Р Е Ш
Е Н И Е № 260876
Гр. Пловдив, 07.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, IX граждански
състав, в публичното заседание на 15.06.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ЕЛЕНА КАЛПАЧКА
при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа
докладваното от съдия Цветкова в. гр.
д. № 2917 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Постъпила е
въззивна жалба вх. № 17965/13.06.2018г. от А. С. А., ЕГН ********** против
решение № 376 от 07.02.2017г., постановено по гр. д. № 17617 по описа за 2015г.
на Пловдивски районен съд, XIII гр. с., с което допуска да се извърши съдебна делба
между Б.Г.Б., ЕГН ********** чрез пълномощника му адв. Г.П. от една страна и А.
С. А., ЕГН **********, от друга, на съсобствен недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 56784.511.949.2.5, находящ се в гр. Пловдив по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на изп. директор на АГКК, с
адрес на имота: гр. Пловдив, ул. „***, който самостоятелен обект се намира в
сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.511.949, с
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на
обекта – 1, с площ по документи – 59,53 кв. м., ниво 1, ведно с изба № 5, с
площ от 2, 51 кв. м. и 1, 465 % ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж –
56784.511.949.2.6; 56784.511.949.2.4; под обекта 56784.511.949.2.2; над обекта
– 56784.511.949.2.8, при квоти: по 1/2 ид. част за Б.Г.Б. и за А. С. А..
По
постъпилата въззивна жалба първоначално е било образувано в. гр. д. № 283 по описа
за 2019г. на Пловдивски окръжен съд, по което е постановено решение 447 от
08.04.2019г., с което се обезсилва решение № 376/07.02.2017г. по гр. д. №
17617/2015г. на Районен съд Пловдив, XIII гр. с. и се
връща делото на Районен съд Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда
с участието на необходимия другар Р.Г.Б..
По
подадена касационна жалба от Р.Г.Б. – трето лице-помагач на ответника А.С.А., с
решение № 108 от 19.11.2020г., постановено по к. гр. д. № 4182 по описа за
2019г., е отменено решение № 447 от 08.04.2019г. по гр. д. № 283 от 2019г. на
Пловдивския окръжен съд, гражданско отделение, X състав и е
върнато делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд,
който да се произнесе по доводите за неправилност на първоинстанционното
решение за допускане на делба на имота между Б.Б. и А.А., съдържащи се във
въззивната жалба на А.А., вкл. и по довода за допуснати от първоинстанционния
съд процесуални нарушения, изразяващи се в непроизнасяне на съда и фактическо
недопускане на доказателства относно валидността и прехвърлителното действие на
договора за покупко-продажба от 12.12.2012г. и относно валидността на
завещанието от 05.01.2012г., с което Р.Б. се е легитимирала като собственик на
процесния имот при прехвърлянето му на А.А.
на 12.12.2012г. /предвид твърдението на пълномощника на А.А., че не е обвързан
от влязлото в сила решение № 30 от 26.02.2015г. по гр. д. № 8 от 2015г. на
Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено първоинстанционно решение по
иск на Б.Б. срещу Р.Б. за прогласяване нищожността на саморъчното завещание от
05.01.2012г. за процесния апартамент, тъй като А.А. не е бил страна по това
дело и същото е било изцяло симулативно/.
В
постъпилата въззивна жалба се твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно, при постановяването му са допуснати процесуални нарушения,
събраният доказателствен материал не е възприет правилно и не е формирал
правилно вътрешно убеждение на съда при решаването на казуса, законът и
установената съдебна практика не са приложени правилно.Жалбоподателят поддържа,
че при липса на предявен иск за обявяване за частично недействителна на
сделката за покупко-продажба на процесния имот по отношение на наследствената
на ищеца ½ ид. ч., то тогава тази сделка е напълно действителна за
всички лица в правния мир и дори за ищеца, поради което искът за делба следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.Поддържа също, че е придобил процесния имот
като добросъвестно трето лице и постановеното решение по гр. д. № 1927 по описа
за 2013г. на ОС Пловдив не го обвързва.Прави оплакване, че в отговора по
исковата молба пред районния съд е изложил съмнения за симулативен процес и е
направил множество доказателствени искания, за които съдът в закрито заседание,
без мотиви е определил, че не ги допуска.Липсвали и мотиви в съдебното решение
относно действителността на договора за покупко-продажба на процесния имот,
обективиран в нот. акт № 8, дело № 592 от 12.12.2012г.Моли обжалваното решение
да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което предявеният иск
за делба да бъде отхвърлен като неоснователен.Претендира направените разноски
във водените производства.
Въззиваемият
с писмения си отговор изразява становище, че въззивната жалба е допустима, но
по същество неоснователна.Моли да бъде оставена без уважение, а решението на
районния съд като правилно и законосъбразно да бъде потвърдено.Претендира
разноски.
Третото
лице-помагач Р.Б. е подала писмен отговор, с който е изразила становище, че
въззивната жалба е допустима и основателна, а оспорваното решение неправилно.Моли
за отмяна на първоинстанционното решение, вместо което да бъде постановено
ново, с което искът за делба да бъде отхвърлен.Претендира направените по делото
разноски.
Пловдивският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.
2 ГПК, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Производството е делбено, във фазата по
допускане на делбата.
Предявеният пред първоинстанционния съд
иск за делба е по отношение на недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.511.949.2.5, находящ се в гр. Пловдив по КККР, одобрени със
заповед № РД-18.48/03.06.2009г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имат: гр.
Пловдив, ул. „*** който самостоятелен обект се намира в сграда № 2,
разположената в поземлен имот с идентификатор 56784.511.949, с предназначение
на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на обекта – 1, с площ
по документи – 59,53 кв. м., ниво 1, ведно с изба № 5, с площ от 2,51 кв. м. и
1, 465 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – 56784.511.949.2.6;
56784.511.949.2.4, под обекта 56784.511.949.2.2, над обекта –
56784.511.949.2.8, при квоти по ½ ид. част за ищеца и за ответника.
Обстоятелствата, на които се основава
иска, са следните:
Ищецът твърди, че със саморъчно завещание
от 05.01.2012г. П. Б.К., ЕГН ***********, е завещала на дъщеря си Р.Г.Б., ЕГН **********
процесния имот – апартамент № 5, находящ се в гр. Пловдив, ул. „*** 2.След
смъртта на П. Б. К., починала на 29.05.2012г., завещанието било обявено с
протокол – акт № 10, том III, рег. № 5639, дело № 7 от 18.10.2012г., по книга № 6 и
общия регистър на нотариус Недялка Хаджиставрева Стойкова, рег. № 229 от НК, с
район на действие ПРС.На 12.12.2012г. Р.Г.Б. прехвърлила процесния имот на
ответника А. С. А. с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от
12.12.2012г., вписан вх. рег. № 31187, акт 187, том 87, дело 15900 от
12.12.2012г. за сумата от 32 800 лева.По повод подадена от ищеца искова
молба за прогласяване нищожността на завещанието, било образувано гр. д. №
1927/2013г. по описа на ПОС, като исковата молба била вписана в АВп, Служба по
вписванията гр. Пловдив с вх. № 21502/05.08.2013г., акт 273, том 10.Предявеният
иск бил уважен с влязло в сила решение № 1783/27.10.2014г. по гр. д. №
1927/2013г. по описа на ПОС, потвърдено с решение № 30/26.02.2015г. по в. гр.
д. № 8/2015г. по описа на ПАС, недопуснато до касационно обжалване с
определение № 517/22.10.2015г. по гр. д. № 3500/2015г. по описа на ВКС, I гр. о.След
смъртта си П. Б. К. оставила като наследници по закон: ищеца Б.Г.Б., ЕГН **********-син
и Р.Г.Б., ЕГН **********-дъщеря.След вписване на отмяната/прогласяване
нищожността на завещанието, направено от наследодателката, процесният имот
оставал в съсобственост, при равни квоти между двамата наследници.Междувременно
Р.Г.Б. прехвърлила процесния имот на ответника А. С. А. с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 12.12.2012г.С тази сделка обаче
продавачката се разпоредила и с права, които не били изцяло нейна собственост,
а представлявали наследствени права на ищеца Б.Г.Б. до размера от ½ ид.
част от имота.
Ответникът с отговора по чл. 131 от ГПК е оспорил като неоснователен предявения иск за делба.От своя страна е
изложил твърдения, че е придобил процесния имот по силата на валидна правна
сделка и е добросъвестен купувач.С оглед на това е оспорил твърдението, че
имота е съсобствен.Относно съдебното решение, с което се прогласява за нищожно
– ненаписано и неподписано от завещателката саморъчно завещание от
05.01.2012г., с което праводателката му се е легитимирала като собственик на
имота при прехвърлянето му, отвеникът е възразил, че същото било постановено в
съдебно производство, в което той не е бил страна и поради това решението не
може да разпростре силата си по отношение на него и да засегне правата и
интересите му.
С определение № 6054/08.07.2016г. по
гр. д. № 17617 по описа за 2015г. на ПРС, е конституирана на основание чл. 219,
ал. 1 от ГПК Р.Г.Б., ЕГН ********** като трето лице-помагач на страната на
ответника А. С. А., ЕГН **********.
От третото лице-помагач не е постъпил
писмен отговор в първоинстанционното производство.В съдебно заседание Р.Б. се е
явила лично и е заявила, че е купила жилището на майка си.Счита исковата молба
за неоснователна и оспорва иска.
С решението си първоинстанционният съд
е уважил предявения иск за делба, като е приел, че е налице съсобственост между
страните по делото при равни права по отношение на процесния имот.Счел е за
неоснователен довода на ответника, че постановеното съдебно решение на ПОС, с което
саморъчното завещание от 05.01.2012г. на П. Б. К. е прогласено за нищожно, не
го обвързва.Приел е, че Р.Г.Б. с извършената прехвърлителна сделка, се е
разпоредила само със собствената си ½ ид. част от процесния недвижим
имот в полза на А. С.А..
Между страните по делото не са спорни
обстоятелствата, че ищецът Б.Г.Б. и третото лице-помагач Р.Г.Б. са брат и
сестра и наследници по закон на П. Б. К., починала на 29.05.2012г., както и
относно наличието на завещание от 05.01.2012г., обявено с протокол акт № 10,
том III, дело № 7 от 18.10.2012г., с което се завещава процесният имот в полза на
дъщерята Р.Г.Б..
Не е спорно също, че с нот. акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 12.12.2012г. процесният имот е бил
прехвърлен от Р.Г.Б. на А. С. А. за сумата от 32 800 лева, съотв. с влязло
в сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 1927/2013г. по описа на ПОС, е
прогласена нищожността на завещанието, като в производството по това дело не е
участвал ответникът А. С. А..
По тълкуването и прилагането на чл. 297
и чл. 298 от ГПК, вкл. и по въпроса за обективните предели на силата на
присъдено нещо, като правна последица от влязло в сила решение в случаите,
когато между едни и същи страни има няколко спора, основани на един и същи
правопораждащ фактически състав, има формирана трайно установена и
непротиворечива практика на ВКС.Според същата, предметът на силата на присъдено
нещо съвпада с предмета на делото – тя обхваща спорното материално право с
неговите характеристики – юридически факт, съдържание на правото и страните по
спорното правоотношение, както и техните наследници и частни правоприемници.В
настоящия случай Б.Г.Б. /ищец по настоящето дело/, не е бил страна, респ. не е
правоприемник на страна по това дело, поради което постановеното решение по гр.
д. № № 1927/2013г. по описа на ПОС не го
обвързва, като обстоятелствата относно нищожността на спорното завещание,
подлежат на установяване в настоящето производство с всички доказателствени
средства.С оглед на това и в изпълнение на указанията на ВКС, във въззивното
производство бяха допуснати поисканите доказателства досежно валидността на
завещанието, с което Р.Б. се е легитимирала като собственик на имота и относно
валидността и прехвърлителното действие на договора за покупко-продажба от
12.12.2012г., сключен между Р.Б. и А.А..
Третото лице-помагач Р.Б. беше
изслушана по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, като същата дава обяснения, че е
закупила жилището на майка си с нейни лични средства на 31.06.1991г.Тя полагала
грижи за майка си след като получила инсулт през 2006г., като с оглед на това
се преместила да живее от гр. София в гр. Пловдив при нея.През цялото време и
при водените разговори с брат й, винаги ставало въпрос, че този апартамент ще
остане за нея и той няма да има претенции.Когато състоянието на майка й се
влошило, тя й казала, че е написала завещание.След нейната смърт една от лелите
й дошла в апартамента майка й и тя намерила завещанието.Р.Б. обяснява също, че
тя е плащала данъците за жилището и е правила ремонти, тъй като майка й е била
инвалид.Никога не е имала съмнения, че завещанието може да не е написано или
подписано от майка й.Тя не можела да пише след като получила инсулта, защото
ръката й треперела.Според обясненията на Р.Б. ответникът по делото е бил
коректен като купувач, а на брат си не дължала нищо, тъй като през 6-те години
преди смъртта на майка им, тя спряла работа, за да я гледа, а брат й никога не
е давал пари за лечението й.
От заключението на приетата във
въззивното производство съдебно-почеркова експертиза, изготвено от вещото лице Е.Ч.,
се установява, че ръкописният текст и подписът за „Завещател“ в саморъчно
завещание от 05.01.2012г. от името на П. Б. К., в полза на Р.Г.Б., не са
изпълнени от П. Б. К..
Във връзка с оспорване на заключението
е допусната и нова съдебно-почеркова експертиза, изготвена от вещото лице И.Ч.,
съгласно която ръкописният текст, с който е изписано завещание от името на П. Б.
К., с посочена дата 05.01.2012г., както и подписът под реквизита „Завещател“ в
същия документ, не са изпълнени от лицето П. Б. К., ЕГН **********.
В съдебно заседание вещото лице
изяснява, че при напредване на възрастта е нормално това да окаже влияние върху
писмените навици на лицето.В случая използвал целия наличен сравнителен
материал и установил достатъчно като съвкупност устойчиви признаци, които да
формират извод, въпреки изминалия времеви период.При извършеното изследване се
наблюдавали признаци на по-висока обработеност в обекта на завещанието,
отколкото в сравнителните образци, което с оглед напредването на възрастта
изключвало възможността текстът да е изпълнен от лицето.
Съдът цени заключенията на
съдебно-почерковите експертизи, приети в настоящето производство, които са
компетентно и обосновано изготвени, кореспондират помежду си и с данните по
приложеното гр. д. № 1927 по описа за 2013г. на ПОС.
Съгласно ЗН завещанието е личен,
формален и отменим акт, чиято действителност е поставена в зависимост от ясно
изразената и облечена в предвидена от закона форма воля на завещателя.За да
породи действие саморъчното завещание трябва да отговаря на изискванията на чл.
25, ал. 1 от ЗН – да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да
съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като
подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.Липсата на
който и да е от тези реквизити обуславя нищожност на акта – чл. 42, б. „б“ от ЗН.
Доколкото в настоящето производство
не беше доказана автентичността на саморъчното завещание на наследодателката П.
Б. К., починала на 29.05.2012г., с което третото лице Р.Б. се е легитимирала
като изключителен собственик на процесния имот при сключването на
прехвърлителната сделка с ответника А.А., следва да се приеме за основателно
възражението на Б.Б. за нищожност на завещанието на основание чл. 42, б. „б“ ат ЗН във вр. с чл. 25 от ЗН.
С договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нот. акт №
187, том 87, дело № 15900 от 12.12.2012г., процесният имот е бил прехвърлен от Р.Г.Б.
на А. С. А., като с оглед нищожността на процесното завещание въззивият съд
споделя правния извод на първоинстанционния съд, че договорът за продажба не е
породил вещно-прехвърлителен ефект за горницата над ½ ид. част от
продадения с него апартамент, тъй като продавачката не е могла да прехвърли
повече права, отколкото реално притежава.Сделката е действителна, тъй като
продажбата на чужд имот не води до нищожност, но е породила действие само за
притежаваната от Р.Б., в качеството й на наследник на майка й, 1/2 ид. част от
имота, но не и за идеалната част на другия наследник.Поради това между страните
по настоящето дело е възникнала съсобственост по отношение на процесния имот
при равни права и предявеният иск за делба се явява основателен и доказан.
Предвид гореизложеното въззивната жалба следва
да се остави без уважение като неоснователна, а решението на районния съд е
правилно и следва да бъде потвърдено.
По
тези съображения Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 376 от 07.02.2017г., постановено по гр. д. № 17617 по описа за
2015г. на Районен съд Пловдив, XIII гр. с.
Решението подлежи на обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: