П
Р О Т
О К О Л
гр. София, 10.07.2018
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 22-ри състав в
публично съдебно заседание на десети юли две хиляди и осемнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
|
Секретар |
СВЕТОСЛАВА МАТЕЕВА |
|
Прокурор |
ВАЛЕНТИН КИРИЛОВ |
сложи за разглеждане докладваното от съдия МЛАДЕНОВ ЧНД № 1868 по описа за 2018 г.
Производството е по чл. 437 и сл. от НПК. Постъпила е лична молба от осъденото лице Н., с която прави искане за условно-предсрочно освобождаване /УПО/ от
остатъка на наложеното му наказание
„лишаване от свобода“.
В зала 73 е установена видео връзка
със СЦЗ.
На поименното повикване в 11.03 часа, се явиха:
ОСЪДЕНОТО
С.Н. – установена видео връзка със СЦЗ се явява, без защитник.
ЗА
НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА ГР.СОФИЯ – установена видео връзка от СЦЗ се явява Р.Д.- зам.началник СЦЗ, който заявява, че ще
изпрати пълномощно по факта.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Нямаме възражения да се изпрати пълномощното допълнително. Да се даде ход на делото. Няма искания за
отводи.
СЪДЪТ
счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА
ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА
ДЕЛОТО с прочитане молбата от осъденото лице /прочете се/.
ОСЪДЕН:
Поддържам молбата.
ПРОКУРОР:
Оспорвам молбата, нямам доказателствени искания.
ИНСП.Д.:
Оспорвам молбата. Представена е и моля да приемете актуална справка за статута
за изтърпяване на наказанието на осъденото лице към момента.
СТРАНИТЕ
/поотделно/: Да се приеме.
СЪДЪТ
счита, че представеното писмено
доказателство е относимо към настоящето производство, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
И ПРИЛАГА към делото актуална справка за статута за изтърпяване на наказанието
на осъденото лице към момента.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямаме други искания за
събиране на доказателства.
С оглед горното и като счита делото за изяснено от
правна и фактическа страна
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените към молбата на
осъдения изготвени за целта на настоящото производство справки, доклад, становища протоколи и документи от
затворническото досие /прочетоха се/.
ПРИКЛЮЧВА СЪБИРАНЕТО НА ДОКАЗАТЕЛСТВА.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
ОСЪДЕН: Направил
съм исканията си в молбите и ги поддържам. Поддържам исканията си да се
изискат тези доказателствата от
ръководството на затвора.
ИНСП.Д.: Налице е само първата предпоставка по чл.
70 от НК. Не е налице втората
предпоставка визирана в чл. 70 от НК. Не са налице достатъчно данни за
поправянето на лицето. Оценката на риска е намалена само до 20 точки и корекционна дейност следва да продължи. Становището на затвора по молбата е
отрицателно
ПРОКУРОР: Не е налице нито едно от основанията, изискуеми
от закона за УПО, поради което моля съда да отхвърли молбата, като не
основателна.
ОСЪДЕН /последна дума/: Моля да бъда освободен. Считам че СЦЗ
неправилно е преценил, че не са налице една от предпоставките да съм изтърпя
½ от наказанието, изтърпял съм
доста повече . Влезлите в сила разпоредби са задължителни за всички институции.
Относно моето поправяне не са се обосновали, аз не съм включван в никакви
програми, такива няма и по никакъв начин
не се работи с мен. Моля да УПО.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ СЛЕД СЪВЕЩАНИЕ, след
като изслуша становищата на страните и се запозна със събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството
е по реда на чл. 439, вр.чл. 437, вр. чл. 70 НК, като е образувано по молба на
осъденото лице с искане за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване
на остатъка от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
Към днешна
дата, видно от справката на началника на СЦЗ фактически изтърпял 18 години, 3
месеца и 6 дни, от работа 2 години, 2 месеца и 28 дни, всичко - 20 години, 6
месеца и 4 дни – остатък за изтърпяване – 9 години, 4 месеца 26 дни.
За да се
постанови УПО има две основни предпоставки съгласно нормата на чл. 70,ал.1 ,
т.1 и 2 от НК, като
диференциацията е оттам дали деянието е без квалификация „опасен рецидив“ или с
такава квалификация. В ситуацията, когато
деянието не е с квалификация „опасен рецидив“ е необходимо формално да е налице
изтърпяване не п малко от ½ от наложеното наказание. Когато деянието е с
квалификация „опасен рецидив“ е необходимо изтърпяването да е не по-малко от 2/3
от наложеното наказание.
Видно от материалите по делото в момента Н. изтърпя
общо наказание 29 години и 11 месеца лишаване от свобода
определено с ВНЧД № 675/18 г. на ОС –
гр. Плевен.
Дори да се приеме, че изтърпяването към момента
следва да обхваща и фактически и от работа, в който случай също няма изтърпяване
на не по-малко от 2/3, следва да се
посочи, че чл. 70, ал.1 от НК в края на изречението е записано „...който е дал
доказателства за поправянето си и е изтърпял фактически…“. Математическите изчисленията
сочат, че и в двата случая фактическото
изтърпяване и от работа не реализират изискването на чл.70, ал.1, т.2 от НК - не по-малко от 2/3 от наложеното
наказание.
При това положение необходимостта от разглеждане на
доводи по същество е чисто формална и лишена от смисъл. Въпреки това съдът ще
го направи с оглед процесуалните си задължения да вземе отношение по този
въпроси.
С оглед разпоредбата на чл. 439а, ал.3 от НПК, в
това производство се изследва цялостното поведение на осъдения в рамките на местата
за лишаване от свобода.
По повод на
това има данни, че осъденият периодично участва в различни форми на
конфронтация с администрацията на затвора, отказ от храна, отказ от комуникация
със служители, обиди и заплахи към служители на администрацията. В момента при
липсата на данни в доклада за причините, поради което не работи в момента съдът
просто разглежда този факт, като такъв. Следва
да се има предвид и това, че законодателят е приел в чл. 439а, ал. 3 от НПК, че
не прилагането на мерки за поощрение и не участие в програми и дейности, когато
такива не са достъпни до осъдения, не могат да бъдат единствено основание за
отказ от УПО. Но за да се постанови такова обаче следва да са налице предпоставки за това. Ето защо в случая липса
на достъпни програми, както осъдения твърди, това обстоятелство може да бъде
разглеждане единствено и само на плоскостта на това, ако има предпоставки за УПО,
то не участието в такива програми, ако такива не са достъпни, да не е
единствена пречка да се постанови УПО.
До искането за прилагане и изискване на редица доказателства,
които осъдения намира за относими към това производство следва да се има
предвид следното. С последната му молба съдът е уважил исканията, които счита
за относими към предмета на настоящето производство. Времето на насрочване и
разглеждане на делото не е такова, че да предполага развиване на едно
стандартно спорно производство във времето с прилагане на различни документи, размяна на книжа и т.н. Дори и след промените през 2017 г. тези
производства си остават с един ограничен предмет и не се разглеждат продължително.
Тези материали, които не са изискани от съда е счетено, че не са относими към
производството.
Към момента
при тези данни, които се сочат, както за личността, така и за поведението в СЦЗ
на осъденото лице очевидно е, че има редица проблемни зони, по които няма
съществено подобрение и няма как да се приеме, че е дал доказателства
поправянето си следователно не са налице и двете предпоставки.
С оглед горното и на основание чл.
440, ал.1 от НПК
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице С.Н.Н. за условно-предсрочно освобождаване от
остатъка на наложеното му наказание „лишаване от свобода“, тъй като не са
налице и двете законови предпоставките на чл. 70, ал. 1 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране
по гл.22 от НПК в 7-дневен срок пред САС.
Протоколът е изготвен в съдебно
заседание, което приключи в 11.30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: