№ 2303
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20241110218276 по описа за 2024
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 24.06.2025
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на осми април две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Л.Чандърова като разгледа докладваното от съдията НАХД №
18276 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Р. П. срещу наказателно постановление /НП/ № 37
от 09.09.2024 г., издадено от началник в 04 РУ СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 45, ал.4 от Закона за закрила на детето ЗЗД/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.8, ал.8 от
ЗЗД.
В жалбата се правят искания за отмяна на НП, поради неправилно установена
1
фактическа обстановка. В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез своя процесуален представител
иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалнит закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 23.08.2024 г. М. К. – инспектор в 04 РУ съставила срещу жалбоподателя акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на 13.08.2024 г.
нарушение на чл.8, ал. 8 от ЗЗД. Жалбоподателят подписал съставения против него
АУАН като изложил възражения, съответни на посочените в жалбата, инициирала
настоящото производство. Въз основа на АУАН, на 09.09.2024 г., Кристиан Тонев –
комисар в 04 РУ СДВР , издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на контролните си правомощия, съдът служебно констатира, че
НП не е издаден от длъжностно лица в рамките на компетентността му – съгласно чл.
46 от ЗЗД за нарушенията по чл. 45, ал. 4 от Закона наказателното постановление се
издава от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи
или от оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП не е издадено от
директора на СДВР, а в НП не се твърди издалото го лице да е оправомощено да
издава НП, липсват и доказателства в тази насока, представени от АНО, като този
процесуален пропуск представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
На следващо място формата и съдържанието на АУАН и НП не съответстват на
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като липсва пълно и точно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, съобразно дадената правна
квалификация – чл. 8, ал. 8 и чл. 45, ал. 4 от ЗЗД. Съгласно тези разпоредби
родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за
дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12-годишна възраст, ако с
това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено развитие.
Фактическият състав на това нарушение изисква на първо място описание на
обстоятелства по оставяне без надзор на лице под 12 години, каквито присъстват в
НП. На второ място обаче законодателят изисква оставянето без надзор да е създало
опасност за физическото, психическо и нравствено развитие на съответното дете, което
предполага посочване на тези опасности в условия на кумулативност или
алтернативност и на причинната връзка между липсата на надзор и възникналата
опасност. Подобни фактически твърдения липсват в атакуваното НП, в което дори
декларативно не е възпроизведена словесно втората част от посочената като нарушена
разпоредба.
Ангажирането на административно-наказателната отговорност е строго
формален процес, при който АНО следва да опише нарушението по ясен и пълен
начин, чрез отразяване на всички негови съставомерни елементи. Посочените
непълноти безспорно възпрепятстват жалбоподателя да разбере в какво се състои
вмененото му нарушение и да организира адекватно защитата си по фактите, като това
неразбиране е демонстрирано и в съдебно заседание. Касае се за допуснатото
2
съществено нарушение на процесуалните правила, което е и самостоятелно основание
за отмяна на НП.
За пълнота на изложението и с оглед инстанционна проверка на настоящото
решение съдът намира, че следва да изложи доводи и по отношение на релевантната за
правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка. Същата се
установява по ясен начин от показанията на св. М.Н., Л.Печева, обясненията на
жалбоподателя и писмените доказателствени материали, приобщени по делото на осн.
чл. 283 от НПК.
На 13.08.2024 г. жалбоподателят бил в заведение в гр. София, Южен парк,
където вечерял с дъщеря си Адела П.а, родена на 13.02.2017 г. Между двамата
възникнал конфликт, след който А.П.а тръгнала към дома на майка си, находящ се на
бул. България №13. С.П. последвал дъщеря си на известно разстояние, но не я
придружил при пресичането на улици, като тя стигнала сама до дома на майка си,
който се намирал на около километър от ресторанта. След като входната врата на
сградата била отворена от съсед А.П.а се прибрала вкъщи.
Така установената фактическа обстановка действително би осъществила състава
на нарушение по чл. 8, ал.8 от Закона за закрила на детето, доколкото пресичането на
оживени столични улици и булеварди от 7-годишно дете безспорно би могло да
създаде опасност за неговото физическо развитие, като наблюдението му от известно
(неконкретизирано) разстояние не представлява упражняване на достатъчна грижа, с
оглед възможния внезапен характер на опасността. Обстоятелството, че
жалбоподателят се е скарал с дъщеря си не е оневиняващо, доколкото конфликт със
собственото му седемгодишно дете, не е уважителна причина за прекратяване на
надзора и грижите за него.
По гореизложените съображения обаче, жалбата се явява основателна и НП
следва да бъде отменено поради неправилно приложение на процесуалния закон.
Следва да се посочи, че съдебният контрол не е средство за саниране на
пропуски в дейността на АНО, а за проверка на това дали са били налице
предпоставките за издаване на НП, като не може дадено обстоятелство да се изследва
и установява за пръв път пред настоящата инстанция, респективно фактическата рамка
на НП не може да бъде допълвана и разширявана от съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № 37 от 09.09.2024 г., издадено от
началник в 04 РУ СДВР, с което на С. Р. П. на основание чл. 45, ал.4 от Закона за
закрила на детето /ЗЗД/ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лв. за нарушение на чл.8, ал.8 от ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
3
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4