Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 16.10.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
СТАРА ЗАГОРА Х ГРАЖДАНСКИ състав
На 17
септември 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА
гр.дело № 3256 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството
е с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД.
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр. Стара Загора твърди, че е еднолично дружество с ограничена
отговорност, вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. „Христо
Ботев” № 62, първоначално вписано в регистъра на търговските дружества с
Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело № 4492/1991г. по описа на Ст.ОС. Заявява,
че същият осъществява основно дейностите по дейност по водоснабдяване,
канализация, пречистване на битови и отпадни води, проучване, проектиране,
изграждане, поддържане и управление и контрол при изграждане на
водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на територията на
област Стара Загора и община Тополовград. Същият е потребител на ел.енергия
относно притежавания обект с ИТ № 2939033 – ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК”, с.
Орешник, Община Тополовград, който обект бил присъединен към електропреносната
система посредством Електропровод „Венеция” 20 кV, собственост на дружеството,
като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения
собственост на дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този
обект се осъществявало посредством собственият на дружеството трафопост на ниво
ниско напрежение (НН.
Ответникът
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, притежавал Лицензия за обществено
снабдяване с електрическа енергия № Л-141-11/13.08.2004г., издадена от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост
ЕВН, и осъществява дейност по снабдяване на Потребителите /клиентите/ с
електрическа енергия. По силата на чл. 42 от Общите условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„ЕРЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” АД /със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД/, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от
10.05.2008г., клиентът заплаща изчислената сума за пренос по
екетроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ” ЕАД, на „ЕВН България Електроснабдяване” АД.
Заявяват,
че през периода от 01.06.2014г. до 30.06.2014г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕООД е заплатило на ответното дружество сумата 820,72 лева, по фактура
№**********/15.06.2014г. както и сумата 796,85 лв. по фактура
№**********/30.06.2014г. представляваща такса за пренос по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца –
Помпена станция „Орешник”, намираща се в Община Тополовград.
Следва
изрично да се отбележи, че по посочената по-горе фактура ищецът е заплатил на
ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът няма претенции и
същите не били предмет на настоящата искова молба.
Посочената
по-горе в Раздел II, т.1 от исковата молба сума, била измерена и отчетена при
измерване на електрическа енергия, от страна на ниско напрежение /НН/, като
измервателното устройство било разположено в ЗРУ 20 кV /киловолта/ в Помпена станция
„Орешник”. Счита, че измерването по този начин, и конкретно на това място, е
незаконосъобразно, и води до начисляване за заплащане на недължими суми.
Считано от
01.07.2008г. с Решение № Ц – 021/26.06.2008г.
на ДКЕВР, цената която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два
компонента – цена за достъп до електроразпределителната мрежа, и цена за пренос
на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Съгласно
нормативна уредба за процесния период, мрежовите услуги се заплащали върху използваната
електроческа енергия съгласно показанията на средствата за търговско измерване
в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия и договорите по чл. 11, т. 1,2 и 3 по
утвърдените от ДКЕРВ цени.
Заявява, че
при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
/ако има такава трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.
120 от ЗЕ, ел.енергията, доставена на потребителите, се измервала със средства
за търговско измерване – собственост на оператора на електропреносната мрежа
или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до
или на границата на имота на потребителя. Съгласно чл. 120 ал. 2 от ЗЕ,
границата на собственост върху електрическите съоръжения и мястото на
средствата за търговско измерване се определят съгласно изискванията на
наредбата по чл. 116, ал. 7 и на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 /Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия/. Приетата въз основа на чл. 116
ал. 7 от ЗЕ наредба е Наредба № 6/09.06.2004г. Съгласно чл. 29 ал. 4 от Наредба
№ 6/09.06.2004г., когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединявала към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
За тези
клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплащала от
разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно
договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху
фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със средствата за
търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени
в съответствие с Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и
договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно
чл.14 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по- високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако има такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно
чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните
електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се
присъединява към електрическа уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтират в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
В
конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното
разпределително предприятие и ищеца е Подстанция „Тополовград” 20 кV, след
която подстанция започва собствения на ищеца Електропровод „Венеция” 20 Кv.
Този електропровод бил с дължина от около 7,700 км., започва от Подстанцията, и
достига до ЗРУ 20 кV /киловолта/ на Помпена станция „Капитан Петко Войвода”,
като от същия електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо
до ЗРУ 20 кV /киловолта/ на Помпена станция „Орешник”. И електропровода
„Венеция” 20 кV, и посочените две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помените
станции, в които се намирали ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД.
С оглед на
това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца електроенергия, е
следвало да бъде монтирано на тази граница – т.е. между Подстанция
„Тополовград” 20 кV и Електропровод „Венеция” 20 кV, в електрическата уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, а не на ниво ниско
напрежение, в самите ЗРУ на ПС „Орешник”.
Във връзка
с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната електрическа
енергия, „Водоснабдяване и канализация” ЕООД е отправяло няколкократни писмени
искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД/ с искане за промяна на
мястото и нивото на измерване.
С Писмо
изх. № 1748/23.10.2008 г., в отговор на изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД писмо, дружеството е изпратило писмо за промяна на
мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти:
-Подстанция
„Тополовград” - извод „Венеция" /т.е. за електропровод „Венеция"/;
-Извод
„Рила”
-Вик-Зимница
-ПС Ханчето
Следва да
се отбележи, че след, получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД, по отношение на всички останали обекти, посочени в
Писмото, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като
енергията се измерва на ниво СН, като единствено по отношение на Електропровод
„Венеция” това не било сторено.
Във връзка
с това от дружеството било изпратено и следващо Писмо изх. № 2013/05.12.2008г.,
с което отново изрично посочва, че желае да бъде изместено мястото и нивото за
измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в
Подстанция гр.Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за
двата обекта, за които се изисквала
промяната:
-ИТ №
2939032 – ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК” с. Орешник
-ИТ 2939033
„ВиК” с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „КАП. ПЕТКО
ВОЙВОДА”/с.Кап. Петко Койвода.
На това
искане „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД изпратило Писмо изх. №
01/09.01.2009г., с което ги уведомява, че следва да им предоставят документи за
собственост на Електропровод 20 кV извод „Венеция”. Това искане било
необосновано, тъй като още с Писмо изх. № 1748/23.10.2008 г., ищцовото дружеството
изпратило по отношение на електропровод „Венеция” всички необходими документи.
„Водоснабдяване
и канализация” ЕООД е собственик Електропровод „Венеция” 20 кV, на ПОМПЕНА
СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК” с.Орешник, и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата са
приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху
имотите и съоръженията. Независимо, че дружеството било собственик на имотите и
съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени от НН на СН, ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД не изпълнявало задълженията си и продължавал
да измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период вместо
на ниво средно напрежение.
Твърди в
молбата си, че ако се установи, че мястото на измерване на електрическата
енергия за процесния период не е следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а
на ниво средно напрежение, разликата между стойността на енергията, пренесена
на ниво ниско напрежение и ниво средно напрежение се явявала недължимо платена
и платена без основание.
При това
положение за ищцовото дружество възниква правен интерес да предяви против „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД иск за заплащане на платените суми за такса за
пренос по ел. разпределителна мрежа за процесния период, като суми, платени без
основание като за периода 01.06.2014г. до 30.06.2014г. сумата в размер на 1090лв.
Освен
дължимата сума в размер на 1090лв., ответникът дължал и обезщетение в размер на
законна лихва считано от датата на плащане на недължимо платената сума, до
датата на предявяване на молбата в съда -03.05.2019г., както следва:
- сумата
280 лева /двеста и осемдесет лева/, представляваща обезщетение в размер на
законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума в
размер на 570лв. по фактура №**********/15.0б.2014г. – 26.06.2014г., до датата
на предявяване на молбата в съда – 03.05.2019г.
- сумата
265 лв. /двеста шестдесет и пет лева/, представляваща обезщетение в размер на
законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума в
размер на 550лв. по фактура №**********/30.06.2014г. – 12.07.2014г., до датата
на предявяване на молбата в съда – 03.05.2019г.
Моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, ЕИК *********,
1. сумата 1090
лв./хиляда и деветдесет лева/, представляваща недължимо платена сума за такса
пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение – Помпена
станция „Орешник”, ИТ № 2939032, за периода 01.06.2014г. – 30.06.2014г., представляваща разликата между
стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение и ниво средно
напрежение, ведно със законната лихва от датата завеждане на исковата молба в
съда до датата на връщане на сумата от ответника на ищеца.
2. сумата 280
лева /двеста и осемдесет лева/, представляваща обезщетение в размер на
законната лихва, считано от датата на плащане на недължимо платената сума в
размер на 570лв. по фактура №**********/15.06.2014г. – 26.06.2014г., до датата
на предявяване на молбата в съда – 03.05.2019г.
3. сумата 265 лв. /двеста шестдесет и пет лева/,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва, считано от датата на
плащане на недължимо платената сума в размер на 550лв. по фактура
№**********/30.06.2014г. – 12.07.2014г., до датата на предявяване на молбата в
съда – 03.05.2019г.Претендира за разноските по делото.
В
проведеното открито съдебно заседание на 17.09.2019г. е допуснато изменение на
иска за недължимо
платена сума за такса пренос по ел. разпределителната мрежа,
като същият следва да се счита предявен за сумата от 1226,05 лева.
ОТВЕТНИКЪТ
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД в законоустановения срок представя писмен
отговор, с който счита предявения иск за процесуално допустим, но
неоснователен.
Претендира,
че сумите, предмет на исковата претенция, са дължими и основателно начислени по
сметката на ищеца.
Счита, че
обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба не правят сумите недължима.
Твърди в
отговора си, че „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и
влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е титуляр на
лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и дружеството извършвало дейността
„снабдяване с електрическа енергия” (чл. 39, ал. 1, т. 10 от Закона за
енергетиката) на обособената територия в Югоизточна България. Съгласно
разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗЕ за една обособена територия се издавало
само една лицензия за снабдяване с електрическа енергия от крайния снабдител.
Според разпоредбата на чл. 986 (1) от ЗЕ (обн. ДВ, бр. 74 от 2006 г., отм., бр.
54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012) и чл. 104а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г.,
в сила от 17.07.2012 г.). „Крайните клиенти използват електропреносната или
съответната електроразпределителна мрежа, към която са присъединени, при
публично известни общи условия.”, а според ал. 4 на същия член – „Публикуваните
общи условия влизат в сила за крайните клиенти без изрично писмено приемане.”
По силата
на чл. 7, т. 1 от общите условия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД е поело
задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, с кл. № ********** и няколко места на потребление (ИТН),
едно от които е процесното ИТН 2939033. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11,
т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в същите – чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите
условия и при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за
забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В
изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД доставило в обекта на ищеца за периода електроенергия,
пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, като за стойността на доставената
ел.енергия и предоставените мрежови услуги е издало фактурата, представена към
исковата молба, стойността на част от която съставлява исковата сума.
Заявява, че
действително ищецът е клиент на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, явяващ се
краен снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД (електроразпределително дружество). Като такъв
ищецът бивал снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при
публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД по силата на общи условия е сключен договор за
пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа.
Твърди, че
разпределението на електрическа енергия според § 1. т. 49 от ДР на ЗЕ било
определено като „транспортиране на електрическа енергия.. през
разпределителните мрежи”. Дейността „разпределение на електрическа енергия”
също подлежи на лицензиране (съгласно чл. 39, ал.1, т. 3 от ЗЕ), а
електроразпределителната мрежа е „съвкупност от електропроводни линии и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия” (§ 1 т. 22 от ДР на Закона за
енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, като притежател на
Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004 г. за обществено разпределение на
електрическа енергия извършва услугата по пренос и разпределение на
електрическа енергия по утвърдените от КЕВР цени, като спазва следния основен
принцип: на всички клиенти услугата разпределение се калкулира по одобрените от
КЕВР цени. Тарифната структура била в съответствие със Закона за енергетиката,
Закона за акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с електрическа
енергия.
Заявяват,
че доставената електрическата енергия, описана в процесната фактура, била
остойностена съгласно действащото в процесния период решение на КЕВР и
съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при
присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа.
Разпределението на електрическа енергия според § 1. т. 49 от ДР
на ЗЕ е определено като „транспортиране на електрическа енергия ... през
разпределителните мрежи”. Дейността „разпределение на електрическа
енергия" също подлежи на лицензиране (съгласно чл. 39, ал.1, т. 3 от ЗЕ),
а електроразпределителната мрежа е „съвкупност от електропроводни линии и
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия" (§ 1 т. 22 от ДР на Закона за
енергетиката). „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД, като притежател на
Лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004г. за обществено разпределение на електрическа
енергия извършва услугата по пренос и разпределение на електрическа енергия по
утвърдените от ДКЕВР цени, като спазва следния основен принцип: на всички
клиенти услугата разпределение се калкулира по одобрените от ДКЕВР цени.
Тарифната структура е в съответствие със Закона за енергетиката, Закона за
акцизите и данъчните складове и Правилата за търговия с електрическа енергия.
Доставената електрическата енергия, описана в процесната
фактура, била остойностена съгласно действащото в процесния период решение на
КЕВР и съобразно нивото на напрежение и мястото на измерване, определени при
присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа.
Обектът на
ищеца бил присъединен към електроразпределителната мрежа, собственост на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД на ниво ниско напрежение.
Безспорен
бил фактът, че присъединяването на обекта е извършено преди влизане в сила на
Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи
на производители и потребители и при спазване на действащата към момента на
присъединяването нормативна уредба, а именно: Закон за електростопанството,
обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975г., отм., бр. 64 от 16.07.1999г. и Правилник за
прилагане на Закона за електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976г., обн.,
ДВ, бр. 72 от 7.09.1976 г., отм., бр. 31 от 14.04.2000г. и разбира се преди
влизане в сила на чл. 16. ал. 1 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия. Начинът на присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа, както и нивото на присъединяване и мястото на
измерване на електрическата енергия се определят към момента на присъединяване
на обекта към електроразпределителната мрежа по посочения в цитираните
нормативни актове ред или в договора за
присъединяване, ако присъединяването е извършено след влизане в сила на Наредба
за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, обн., ДВ, бр. 40 от 16.05.2000г., отм., бр. 34 от
19.04.2005 г. , аналогично на действащата в момента уредба в Наредба № 6 от
24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа
енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ,
бр. 31 от 4.04.2014 г. От представените по делото писмени доказателства може да
се установи, че процесиите обекти са присъединени през 1995г.
Заявява, че
е видно, че принципа, залегнал както в отменените, така и в сега действащите
нормативни актове, е че нивото на напрежение и мястото на измерване на
електрическата енергия се определя/дотоваря към момента на присъединяване на
обекта. Еднократно към момента на присъединяване на обекта !!!
Действително
след присъединяването на обектите (чието проектиране и въвеждане в експлоатация
на присъединителните съоръжения е извършено като за мерене на ниво ниско
напрежение) ищецът е подал искане за промяна на мястото на меренето на
електрическата енергия на ниво средно напрежение.
Оспорва твърдението,
че към искането си за промяна на мястото измерване на електрическата енергия
ищецът представил доказателства за собственост върху присъединителните
съоръжения – ел.проводи трафопостове. Всички доказателства за собственост,
представени по преписката сочили, че правото на собственост е на Община
Тополовград, а не на ищеца. Наред това исканията били подадени от лице с
пълномощно без нотариално заверка на подписа. Исканите доказателства
(пълномощно и извлечение от баланса на трафопоста – вж. писмото т.1 и т.2 са
представени в цялост едва с писмо изх.№ ЦУ
– 14
от 21.01.2015г.
Твърди, че
при строеж, разширение и реконструкция на промишлени, жилищни и други обекти
преди започване на проектирането трябвало да се поиска разрешение от
съответните електроснабдителни организации за начина на електрозахранване,
както и за необходимата мощност за строителството.
Когато за
електроснабдяване на нови обекти на организациите-потребители или за
преустройство на съществуващи техни обекти се налага разширяване на разпределителните
уредби, увеличаване на трансформаторната мощност или други работи по
съоръженията за пренос и разпределение на електрическата енергия, това се прави
за сметка на тези потребители.
Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, обн., ДВ, бр. 40 от 16.05.2000 г., отм., бр. 34 от
19.04.2005г.
Чл. 24. (1)
В договора за присъединяване се включват клаузи за:
ниво на
напрежение и брой на фазите в мястото на присъединяване; вид, технически
параметри, брой и място на монтиране на средствата за търговско измерване, на управляващите
и комуникационни устройства към тях, както и тарифи за измерване на
електрическата енергия;
Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване
на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31 от 4.04.2014 г.
Чл. 19. (1)
В договора за присъединяване се включват клаузи за: нивото на напрежение и броя
на фазите на границата на собственост; вида, техническите параметри, броя и
мястото на монтиране на средствата за търговско измерване, на управляващите и
комуникационни устройства към тях, както и тарифите за измерване на
електрическата енергия; описа на приложенията на всички предходни писма е
видно, че представените извлечения от баланса са за други активи, не е и за
трафопостове (вж. писмо изх. № 9946 от 26.11.2014 г. – т. 5 – приложенията са
за ел, провод 20 kV AC проводник
95 L – 7180 м. и ел провод 20 kV
откл. за ТП проводник АС – 95 L – 738 М,
същите са били приложени и към писмо изх. № 1748 от 23.10.2008 г.). За
доказване на това обстоятелство представят цялата кореспонденция по случая.
Ищецът не бил доказал правото си на собственост върху псидъединителните
съоръжения – ТП и електропровод, поради което и основание за остойностяване на
доставената в обекта електрическа енергия на друга цена, различна от вписаната
във фактурите (за ниво ниско напрежение) не били налице. Едва с писмо изх. № ЦУ
– 14 от 21.01.2015г. ищецът представил запис за трафопостове, поради което и
едва тогава стартирала и цялата процедура по смяна на меренето. Меренето било
сменено на 19.11.2015г. (за справка вж. Констативен протокол за техническа
проверка от 14.01.1016 г.)
Съгласно
чл.17 ал.1 и 2 от ОУ на договора за продажба на електроенергия „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД фактурира ежемесечно на клиента при условията на
доставки с непрекъснато изпълнение, като издава обща фактура за услугите
снабдяване, пренос и достъп по определените от ДКЕВР цени. В ал.3 било посочено
съдържанието на фактурите и от приложените към делото фактури, издадени на
ищеца е видно, че те отговарят на изискванията на ОУ или процесиите суми били
дължими на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, тъй като услугата достъп до
електоразпределитената мрежа била предоставена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ”
ЕАД. След като сключил договор и приел ОУ, ответникът имал правата и
задълженията по тях.
Аналогично
на издадените от КЕВР лицензни, мрежовият оператор и крайният снабдител
изпълнявали одобрените им от КЕВР общи условия. Дейностите на „ЕВН България
Електроснабдяване"ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД били лицензионно,
финансово и юридически свързани до степен, която изисквала да спазват общи
правила за поведение. Общите условия и на мрежовия оператор, и на крайния
снабдител били съобразени с логиката, по която бил изграден и функционира
т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на електрическа енергия. Чрез
„Правилата за търговия с електрическа енергия” (ПТЕЕ) КЕВР е създала
задължителни за лицензиантите норми на поведение, съобразно които те са
задължени да оформят и своите търговско-лицензионни отношения – както между
самите тях, така и в договорните отношения с техните клиенти-потребители.
Например - в чл. 28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл.25 от отменените ПТЕЕ, КЕВР
последователно въвежда и утвърждава правилото че:
•
потребителите на крайните снабдители, които използват разпределителните мрежи
при публично известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги на крайния
снабдител, а Крайният снабдител събира и заплаща на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за
съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител количество
електрическа енергия.
Твърди, че
ако се установи мястото на измерване на електрическа енергия за процесния
период не е следвало да бъде на нива ниско напрежение, а на ниво средно
напрежение. Въпреки че към момента на присъединяване обектът е присъединен на
ниво ниско напрежение, то действително недължимо платена и подлежаща на връщане
ще бъде единствено разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво
ниско средно напрежение и ниво ниско напрежение, каквато е претенцията на
ищеца. Не било ясно обаче как е изчислен размерът на тази претенция.
Заявява, че
изложената фактическа и правна обстановка обосновава неоснователността на
възражението за недължимост на цена за електрическа енергия за стопански
потребители, присъединени към електроразпределителните мрежи на ниво ниско
напрежение, начислени за процесния период. Сумата по процесната фактура била
основателно начислени и дължима от ищеца, а исковата претенция е неоснователна.
Твърди, че
ищецът е претендирал присъждането на мораторна лихва за забавено изпълнение на
паричното задължение, считано от датата на плащане на недължимо платената сума
до датата на предявяване на исковата молба в съда. Счита, че искът е
неоснователен. Заявява, че се касае за задължения, които били без точно
определен срок за изпълнение, поради което по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът
по него изпада в забава от датата на поканата. По делото липсвали доказателства
за отправна покана преди датата на предявяване на иска, поради което и не може
да се приеме, че до тази дата ответникът е изпаднал в забава.
Претендират
за разноските по делото.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
По делото не е
спорно, че ищецът е потребител на
ел.енергия за обект с ИТН 2939032 - ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „ОРЕШНИК" с.Орешник,
Община Тополовград, присъединен към електропреносната система посредством
Електропровод „Венеция" 20 kV, както и че измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало на
ниво ниско напрежение до 14.01.2016г., когато е променено меренето на ниво
средно напрежение /констативен протокол за техническа проверка и подмяна на
средства за търговски измерване №249661 от 14.01.2016г./
Към настоящия момент не е спорно между страните и се
установява от представените писмени доказателства - заповед №135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Тополовград, акт за приемане и предаване на основни
средства, инвентаризационен опис, характеристика на ДМА - трафопост „Орешник",
акт обр.16 за електропровод „Венеция" 20 kV, помпена станция „Орешник"
с. Орешник, на помпена станция „Кап. Петко Войвода", разрешение за
ползване, че ищецът е собственик на електропровода, помпените станции и
намиращите се в тях ЗРУ /закрити
разпределителни уредби/ от 1995г.
По делото е
представена и кореспонденцията между страните във връзка със собствеността на процесния трафопост и процедурата по
смяна на нивото на мерене, съгласно която „ЕВН България Електроразпределение" ЕАД с писмо изх. № 6053-30/24.09.2008г. уведомява „ВиК“ ЕООД Стара Загора, че
съгласно решение №Ц-021 от 26.06.2008г. на ДКЕВР тече проект по идентифициране
на обекти на клиенти, които са присъединени със собствени електропроводи към
електрически подстанции, чието мерене се осъществява в подстанцията и че за
клиентите, които са изпратили необходимите документи, ЕВН ЕР вече не начислява
цена за пренос за съответните обекти, считано от влизане на решението на ДКЕВР
в сила. В писмото е посочено, че „ЕВН България Електроразпределение АД“ все още
не е получило от ищеца документи, удостоверяващи собствеността му върху
електропроводи, присъединени към електрически подстанции. В отговор на писмото,
ищецът е изпратил писмо с изх. № 1784/23.10.2008г. относно идентифициране на
обекти, присъединени със собствени електропроводи към електрически подстанции,
чието мерене се осъществява в подстанциите, сред които и обект, захранен от
Подстанция Тополовград – извод „Венеция”, като са посочени документите за
собственост, обсъдени по-горе. С писмо до „ЕВН България Електроразпределение“
АД с изх.№2013/05.12.2008г., ищецът заявява желание да бъде изместено поле
мерене от ниско напрежение в самите обекти на средно напрежение 20 kV в
Подстанция гр.Тополовград на ИТ №2939032 ПС „Орешник”, с. Орешник и на ИТ №
2939033 ВиК с. Капитан Петко Войвода, като е посочено, че обектите се захранват
от ел. провод 20 kV „Венеция”, собственост на „ВиК“ ЕООД, за което с писмо
изх.№1784/23.10.2008г. са представени всички необходими документи за собственост.
С писмо изх.№01/09.01.2009г. ЕВН ЕР отново изисква документи за собственост на
ел.провод 20 kV извод „Венеция” и сочи, че след представянето им ще даде
становище за промяна на мястото на мерене от ниско напрежение на средно
напрежение.Следва писмо от 24.11.2014г. на „ВиК“ ЕООД Стара Загора отново с
искане за отпадане на такса пренос за процесния обект, на което ЕВН на
08.12.2014г. отговаря, че помпени станции с.Орешник и с.Капитан Петко Войвода
се захранват от собствена въздушна линия извод Венеция, като средствата за
търговско измерване са разположени в двете помпени станции и меренето на
ел.енергията се извършва от страна на ниско напрежение и за да отпадне такса
пренос следва меренето на ел.енергия да бъде променено на страна средно
напрежение, затова „Вик“ ЕООД Стара Загора следва да подаде заявление в офис на
ответника, придружено от документи за собственост. Ищецът на 13.12.2014г. подава
такова заявление и след още неколкократна размяна на писма, разяснения във
връзка със собствеността и изискване от страна на ЕВН на допълнителни документи
за собственост, на 19.11.2015г. е
променено меренето от страна на ниско
напрежение на средно напрежение, за което е съставен констативен протокол от
същата дата.
По делото са представени за периода 01.06.2014г. до 30.06.2014г. фактура №**********/15.06.2014г. с платежно нареждане от 26.06.2014г.
и фактура №**********/30.06.2014г. с платежно нареждане от 16.07.2014г. за
заплатени задължения на ищеца към ответника за м.06.2014г., в т.ч. и такса
пренос, което не се оспорва от ответника.
За изясняване на
обстоятелствата по делото е назначени и изслушани съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи.
От заключението
на съдебно-икономическата експертиза, което не е оспорено от страните се
установява, че разликата в стойността на отчетените в обект с ИТН 2939032
количества енергия при измерване на ниво ниско и при измерване на ниво средно
напрежение за процесния период е 1226,05лв.Размерът на мораторната лихва върху
претендираните суми от датата на плащането до подаване на исковата молба в съда
е 601,42 лева.
От заключението
на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от страните се
установява, че през периода 01.06.2014г.
до 30.06.2014г. измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесните
фактури за обект ПС „Орешник”, ИТ № 2939032 се е извършвало на ниво ниско
напрежение в ЗРУ /Закрито разпределително устройство/ 20kV/400V в ПС „Орешник”.
Вещото сочи, че ако се приеме, че електропровод „Венеция" 20 kV, изходящ
от подстанция „Тополовград", е бил собственост на ищеца през процесния период,
границата на собствеността му са изводите на електропровод „Венеция" в ЗРУ
на подстанция „Тополовград" на ниво средно напрежение; ЕВН ЕР е трябвало
да монтира в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение,
включваща токови и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за
търговско измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно
напрежение 20 kV на електропровод „Венеция" в подстанция
„Тополовград" чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в
съществуваща килия. В останалата част заключението съдържа правни изводи относно
дължимостта на такса пренос от ищеца.
Съгласно
разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед
на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тежест на
ищеца е да докаже факта на плащането, /факт, който не е спорен по делото/, а
задължение на ответника е да установи, че е налице правнозначимо основание за
получаването на сумата, респ. за задържането й.
Ответникът
счита, че следва да задържи платената сума, като позовавайки се на нормативната
уредба сочи, че нивото на напрежение и мястото на измерване на електрическата
енергия се определят към момента на присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа, което в случая е станало през 1995г. Не
оспорва, че ищецът е подал искане за промяна на меренето на ел.енергия на ниво
средно напрежение, но счита, че едва след представяне пълния пакет документи,
установяващи правото на собственост и в частност представянето с писмо
изх.№ЦУ-14 от 21.01.2015г. на запис на трафопостовете е стартирала процедурата
по смяна на меренето, което е сменено на 19.11.2015г., като от този момент е
налице основание за промяна на меренето на ел.енергия на ниво средно
напрежение.
Съгласно разясненията, дадени в решение №227 от
11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС ІІ т.о. по въпроса за предпоставките,
при които се дължи цена за пренос на ел.енергия на ниво средно или ниско
напрежение, дължимостта на цената за достъп и цената за пренос, заплащани от
потребителя съгласно измереното количество на консумираната енергия, е пряко
обвързана от спазването на установени от Правилата за измерване на количеството
ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени
отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното управление на
електроенергийната система, като целта е при формирането им да бъде съобразен
конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед
специфичното предназначение на цената за достъп и цената за пренос като компоненти
на цената на електрическа енергия, правомерното поставяне на средствата за
търговско измерване, е от решаващо значение за дължимостта на същите – измерването
в места, различни от уговорените между страните или от нормативно определените,
не е основание за начисляване на цена за достъп и цена за пренос.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г.
І г.о. на ВКС „границата на собственост върху електрическите съоръжения“ по
смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба
№6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната електрическа мрежа
визира границата между електрическите съоръжения, собственост на
разпределителното предприятие и тези, собственост на потребител на електрическа
енергия.
Към момента на изграждането си процесният трафопост е бил
свързан към страна ниско напрежение, като към същия момент е липсвала
нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване на
доставяната електрическа енергия. Впоследствие съгласно Правилата за измерване
на количеството електрическа енергия /2007 и 2013г., отм./, е
предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната
/електроразпределителната / мрежа към потребител, мястото на измерване е на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или
в мястото на присъединяване на потребителя към мрежата. За да бъде присъединен
един потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо
същият да бъде собственик на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в
границите на собствеността на имота на потребителя. В хипотезата, когато
съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното
електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско
напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение.
Следователно, от важно значение е къде е границата на собственост на
електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се поставят СТИ.
Съгласно чл.27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. /отм./ за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на потребителя се
определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване. Съгласно чл.29 ал.1 т.1 от Наредбата границата на собствеността
следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към
уредбата.
От гореизложеното следва, че в хипотезата на
присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за
определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на
собственост на електрическите съоръжения. Тази граница в конкретния спор се
установява от заключението на вещото вещо лице по съдебно-техническата
експертиза, според което границата на собствеността са изводите на
електропровод „Венеция“ в ЗРУ на подстанция „Тополовград“ на ниво средно
напрежение. Ответникът е трябвало да монтира в подходящо ел. табло измервателна
група на средно напрежение, включваща токови и напреженови трансформатори за
средно напрежение, средство за търговско измерване и модем за дистанционен
отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „Венеция" в
подстанция „Тополовград" чрез обособяване на отделно поле „мерене"
или в съществуваща килия.
Следователно средството за търговско измерване не е
поставено на необходимото място, съобразно чл.120 ЗЕ и количеството консумирана
електрическа енергия, измерено в места, различни от нормативно определените, не
може да бъде основание за начисляване цената за пренос, от което произтича
недължимостта на този компонент от цената на електрическата енергия. В този
смисъл са горецитираните решения на ВКС, а също така и определение № 622 от
02.11.2018г. по т.д. № 936/2018г. на ВКС, II т.о., решение на АС – Бургас по в.т.дело
№ 254/2017г. и др.
Както беше посочено по-горе меренето от страна на ниско
напрежение на средно напрежение е променено на 19.11.2015г.
Поради изложеното съдът намира, че претенцията на ищеца
за заплащане на сумата от 1226,05 лева, представляваща разликата между стойността на енергията, остойностена
по цени за пренос на енергия на ниво ниско напрежение и стойността на
енергията, остойностена по цени за пренос на енергия на ниво средно напрежение по
ел. разпределителната мрежа до обект помпена станция „Орешник”, ИТ № 2939032,
за периода 01.02.2014г. до 28.02.2014г. се явява основателен и доказан. Следва
да се уважи предявения иск за заплащане на мораторна лихва върху сумата в
размер на 280 лева за периода от 26.06.2014г. до 03.05.2019г., както и в размер
на 265 лева за периода от 12.07.2014г. до 03.05.2019г., предвид заключението на
съдебно – икономическата експертиза.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски съгласно представения списък по
чл.80 ГПК общо в размер на 1320лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ”ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД Пловдив, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов №37, представлявано от Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, Жанет
Петкова Стойчева и Робърт Дик, ЕИК *********, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, гр.Ст.Загора,
ул.”Хр.Ботев” №62, представлявано от Румен Тенев Райков, ЕИК *********, сумата от 1226,05 лева,
представляваща недължимо платена
сума за такса пренос по ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение
- помпена станция „Орешник ", ИТ №2939032, за периода 01.06.2014г.
до 30.06.2014г., която недължимо платена сума представлява разликата между
стойността на енергията за пренос на ниво ниско напрежение и ниво средно
напрежение, сумата от 280 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 26.06.2014г. до 03.05.2019г., както
и сумата в размер на 265 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 12.07.2014г. до 03.05.2019г., ведно със законната лихва върху
сумата от 1226,05 лева, считано от завеждане
на иска – 03.05.2019г. до окончателното плащане, както и направените по делото
разноски общо в размер на 1320,00 лева.
Присъдената
сума може да бъде заплатена по банкова сметка
*** ***, „БАНКА ДСК” ЕАД с титуляр “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД
Ст.Загора.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд-Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: