№ 16472
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110168364
по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ заплащане на
сумата от 404,88 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Бонус Каско“ за причинени имуществени вреди по л. а.
„Тойота“ с рег. № ..... вследствие на ПТП от 06.11.2020 г., причинено по вина на ответника,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2022 г. до
окончателното плащане.
Ищецът .... твърди, че в качеството си на застраховател по договор за застраховка
„Бонус Каско“ – полица № 47042017214000389, е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на 404,88 лв. за причинени от ответника С. Б. С. имуществени вреди по л. а.
„Тойота“ с рег. № ..... вследствие на ПТП от 06.11.2020 г. Поддържа, че ПТП-то е
реализирано в ...., като вина за него има ответникът, който при управление на л. а. „Опел“, с
рег. № ... предприема маневра за смяна на лентите за движение и реализира
съприкосновение със застрахования при него по застраховка „Бонус Каско“ друг автомобил,
собственост на .... ЕАД. Сочи, че за настъпване на ПТП-то е съставен протокол за ПТП, в
който са отразени следните видими увреждания: облицовка, предна броня, калник преден
десен и др., като към момента на настъпване на процесното ПТП – 06.11.2020 г. ответникът
не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради което с изплащане на
застрахователното обезщетение по щета № 470420202055471 в правната му сфера е
възникнало регресно вземане в размер на платената сума, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3
КЗ. Допълва, че с регресна покана ответникът е поканен да заплати същата, но тя не е
получена от него, тъй като се е върнала с отбелязване, че е останала непотърсена, поради
което претендира сумата от 404,88 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 15.12.2022 г. до окончателното плащане. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. Б. С. не е подал отговор на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
1
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В открито съдебно заседание на 12.10.2023 г. процесуалният представител на ищеца –
адв. Добролюбова е направила искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение
срещу ответника.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице: ответникът С. Б. С. не е депозирал отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в
първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се
разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените
доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявения
иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявеният осъдителен иск за заплащане на посочената по-горе сума бъде уважен
изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.12.2022 г. до
окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ
размер на 199,00 лв., от които: 50,00 лв. – платена държавна такса, 5,00 лв. – платена
държавна такса за издаване на 1 брой СУ, както и 144,00 лв. – адвокатско възнаграждение,
чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представените фактура №
**********/13.12.2022 г. и отчет към нея (л. 6-7 от делото). В случая, няма основание да се
възприеме посоченият от ищеца в представения списък по чл. 80 ГПК (л. 75 от делото)
размер на претендираното адвокатско възнаграждение от 480,00 лв., тъй като видно е, че той
касае процесуално представителство във връзка с друго дело, а не настоящото такова. Това е
така и по отношение на претендираните разноски за платена държавна такса за издаване на
съдебно удостоверение в общ размер на 10,00 лв., тъй като по делото няма данни в полза на
ищеца да е издадено повече от едно такова, поради което реално сторените разноски от този
вид се равняват на 5,00 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Б. С., ЕГН **********, с адрес: ... да заплати на ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: .... на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, сумата от 404,88 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Бонус Каско“ за причинени имуществени вреди по л. а. „Тойота“ с рег. № ..... вследствие на
ПТП от 06.11.2020 г., причинено по вина на ответника, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 15.12.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С. Б. С., ЕГН **********, с адрес: ... да заплати на ...., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: .... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 199,00 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
2
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3