№ 83
гр. Варна, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Г.
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20213110204410 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН (в редакцията, действала при обявяване на делото за решаване).
Подадена е жалба от АНГ. В. Ч. от гр. Варна срещу Наказателно
постановление № 21-0819-004035/07.10.2021г. на началник група към
ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, с което на лицето били
наложени административни наказания глоба в размер на 800 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и
чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП.
Жалбоподателят изразява несъгласие с наказателното постановление и
го счита за необосновано, незаконосъобразно и постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила. Моли съда да постанови решение, с
което да го отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от адв. Цв.Б. от ВАК, който поддържа жалбата и
привежда допълнителни аргументи за несъответствие между сочената за
нарушена норма и приложената санкционна разпоредба. Претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
1
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
(действащ към момента на подаване на жалбата) и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните
съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: На 01.07.2021г. в 01,03 часа, лек автомобил
марка и модел „Дачия Дъстер“ с рег.№ В 2057 ТА се движел по бул.“Васил
Левски“ в гр.Варна. Посоченият участък от пътя бил в границите на
населеното място, а процесният автомобил се движел със скорост от 110
км/ч. Поради движението си с превишена скорост, в района на пътен възел с
ул.“Царевец“ в посока „ХЕИ“ автомобилът бил заснет с автоматизирано
техническо средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип CORDON –М-2 с №MD 1194. След справка в
информационните масиви на МВР било установено, че превозното средство е
собственост на „СОД-Варна“ АД и законният представител на дружеството-
Любомир Петров Димитров бил поканен да се яви в сектор „Пътна полиция“-
Варна във връзка с констатираното нарушение. На 25.08.2021г. Димитров
представил декларация по чл.188 от ЗДвП, в която удостоверил, че по време
на заснемане на нарушението автомобилът е бил управляван от
жалбоподателя. От своя страна на 17.09.2021г. Ч. попълнил декларация по
чл.188 от ЗДвП, в която посочил, че на процесните дата и час действително е
управлявал лично автомобила.
Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за
установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че
управлява лек автомобил със скорост 110 км/ч при максимално разрешена
скорост от 50 км/ч за населено място. Актът бил съставен в присъствието на
жалбоподателя, бил предявен и подписан с общи възражения. Писмени
такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на
съставения акт на 07.10.2021г. било издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя били наложени наказания глоба в
размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за
извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелката СН. ИВ. Г., от
приложените като веществени доказателства фотоснимки, както и от
приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията
на св.Г. следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви
и логични. По делото не е констатирано наличие на предубеденост или
необективност у свидетелката, при което за съда не съществуват основания за
съмнение в достоверността на дадените показания. От изявленията й се
2
установява, че пред нея жалбоподателят е заявил, че лично е управлявал
автомобила при заснемането му от техническото средство.
Сред приложените писмени доказателства с най-съществено значение
са: разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство –CORDON
–М-2 с № MD 1194, протокол за използване на АТСС, декларации по чл.188
от ЗДвП и др., които позволяват изложената фактическа обстановка да бъде
счетена за установена по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН (действащи към момента на издаването на акта и
постановяването на НП) реквизити. Същите са издадени в предвидените за
това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи). Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да организира
адекватно защитата си.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
От приложените по делото декларации по чл.188 от ЗДвП и от
показанията на св.Г. се установява, че на 01.07.2021г. около 01,03ч.
жалбоподателят е управлявал процесният автомобил в гр.Варна. Предвид
приложената по делото разпечатка от паметта на автоматизирано техническо
средство– Видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
3
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип CORDON –М-2 с №MD 1194 съдът приема за безспорно
установено, че на посочените в НП дата и час автомобилът се е движел по
бул.“Васил Левски“ в гр.Варна, в рамките на населено място, в района на
пътна връзка с ул.“Царевец“, със скорост, превишаваща разрешената
максимална такава. По делото са приложени доказателства, че посоченото
техническо средство представлява одобрен тип средство за измерване и
отговаря на метрологичните изисквания. Същото е преминало успешно
последваща метрологична проверка (видно от приложеното по делото копие
на Протокол за проверка № 7-С-ИСИС/17.02.2021 г.) и е в изправност.
Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния автомобил
от 114 км/ч. (видно от данните, отбелязани върху фотоснимката). При
издаването на наказателното постановление е приспадната допустима
техническа грешка от 3% и е приета скорост на движение от 110 км/ч. По
делото е приложен снимков материал, изготвен чрез системата за контрол на
скоростта, от който е видно, че регистрираната скорост на движение е именно
на автомобила, във връзка с който е издаден обжалвания електронен фиш.
Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и
записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, същата се явява веществено доказателство по
смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът намира, че процесният
автомобил действително се е движел с посочената в НП скорост. С описаното
деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Пътят, по
който се е движел автомобилът, се намира в рамките на населеното място,
поради което при избиране скоростта на движение се прилагат общите
правила, установени с посочената норма. Поради това следва да се приеме, че
наказващият орган надлежно е посочил законната разпоредба, която е била
нарушена виновно. Надлежно е издирена и приложимата санкционна
разпоредба. Нормата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП предвижда специални
наказания за превишаване на разрешената максимална скорост в населено
място над 50 км/ч, какъвто е и процесният случай. Наказанието глоба е
определено във фиксирания размер, предвиден в чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, а
именно- 700 лв., увеличени със 100 лв., тъй като санкционната норма
предвижда глобата да се увеличава с 50 лв. за всеки следващи 5 км/ч
превишаване над 50 км/ч. (в случая разрешената скорост е превишена с 60
4
км/ч).
Основателни са доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя, че наказанието лишаване от право да управлява моторно
превозно средство е наложено неправилно. Санкционната норма предвижда
лишаване от това право за три месеца, а наказващият орган е лишил Ч. от
правоуправление за шест месеца-размер на наказанието, който не е предвиден
за нарушения от вида на процесното. Не са налице обаче основания да бъде
уважено искането за отмяна на наказателното постановление в тази връзка. С
Тълкувателно решение №8/16.09.21г. на ВАС са дадени задължителни
указания, че районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Такива
правомощия са предоставени на съда и според действащата към момента
редакция на чл.63 от ЗАНН. В случая санкционната разпоредба е издирена
правилно, но погрешно е наложено наказание, предвидено в друга норма-тази
на чл.182, ал.5 от ЗДвП. След като съдът е овластен да преквалифицира
деянието и да наложи по-леко наказание, несъмнено разполага и с
правомощието да намали размера на наложеното наказание, без да променя
приложената правна квалификация. Поради това и доколкото в случая не са
налице никакви нови фактически положения, с които жалбоподателят да не е
бил запознат, като същевременно не настъпва изобщо промяна в
санкционната разпоредба, съдът счете, че следва да измени НП, като намали
срока на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС от шест
месеца на три месеца.
Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не се отличава с по-малка
тежест от обичайните такива от този вид. Превишението на скоростта е
значително над предвидения в санкционната норма минимален размер,
обуславящ наличието на процесното нарушение. Касае се също така за
формално нарушение, несвързано с настъпването на конкретни вредни
последици, чиято тежест да бъде преценена. Поради това за формирането на
извода за маловажност на случая е необходимо наличието на някакви особени
извинителни обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с
които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната.
В случая няма данни за наличие на подобни обстоятелства, което изключва
приложението на цитираната разпоредба.
5
Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Същото следва да бъде изменено в
посочения по-горе смисъл.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (в
редакцията, действала при обявяванетео на делото за решаване), вр. чл. 143, ал.4 от АПК,
вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР- Варна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона
за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН .
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН
чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в
размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК размерът
на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая
производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, в което
юрисконсултът не е участвал лично, а единствено е представил писмени
бележки. Същевременно случаят не се отличава с фактическа или правна
сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева. С
наказателното постановление са наложени наказания глоба и лишаване от
право да управлява МПС, поради което съдът приема, че 40 лв. от
възнаграждението се отнасят до първото наложено наказание, а останалите 40
лева- за второто такова. Като съобрази размера на оставената без уважение
част на жалбата (глоба в пълен размер и лишаване от правоуправление за
половината от наложения с НП срок) съдът намира, че на въззиваемата страна
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 60,00
лв. (от които 40 лв., отнасящи се за наказанието глоба и 20 лева-за второто
наказание), като посочената сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя
в полза на ОД на МВР Варна.
Предвид направеното от пълномощника на жалбоподателя съответно
искане, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144
от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на Ч. също следва да се присъди съответна част
от направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за процесуално
представителство (видно от приложения Договор за правна защита и
съдействие). Съобразно уважената част от жалбата (половината от
наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС), по вече
изложените съображения, следва да бъдат присъдени разноски в размер на
75,00 лв.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
6
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0819-004035/07.10.2021г.
на началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна полиция“-Варна, като
намалява размера на наложеното на АНГ. В. Ч. от гр.Варна,
ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП,
административно наказание лишаване от право да управлява МПС от шест
месеца на три месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0819-
004035/07.10.2021г. на началник група към ОДМВР-Варна, сектор „Пътна
полиция“-Варна в останалата му част, като законосъобразно.
ОСЪЖДА АНГ. В. Ч. от гр.Варна, ЕГН:********** да заплати на ОД
на МВР-Варна сумата от 60,00 лева /шестдесет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на АНГ. В. Ч. от гр.Варна,
ЕГН:********** сумата от 75,00 /седемдесет и пет/ лева, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7