посочената разпоредба /в редакцията, действала към момента на проверката/, предвижда санкция за водач, който откаже да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за медицинско изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съставът на това нарушение е с две форми на изпълнително деяние. Възможно е, а и често се среща на практика, водачът да откаже да бъде изпробван с техническо средство, след което да откаже да даде и кръвна проба, с което осъществява и двете форми на изпълнителното деяние по чл.174, ал.3 от ЗДП. В практиката си съдилищата трайно приемат, че в тези случаи се касае за едно нарушение, т.е.-отказвайки да бъде изпробван за употреба на упойващи вещества и да даде кръв за анализ за целта, нарушителят осъществява състава на нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съответно за осъществяването на процесното нарушение е необходимо наличието и на посочените две форми на изпълнителното деяние, т.е. водачът следва да е отказал да бъде изпробван с техническо средство и да не е дал кръвна проба за химичен анализ. От служебно изисканата от съда справка от МБАЛ-Варна към ВМА-София обаче се установява, че Г. е дал биологични проби за химическо изследване. При това положение се констатира, че оплакването за противоречие на оспорената заповед с материалния закон е основателно. В заповедта за ПАМ не е отчетено от административния орган обстоятелството, че водачът не е отказал да изпълни предписанието за даване на кръвна проба за лабораторно изследване. След като принудителната административна мярка е наложена заради това, че оспорващият е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози И не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на такива, а по делото е установено безспорно, че втората зададена хипотеза не е осъществена, а напротив- водачът е дал кръвна проба за медицинско изследване в определеното му от контролния орган време, то следва, че не е налице отказ за изследване за употреба на наркотични вещества, който да обоснове издаването на заповед за ПАМ. За да обоснове налагането на принудителна административна мярка от вида на процесната е необходимо отказът да е пълен, т.е.- да е проявен по отношение на двата метода за проверка. Разглежданият случай не е такъв и след като поне един от двата способа за изследване е бил реално осъществен със съдействието на водача, то не може да се приеме, че е налице съзнателен отказ, който да е съставомерен по чл. 174, ал.3 и чл. 171 .1б.“б“, пр.2 ЗДвП. При това положение не се установява посоченото в Заповедта за ПАМ основание за издаването й, а именно- нарушение на чл. 174, ал.3 ЗДвП, поради което същата следва да бъде отменена, като несъответна на материалния закон. Както беше посочено по-горе, по силата на чл.171, ал.1 от ЗДвП ПАМ се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. След като в случая в обжалваната заповед не е обективирано деяние, което да представлява административно нарушение, налагането на ПАМ се явява незаконосъобразно, тъй като не е налице административно нарушение, което да бъде преустановено.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед се явява незаконосъобразна и следователно подлежи на отмяна. За изчерпателност следва да се посочи, че изложените в писменото становище възражения за недоказаност на нарушението, тъй като липсвали резултати от химико-токсикологичен анализ, са неоснователни. Оспорената заповед не е издадена във връзка с твърдения, че водачът е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества, а за отказ да бъде изпробван с техническо средство, поради което наличието или липсата на такива вещества в кръвната му проба е ирелевантно за конкретния случай.

Предвид наличието на основания за отмяната на обжалваната заповед като постановена в противоречие с материалноправните норми и с оглед нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК, искането на оспорващия за присъждане на разноски следва да се уважи, като на Г. следва да се присъдят направените такива. Същите се изразяват в заплатени държавна такса в размер на 10,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева /видно от приложения договор за правна защита и съдействие-л.45 от делото/. Размерът на възнаграждението на процесуалния представител се преценява от настоящия състав като съответен на фактическата и правна сложност на делото и на процесуалните усилия на адвоката, поради което следва да бъде присъден изцяло.

Воден от горното, на основание 172, ал. 2 АПК, съдът

ОТМЕНЯ по жалба на Г. Н. Г. от [населено място], [ЕГН], Заповед № 25-0819-000708/ 30.06.2025 г. за прилагане на ПАМ, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка на осн. чл. 171, т.1, б.“б“ от ЗДвП –временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Варна да заплати на Г. Н. Г. от [населено място], [ЕГН] сума в размер на 610,00 (шестстотин и десет) лева, представляваща извършени за водене на производството разноски.

Решението не подлежи на обжалване.