№ 2756
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Ванина Младенова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504133 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на А. Б. С., депозирана в лично качество срещу
Решение № 740/03.02.2022 г. по гр. дело № 46636/2021 г. по описа на Софийския районен
съд, ГО, 91-ви състав. В жалбата са развити оплаквания за неправилност и необоснованост
на съдебното решение, твърди се допускане на съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което делото да се върне на друг състав на първоинстанционния
съд с указания по прилагане на закона или постановяване на друго решение, с което да се
уважи молбата й за защита по реда на ЗЗДН срещу И. Ф. К. и да бъдат присъдени
сторените разноски.
В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН въззиваемата страна И. Ф. К. е депозирал отговор на
въззивната жалба, в който излага съображения за неоснователност на същата. Претендира
разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл.17, ал.1 ЗЗДН от молителя в
първоинстанционното производство, притежаващ правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.258 ГПК във вр.с чл. 17
ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на А. Б. С., депозирана в
1
лично качество и като процесуален субституент на малолетното й дете Л. И. К.а, срещу И.
Ф. К. за защита от домашно насилие, извършено на 03.08.2021 г. около 00.30 часа, описано в
уточнителна молба от 29.09.2021 г.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно
насилие.
С Решение № 740/03.02.2022 г. по гр. дело № 46636/2021 г. по описа на Софийския
районен съд, ГО, 91-ви състав е отказано издаване на заповед за защита от домашно насилие
срещу И. Ф. К. по молбата, с която А. Б. С. търси защита за себе си и малолетната си дъщеря
и последната е осъдена да заплати на ответника по молбата разноски в размер на 1 000 лева
и държавна такса по сметка на СРС в размер на 25 лева.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:
Молбата за защита до районния съд е депозирана в преклузивният срок по чл.10, ал.1
ЗЗДН от пострадалото лице в лично качество (чл.8, т.1 ЗЗДН) и като процесуален
субституент (чл.8, т.2 ЗЗДН), поради което е налице валидно сезиране на СРС от
процесуално легитимирана страна.
От представеното по делото удостоверение за раждане № **********/08.07.2020 г.,
издадено от Столична община – район „Искър“ въз основа на акт за раждане №
0315/08.07.2020 г. се установява, че А. Б. С. е майка, а И. Ф. К. – баща на родената на
01.07.2020 г. на Л. И. К.а.
Въззиваемият попада в кръга на лицата, срещу които може да се търси защита
съгласно разпоредбите на чл.3, т.3 и т.4 ЗЗДН.
Въззивният съд приема, че на 03.08.2021 г. около 00.30 часа в апартамент № 58,
находящ се в гр.София, ж.к. „******* въззиваемият нанесъл удар в областта на главата,
натискал с пръсти очите, шията, торса от лявата и драсна страна, гърба, двете ръце и десния
крак на въззивника, с което причинил на същата подкожен хематом в лявата тилно
слепоочна област, разкъсно – контузна рана по лигавичната повърхност на горна устна,
кръвонасядане на долния клепач на лявото око, кръвонасядания по лицето, гърба, тазовата
област, горните и долни крайници.
Горните обстоятелства съдът приема за установени въз основа на представената по
делото декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, чиято доказателствена стойност не е надлежно
оборена. Вредните последици от описания в декларацията насилнически акт се установяват
от приетото от първата инстанция съдебномедицинско удостоверение (арг. от чл.4, ал.3
ЗЗДН), в което намира отражение и изведеното от медика при Клиника по съдебна медицина
и деонтология при УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, че констатираните по С. наранявания
могат да бъдат получени по съобщения от нея начин и време – при нанесен побой на
03.08.2021 г.
Въз основа на показанията на свидетеля Б.А.С. се установява, че на 02.08.2021 г.
вечерта въззивникът е излаяла от дома на родителите си в добро физическо състояние и с
2
детето Л. са останали при въззиваемия, а на следващия ден около 10:30 – 11:00 часа С. се
върнала с видими наранявания по лицето, тялото и ръцете. При преценка на показанията на
този свидетел, в съответствие с изискванията на чл.172 ГПК, съдът взе предвид, че същите
не влизат в колизия с останалата доказателствена маса по делото.
Противно на твърденията на въззиваемия от свидетелските показания по делото не се
установява С. да е заявявала, че вечерта на 02.08 срещу 03.08.2021 г. ще прекара в дома на
родителите си. Доказателства в насока пребиваване на въззивника и детето Л. в дома на
родителите на С. в посочения времеви интервал не са ангажирани.
При преценка на показанията на свидетеля Н.М.Б. съдът отчита близката му
приятелска връзка с въззиваемия, заявеното от него обстоятелство, че не помни събития от
02.07.2021 г., но си „припомнил във връзка с делата“ тези от 02.08.2021 г., макар да не е
съхранил спомен за вида и количеството на употребления от него алкохол същата вечер.
Нелогично свидетелят е съхранил единствено ясен спомен за периода си на пребиваване в
апартамента на родителите на К. и постоянното присъствие на последния в него. При
преценка на показанията на свидетеля, че въззиваемият е бил в дома на родителите си до
05:00-06:00 часа на 03.08.2021 г. съдът съобразява и обстоятелството, че апартаментът на К.
се намира тъкмо срещу този на родителите му (в последната насока са показанията на
свидетеля С.). По тези съображения съдът не кредитира показанията на свидетеля Б. в
частта, в която същият твърди, че К. не е напускал апартамент № 60, находящ се гр.София,
ж.к. „******* в периода от 21:00 часа на 02.08.2021 г. до 05:00-06:00 часа на 03.08.2021 г., в
опит за изграждане на алиби на въззиваемия.
Във връзка с наведените в отговора на въззивната жалба възражения съдът намира за
нужно да отбележи, че отразеното в справката от касиера на вх.В на жилищен ******* в
столичния квартал „******* за боя обитатели на апартамент № 58, за които се заплаща
входна такса е ирелевантен към предмета на доказване и не установява твърдението, че към
03.08.2021 г. въззивникът не е била в апартамента на въззиваемия и не е имала ключ от
него.
Регистрацията на страните в хотел в с.Марково на 18.09.2021 г. не оборва отразеното
в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗД, а следва да се преценява с оглед обхвата на необходимата
защита.
Житейски нелогично е наведеното в отговора възражение, че констатираните при
въззивнка увреждания са нанесени от трето за спора лице, въпреки което С. е подала молба
за защита срещу именно въззиваемия.
Мотивите на първоинстанционния съд за липса на необходимост от издаване на
заповед за защита по молбата на С., поради отсъствието на контакт между страните и
наличието на висящо производство по чл.127, ал.2 СК не могат да бъдат споделени.
Обстоятелството, че страните имат общо дете е достатъчно основание да се приеме, че в най
– добър интерес на детето Л. е страните да поддържат нормалност в отношенията помежду
им и да полагат общи грижи за нея като издадената по настоящото заповед ще осигури на
въззивника необходимото спокойствие.
3
С оглед на гореизложеното, обжалваното решение, като неправилно, следва да се
отмени, а спрямо въззиваемия да се приложи мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, чрез която ще
се даде защита на пострадалото лице. Същата е от естество ефективно да въздейства върху
бъдещите отношения между страните, доколкото неизпълнението на мярката ще доведе до
влизането в действие на предвидените в чл.21, ал.3 ЗЗДН последици. Съдът не е обвързан от
искането и следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл.16, ал.1
ЗЗДН). За посочената мярка за защита не следва да се определя срок, тъй като задължението
на въззиваемия да се въздържа от домашно насилие е постоянно негово законово
задължение и не е ограничено във времето.
Предвид това, че извършеното насилие е с невисок интензитет и се касае за
инцидентна проява (доколкото друго противното не се доказва), съдът налага на
извършителя глоба по чл.5, ал.4 ЗЗДН в минималния размер от 200 лева.
Като съобрази изхода на делото, съдът осъжда въззиваемия да заплати по сметка на
СГС държавна такса в размер на 25 лева за молбата за защита от домашно насилие, както и
държавна такса в размер на 12.50 лева за въззивната жалба.
При този изход от спора въззиваемият следва да понесе отговорността за сторените в
първоинстанционното производство разноски в размер на 1 200 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение, както и за разноските във въззивното производство в размер на
1 000 лева (§ 1 от ЗР на ЗЗДН във вр. с чл.78, ал.1 ГПК).
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 740/03.02.2022 г. по гр. дело № 46636/2021 г. по описа на Софийския
районен съд, ГО, 91-ви състав, и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД, на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН, срещу И. Ф. К., ЕГН
**********, от гр.София, ж.к. „*******, ******, като:
ЗАДЪЛЖАВА И. Ф. К., ЕГН **********, на основание чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на А. Б. С., ЕГН **********, от
гр.София, ж.к. „*******, бл*******.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. Ф. К., ЕГН **********, че при неизпълнение на настоящата
заповед, на основание чл.21, ал.3 ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на И. Ф. К., ЕГН **********, от гр.София, ж.к. „*******, ******, на
основание чл.5, ал.4 ЗЗДН, глоба в размер на 200 лева, платима в полза на държавния
бюджет.
ОСЪЖДА И. Ф. К., ЕГН **********, от гр.София, ж.к. „*******, ******, да заплати
по сметка на Софийския градски съд държавни такси в размер на 37,50 лева.
4
ОСЪЖДА И. Ф. К., ЕГН **********, от гр.София, ж.к. „*******, ******, да заплати
на А. Б. С., ЕГН **********, от гр.София, ж.к. „*******, бл*******, сумата от 1 200 лева,
представляваща разноски пред първоинстанционния съд и сумата от 1 000 лева – разноски
пред въззивната съдебна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните и да се изпрати на районното
управление на МВР по адресите на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5