№ 1022
гр. София, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Диана В. Аначкова
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20201000502552 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 2386 от 21.04.2020г., постановено по гр. дело
№ 14554/2017г. по описа на СГС, І-во ГО, 5-и състав, е осъдено дружеството
ЗД „БУЛ ИНС“ АД да заплати на Г. О .А. сумата от 16 000лв., съставляваща,
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
претърпени от ищцата от ПТП на 21.06.2017год. ведно със законната лихва
върху сумата считано от 21.06.2017год. до окончателното изплащане на
сумата, като искът е отхвърлен за разликата над присъдения до пълния
предявен размер от 40 000 лв.
Постъпила е въззивна жалба от Г. О .А., с която се обжалва съдебно
решение № 2386 от 21.04.2020г., постановено по гр. дело № 14554/2017г. по
описа на СГС, І-во ГО, 5-и състав, в частта, в която искът е отхвърлен за
разликата над присъдения размер от 16 000 лв. до пълния претендиран размер
от 40 000 лв., като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че определеният размер на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост,
установен в нормата на чл.52 от ЗЗД, тъй като първостепенният съд при
определяне на размера на присъденото обезщетение не е отчел степента и
1
интензивността на претърпените болки и страдания, продължителността на
възстановителния период, характера и вида на уврежданията, наличието на
трайни последици за здравословното състояние на ищцата.
По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени съдебно решение № 2386 от 21.04.2020г., постановено по
гр. дело № 14554/2017г. по описа на СГС, І-во ГО, 5-и състав в обжалваната
част и да уважи изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди ведно със следващата се законова лихва.
Претендира разноски за двете инстанции. Представя списък на разноските.
Въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС” АД депозира писмен отговор по
подадената въззивна жалба от Г.А.. Оспорва същата.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното: Пред
настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на
чл.266 от ГПК.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства, се
установява, че на 21.06.2017г. на път I-3 при 97-и км. е настъпило ПТП
между лек автомобил марка „Ауди“ с ДК.№ *** с прикачено туристическо
ремарке и лекотоварен автомобил „Ивеко 35 Ц 14“ с ДК № ***, при което е
пострадала ищцата, пътувала на в лек автомобил „Ауди“.
Видно от представения и неоспорен от страните КП, ПТП е настъпило
по вина на водача на лек автомобил „Ауди“, който се е движел с
несъобразена скорост, не е намалил скоростта на движение на управлявания
от него автомобил своевременно, поради което е настъпил сблъсък между
предната част на лек автомобил „Ауди“ и задната част на автомобил
„Ивеко“.
Вследствие на настъпилия сблъсък ищцата е получила травматични
увреждания, изразяващи се в контузия на главата; контузия на лява глезенна
става от външна страна; счупване на лява лъчева кост на типично място.
В конкретния случай по делото се установява от събраните
доказателства, че към датата на процесното ПТП ЗД „БУЛ ИНС” АД е
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
водачите на МПС относно лек автомобил „Ауди“ с ДК № ЕВ 7395 АА,
управляван от А. А. А.. Застрахователното правоотношение не се оспорва,
същото се доказва и от справка от ИЦ на ГФ.
2
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателката досежно
законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на Г. О .А. е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С прекия иск по чл. 432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП
срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият
може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя
по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по
нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е
гаранционно - обезпечителна.
В процесния случай предявеният пряк иск по чл. 432, ал.1 от КЗ срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява
основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи
на сложния фактически състав на посочената правна норма.
За да се ангажира отговорността на въззиваемото дружество е
необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните
елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищцеца, от което той
търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-
3
следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се
предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.
В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да
докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени
средства, което в случая е сторено.
От представения КП за оглед на ПТП, издаден от ОД на МВР-
гр.Плевен на 08.07.2017г, и приетите в първоинстанционнто производство
заключения на САТЕ и СМЕ, неоспорени от страните по делото, които
настоящият съдебен състав изцяло кредитира, се установява вината на А. А.
А., водач на лек автомобил „Ауди“ с ДК № *** за причиняване на телесни
увреждания по непредпазливост на ищцата Г. О .А., вследствие на
причиненото на 21.06.2017г. ПТП.
Оплакванията във въззивната жалба досежно размера на присъденото
застрахователно обезщетение решаващият състав намира за неоснователни.
Първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД като е отчел конкретни факти и обстоятелства е определил справедлив
размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Обезщетението на неимуществените вреди представлява известно
компенсиране на загубеното, което не може да бъде възстановено, т.к. се
отнася до претърпени болки и страдания от ищеца, свързани с получените
телесни увреждания, резултат от настъпилото на 21.06.2017г. транспортно
произшествие.
Основни критерии при определяне на болките и страданията,
претърпени от ищеца са интензивността и продължителността на неговото
страдание, претърпяното лечение, възрастта на ищцата, възможността за
пълно възстановяване на здравето, но така също и обществения критерий за
справедливост и съдебната практика, които не позволяват обезщетението да
загуби своя компенсаторен характер. Съдът намира, че определената от
първоинстанционния съд сума от 16 000 лв., представлява справедливо,
съобразно с критерия на чл.52 ЗЗД и с конкретно доказаната по делото
фактическа обстановка, обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди.
4
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което правилно
е кредитирано от първостепенния съд като обективно и компетентно
изготвено, неоспорено от страните в хода на съдебното производство, се
установява по категоричен начин причинените на ищцата травматични
увреждания, получени от нея в резултат на процесното ПТП.
При определяне на размера на присъденото обезщетение от
първоинстанзционния съд е отчетен вида и характера на уврежданията на
ищцата, вкл. и твърдените и доказани от събраните писмени доказателства
съпътстващи основата травма неудобства, притеснения, стрес, останали
трайни козметични дефекти (белези) и пр. Отчетени са продължителността и
интензивността на претърпените от ищцата болки и страдания, свързани с
процеса на възстановяване, а така също и с оглед обществения критерий за
справедливост и съдебната практика, правилно е преценено от
първостепенния съд, че сумата от 16 000 лв., представлява справедливо
обезщетение, с което се репарират в относително пълен размер причинените
на ищцата неимуществени вреди.
Следва да се съобрази, че получените от ищцата травми не са били
тежки, било е проведено консервативно лечение,без оперативна намеса,
здравето на ищцата е било възстановено сравнително бързо и без останали
трайни негативни последици. При изготвяне на СМЕ на ищцата не е бил
извършен личен преглед от вещото лице, поради което съдът не приема за
доказан твърдения от ищцата факт и поддържан от нея във въззивната жалба
като възражение, за останала трайно намалена трудоспособност на увредената
при ПТП ръка.
При определяне на този размер съдът съобразява и обществено-
икономическите условия в страната към датата на ПТП- месец 06.2017г. и
съответните нива (лимити) на застрахователно покритие към същия период,
доколкото нормативно определените лимити следва да се разглеждат като
отражение на обществено-икономическата конюнктура ( в този см. Решение
№ 83/06.07.2009г. по т.д.№ 79582008г. , ІІ-ро ТО на ВКС, Решение № 1/2012г.
по т.д.№ 299/2011г., ІІ-ро ТО на ВКС, постановени по реда на чл.290 от
ГПК.)
5
По изложените съображения предявеният иск, с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД, се явява основателен за сумата от
16 000 лв., така, както е уважен от първоинстанционния съд.
Върху сумата от 16 000 лв. неправилно е присъдена лихва от датата на
деликта (датата на ПТП) , като първоинстанционният съд не е съобразил
разпоредбите на КЗ, дерогиращи разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД,
уреждаща присъждане на лихви при непозволено увреждане, но т.к.
решението в тази му част не е обжалвано от ответника, то същото не може да
бъде изменявано.
С оглед изложените съображения и поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд обжалваното
съдебно решение следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от
ГПК.
По разноските: С оглед изхода от правния спор пред настоящата
инстанция, разноски следва да бъдат пирсъдени на въззиваемана страна на
осн. чл.78 ал.3 от ГПК в размер на 1500 лв., съставляващи заплатен
адвокатски хонорар с начислен ДДС.
Видно от представения списък на разноските, въззиваемата страна
претендира разноски в размер на 1800 лв. с ДДС, съставляващи заплатен
адвокатски хонорар за въззивната инстанция. Направено е възражение за
прекомерност от жалбоподателката, което настоящият съдебен състав намира
за основателно, поради следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
в минимален размер.
Воден от горното СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 2386 от 21.04.2020г.,
постановено по гр. дело № 14554/2017г. по описа на СГС, І-во ГО, 5-и състав.
ОСЪЖДА Г. О .А., ЕГН **********, с адрес гр.***, ул.“***“ №29 да
6
заплати на ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, с адрес гр.София,
бул.“Джеймс Баучер“ №87 на осн. чл.78 ал.3 от ГПК, сумата от 1500 лв.
(хиляда и петстотин лева) сторени разноски във въззивното производство,
съставляващи заплатен адвокатски хонорар .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7