Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. София, 06.01.2022
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното
заседание на осми декември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Съдия: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11446/2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба от „Ю.Б.“
АД, с която са предявени срещу И.С.О. и Д.Н.И., при условията на пасивна
солидарност, искове, както следва:
- частичен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.430, ал.1 ТЗ за сумата от 54830 швейцарски франка, представляваща част
от вземане за неплатена заета сума в общ размер от 94636,60 швейцарски франка
по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL39560 от 23.06.2008 г.;
- иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.430, ал. 1 ТЗ за сумата от 586,21 лв., представляващи разноски.
Претендира законна лихва от 22.10.2020 г. (датата
на исковата молба) и сторените по делото разноски.
Ищецът твърди, че по сключен договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL39560 от 23.06.2008 г. е предоставил на
ответниците кредитен лимит в швейцарски франкове в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 55250 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към
евро на банката в деня на усвояване на кредита, от които: равностойността в
швейцарски франкове на 11745 евро за покупка на недвижим имот (апартамент) и
равностойността в швейцарски франкове на 43505 евро за други разплащания.
Твърди, че кредитът е усвоен в пълен размер на 03.07.2008 г. като усвоената
сума е в размер на 91016 швейцарски франка (с равностойност 55250 евро) като
приложеният към тази дата курс „купува“ за швейцарския франк на банката към
евро е 1,*********. Крайният срок за погасяване на кредита е бил 348 месеца
(чл. 5 от договора). Вземането по процесния договор за кредит е прехвърлено на
„Б.Р.С.“ АД с договор от 05.90.2008 г. С допълнителни споразумения към договора
за кредит от 08.04.2009 г., 08.02.2011 г., 17.08.2011 г., 19.08.2011 г.,
22.12.2011 г., 29.11.2016 г. „Б.Р.С.“ АД и кредитополучателите са изменили
първоначално уговорените условия на договора за кредит С допълнителните
споразумения от 08.02.2011 г., 17.08.2011 г., 19.08.2011 г., 22.12.2011 г.,
29.11.2016 г. страните са се договорили просрочените по кредита суми да бъдат
преоформени служебно от кредитора чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена главница. С договор за цесия от 23.12.2016 г. „Б.Р.С.“ АД е
прехвърлило обратно на банката вземанията по процесния договор за кредит.
Впоследствие, „Б.Р.С.“ АД е преобразувано чрез вливане в „Ю.Б.“ АД. През 2012 г. кредитополучателите са спрели да обслужват кредита
като първата просрочена вноска за главница е с падеж 10.08.2012, а първата
просрочена вноска за лихви върху главницата - 10.01.2012 г. Твърди, че на
31.07.2020 г. и на 11.08.2020 г. банката е връчила на кредитополучателите
нотариални покани, с които ги е уведомила за просрочията, както и, че е
направила кредитът изцяло предсрочно изискуем, считано от 11.08.2020 г. Твърди
до момента дългът по кредита да не е платен.
Ответниците оспорват иска, твърдят автоматична
предсрочна изискуемост на кредита, позовават се на изтекла погасителна давност
за вземането. Твърдят, че договорите за цесия не са породили действие спрямо
тях, тъй като не са им били съобщени. Оспорват поканите да са
им връчени надлежно. Претендират разноски.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ:
1.Относно материалноправната легитимация на ищеца:
От процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL39560 от
30.07.2008г. се установява, че между банката - ищец (с предходно наименование „Ю.И
Е.Д.Б.“ АД) и ответниците е възникнало правоотношение по договор за банков
кредит, по силата на което ищецът се е задължил да предостави на
кредитополучателите кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на
55250 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на
усвояване на кредита като от тази сума равностойността в швейцарски франкове на
11745 евро е за покупка на определен в договора недвижим имот – апартамент, а
равностойността в швейцарски франкове на 43505 евро – за други разплащания (чл.
1, ал. 1).
Установява се от приложения Договор за прехвърляне на вземания по договори
за кредит от 05.09.2008 г. и приложение към него, че банката е прехвърлила на „Б.Р.С.“
АД вземането си по процесния договор за кредит, а с Договор за прехвърляне на
вземания по договори за кредит от 23.12.2016 г. и приложение към него „Б.Р.С.“
АД е прехвърлило вземането по процесния договор за кредит на банката. След
първата цесия цесионерът „Б.Р.С.“ АД и длъжниците по кредита са сключили шест допълнителни споразумения. В споразумението
от 08.04.2009 г. страните изрично са се договорили, че споразуменията са
сключени като неразделна част към процесния договор за кредит, сключен с
банката (раздел X
от двете споразумения). „Б.Р.С.“ АД е посочен изрично в споразуменията като
кредитор по договора за кредит. Не се твърди, а и не се доказва по делото
ответниците да са сключили с „Б.Р.С.“ АД друг договор за кредит, идентичен по номер с
процесния и споразуменията да са към този друг договор. Ясно
изразена е волята на ответниците с допълнителните споразумения да изменят
клаузи в процесния договор за кредит с новия кредитор. Изявлението за знание за
извършената цесия е извънсъдебно признание на неизгоден за ответника факт и
оценката му, наред със сключените допълнителни споразумения, доказва, че
ответниците са били уведомени за извършената цесия. Действително, съгласно чл.
99, ал. 4 ЗЗД съобщението за прехвърлянето
на вземането следва да се съобщи на длъжника от предишния кредитор и оттогава прехвърлянето има действие
спрямо длъжника и спрямо третите лица. Съобщаването на договора за
цесия, обаче, не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето, тъй като
вземането преминава върху цесионера по силата на постигнатото съгласие за
прехвърляне на вземането. Уведомяването на длъжника от предишния кредитор е
условие за противопоставимост на цесията на длъжника и на трети лица. До
съобщаването на длъжника той може валидно да изпълни на предишния кредитор с
погасителен ефект, без цесията да може да му бъде противопоставена.
Прехвърленото вземане вече е преминало върху цесионера с привилегиите,
обезпеченията и другите му принадлежности и цесионерът има качеството на
кредитор по отношение на цедирания длъжник (в т. см. решение № 139/27.04.2008г.
на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 4025/2008г.). В настоящия случай не са наведени
възражения, че след извършената цесия от 02.10.2008 г. плащанията по кредита са
отишли в полза на първоначалния кредитор, няма събрани такива доказателства;
първоначалният кредитор – банката, не само че не оспорва валидността на
извършената цесия, но и се позовава на същата, установява се волята на
ответниците да третират „Б.Р.С.“ АД за кредитор по договора за кредит, поради
което неуведомяването от банката на длъжника за цесията не се отразява на
валидността и съществуването на вземането, не се отразява и на валидността на
допълнителните споразумения.
По делото не са приложени доказателства ответниците
да са уведомени за обратната цесия от 23.12.2016 г. От справка в ТРРЮЛНЦ към АВ
се установява, че считано от 29.11.2019 г. дружеството „И АР БИ Л..Б.“ ЕАД е
универсален правоприемник на „Б.Р.С.“ АД, а считано от 04.02.2020 г. „Ю.Б.“ АД
е универсален правоприемник на „И АР БИ Л..Б.“ ЕАД. Следователно, ищецът е
универсален правоприемник на правата и задълженията на дружеството „Б.Р.С.“ АД
и като такъв встъпва автоматично в правата и задълженията на праводателя си без
да са необходими специални уведомления до насрещните страни.
Поради изложеното съдът приема, че по делото се установява
материалноправната легитимация на банката да предяви исковете срещу ответниците
по делото – като носител на вземане по договор за банков кредит към момента на
сезиране на съда.
2.Относно съществуването на претендираното вземане и
неговия размер:
От процесния Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL39560 от 30.07.2008 г. се
установява, че по възникналото правоотношение по договор за банков кредит,
ищецът се е задължил да предостави на кредитополучателите кредит в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 55250 евро по курс „купува“ за
швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, като в
деня на усвояване на кредита страните са подписали приложение №1 към
процесния договор, в което посочват приложимия курс „купува“ за швейцарския
франк на банката, както и конкретно определения съобразно този курс размер на
кредита в швейцарски франкове (чл. 1, ал. 3). Съгласно чл. 2, ал. 1, изр. първо
от процесния договор разрешеният кредит се усвоява по блокирана сметка в
швейцарски франкове на кредитополучателя И.С.О. в банката – IBAN ***а служебно
от банката в евро по търговски курс „купува“ швейцарски франкове към евро на
банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по
открита в банката сметка на кредитополучателя в евро (чл. 2, ал. 3). Договорено
е, че крайният срок за погасяване на погасяване на кредита е 348 месеца,
считано от датата на усвояване (чл. 5, ал. 1);
кредитът се погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва, с
размер на всяка вноска съгласно погасителен план (чл. 6, ал. 1) като
погасяването се извършва във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен –
швейцарски франкове (чл. 6, ал. 2, изр. първо); в случай, че на съответния
падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата не е осигурена
дължимата сума в швейцарски франкове по сметката на кредитополучателя, но има
средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита може
да с извърши и в лева и в евро след служебно превалутиране на тези средства в
швейцарски франкове по курс „продава“ на банката за швейцарския франк към
лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето
неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката (чл. 6, ал. 2, изр.
второ). Договорът е сключен в изискуемата от закона писмена
форма (430, ал.3 ТЗ).
От приетото заключение на вещото лице по
допуснатата съдебно – счетоводна експертиза се установява, че на 03.07.2008 г.
по сметката, уговорената в чл. 2, ал. 1, изр. първо от договора за кредит, с титуляр И.С.О. е осчетоводена сума в размер на 91015,03 швейцарски франка с основание „усвояване на
кредит“. Същата дата на усвояване се установява и от т. 1 от Приложение №1 към
договора за кредит, подписан от страните по договора. В
приложените по делото допълнителни споразумения ответниците са признали размера
на дължимата сума по договора за кредит (т. I
от допълнителни споразумения с дата 08.04.2009
г., 08.02.2011 г., 17.08.2011 г., 19.08.2011 г., 22.12.2011 г., 29.11.2016 г.).
Доколкото заявеното от ответниците в споразумението е извънсъдебно признание на
неизгоден за тях факт и поради това – с доказателствена стойност и тъй като по
делото не се оспорва преводът на средствата от блокираната сметка по
уговорената еврова сметка на И.С.О., и предвид установеното със заключението на вещото
лице, съдът приема, че банката е изпълнила задължението си по договора да
предостави на кредитополучателите уговорената в договора за кредит сума, а за
последните е възникнало задължението да я върнат.
С чл. 1, ал. 4 от договора за кредит изрично е уговорена солидарна
отговорност на кредитополучателите за всички задължения по
договора за кредит, поради което, на осн. чл. 121, ал. 1 ЗЗД ответниците са
солидарно отговорни за задълженията по договора.
Ответниците са физически лица, на които по силата
на сключения с банката договор е предоставен банков кредит за покупка на
апартамент и за други разплащания. Не се твърди, а и от събраните по делото
доказателства не се установява кредитът да е предназначен за извършване на
търговска или професионална дейност от страна на ответниците, поради което
същите имат качеството на потребители по см. на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а
банката – ответник съответно се явява търговец по см. на пар. 13, т. 2 от ДР на
ЗЗП. Следователно, за ответниците са приложими разпоредбите за защита на
потребителите в същия закон.
Настоящият състав споделя формираната съдебна практика
с решение № 295/22.02.2019г. по т. дело № 3539/2015г. на ВКС, ТК, II отделение, според която е неравноправна неиндивидуално уговорена клауза от кредитен
договор в чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на
валутния риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така
че кредитополучателят да може да прецени на основание ясни и разбираеми
критерии икономическите последици от сключването на договора. Когато се установи,
че клаузата създава във вреда на потребителя значително неравновесие между
правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този случай
за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП. За
формиране на този извод съдебният състав се е позовал на задължителната
практика на СЕС, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС
/решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/16, EU:C:2017:703, определение от
22.02.2018 г. по дело С-119/17, EU:C:2018:103, решение от 30.04.2014 г. по
дело С-26/13, EU:C:2014:282, решение от 23.04.2015 г. по дело C-96/14,
EU:C:2015:262, решение от 03.06.2010 г. по дело C-484/08, EU:C:2010:309/, както
и практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК /решение № 95/13.09.3016 г. по т. д.
№ 240/2015 г. на ВКС, II т. о./.
Съгласно чл.20 от договора за кредит
кредитополучателят има право да поиска от банката да превалутира предоставения
му кредит в швейцарски франкове съответно в евро/лева по обявения курс „купува“
на банката за швейцарски франкове за датата на превалутирането като за
превалутирането се дължи и комисионна. С чл.22, ал.1 кредитополучателят е
декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на
обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към
български лев/евро, както и превалутирането по чл.20 от договора, може да има
за последица, включително в случаите по чл.6, ал.2, повишаване на размера на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро/лева, като напълно
приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че
е съгласен да поеме всички вреди (включително и пропуснати ползи), произтичащи
от промяна на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит. С чл.22, ал.2 кредитополучателят е декларирал, че е изцяло запознат и
разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6, ал.2
и чл.20-22 от този договор, както и че е съгласен с настъпването им. С клаузата
на чл.22 кредитополучателят е поел за своя сметка риска и всички вреди от
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк
към българския лев или евро, които могат да имат за последица повишаване на
дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в лева/евро.
Разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗП предвижда клаузите
на договорите, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и
недвусмислен начин, като съгласно ал.2 при съмнение относно смисъла на
определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
Договорната клауза на чл.23, ал.1 не отговаря на изискването за яснота и
разбираемост.
По делото не са представени доказателства банката
да е представила на кредитополучателя подобна информация и да му е разяснила
реално икономическите аспекти и рискове на превалутирането на кредита в
швейцарски франкове. Поради това, кредитополучателят не е могъл да прецени
потенциално значимите икономически последици върху финансовите си задължения от
валутния риск, който поема със сключването на договора за кредит в швейцарски
франкове. Предвид липсата на информация в дългосрочен план за промяната в
обменните курсове на швейцарския франк, той не е могъл да прецени потенциално
значимите икономически последици върху финансовите си задължения от валутния
риск, който поема със сключването на договора за кредит в тази валута, и се е
съгласил с установените предварително от търговеца /банката/ условия, без да
може да повлияе на съдържанието им, вкл. на изявленията в чл.22 от договора, че
е „запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите
на чл.6, ал.2 и чл.20 - 22 от договора“. С непредоставянето на необходимата
информация на потребителя, банката като икономически по-силна страна е нарушила
принципа на добросъвестност, като впоследствие след сключване на договора в
хода на неговото изпълнение процесната договорна клауза на чл.22, ал.1 е довела
до значителна неравнопоставеност между страните. Потребителят не е защитен и от
клаузата на чл.20 от договора, тъй като упражняването на правото на
превалутиране е предпоставено от съгласието на банката, която има
противоположни на кредитополучателя икономически интереси и би се съгласила на
превалутиране единствено при неизгоден валутен курс за кредитополучателя.
Поради това че с клаузата на чл.22, ал.1 във вреда на потребителя върху него се
прехвърля изцяло валутния риск, в процесния договор е създадено значително
неравновесие между правата и задълженията на страните по смисъла на чл.143,
т.19 ЗЗП. Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 ЗЗП нищожна е неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, която е в негова вреда, не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, освен ако клаузата е
уговорена индивидуално. Предвид изложените по-горе съображения, клаузата на чл.22,
ал.1 е неравноправна, тъй като не е индивидуално договорена, последиците от нея
са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя, същата не е
съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят да може да прецени на
основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на
договора, сключена е в нарушение на принципа за добросъвестност и създава във
вреда на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора. Предвид неравноправния й характер, спорната
клауза се явява нищожна на основание чл.143, т.19 (т.18 преди изм. с ДВ, бр.57 от 2015
г.) във връзка с чл.146, ал.1 ЗЗП.
Съгласно чл.6, ал.2, изр.
първо от договора погасяването на кредита се извършва във валутата, в която
същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. Съгласно изр. второ в случай,
че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката
по чл.2, ал.1, но има средства в лева или евро по сметките му в банката,
погасяването на кредита може да се извърши от банката, освен във валутата на
кредита, и в лева или евро след служебното им превалутиране в швейцарски
франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева/евро, за
което кредитополучателят е подписването на настоящия договор дава своето
неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката. Клаузата на изр. второ
на чл.6, ал.2 от договора е проявление на поетия от кредитополучателя с
клаузата на чл.22, ал.1 от договора валутен риск, приета по изложените по-горе
съображения за неравноправна, и поради това, клаузата на изр. второ на чл.6,
ал.2 от договора е също неравноправна и съответно – нищожна на основание
чл.143, т.19 (т. 18 преди изм. с ДВ, бр. 57 от 2015 г.) във връзка с чл. 146,
ал. 1 ЗЗП.
Договорът за кредит може да се
прилага и изпълнява и без клаузите на чл. 6, ал. 2, изр. второ и чл. 22, ал. 1,
тъй като тези клаузи не изменят естеството на основния предмет на договора.
С чл. 1 от договора за кредит е уговорено
кредитният лимит да се предостави в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 55250 евро. В чл. 2, ал. 1 е
предвидено, че кредитът се усвоява в швейцарски франкове, но сметката е
блокирана и практически кредитополучателят не е имал достъп до тази сметка.
Съгласно чл. 2, ал. 3 швейцарските франкове от блокираната сметка се
превалутират служебно от банката в евро по курс „купува“ швейцарския франк към
евро на банката за съответната валута в деня на усвояването и се превеждат по
еврова сметка на кредитополучателя в банката. Следователно, страните са договорили сумата да бъде предоставена в евро,
реален паричен поток от банката-кредитор към кредитополучателя в швейцарски
франкове не е осъществен, а действителното усвояване на кредита е в евро -
резервната валута на страната (режимът на Паричен съвет е регламентиран в чл.29 и сл. на ЗБНБ). В същото време кредитът е остойностен в
чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата
чуждестранна валута. Ето защо договорът не следва да се счита сключен в
резервната валута на страната (евро), а в чуждестранната валута, в която се
дължи връщането на кредита - швейцарски франкове. В този смисъл е решение № 136 от 20.01.2021г. по т.
дело № 1467/2019 г. на ВКС, ТК, II отд. - съдебният
състав е формирал извод, че в хипотеза на банков кредит, по който цялата сума
фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната
валута на страната (евро), но е уговорен и остойностен в чуждестранната валута
(швейцарски франкове) и задължението за погасяване е посочено в договора в
същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната валута
на страната (евро) и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута
(швейцарски франкове). В акта си съдебният състав се е позовал на
задължителната практика на Съда на Европейския съюз, постановена по
транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС (определение от 22.02.2018г. по
дело С-119/17, EU:C:2018:103 и решение от 20.09.2017г. по дело С-186/16,
EU:C:2017:703), както и на практиката на ВКС (решение № 295/22.02.2019г. по т.
д. № 3539/2015г. на ВКС, ТК, II т. о., образувано по описа на I т. о., решение
№ 384/29.03.2019г. по т. д. № 2520/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
294/27.03.2019г. по т. д. № 1599/2017г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
314/29.07.2019г. по т. д. № 1766/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
67/12.09.2019г. по т. д. № 1392/2018г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение №
155/24.01.2020г. по т. д. № 2561/2018г. на ВКС, ТК, II т. о.).
Видно от съдържанието на
договора за кредит кредитополучателите са изразили ясно съгласието си да
получат равностойността на 55250 евро във франкове. Съгласието им се установява
и от приложеното по делото искане за жилищен ипотечен
кредит №HL39560, в което изрично е отбелязано
искане за предоставяне на кредит с „равностойността на евро в швейцарски
франкове“. От приложеното искане на кредитополучателя за усвояване на суми по
кредит от 03.07. 2008 г. се установява, че кредитополучателят е наредил да се
завери собствената му сметка с 910116 CHF. Волята на страните за
предоставяне на кредита в швейцарски франкове, равностойни на 55 250 евро по
курс „купува” за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита и връщането на кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с
размер на всяка вноска съгласно погасителен план, оформен като приложение към
договора и представляващ неразделна част от него, е ясно изразена в клаузите на
чл. 1, ал. 1 и ал. 3, чл. 2, ал. 1 и ал. 3 и чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от процесния
договор. Приложените
по делото погасителни планове към допълнителните споразумения съдържа точно,
ясно и разбираемо посочване на дължимите вноски по кредита, изразени в
швейцарски франкове - падеж, вноска за лихва, вноска за главница, обща месечна
вноска. Уговорката за предоставяне на кредитен лимит в швейцарски франкове в размер
на равностойността на швейцарски франкове на 95 643 евро по курс „купува“ за
швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита определя
основна, характеризираща договора за кредит престация и не противоречи на
специални разпоредби от ЗКИ, нито на разпоредбата на чл. 430, ал. 1 ТЗ.
Обстоятелството, че реален паричен поток от кредитодателя към кредитополучателя
в швейцарски франкове не е налице, както и фактическото предоставяне на
усвоения кредит на разположение на кредитополучателя в резервната валута на
страната (евро), а не в чуждестранната валута (швейцарски франкове), уговорена
в кредитния договор, въз основа на заявени от кредитополучателя искане за
усвояване на суми по кредита с посочен размер на швейцарските франкове и искане
за превалутиране с посочени размер на швейцарските франкове и курс на
швейцарския франк към еврото, не обуславя извод, че договорът е сключен в
резервната валута на страната (евро), т. е. че валутата, в която е договорен и
предоставен кредитът, е евро (в т.см. Решение № 168 от 29.01.2021 г. на ВКС,
ТК, II отд.).
Предвид уговорката за
предоставяне на равностойността в швейцарски франкове на определена сума в евро
по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита; че курс „купува“ на швейцарския франк към евро на банката се формира
от официалния курс „продава“ на евро към лева на банката, разделен на
официалния курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката, изрично
посочване от кредитополучателя в искането за усвояване на кредита и искането за
превалутиране на конкретен размер швейцарски франкове в евро по конкретен
обменен курс, следва да се направи извод, че механизмът за изчисление на общата
заета сума, както и приложимият обменен курс са изложени ясно, така че средният
потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен, може да прецени въз основа на точни и ясни критерии
икономическите последици за него, произтичащи от договора за кредит по
отношение на размера на общата заета сума и обменния курс.
Предвид изводът по-горе за нищожност поради
неравноправност на клаузата за поемане на валутния риск от кредитополучателите
(чл. 22, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 изр. второ от процесния договор) и предвид това,
че кредитополучателите са формирали ясно съгласие да им бъде предоставен кредит
във франкове и като са посочили изрично приложимия курс „купува“ за швейцарския
франк на банката към евро към датата на усвояването, въпросът за наличието на
дължими суми по процесния договор следва да се реши като се обследва наличието
на дължими суми при хипотеза, че е предоставен кредит в равностойността на
швейцарски франкове на 55250 евро по първоначално определения курс, т. е. по
курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита
(1,*********).
Установява се от допълнителните споразумения, че
страните са договаряли т. нар. капитализиране на лихва - преоформяне на
просрочена лихва към главницата по кредита (т. IV от допълнително споразумение
от 08.04.2009 г., чл. 3 от допълнително споразумение от 08.22.2011 г., чл. 2 от
допълнително споразумение от 17.08.2011 г., чл. 3 от допълнително споразумение
от 19.08.2011 г., чл. 2 от допълнително споразумение от 122.12.2012 г., чл. 3
от допълнително споразумение от 29.12.2011 г.). Съдът споделя формираната
съдебна практика, че уговорката в допълнителни споразумения към договор за
кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения
за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява
анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между
търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ, какъвто не е настоящия случай (в т.см.
Решение № 66 от 29.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1504/2018г., ТК, II отд.),
какъвто не е настоящия случай. Поради това, съдът приема, че размерът на
дължимата главница следва да се обследва без уговорките в допълнителните
споразумения за капитализиране на лихвата. Съгласно чл.18, ал.1 от договора за
кредит кредиторът може да направи кредитът предсрочно изискуем при непогасяване
на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е
задължение по договора. Установява се от приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза, че последната вноска за погасяване на задълженията по кредита е
направена на 15.05.2012 г., както и че към датата, на която кредитът е направен
предсрочно изискуем, е имало неплатени вноски както по главница, така и по
лихви. Следователно, за банката е възникнало правото да направи кредитът
предсрочно изискуем.
По делото са приложени две нотариални покани от
ищеца до ответниците, връчени чрез н-с Маргарита
Иванчева и н-с Пламен Димитров, всяка адресирана до двамата ответници, с които ищецът е уведомил ответниците за просрочване на дължимите вноски
и е направил волеизявление, че обявява кредитът за изцяло предсрочно изискуем.
От нотариална покана с рег. № 4817, том 3, акт 45 от 24.06.2020 г. на н-с Маргарита
Иванчева се установява, че същата е връчена на ответника И.О. на 11.08.2020 г.
със залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и изтичане на
14-дневен срок за явяване в кантората на нотариуса за получаване на поканата
като адресът, на който е извършено връчването е този, който е посочен в
последното допълнително споразумение (от 29.12.2011 г.). Съгласно чл. 29 от
договора за кредит всички уведомления и изявления във връзка с договора трябва
да бъдат направени в писмена форма и се считат за получени, ако са достигнали
до адреса на страните, посочени в началото на договора; в случай, че някоя от
страните промени адреса си, посочен в началото на договора, тя е длъжна да
уведоми писмено другата страна като посочи новия си адрес, а до получаването на
такова уведомление, всички съобщения, достигнали до стария адрес ще се считат
за получени. Не се твърди, че след подписване на допълнителното споразумение
кредитополучателят О. е променил адреса си, за което да е уведомил кредитора.
От разписка № 45 към нотариалната покана се установява, че са спазени
изискванията на чл. 47, ал. ГПК за най-малко три посещения на адреса, с
интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от
посещенията е в неприсъствен ден. С оглед изложеното, съставът приема, че
нотариалната покана, с волеизявление на кредитора, че е направил кредитът
предсрочно изискуем, е получена от И.О.. Нотариална покана с рег. № 4817, том
3, акт 45 от 24.06.2020 г. на н-с Маргарита Иванчева е връчена на ответницата Д.И.
на 11.08.2020 г. със залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК и
предоставяне на 14-дневен срок за явяване в кантората на нотариуса за
получаване на поканата като адресът, на който е извършено връчването не е този,
който е посочен в последното допълнително споразумение (от 29.12.2011 г.).
Поради това, че ответницата не е уведомена на последния заявен от нея адрес,
съставът приема, че поканата, връчена чрез н-с Маргарита Иванчева, не е
получена от ответницата. От нотариална покана с рег. № 9517, том 1, акт 194 от
20.07.2020 г. на н-с Пламен Димитров, се установява, че поканата е връчена на
ответницата лично срещу разписка на 23.07.2020 г. Следователно, ответницата е
получила уведомлението на кредитора, че е направил кредитът предсрочно
изискуем.
Към датата, на която кредитът е обявен за предсрочно изискуем от банката,
са били налице обективните обстоятелства за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем (просрочени вноски) и субективния елемент – уведомление, че кредитът става
предсрочно изискуем, връчено на длъжниците и поради това, съставът приема, че
кредитът е обявен валидно за предсрочно изискуем, считано от 11.08.2020 г.
От приетото по делото заключение на вещото лице
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при усвоен
кредит във франкове и без капитализация на лихвата, при приложим валутен курс,
действал към датата на усвояване на кредита (1,*********) непогасената главница
е в размер на 89301,11 швейцарски франка, равностойност на 54209,58 евро по
курс „купува“ за швейцарски франк на банката към евро към датата на
усвояването. В конкретния случай, е налице частична недействителност поради
противоречие със закона (по чл. 146, ал. 1 ЗЗП) и поради това, вместо валутата
швейцарски франкове, следва да се приеме, че кредитът е предоставен във
валутата евро, която е законно платежно средство в страната. Действителният
размер на вземането - 89301,11 швейцарски франка, равностойност на 54209,58
евро по курс „купува“ за швейцарски франк на банката към евро към датата на
усвояването, превишава частично претендирания размер от 54830,87 швейцарски
франка.
3.По възражението за погасителна давност:
Частично основателно е възражението на
ответниците за изтекла погасителна давност. Неоснователно
е възражението на ответниците, че кредитът се е трансформирал автоматично в
предсрочно изискуем с неплащането на първата просрочена вноска. Действително,
съгласно уговорките в ал.1 на чл. 18 от договора е предвидена автоматична
предсрочна изискуемост при неплащане на която и да е вноска по кредита, но тази
уговорка е нищожна поради противоречие със закона – чл.60, ал.2 ЗКИ, която
разпоредба изисква за настъпване на предсрочна изискуемост да е достигнало
изрично изявление от банката до длъжника (по този въпрос – виж т.18 от ТР
№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Вземането за главница се погасява с общата
5-годишна давност, която тече за всяка месечна вноска от падежа й. Искът е
предявен на 22.10.2020 г. и всички месечни вноски, чиито падеж е настъпил преди
22.10.2015 г., са погасени по давност. От приетата счетоводна експертиза с
изчисления на дължимата главница без капитализация на лихвите и за кредит във франкове
при приложим валутен курс, действал към датата на усвояване на кредита се
установява, че за периода 22.10.2015 г. – 22.10.2020 г. общият размер на
непогасените вноски по главница е в размер на 79884.13 швейцарски франка (с
равностойност 48493,07 евро по курс купува за швейцарския франк на банката към
датата на усвояване на кредита). За падежиралите вноски за главницата за
периода преди 22.10.2015 г. искът е неоснователен поради изтекла погасителна
давност. Доколкото е предявен частичен иск за 54830,87 швейцарски франка, а
непогасената главница, която се установява като дължима е от 79884.13
швейцарски франка, с равностойност 48493,07 евро по курс купува за швейцарския
франк на банката към датата на усвояване на кредита, частичният иск за главница
следва да се уважи в пълния предявен размер, превалутиран за сумата от 33284,67
евро (която сума е равностойна на 54830,87 швейцарски франка, превалутирани в
евро по курс купува за швейцарския франк на банката към датата на усвояване на
кредита). Сумата включва падежирали просрочени вноски за периода 22.10.2015 г.
- 11.08.2020 г. и предсрочно изискуема главница. Искът следва да се отхвърли за
част от периода – за падежиралите просрочени вноски за периода 01.02.2011 г. - 22.10.2015
г.
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.430, ал.1 ТЗ за
разноски:
С чл.10, т. 3 от договора кредитополучателят се е
задължил да отговаря за разноските, свързани с оценка, предоставяне,
регистриране, вписване и застраховане на обезпеченията, както и разноски по
организиране и провеждане на принудително изпълнение върху предоставеното
обезпечение. С приложените по делото нотариални покани кредитополучателят е
отправил уведомления за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което е
елемент от фактическия състав за основателно предприети принудителни действия,
поради което, ответниците следва да бъдат осъдени да платят направените от
ищеца разноски за връчване на нотариалните покани. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че непогасените нотариални такси
за връчване на нотариалните покани са в размер на 586,21 лв., колкото са
претендирани, поради което, искът следва
да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
С оглед искането по
чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото на ищеца следва да се присъдят
направените разноски, съразмерно с уважената част от исковете – за сумата от 4749,25 лв. – съдебно-деловодни разноски и 4250,07 лв.
– адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА И.С.О., ЕГН ********** и Д.Н.И., ЕГН **********, да заплатят
СОЛИДАРНО на Ю.Б. АД, ЕИК*********,
както следва:
на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 33284,67 евро, представляваща
равностойност на 54830 швейцарски франка по курс купува за швейцарския франк на банката към датата на
усвояване на кредита – 03.07.2008 г., представляваща част от дължима
главница по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL39560 от 23.06.2008 г.,
включваща падежирали просрочени вноски за периода 22.10.2015
г. - 11.08.2020 г. и предсрочно изискуема главница, заедно със законната лихва от 22.10.2020 г. до окончателното
плащане;
на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ сумата от 586,21 лв., представляваща нотариални
такси;
на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 8999,32 лв., представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница, включена в падежиралите просрочени
месечни вноски за периода 01.02.2011 г. - 22.10.2015 г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: