№ 4173
гр. С, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. Т. С. ВЛ.
при участието на секретаря С. ЕМ. Д.
като разгледа докладваното от П. Т. С. ВЛ. Гражданско дело №
20221110126853 по описа за 2022 година
Предявени са за разглеждане положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.149 ЗЕ, вр. чл.86 ЗЗД.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “ф-ма” АД срещу Д. С. В., с
ЕГН: **********, в обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на
сумата от 319,82 лева (триста и деветнадесет лева и 82 стотинки), представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2021 г. в топлоснабден имот на адрес: гр. П, кв.“Д М“, бл.12, вх.А, ап.24, ведно със
законна лихва за период от 18.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 115,56 лева (сто
и петнадесет лева и 56 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 10.07.2016
г. до 24.11.2021 г. По така подаденото заявление било образувано ч.гр.дело № 9443/2022г.
по описа на СРС, 25 състав, по което била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Заповед е връчена на Д. С. В. и от същата е подадено възражение, поради което на “ф-ма”
ЕАД са указани правата й по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, като исковата молба е подадена в срок.
При така изложените факти и като поддържа, че ответника Д. С. В., като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр. П, кв.“Д М“, бл.12, вх.А, ап.24 е потребявала топлинна
енергия за посочения период, която не е заплатила, ищецът моли да бъде признато за
установено в отношенията между страните, че същата дължи посочените суми.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Д. С. В., с който се оспорват
предявените искове по основание и размер. Оспорва се ответницата да е в облигационни
отношения с ищеца, като се твърди, че не е ползвател на имота. Оспорва се ищецът да е
1
доставял услуги на процесната стойност. Противопоставя се възражение за изтекла
погасителна давност.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба
между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните
количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и за такса за дялово разпределение в претендирания размер.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
частично основателен. Съображенията за това са следните:
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма
за действителност, а форма за доказване.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от пар. 1 от ДР на ЗЕ
/обн. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в
съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия ф-мано с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди /“битов клиент“ по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР от ЗЕ/ и
2
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение №2/17 г. по тълк. дело №2/17 г. на ОСГК на ВКС.
Видно от исковата молба, ищецът претендира, Д. С. В. да е собственик на имота за
процесния период, поради което се явява потребител на ТЕ. Наличието на облигационна
връзка изрично се оспорва от ответника. По делото е представен Нотариален акт от
31.10.1974г. от който се установява, че собствеността по отношение на процесния
апартамент №24 е придобита от К Ц. Г и К Ц.а Га. От Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот от 10.07.2000г. се установява, че К Ц. Г е продал своята ½ ид.ч. от
апартамент №24 на В К Га. От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№169, дело №348 от 26.09.2013г. се установява, че В К Га и съпругът й С М В продават на
Д. С. В. 1/6 идеална част от процесния ап.24, находящ се в гр. П, кв.“Д М“, бл.12, вх.А.
От страна на ищеца не се твърди, а и не се представят доказателства Д. С. В. да
притежава право на собственост върху други идеални части от имота на основание,
различно от покупко-продажбата, обективирана в последния НА. Не се сочи наличие на
наследствено правоприемство, поради което следва да се приеме за доказано, че Д. С. В. е
собственик на 1/6 ид.ч. от процесния имот. От страна на последната не се представят
доказателства да се е разпоредила с правата си по отношение на имота, поради което следва
да се приеме, че е титуляр на правото на собственост по отношение на 1/6 ид.ч. и за исковия
период от 01.05.2016 г. до 30.04.2021 г.
С оглед на изложеното ответникът се явява потребител на топлинна енергия за
битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и между него и ищеца е възникнало и
съществувало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия,
сключен при Общи условия, за описания по – горе имот, за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2021 г., като Д. С. В. отговаря за 1/6 част от стойността на реалното потребление в
имота.
Придобитото веднъж качество на потребител на ТЕ законът не свързва със срок и не
го поставя под условие, в зависимост от различните нови основания /формални или не/ за
пораждане на търговски отношения с нови потребители на ТЕ и загубването на това
качество става при отчуждаване на топлоснабдения имот или настъпване на други
законоустановени факти, прекратяващи облигационни отношения. Доколкото между
страните няма данни да е сключен индивидуален писмен договор уреждащ техните
отношения, то като съдържание на съществуващото между тях отношение следва да се
считат, посочените в закона -ЗЕ и в общите условия, против които потребителя не е
възразил по смисъла на чл. 150, ал.3 от ЗЕ, права и задължения на страните. Дружеството -
ищец има задължение да доставя ТЕ, а ответникът има задължение да заплаща реално
доставената му ТЕ до размера на квотата си в собствеността. Законът облича фактическите
отношения по потреблението на ТЕ в договорна форма, като приема, че ако физическо лице
ползва ТЕ за битови нужди, а топлофикационното дружество му доставя такава ТЕ, то
между тези страни съществува договорна връзка, неформална, със съдържание посочено в
3
закона и в ОУ, против които настоящия потребител не е възразил.
Съответствието на разпоредбите, касаещи налагането на административния елемент
на регулиране на отношенията с потребителите е било предмет на решения на Съда на ЕС, с
които е прието, че такъв тип регламентация е допустим. Съгласно Решение на Съда
(четвърти състав) от 5 декември 2019 година по съединени дела С-708/17 и С-725/17 1) Член
27 от ф-маива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011
година относно правата на потребителите, за изменение на ф-маива 93/13/ЕИО на Съвета и
ф-маива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на ф-маива
85/577/ЕИО на Съвета и ф-маива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета във връзка
с член 5, параграфи 1 и 5 от ф-маива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към
потребители на вътрешния пазар и изменение на ф-маива 84/450/ЕИО на Съвета, ф-маиви
97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) №
2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („ф-маива за нелоялни търговски
практики"), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост, присъединена
към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия
за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. 2) Член 13,
параграф 2 от ф-маива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2006
година относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на
енергийни услуги и за отмяна на ф-маива 93/76/ЕИО на Съвета и член 10, параграф 1 от ф-
маива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година
относно енергийната ефективност, за изменение на ф-маиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за
отмяна на ф-маиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на
апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.
От страна на “ф-ма” АД не се установява разкриване на партида за имота единствено
на името на Д. С. В., доколкото това следва да е станало с изричното съгласие на всички
останали собственици, т.е по споразумение между тях – по аргумент от чл.60, ал.2 и чл.61,
ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ф-ма” АД на
потребителите в град П, където е предвидено че при повече от един потребители се
разкриват клиентски номера за всеки от тях, а няколко наследника могат да постигнат
споразумение имота да се ползва от един от тях и само един наследник да е потребител.
Поради изложеното и доколкото не се установява наличие на основание Д. С. В. да
отговаря за пълния размер на потреблението в имота, то същата като собственик на 1/6 ид.ч.
от апартамент №24, отговаря за стойността на потребление в имота съразмерно на своята
квота в собствеността.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
4
претендираната цена, е прието заключение на съдебно – техническата експертиза. От
заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно
и компетентно, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция, на който са били извършвани периодични проверки съгласно БДС 1434 – 2001. От
страна на “ф-ма” АД са представени Свидетелства за проверка на СИ, от които се установява
редовността на извършваните проверки.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата
през процесния период Наредба №16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Действително определени разпоредби на Наредбата са отменени с Решение № 8294 от 26
юни 2020 г. по административно дело № 14350 от 2019 г. на ВАС, но тази отмяна не засяга
периода на претенциите доколкото е последваща и касае изчисляването на разход за отчетен
период след процесния.
Oт заключението на СТЕ се установява, че дялово разпределение на топлинна енергия
за ЕС през процесния период се извършва от „ф-ма“ ЕООД, като за абоната се изчислява ТЕ
единствено за сградна инсталация. Установено е и, че разпределението на ТЕ за сградна
инсталация е извършено съгласно зависимост, описана в Приложение към чл.61, ал.1, т.6.1.1
на Наредбата за топлоснабдяването, като е проверена правилността на изчисляването и не са
установени отклонения. Заключено е, че дяловото разпределение е в съответствие с
методиката, нормативната уредба, проверените документи и данни от уреди за сградата и
имота.
Според заключението на СТЕ за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2021 г. общо
начислената ТЕ за имота е в размер на 370,24лв. Установено е, че изравнителната сума за
процесния период е -77,75лв. за получаване, т.е. сумата следва да се извади от сумата,
получена по фактури за отопление и задължението е в размер на 314,06лв. За определяне
размера на дължимата цена съдът кредитира заключението на СТЕ, като компетентно
изготвено и обосновано.
Не се твърди плащане на суми за погасяване на задължения за периода.
Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл. 142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя
между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А
съгласно чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия, отдадена
от сградна инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на
5
отопляемия обем на отделните имоти по проект.
Законът гарантира правото на топлопреносното предприятие да получи цената на
доставената до абонатната станция на сградата - ЕС- топлинна енергия. Доколкото тази цена
подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата се налага
утвърждаване на конкретни правила за разпределение на топлинната енергия между
собствениците, респ. ползвателите на отделните отопляеми обекти в сградата. В този смисъл
всеки потребител на топлинна енергия по смисъла на закона дължи да заплати част от
общата цена, съответна на реално потребеното при въведена система за дялово
разпределение въз основа на отчетените единици топлинна енергия от средства за дялово
разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответна част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, изчислена въз основа
на отопляемия обем на имота. Независимо, че в имота не се ползва ТЕ за отопление,
потребителя е останал задължен за стойността на ТЕ, отдадена от сградна инсталация.
Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ следва да се уважи до размера на1/6 част от сумата 314,06лв. –
52,34лв.
По възражение за погасяване на вземанията по давност:
По отношение на вземанията за ТЕ, които се явяват периодични задължения, съдът
следва да приложи кратката тригодишна давност.
Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В настоящия случай падежът на всяко от задълженията за плащане на
потребената топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния период
(месеца на доставката), а от първо число на втория месец, следващ отчетния период,
длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви.
Задължението е срочно, така че за да изпадне в забава длъжникът, не е необходима покана
от кредитора. Съгласно чл. 116, б. “б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск или
възражение – в случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№
9443/2022г. по описа на СРС, 25 състав е подадено на 18.01.2022г. Вземането за м.12.2018г.
е станало изискуемо на 31.01.2019г., поради което не е погасено по давност. Следователно
погасени по давност са всички вземанията възникнали преди м.12.2018г. – за периода от
01.05.2016 г. до 30.11.2018г. Съответно дължима е стойността на отдадената от сградна
инсталация ТЕ за периода 01.12.2018г.-30.04.2021г. За изчисляване на размера на
задължението, настоящия състав използва таблица 2.2.2. от СТЕ – за отоплителен сезон
05.2018г.-04.2019г. дължима е стойността на потреблението за 5 месеца, което съгласно
таблица по задача 2.3. на СТЕ е в размер на 83,05лв. За целия отоплителен сезон 05.2018г.-
04.2019г. има сума за връщане от изравнителни сметки 30,65лв. или средно на месец 2,55лв.
или за 5 месеца 12,75лв., която сума следва да се извади от сумата по фактури и за периода
се получава задължение от 70,30лв. За следващите два периода задълженията са 64,60лв. и
62,16лв. Или общо за периода необхванат от погасителна давност – 197,06лв. Ответницата
6
носи отговорност за 1/6 част от тази сума или 32,84лв.
Върху главницата от 32,84лв. се дължи законната лихва, считано от датата на подаване
в съда на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК– 18.01.2022г. до
плащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от страните. Видно от приложимите ОУ – чл.42, ал.1 потребителя дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва в случай, че не заплати задължението си по фактура в 3
дневен срок от издаването й. По отношение на лихвата следва също да се приложи кратката
погасителна давност, поради което лихва се дължи върху сумите по фактури за периода от
18.01.2019г. до 24.11.2021г. За определяне на размера на лихвата следва да се използва
извлечение от сметка на стр.4 от делото, като лихвата се определи на 38,26лв. Д. С. В.
отговаря за 1/6 част от тази сума или за 6,38лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответника дължи на
ищеца разноски в производството съобразно уважената част от исковете в общ размер от
31,08лв. за заплатена държавна такса, депозит за работа на вещо лице и за юрисконсултско
възнаграждение /при приет минимален размер съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ от 100лв./.
От ответника се претендират разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на по 300лв. за заповедното и исковото производства. На основание чл.78, ал. 3 ГПК
й се дължат такива съразмерно на отхвърлената част от исковете за всеки от двата етапа на
производството – по 272,97лв.
По разноските присъдени по ч.гр.дело № 9443/2022г. по описа на СРС, 25 състав:
С оглед частичното уважаване на исковете, присъдените разноски за заплатена
държавна такса следва да се намалят до размер на 2,25лв., а присъденото юрисконсултско
възнаграждение до 4,50лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл.
415, ал. 1 и чл.422, ал.1 ГПК, предявени от “ф-ма” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. П, кв. “М”, ТЕЦ „Р“ против Д. С. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С,
ж.к.Л, бл.429, вх.Е, ап.122, че Д. С. В. ДЪЛЖИ на “ф-ма” АД сумата 32,84лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.12.2018г. до 30.04.2021г. в топлоснабден имот на адрес гр. П, кв.“Д М“, бл.12, вх.А,
7
ап.24, ведно със законна лихва за период от 18.01.2022 г. до изплащане на вземането и
сумата 6,38лв., представляваща мораторна лихва за период от 18.01.2019г. до 24.11.2021г., за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №9443/2022г.
по описа на СРС, 25 състав, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за установяване дължимост на
главница за сумата над 32,84лв. до пълния предявен размер от 319,82 лева и претенцията за
установяване на дължимост на мораторна лихва за сумата над 6,38лв. до пълния предявен
размер от 115,56 лева и за периодаите, обхванати от погасителна давност.
ОСЪЖДА Д. С. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С, ж.к.Л, бл.429, вх.Е, ап.122 да
заплати в полза на “ф-ма” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П, кв.
“М”, ТЕЦ „Р“ направените по ч.гр.дело № 9443/2022г. по описа на СРС, 25 състав разноски
в размер на 2,25лв. за заплатена държавна такса и 4,50лв. юрисконсултско възнаграждение,
както и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК разноски в исковото производство съобразно
уважената част от исковете в размер на 31,08лв.
ОСЪЖДА “ф-ма” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. П, кв. “М”,
ТЕЦ „Р“ да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Д. С. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
С, ж.к.Л, бл.429, вх.Е, ап.122 разноски по ч.гр.д.№ 9443/2022г. по описа на СРС, 25 състав в
размер на 272,97лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и разноски в настоящето
производство съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 272,97лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8