Решение по дело №1495/2019 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 120
Дата: 2 юни 2020 г. (в сила от 27 май 2022 г.)
Съдия: Сона Вахе Гарабедян
Дело: 20193130101495
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№……… / 02.06.2020 г., гр. Провадия

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в открито  съдебно заседание, проведено на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН 

 

          при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1495/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Делото е образувано по предявен от П.Т.Т., ЕГН: **********, чрез адвокат П.И., против „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от  7777.72 лева, представляваща корекция на сметката на ищеца за потребна ел. енергия за обект, находящ се в *********, с клиентски № ********** и абонатен № **********, за периода от 28.02.2016 г. до 25.07.2019 г., за която е издадена фактура №  ********** от 04.10.2019 г.

  Ищецът твърди, че изпълнява добросъвестно задължението да заплаща използваната от него, в качеството му на потребител, електрическа енергия, както и ползването на електроразпределителната мрежа и допълнително предоставените услуги. Твърди също, че ответникът го е уведомил с писмо за съставения Констативен протокол № 1701870 от 25.07.2019 г. и че със същото писмо го е информирал за дължимата сума за корекция на сметката за потребена енергия на основание чл. 55 от ПИКЕЕ. Ответникът му е начислил служебно за плащане сумата от общо 7777,72 лв. за времето от 28.02.2016 г. до 25.07.2019 г., за което била издадена фактура № ********** от 04.10.2019 г. Начисленото количество ел. енергия по тази фактура било 44720 квтч. С протокола на БИМ било установено нарушение не в целостта, а във функционалността на СТИ, за което отговорност носел неговият собственик - ответното дружество. СТИ било собственост на ответника, същият бил монтиран извън имота на ищеца, на място с неограничен достъп на трети лица и собственикът бил отговорен за неговото поддържане и изправност. Ответникът, съгласно чл. 3 от ОУ на договорите за пренос на елекрическа енергия през електроразпределителните мрежи, извършвал експлоатация и поддръжка на електроразпределителната мрежа и осигурявал преноса през електроразпределителните мрежи на ел. енергия. Същият не притежавал права да продава електрическа енергия и нямал качеството и на краен снабдител по смисъла на чл. 98 а от ЗЕ. Счита, че не е налице основание, обосноваващо дължимост на сумата и в частност - реална доставка на фактурираното количество електроенергия, респ., че не са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от ПИКЕЕ. Оспорва така начислената за плащане ел. енергия и услуги да са му доставени и да е употребил допълнително начислената електроенергия и/или услуги за плащане на стойност 7777.72 лева, като излага, че установяването на реална доставка е нужно, доколкото договорните отношения между страните почивали на правилата на договора за покупко- продажба, а ищецът като купувач дължал заплащане на цена само за реално предоставена стока. От предоставените му документи във връзка с корекцията не се установявало за периода от 28.02.2016 г. до 25.07.2019 г. електрическата енергия да е била неправилно отчитана, респективно и обемът на услугите да е бил реално предоставен. Оспорва изцяло документите, съставени от ответника във връзка с корекцията. Твърди, че едностранната корекция на сметките се явявала нищожна и не пораждала правни последици между страните, че начислената сума е неправомерно начислена и като такава не се дължи. Сочи, че между него, в качеството му на потребител на ел. енергия и ответното дружество бил налице спор относно дължимостта на процесната сума, който го застрашавал, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в имота му от страна на ответното дружество. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

    В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска. Представя списък на разноските. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.Представя писмена защита в срока, определен от съда.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „Електроразпределение Север” АД, чрез адвокат Никодим Георгиев, в който изразява становище за допустимост на иска, но оспорва същия като неоснователен. Твърди, че претендираната сума се дължи на основание 55 от ПИКЕЕ, във вр. с 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Излага, че в конкретния случай е извършено преизчисляване на количество на електрическа енергия, като в чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ било предвидено, че операторът на електроразпределителната мрежа (който в случая е ответното дружество) извършва това преизчисление. Посочва, че корекционната процедура имала своето законово основание – чл. 47 и чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ, издадени от председателя на КЕВР и обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. и поради тази причина, фактурата се издавала от „Електроразпределение Север" АД, а не от „Енерго - Про Продажби” АД. Не било необходимо неправомерното въздействие върху схемата на измерване да е пряк резултат от поведение на самия потребител. Фактическият състав, от който възниквало правото на ответното дружество да извърши корекция в сметката на ищеца, не включвал като елемент наличие на виновно действие или бездействие от страна на абоната, в резултат на което да е налице неточно измерване на потребеното количество електрическа енергия. Ирелевантно за настоящия спор било дали действията, довели до неизмерването, са извършени от ищеца или от друго лице. Извършената процедура не представлявала и нямала характер на санкция към потребителя - ищец в настоящото производство, а конкретизирала цената на доставена и реално потребена електрическа енергия. Въпреки това, според ответника, единствено потребителят имал интерес от неточното отчитане на реално консумираната от него електрическа енергия с оглед задължението му за заплащане на стойността й. Извършено било начисление на измерено след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в невизуализиран регистър по смисъла на ПИКЕЕ. Твърди, че всички предпоставки за възникване на правото на ответното дружество да извърши тази законосъобразна процедура били изпълнени като бил осъществен правопораждащият фактически състав: 1. ищецът и ответното дружество били страни по облигационно правоотношение по договор за пренос и достъп на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение Север" АД; 2. ответното дружество изпълнявало поетите по договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а именно да пренася и снабдява с електрическа енергия обект, находящ се в гр. Провадия, ул. "Софроний Врачански" № 8 с абонатен № ********** и клиентски № **********; 3. на 25.07.2019 г., в изпълнение на чл. 45 от ПИКЕЕ, била извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Север" АД, в присъствието на абоната, за което бил съставен Констативен протокол № 1701870. Твърди, че „Електроразпределение Север" АД било дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това № Л- 138-07/13.08.2004 г., издадена от КЕВР. Дружеството било оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б. "а" от ДР на ЗЕ и собственик на средствата за търговско измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и съобразно чл. 45 от ПИКЕЕ имало право да извършва технически проверки на място на измервателната система и на средствата за търговско измерване. Дружеството следяло за техническото състояние на измервателните уреди, като резултат на такава проверка било и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната. При проверката били извършени замервания с еталонен калибриран уред и било установено, че в невизуализиран регистър 1.8.3 има показания. В регистър 1.8.1. били отчетени 5705 квтч, в регистър 1.8.2. - 13392 квтч, в регистър 1.8.3. - 44720 квтч, а в сумарния регистър 1.8.0. - 63819 квтч. Процесният електромер бил демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 483282 и бил предоставен за метрологична експертиза в БИМ. Твърди, че Констативният протокол за техническа проверка отразявал действителното фактическо положение и бил съставен в съответствие с разпоредбите на чл. 49 от ПИКЕЕ. Експертизата била извършена от БИМ, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален отдел - Русе. За извършената експертиза бил съставен Констативен протокол № 1909/26.09.2019 г. При софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3 в размер на 44720.800 квтч, която не била визуализирана на дисплея. Отбелязано било, че електромерът не съответства на техническите характеристики. На 02.10.2019 г. „Електроразпределение Север" АД съставило становище за начисляване на електрическа енергия и конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено било точното количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3 - 44720 квтч. Според ответника този тип вмешателство имало за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се визуализира на електромера. При ежемесечно отчитане на количеството ел. енергия нямало как да се установи натрупване на електрическа енергия в невизуализиран регистър, тъй като това ставало само със специализиран софтуер, с който инкасаторите не разполагат. На 04.10.2019 г. „Електроразпределение Север” АД издало фактура № ********** на стойност 7777,72 лева за периода от 28.02.2016 г. до 25.07.2019 г. Началният период бил определен от датата на монтажа на електромера на 27.02.2016 г. до датата на констатиране на вмешателството на 25.07.2019 г., съобразно чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ. С писмо ответното дружество изпратило констативния протокол от техническата проверка и фактурата, в изпълнение на чл. 49, ал. 4 от ПИКЕЕ на ищеца, с което същият бил уведомен за извършената корекция на сметка за потребена електрическа енергия в резултат на констатираното неизмерване.

          Според ответника, въпреки че било извършено начисление на измерена в невизуализиран регистър електрическа енергия на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, електрическата енергия натрупана в невизуализираните регистри била реално доставена и потребена от потребителя, но същата не била заплатена от него. Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, купувачът на стока бил длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай вече била получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Потребителят бил длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия. Процесната сума се дължала от ищеца на основание чл. 55 от ПИКЕЕ, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. С оглед изложеното моли съда, в случай че приеме за неприложима разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ, да отхвърли иска на основание чл. 183 от ЗЗД, доколкото в случая се касаело за установено точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължало от абоната по силата на установена между страните облигация по покупко – продажба на ел. енергия, в който смисъл било и решение № 150/26.06.2019 г. по г. д. № 4160/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

   В съдебно заседание процесуалният представител на ответното дружество оспорва исковата претенция и моли за нейното отхвърляне като неоснователна е недоказана. Представя договор за правна защита и съдействие, фактура, платежно нареждане и списък на разноските. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

  Съдът, след преценка на доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и съобразявайки становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

          По делото не се спори, че между ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение, че е извършена проверка на изправността на СТИ на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката е обективиран в констативен протокол, че в резултат на констатациите е извършена корекция на количеството потребена електрическа енергия в сметката на абоната и че ответникът е издал фактура за процесната сума.

         От представения по делото Констативен протокол № 1701870/25.07.2019 г. се установява, че на посочената дата е извършена от служители на „Електроразпределение Север” АД техническа проверка на СТИ за обекта на потребление на ищеца, находящ се в *********, при която са установени показания в регистри 1.8.1 – 005705 квтч, 1.8.2 – 013392 квтч, 1.8.3 – 044720 квтч, 1.8.4 – 000000 квтч и 1.8.0 – 063819 квтч. Установено е също, че тарифният превключвател е вграден точен. Отразено е, че СТИ е демонтирано и  подменено с ново изправно. Демонтираният електромерът е запечатан в индивидуална опаковка и е пломбиран с пломба № 483282. Протоколът е подписан от служителите, извършили проверката и абоната.

 От Констативен протокол № 1909/26.09.2019 г. на БИМ, Регионален отдел - Русе се установява, че статичен еднофазен двутарифен електромер Тип: МЕ 162 – D1A52 – M3KO, производител „ISKRA”, е представен за проверка, запечатан в найлонов плик, пломбиран с пломба № 483282. При проверка на техническите изисквания е установено, че липсват механични дефекти  на кутията, на клемите, на клемния блок на електромера и че са налице необходимите обозначения на табелката на електромера. Същият е с оценено съответствие. При проверка на точността му е установено, че при кратковременно включване с отчитане импулсите на изхода за проверка и при продължително включване с отчитане на показващото устройство, грешката е в рамките на допустимата. Установено е също, че константата съответства, че е налице индикация на дисплея на електромера за съответната тарифа, че вграденият календар/часовник показва правилно относно реалното време. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на тарифа 15.8.3 – 0044720.800 квтч, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, но електромерът не съответства на техническите характеристики.

          Въз основа на Констативния протокол на БИМ е изготвено становище от 02.10.2019 г. на „Електроразпределение Север” АД, с което е одобрено за начисляване допълнително общо количество ел. енергия в размер на 44720 квтч. за периода от 28.02.2016 г. до 25.07.2019 г., представляващо корекция, извършена на основание чл. 55 от ПИКЕЕ.

         С фактура № ********** от 04.10.2019 г. за клиентския номер на ищеца е начислена сумата 7777.72 лева, представляваща цена на ел. енергия за периода от 28.02.2016 г. до 25.07.2019 г.

От справка за потреблението на ел. енергия през последните 12/24/36 месеца се установява, че за периода от 28.02.2016 г. до 25.07.2019 г. по партидата на ищеца са начислени 44720 квтч ел. енергия, а от извлечение за фактури и плащания към 31.10.2019 г. се установява, че същата не е заплатена.

С писмо изх. № 55455/04.10.2019 г. от „Електроразпределение Север” АД е изпратено копие от констативния протокол на ищеца с уведомление за извършената корекция и фактура за корекция на сметката № ********** от 04.10.2019 г., получено от ищеца на 08.10.2019 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.

От констативен протокол № 11163038 от 27.02.2016 г. се установява, че служители на „Енерго - Про Мрежи” АД са монтирали на обекта с абонатен № ********** електромер с фабр. № 1114021666143494 с отразяване, че показанията за дневна и нощна тарифа към датата на монтирането му са нулеви. Протоколът не е подписан от абоната, за когото е отбелязано, че отсъства.

За установяване на релевантни към спора факти, в съдебно заседание е разпитан като свидетел К.А.С.,  служител на „Електроразпределение Север“ АД, който работи на длъжност „специалист енергиен контрол“. Потвърждава, че е съставил Констативния протокол от 25.07.2019 г. Дава показания, че при проверката се установило, че в процесния електромер има скрит регистър и натрупана ел. енергия, която не може да бъде видяна от отчетника. В този случай електромерът се свалял и се изпращал за проверка в БИМ. Това се извършвало пред свидетел и св. Сотиров мисли, че свидетеля е бил собственикът. Електромерът се запечатвал пред свидетеля, след като на същия се обясни, че в скрития регистър не трябва да има ел. енергия, и той се подписвал. Служителите показали на абоната показанията в скрития регистър и му обяснили всичко. Поводът за проверката бил, че се проверявал трафопост от няколко екипа по списък. Абонатите вземали ел. енергия от този трафопост. Същият имал загуби и трябвало да се проверят всички абонати, които били към него. В деня на проверката били няколко екипа и проверката била извършена на всички.

По делото е прието заключение на вещо лице Б.П., неоспорено от страните. Вещото лице посочва, че процесният електромер тип: МЕ 162 – D1A52 – M3KO с фабр. № 1114021666143494 е преминал първоначална метрологична проверка през 2016 г. Съгласно заповед А-616/11.09.2018 г. на Държавната агенция за метрология е технически надзор, този тип електромери (еднофазни) трябвало да преминават задължителна повторна метрологична проверка на всеки шест години. Метрологичната годност на процесния електромер изтичала през 2022 г. Според вещото лице същият е метрологично годен към момента на проверката. Нулевите показания на нощна и дневна тарифи показвали, че процесният електромер е монтиран нов на обекта на потребление. Прави извод, че при нулеви показания на нощна и дневна тарифи, показанията в регистър 1.8.3 не могат да бъдат различни от нулеви. Позовава се на протокола на БИМ, според който процесните 0044720.800 квтч електроенергия са преминали през електромера и не са визуализирани на екрана на дисплея. Дава заключение, че в случая е налице неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ, по – точно в тарифната схема. Посочва, че една от основните команди, записана в софтуерна програма в процесора на електромера е, когато през измервателната му система премине определено количество електроенерегия, то тя да се записва в определен регистър и в същото време да се визуализира на екрана на дисплея. Тази функция на процесора била нарушена, което означавало, че има вмешателство в програмата за тарифиране на процесния електромер. На допълнително поставения от ответника въпрос в предходното съдебно заседание на 20.02.2020 г., а именно: „Аритметично точни ли са математическите изчисления по извършената корекция?”, в съдебно заседание на 28.05.2020 г. вещото лице дава отговор, че изчисленията са верни, като това, което се получава е със следната разлика: 7793.61 лева. Представя разпечатка  на решенията на КЕВР за цените през процесния период. Посочва, че електромерът е уреда, който измерва преминалата през него ел. енергия. След като тя е преминала през електромера, това означава, че тя е доставена и съответно потребна. Пояснява, че процесният тип електромер е с одобрен държавен стандарт и е вписан в регистъра на одобрените средства. Изказва предположение, че вероятно в констативния протокол при посочване на седем знака преди точката за показанията на тарифа, е допусната техническа грешка. Според вещото лице този вид електромер не може да даде отговор на въпроса в кой период от време – продължителност и част от денонощието, се е натрупвала ел.енергията в невизуализирания регистър.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим – ищецът има правен интерес от неговото предявяване предвид разпоредбата на чл.123 от Закона за енергетиката.

 Същият е отрицателен установителен иск, при който ответникът носи доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, от които произтича вземането и неговия размер. В тази връзка и по повод твърденията на ответното дружество, същото следваше да установи, че в резултат на извършена проверка на процесния електромер и при спазване на правилата на ПИКЕЕ законосъобразно е коригирана сметката на ищцата.

 В чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката е предвидено, че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, уредени в Правила за измерване на количеството ел. енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството ел. енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. Следователно, законодателно е предвидена възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ, при спазване на определени правила, като по силата на законовата делегация за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ спорната възможност за корекционна процедура, с решение на КЕВР са приети такива ПИКЕЕ, влезли в сила на 16.11.2013 г. С решение по адм. дело № 2385/2016 г. на ВАС, в сила от 06.02.2017 г., разпоредбите на ПИКЕЕ са отменени, с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51, а впоследствие с влязло в сила на 23.11.2018 г. решение по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС са отменени и разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ. С решение на КЕВР от 24.04.2019 г. са приети нови ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), според чл. 49, ал. 1 - 3 от които съставеният при проверката протокол трябва да е подписан от представител на оператора и от ползвателя или от негов представител, а ако ползвателят не присъства или откаже да подпише констативния протокол, последният се подписва от един свидетел, който не е служител на оператора. В случая протоколът е подписан от двама служители на „Електроразпределение Север“ АД и от абоната, респ. същият е изготвен при спазване изискванията на 49 от ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.).

Според чл. 55 от действащите ПИКЕЕ, в случаите, в които се установи, че са налице измерени количества електри­ческа енергия в невизуализира-ни регистри на средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези регистри, като преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.

Правото на ответното дружество да начисли измереното в невизуализирания регистър на СТИ количество ел. енергия е възникнало с приемането на ПИКЕЕ, които му посочват и реда, по който това право може да бъде осъществено. Действително, според § 2 от действащите ПИКЕЕ, процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния протокол. Доколкото в процесния случай обаче всички етапи от сложния фактически състав на корекционната процедура са се осъществили при действието на действащите ПИКЕЕ, включително съставянето на констативния протокол, поставящ началото на процедурата, то обстоятелството, че времевият обхват на корекцията включва и период преди приемането на ПИКЕЕ е ирелевантно и по никакъв начин не опорочава корекцията.

По делото обаче няма данни дали установените при метрологичната проверка количества ел. енергия в невизуализирания регистър на електромера са измерени от СТИ след неговия монтаж на обекта на ищеца. В представения протокол за монтаж на процесното СТИ, който при това не е подписан от абоната, не са записани показанията по Тарифа 3, в резултат на което не се установи дали началната дата, от която електромерът е измервал количества ел. енергия по невизуализирана-та тарифа, следва неговото монтиране на обекта на ищеца. Тук следва да се има предвид, че съгласно действащите ПИКЕЕ (Раздел VI) собствениците на измервателните системи, част от които са средствата за търговско измерване, поддържат и актуализират досие на съответната система, което досие следва да съдържа и информация за показанията на всички регистри на средствата за измерване към датата монтаж и демонтаж на СТИ, като данните за минали периоди се съхраняват в база данни за период от 5 години. Следователно, при изпълнение на задълженията си съгласно ПИКЕЕ ответното дружество неминуемо следва да има информация за показанията по невизуализирани-те регистри на СТИ, която да представи в хода на съдебното производство. Такава информация обаче не беше представена, поради което по делото остана недоказано, че установеното количество ел. енергия в Тарифа 3 е измерено от средството за търговско измерване след неговия монтаж. Съдът не кредитира заключението на вещото лице, че при монтажа на процесното СТИ всички регистри са били с нулеви показания, доколкото същото се базира на предположения и не е подкрепено с доказателства по делото. Освен това, според вещото лице, начисленото за доплащане количество ел. енергия не е отчитано, което е резултат на външна намеса в тарифната схема на СТИ. Последният извод е основан единствено на разчитането на констатациите на БИМ и техническите познания на вещото лице, т. е. без да е изследвано от него самото СТИ.

Недоказан остана и точният момент, от който електромерът, настроен за двутарифен отчет, е започнал да отчита енергия в трета тарифа. Тъй като липсват на данни за началния момент на грешката, не може да бъде установено и обстоятелството дали погрешно отчетеното количество електрическа енергия е действително потребено от конкретния абонат в процесния период. Дори да се приеме за реално преминало количеството електроенергия, отчетено в регистър 1.8.3, е невъзможно да бъде определено в кой момент колко от него е преминало, а цената на електроенергията за технологични разходи е различна в различните периоди от време, както е отразено и в становището за начисление на електрическа енергия (лист 32 от делото). При това положение остава неизяснено как операторът е преценил каква част от общо отчетеното количество електроенергия в регистър 1.8.3 следва да отнесе към отделните, различни по времетраене подпериоди. Очевидно е, че ако количествата се разпределят по друг начин в подпериодите, предвид различните цени за тях, ще се получи различна крайна стойност на дължимата цена. От всичко това следва, че ответното дружество не е провело пълно доказване на факта, че абонатът е потребил реално процесната електроенергия в процесния период.

Операторът има задължение да осигурява на потребителя възможност за контрол на показанията на СТИ. При това положение отчетът в недостъпен и скрит за потребителя регистър е в пряко нарушение на тези правила. След като невизуализираната тарифа 1.8.3 подлежи на разчитане само със специален софтуер, с който разполагат производителят и лицензираното за ползване енергийно дружество, възможността за контрол на абоната на практика липсва. Липсата на изрично и индивидуално уговорени условия за отчитане по тарифа 1.8.3 и препараметризирането на електромера да отчита по този начин не обвързва потребителя, тъй като представлява отклонение от договора и противоречи на чл. 10 и 11 от ПИКЕЕ и чл. 120, ал. 4 от ЗЕ.

     По изложените съображения, съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на делото ищецът има право на разноски, съобразно чл. 78, ал. 1 от ГПК. Искането е направено своевременно и е представен списък по чл. 80 от ГПК, съобразно който се претендират разноски за платена държавна такса в размер на 311.11 лева за завеждане на делото, 5.00 лева за издаване на съдебно удостоверение и 1100.00 лева за платено адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото. Съдът намира направеното искане за частично основателно. В случая, с оглед заявения материален интерес от 7777.72 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 718.89 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. в редакцията и преди обнародване на решение № 5419 на ВАС на РБ, в сила от 15.05.2020 г., доколкото приложеният на л. 10 от делото договор за правна защита и съдействие е от дата 14.10.2019 г. Ищецът е заплатил възнаграждение за един адвокат в размер на 1100.00 лева, която сума съдът намира, че, предвид фактическата и правна сложност на делото следва да бъде редуцирана до размер близък до минималния, а именно – 750.00лева. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер на 1066.11 лева.

 Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********, сумата 7777.72 лева /седем хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща стойност на ел. енергия по фактура № ********** от 04.10.2019 г., начислена след корекция на сметката за периода от 28.02.2016 г. до 25.07.2019 г., за обект на потребление, находящ се в *********, с абонатен № ********** и клиентски № **********, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

      ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********, да заплати на П.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***сумата от 1066.11 лева /хиляда шестдесет и шест лева и единадесет стотинки/, представляваща разноски за производството, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

             Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОС - Варна.

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: