Решение по дело №354/2020 на Административен съд - Враца

Номер на акта: 353
Дата: 26 октомври 2020 г. (в сила от 26 октомври 2020 г.)
Съдия: Татяна Любенова Коцева
Дело: 20207080700354
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 353

гр. Враца, 26.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,   шести  състав, в публично заседание на  15.10.2020г. /петнадесети октомври  две хиляди и двадесета/ година в състав:

                                                                 

АДМ. СЪДИЯ:  ТАТЯНА КОЦЕВА

 

при  секретаря Стела Бобойчева, като разгледа докладваното от съдия  Коцева адм. дело №354 по описа на АдмС – Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл АПК, във връзка с  чл.172, ал.5  ЗДвП.

Образувано е по жалба на Л.Л.В., депозирана чрез * И.А. против ЗАПОВЕД за прилагане на принудителна административна мярка/ПАМ/ № 20-0967-000421  от 01.07.2020г. на  Началник група, Сектор „Пътна Полиция“-Враца към ОДМВР-Враца, с която на същия е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Иска се отмяна на оспорената ПАМ, като незаконосъобразна и нищожна по съображения изложени в жалбата.

Ответникът  не  ангажира становище по делото.

Доказателствата по делото са писмени. Прието е заверено копие на административната преписка по оспорената заповед.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със  Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0967-000421  от 01.07.2020г. на Началник група, Сектор „Пътна Полиция“- Враца към ОДМВР-Враца, на жалбоподателя  Л.Л.В. е  наложена ПАМ  на основание чл.171, т.1, б.б ЗДвП „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“. В мотивите на издадената ПАМ е прието, че на 01.07.2020г. около 08.50 часа в  ***,  жалбоподателят като водач на МПС “ Шевролет Авео“  с  рег.№ ********** управлява собствения си лек автомобил с посочената марка след употреба на алкохол преди да е преминало въздействието му, което е установено с техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARNA-0121, който е отчел положителна проба 0,87 промила. Издаден е и талон за медицинско изследване № 0031419. Прието е, че жалбоподателят с това си действие нарушава  чл.5, ал.3, т.1, пр.1 ЗДвП.  

От приложената в заверено копие административната преписка, се установява, че на жалбоподателя е съставен АУАН № GA265385/01.07.2020г., в който е описана същата фактическа обстановка. Приложен е и талон за  изследване №0031419, с вписан резултат от извършената предварителна качествена проба, връчен на жалбоподателя срещу подпис с отбелязване „приема“.

От  заповед № 369з-108/17.01.2020г. на Директора на ОДМВР-Враца е видно, че са упълномощени началниците на група, сектор“ПП“ да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 ЗДвП.  

Приложена е по делото и справка за нарушител/водач за лицето Л.Л.В. и в която са отразени съставените му  актове и НП по ЗДвП. 

При така установената фактическа обстановка и при спазване на изискването на чл.168, ал.1-3 АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5  АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорената заповед, при наличие на правен интерес от оспорване съгласно чл.147, ал.1 АПК, в законоустановения срок по чл.149, ал.1  АПК,  поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 ЗДвП, с установена по делото компетентност съгласно заповед № 369з-108/17.01.2020г. на Директора на ОДМВР-Враца, с която са упълномощени началниците на група, сектор“ПП“ да издават заповеди от вида на оспорената. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган, с установена по делото компетентност и не е нищожна.

            Оспорената заповед е издадена и при спазване на изискването за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 АПК, а именно: издадена е в писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл.59, ал.2, т.1-8 вкл. АПК, включително правни и фактически основания за издаването й, като е подписана от нейния издател. В оспорената заповед са изложени ясни и конкретни фактически основания, за осъществено от жалбоподателя нарушение по чл.5, ал.3,т. 1, пр.1 ЗДвП, като изложените обстоятелства в оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на административния орган за издаване на наложената му ПАМ, изписана словесно в разпоредителната част на оспорената заповед “Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса от съда, но за не повече от 18 месеца“.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с материалноправните разпоредби и не е налице отменителното основание по чл. 146,т.3  АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б."б" ЗДвП, за управление на МПС с концентрация на алкохол, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване се прилага принудителна административна мярка „ временно отнемане свидетелството за управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл.171, т.1, б."б" ЗДвП е извършено от водача на моторното превозно средство административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение (АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица.

В случая административният орган правилно е приел, че са налице посочените по-горе предпоставки на чл.171,т.1,б.“б“ ЗДвП, тъй  като от доказателствата по делото - адм.преписка е установено, че по времето и мястото, посочени в оспорената заповед жалбоподателят е управлявал МПС и при проверка от контролния орган за употреба на алкохол е изпробван с техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабричен номер ARNA-0121, който е отчел положителна проба 0,87 промила. Налице е и съставен АУАН № GA265385/01.07.2020г. Разпоредбата на чл.171, ал.1 ЗДвП е императивна и при наличието на предпоставките изчерпателно изброени в чл.171, ал.1, т.1, б.”а” до “ж ” вкл. ЗДвП, административният орган е длъжен да наложи ПАМ - отнемане на свидетелството за управление на МПС. Следователно, към момента на издаване на оспорената заповед са били налице материалните предпоставки на чл.171, ал.1,т.1, б.“б“  ЗДвП за нейното издаване и не е налице нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 предл. първо АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Същите не са опровергани, поради което са налице предпоставките за налагане на принудителна административна мярка. При издаване на заповед от вида на оспорената в настоящото производство за налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност и  при установяване наличието на предпоставките по чл.171, т.1, б.б ЗДвП административният орган е задължен да издаде административен акт за налагане на ПАМ в съответствие с правомощията му по чл.172, ал.1 ЗДвП. В конкретния случай същите са безспорно установени, видно от доказателствата по делото.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона- осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата за движение по пътищата. 

По изложените съображения, съдът приема, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице отменителните основания по чл. 146, т. 1-5 вкл.  АПК, а жалбата като неоснователна следва  да се отхвърли. Възраженията на оспорващия са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото.

С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл.2 АПК, Административен съд Враца, VІ- ти състав,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ  жалбата на Л.Л.В., депозирана чрез *. И.А. против ЗАПОВЕД за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0967-000421  от 01.07.2020г. на Началник група, Сектор „Пътна Полиция“-Враца към ОДМВР-Враца.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.172, ал.5 ЗДвП. 

На основание чл. 138, ал.1 АПК препис от решението да се изпрати на страните.

 

АДМ. СЪДИЯ: