Р Е Ш Е Н И Е
№.........
гр. София
22.12.2021г.,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-Д въззивен състав, в публично
заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
КАЛИНА СТАНЧЕВА
при секретаря Е. Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Кордоловска
гр.дело № 2271 по описа за 2019 година, за да постанови решение,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 20.11.2018 г. по гр.д. № 78121/2017 г.
Софийски районен съд – I ГО, 35 състав: е осъдил
„И.п.и.С." ЕАД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати
на В.П.С., ЕГН ********** по предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД сумата от 187.69 лв.,
представляваща обезщетение за ползване на собствения й имот за периода от
02.11.2012 г. до 01.11.2013 г., ведно със законната лихва от 01.11.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и по предявения иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД сумата от 18.92 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 03.11.2016 г. до 31.10.2017 г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1013.03 лв.,
представляваща направените по настоящето дело разноски, съразмерно на уважената
част на исковете, като е отхвърлил иска
за мораторна лихва за разликата над 18.92 лв. до пълния претендиран размер,
като неоснователен и недоказан;
С решението съдът е осъдил „И.п.и.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Е.М.Г.,
ЕГН ********** по предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 187.69 лв., представляваща обезщетение за
ползване на собствения й имот за периода от 02.11.2012 г. до 01.11.2013 г.,
ведно със законната лихва от 01.11.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и по предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 18.92 лв., представляваща мораторна лихва
за периода от 03.11.2016 г. до 31.10.2017 г., както и на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, сумата от 1013.03 лв., представляваща направените по настоящето дело
разноски, съразмерно на уважената част на исковете, като е отхвърлил иска за
мораторна лихва за разликата над 18.92 лв. до пълния претендиран размер, като
неоснователен и недоказан.
С решението съдът е
осъдил „И.п.и.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Т.М.И.,
ЕГН ********** по предявения иск с правно основание чл.59 т ЗЗД сумата от 187.69 лв., представляваща обезщетение за
ползване на собствения й имот за периода от 02.11.2012 г. до 01.11.2013 г.,
ведно със законната лихва от 01.11.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и по предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 18.92 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 03.11.2016 г. до 31.10.2017 г., както и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, сумата от 1013.03 лв., представляваща направените по настоящето дело
разноски, съразмерно на уважената част на исковете, като е отхвърлил иска за
мораторна лихва за разликата над 18.92 лв. до пълния претендиран размер, като
неоснователен и недоказан.
С решението съдът е осъдил „И.п.и.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д. Д.С., ЕГН ********** по предявения иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД, сумата от
563.04 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствения й имот за
периода от 02.11.2012 г. до 01.11.2013 г., ведно със законната лихва от
01.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и по предявения иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД
сумата от 56.77 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.11.2016 г.
до 31.10.2017г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1040.62
лв., представляваща направените по настоящето дело разноски, съразмерно на
уважената част на исковете, като е отхвърлил иска за мораторна лихва за
разликата над 56.77 лв. до пълния претендиран размер, като неоснователен и
недоказан;
С решението съдът е
осъдил „И.п.и.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.Д.С., ЕГН ********** по предявения иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 3 127.14
лв., представляваща обезщетение за ползване на собствения му имот за периода от
02.11.2012 г. до 01.11.2013 г., ведно със законната лихва от 01.11.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и по предявения иск с правно основание
чл. 86 от ЗЗД сумата от 315.32 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 03.11.2016г. до 31.10.2017 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 1228.74 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски,
съразмерно на уважената част на исковете, като е отхвърлил иска за мораторна
лихва за разликата над 315.32 лв. до пълния претендиран размер, като
неоснователен и недоказан;
С решението съдът е
осъдил „И.п.и.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Р.Х.,
ЕГН ********** по предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД сумата от 3 069.69 лв., представляваща обезщетение за
ползване на собствения му имот за периода от 02.11.2012 г. до 01.11.2013 г.,
ведно със законната лихва от 01.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и по предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 309.53 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 03.11.2016 г. до 31.10.2017 г., както и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, сумата от 1224.53 лв., представляваща направените по настоящето дело
разноски, съразмерно на уважената част на исковете, като е отхвърлил иска за
мораторна лихва за разликата над 309.53 лв. до пълния претендиран размер, като
неоснователен и недоказан;
С решението съдът е
осъдил „И.п.и.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Н.Р.,
ЕГН ********** по предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 3098.42 лв. представляваща обезщетение за ползване
на собствения му имот за периода от 02.11.2012 г. до 01.11.2013 г., ведно със
законната лихва от 01.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
по предявения иск с правно основание чл.
86 от ЗЗД сумата от 312.42 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 03.11.2016 г. до 31.10.2017 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 1227.32 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски,
съразмерно на уважената част на исковете, като е отхвърлил иска за мораторна
лихва за разликата над 312.42 лв. до пълния претендиран размер, като
неоснователен и недоказан.
Със същото решение В.П.С., ЕГН **********, Е.М.Г., ЕГН **********,
Т.М.И., ЕГН **********, Д. Д.С., ЕГН **********, Д.Д.С.,
ЕГН **********, В.Р.Х., ЕГН ********** и В.Н.Р., ЕГН **********, са осъдени да
заплатят на „И.п.и.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 4.64 лв., представляваща
направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Недоволен от решението е останал ответникът в първоинстанционното
производство „И.п.и.С.“ ЕАД, който го обжалва в
частта, в която по отношение на същия са уважени искове при квалификацията на
чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. В жалбата се поддържа, че посоченото решение е
незаконосъобразно, неправилно, необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Неправилно съдът е отхвърлил и
направеното от ответника възражение за прихващане като е приел, че разходите
за имота не представляват необходими такива. Навежда, че имотът на ищците не е годен за самостоятелно и реално ползване и
същият е прилежащ и обслужващ
съществуващата върху него сграда, собственост на ответника. В
първоинстанционното производство не е установено по какъв начин ищците биха
могли да ползват своя имот, върху който има изградена сграда, която
не е тяхна собственост, а
собственост на ответника, поради което в противоречие на материалния закон
съдът е приел, че ищците са претърпели пропуснати ползи. Моли съда да отмени
обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли
изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемите В.П.С., Е.М.Г., Т.М.И.,
Д. Д.С., Д.Д.С., В.Р.Х. и В.Н.Р. оспорват въззивната жалба по съображения, изложени в депозирания по реда
на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор от 11.02.2019 г. Претендират разноски.
Решението
в отхвърлителните му части, като необжалвано от ищците, е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. №
1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. №
1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д.
№ 1246/09 г.на ІV г.о.) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
Обжалваното
решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийски районен съд, в
рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност,
поради което същото е валидно. Предвид изискванията на процесуалния закон за
служебна проверка на постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита,
че не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното решение
е допустимо.
Като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства по делото, съдът намира следното:
От ищците В.П.С., Е.М.Г., Т.М.И., Д. Д.С., Д.Д.С., В.Р.Х. и В.Н.Р. срещу ответника „И.п.и.С.“ ЕАД са предявени активно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и с предмет -
присъждане на обезщетение за лишаването им от ползването на собствения им
недвижим - имот от 3 дка, представляващ имот с пл. № 1975 в кв. 26 по плана
на гр. Харманли и по действащата кадастрална карта, представляващ част от поземлен имот №
77181.15.44, в периода от 02.11.2012 г. до 01.11.2013 г. в размер на сумата от общо 10 421.36 лв., ведно
със законната лихва от 01.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за мораторна лихва за периода от
03.11.2016 г. до 31.10.2017 г.
От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на събраните
доказателства по делото, в частност от решение от 12.03.2010 г. по гр. д. № 419/2002 г. на РС –
Харманли, се установява, че ищците
са собственици на имот от 3 дка, представляващ имот с пл. № 1975 в кв. 26 по плана на гр.
Харманли и по действащата кадастрална карта, представляващ част от поземлен
имот № 77181.15.44. Имотът е бил притежаван от Сидер Добрев Василев, от чието
Удостоверение за наследници се установява, че същият е починал и ищците са
негови наследници.
С постановление от 04.07.2012 г. на ОС Кърджали на ответника „И.п.и.С.“
ЕАД са били възложени 17990,68496/25790 ид. ч. от ПИ с идентификатор №
77181.15.44, ведно с построените върху него сгради, подробно описани в
постановлението. Ответникът е въведен във владение на имотите с протокол за
въвод във владение изх. № 15/01.03.2013 г. на синдика на „Златна Тракия в
несъстоятелност“ АД – П.А..
Като доказателство по делото е представена Нотариална покана от 31.10.2016
г. с рег. № 1807, том I, № 77 на нотариус Л.Л.с район на действие СРС, видно от която ищците са
поканили ответника да им заплати обезщетение за ползване на собствения им
недвижим имот. Същата е получена от ответника на 02.11.2016 г.
Във връзка с
възражението на ответника за прихващане, като доказателства по делото са приети
платежни нареждания за платени от същия данъци, фактури за ел. енергия и
фактури за охрана.
Пред първоинстанционния съд е изслушана и приета Съдебно-оценителна Експертиза, от заключението на която се установява,
че средната пазарна цена за недвижимия имот от 3 дка за исковия период от
02.11.2012 г. до 01.11.2013 г. е в размер общо на 16 898 лв.
По делото пред първоинстанционния съд е разпитана като свидетел съпругата
на ищеца В.Х. Х., чиито показания установяват следното: Съпругът й В.Х.,
заедно с негови роднини, притежавали имот в гр. Харманли, върху който имало
изградена административна сграда. Имотът се използвал за производство на олио.
Имотът бил ограден и с охрана, която не ги допускала да влязат вътре,
независимо че са се легитимирали като собственици на имота. Обяснили им, че имало
заповед на ръководството да не бъдат допускани. До имота нямало достъп от друго
място.
Пред
въззивния съд е изслушана и приета СТЕ, от заключението на която се установява
следното: В границите на имот с приблизителна площ 3 дка, част от ПИ 77181.15.44
по кадастрална карта на гр. Харманли, попадат следните сгради, отбелязани в
Приложение № 1 към експертизата, а именно: 1.
Сграда 77181.15.44.2 - административна сграда, на 2 /два/ етажа, със ЗП 170
кв.м.; 2. Сграда 77181.15.44.5 -
парова станция+битови помещения, на 1 /един/ етаж, ЗП 440 кв.м.; 3. Сграда 77181.15.44.6-склад Люпка, на
1 /един/етаж, ЗП 81 кв.м.; 4. Сграда
77181.15.44.16 - фирмен магазин, на 1 /един/ етаж, ЗП 142 кв.м.; 5. Сграда 77181.15.44.24 - приемен
бункер, на 1 /един/етаж, ЗП 32кв.м.; 6
Сграда 77181.15.44.25 - КПП /контролно пропускателен пункт/, на 1 /един/ етаж,
ЗП 10 кв.м.; 7. Част от сграда 77181.15.44.26 -
Работилница на 1/един/етаж- 1531,265/2510 ид.ч. от сграда 26, ЗП 1240, на 3/
три/ и 2/два/ етажа - има разминаване в етажността на сградата при огледа на
място и скицата /приложени снимки и отразено в схемите/; 8. Сграда
77181.15.44.31 - сграда за енергопроизводство /трафопост/, на 1 /един/ етаж, ЗП
29 кв.м.; 9. Басейн за противопожарни нужди, разположен между сгради 2, 6,
16 и 31; 10. Сграда 77181.15.44.29 -
промишлена сграда, ЗП 5 кв.м., която при огледа на място не съществува. Сумарната
прилежаща площ на така описаните сгради е 1 187,40 кв.м, а застроената площ на
сградите е 191,60 кв.м. Съгласно заключението на вещото лице необходимата
площ за обслужващ път е 977 кв.м., като
допълнително в имота има кантар за камиони, който частично попада в
площта на обслужващия път и резервоар за противопожарни нужди. Вещото лице е
дало заключение, че при площ на имота 3000 кв.м. остатъчната свободна площ е
528 кв.м., но те не са групирани така, че да може да се отделят от останалото
цяло, съответно имотът не е годен за самостоятелно, реално ползване, тъй като
той се явява в по-голямата си част прилежащ
към съществуващите сгради и около 1/3 обслужващ същите.
При тези данни съдът намира от
правна страна предявените искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД за неоснователни. Съгласно посочената материалноправна норма, всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, е длъжен да му върне това, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. От анализа на цитираната разпоредба се
налага изводът, че за да бъде уважена претенция, заявена на посоченото
основание, е необходимо на първо място да се установи наличие на неоснователно
разместване на блага, което не може да се отстрани по друг начин. Смисълът, извлечен
от разпоредбата на закона, е в това, че разместването на блага от
имущественоправните сфери на субектите следва да се извършва само, когото има
основание за това. На следващо място, разпоредбата на чл. 59 ЗЗД предполага
обедняване на лицето, търсещо обезщетение, чието имущество намалява, за сметка
на увеличаването на имуществото на отговарящия за задължението. Следователно,
необходимо е наличие на корелативност, тъй като намаляването на имуществото на
едната страна може да съществува само в съотношение на връзка с обогатяването
на другата страна. На последно място, разместването на благата, изразяващо се в
пропускането на ползата от страна на ищеца и получаването й от ответника,
следва да произтича от един или обща група факти. От изложеното следва, че
общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 от ЗЗД
включва следните кумулативни предпоставки: обогатяване на ответната страна за
сметка на ищците чрез спестяване на разходи, обедняване на ищците, връзка между
обогатяването и обедняването, липса на правно основание за разместване на
имуществените блага като конкретен източник на права и задължения и
субсидиарност, тъй като облигационното право на обеднелия възниква, когато няма
друг иск, с който може да се защити.
В случая посочените по-горе елементи от фактическия състав на субсидиарния
иск по чл. 59 от 33Д не са налице. От заключението на вещото лице, по изслушаната
и приета пред въззивния съд СТЕ, се установи, че имотът по отношение на който
същите претендират присъждане на обезщетение за лишаването им от ползването -
имот от 3 дка, представляващ имот с пл. № 1975 в кв. 26 по плана на гр.
Харманли и по действащата кадастрална карта, представляващ част от поземлен
имот № 77181.15.44, е застроен с множество сгради – 9 на брой /към момента на
огледа, извършен от вещото лице/. Установено е от представеното по
делото Постановление от 04.07.2012 г. на ОС Кърджали, че на ответника са били
възложени 17990,68496/25790 ид. ч. от ПИ с идентификатор № 77181.15.44, ведно с
построените върху него сгради, подробно описани в постановлението. Страните не спорят, а и се установа, че
собствените на ответника сгради попадат и върху тази част от поземлен имот №
77181.15.44, в която попадат собствените на ищците 3 дка, представляващи имот с
пл. № 1975 в кв. 26 по плана на гр. Харманли. Вещото лице по СТЕ е дало
заключение, че сумарната прилежаща площ на деветте сгради, попадащи в тези 3
дка, е 1187,40 кв.м, застроената площ на сградите е 191,60 кв.м., а необходимата
площ за обслужващ път е 977 кв.м., като
допълнително в имота има кантар за камиони, който частично попада в
площта на обслужващия път и резервоар за противопожарни нужди. При тези
констатации, съдът изцяло споделя изложеното от на вещото лице, че при площ на
имота 3000 кв.м. и остатъчна свободна площ с 528 кв.м., които са групирани така,
че не е възможно да се отделят от останалото цяло, имотът е негоден за самостоятелно, реално
ползване, тъй като той се явява в по-голямата си част прилежащ към съществуващите
сгради и около 1/3 обслужващ същите. Именно защото собственият на ищците
имот се явява в по-голямата си част прилежащ
към съществуващите сгради и около 1/3 обслужващ същите, и същият не е годен за
самостоятелно, реално ползване, то в случая не може да се приеме, че
ответникът се е обогатил с ползването му за сметка на обедняването на ищците.
Предпоставките на чл.59 от ЗЗД щяха да са налице, в
случай че имотът на ищците, за който се търси обезщетение, е обособен
самостоятелно и може се ползва реално от ищците, но при положение че върху него
има изградени множество сгради и имотът се явява тяхна прилежаща и обслужваща
част и същият не може да се ползва самостоятелно, то ответникът не е лишил
ищците от ползването на имота, а на законово
основание осъществява правото си на собственост върху собствените му 17990,68496/25790
ид. ч. от ПИ с идентификатор № 77181.15.44 и върху построените върху него
сгради, които попадат и в притежаваните от ищците 3 дка, попадащи частично в ПИ
с идентификатор № 77181.15.44. При това положение ответникът не е лишил ищците
като собственици на техните 3 дка, попадащи частично в ПИ с идентификатор № 77181.15.44, от
упражняването на фактическата власт и от извличане на ползите от него, тъй като
с оглед на съществуващите сгради те не биха могли да го ползват по
предназначение, съответно ответникът не се е обогатил със стойността, която би
заплатил за същия имот като процесния, ако го беше наел. Когато един имот е
застроен главният обект на собственост са сградите, а не прилежащият и
обслужващ ги поземлен имот, който не може да се ползва самостоятелно. Следователно, исковете следва да бъдат отхвърлени
изцяло.
При този този изход на делото, безпредметно е обсъждането налице ли са
предпоставките за уважаване на направеното от ответника с отговора на исковата
молба възражение за прихващане.
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде
отменено в уважителната му част и
вместо него - постановено друго,
с което предявените искове с правно основание чл.59 и чл.86 от ЗЗД да бъдат отхвърлени
изцяло.
При този изход на делото на ответника-въззивник „И.п.и.С.“
ЕАД, ЕИК ****** се следват сторените пред СГС и СРС разноски. В настоящото
производство на въззивника се дължат разноски в общ размер на 1 064,73 лева, от
които д. т. в размер на 233,73 лв. и депозит в общ размер на 831 лв. По делото
няма доказателства за заплащане на претендираното със списъка на разноските по
чл.80 от ГПК на въззивника адвокатско възнаграждение в размер на 1 048,99 лв. с
ДДС – по делото няма представен нито договор за правна защита и съдействие,
нито платежен документ или разписка, удостоверяващ направата на този разход,
поради което не следва да бъде пръсъдено исканото адвокатско възнаграждение. Пред
първоинстанционния съд ответното дружество претендира адвокатско възнаграждение
в размер на 6 720 лева по договор за правна защита и съдействие от
15.12.2017 г., в който е отразено, че същото се дължи в деня на подписване на
договора без да е посочено по какъв
начин ще стане плащането – в брой или по банков път, като в същото време в
договора е отразено единствено, че сумата е платена, но в графата, където
следва да се отрази с цифри и с думи плащане в брой, липсва отразяване на
сумата като платена в брой и доколкото по делото не се представят доказателства
за реално направени такива разходи пред СРС – няма разписка за предадени пари
на адвоката в брой, нито има доказателства възнаграждението да е платено по
банков път, каквото отбелязване също липсва в договора за правна защита и
съдействие, то не се дължи присъждане на сумата, посочена в договора за правна
защита и съдействие 15.12.2017 г. като адвокатско възнаграждение. При това
положение съдът не дължи произнасяне по направеното от процесуалния представител
на ищците – адв. П. - възражение за прекомерност на размера на така претендираното
от ответника като разход адвокатско възнаграждение пред СРС.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 20.11.2018 г. по гр.д. № 78121/2017 г. Софийски районен съд – I ГО, 35 състав в частта, в която: е
осъдил „И.п.и.С." ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.П.С., ЕГН ********** по
предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 187.69 лв.,
представляваща обезщетение за ползване на собствения й имот за периода от
02.11.2012 г. до 01.11.2013 г., ведно със законната лихва от 01.11.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и по предявения иск с правно основание
чл. 86 от ЗЗД сумата от 18.92 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
03.11.2016 г. до 31.10.2017 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 1013.03 лв., представляваща направените по настоящето дело разноски,
съразмерно на уважената част на исковете; е
осъдил „И.п.и.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на Е.М.Г., ЕГН ********** по предявения иск с правно основание чл.
59 от ЗЗД сумата от 187.69 лв., представляваща обезщетение за ползване на
собствения й имот за периода от 02.11.2012г. до 01.11.2013г., ведно със
законната лихва от 01.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
по предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 18.92 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 03.11.2016г. до 31.10.2017г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1013.03 лв.,
представляваща направените по настоящето дело разноски, съразмерно на уважената
част на исковете; е осъдил „И.п.и.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Т.М.И.,
ЕГН ********** по предявения иск с правно основание чл.59 т ЗЗД сумата от
187.69 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствения й имот за
периода от 02.11.2012 г. до 01.11.2013 г., ведно със законната лихва от 01.11.2017
г. до окончателното изплащане на сумата, както и по предявения иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 18.92 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 03.11.2016 г. до 31.10.2017 г., както и на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, сумата от 1013.03 лв., представляваща направените по настоящето дело
разноски, съразмерно на уважената част на исковете; е осъдил „И.п.и.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на Д. Д.С., ЕГН ********** по предявения иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД, сумата от 563.04 лв., представляваща обезщетение за
ползване на собствения й имот за периода от 02.11.2012 г. до 01.11.2013 г.,
ведно със законната лихва от 01.11.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и по предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД сумата от
56.77 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.11.2016г. до
31.10.2017г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1040.62 лв.,
представляваща направените по настоящето дело разноски, съразмерно на уважената
част на исковете; е осъдил „И.п.и.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.Д.С., ЕГН ********** по предявения иск с правно основание
чл. 59 от ЗЗД сумата от 3127.14 лв., представляваща обезщетение за ползване на
собствения му имот за периода от 02.11.2012 г. до 01.11.2013 г., ведно със
законната лихва от 01.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
по предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 315.32 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 03.11.2016г. до 31.10.2017г.,
както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1228.74 лв.,
представляваща направените по настоящето дело разноски, съразмерно на уважената
част на исковете; е осъдил „И.п.и.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Р.Х.,
ЕГН ********** по предявения иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД сумата от
3069.69 лв., представляваща обезщете¬ние за ползване на собствения му имот за
периода от 02.11.2012 г. до 01.11.2013 г., ведно със законната лихва от
01.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и по предявения иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 309.53 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 03.11.2016г. до 31.10.2017г., както и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата от 1224.53 лв., представляваща направените по настоящето
дело разноски, съразмерно на уважената част на исковете; е осъдил „И.п.и.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на В.Н.Р., ЕГН ********** по предявения иск с правно
основание чл. 59 от ЗЗД сумата от 3098.42 лв. представляваща обезщетение за
ползване на собствения му имот за периода от 02.11.2012 г. до 01.11.2013 г.,
ведно със законната лихва от 01.11.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и по предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД сумата от
312.42 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 03.11.2016 г. до
31.10.2017 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1227.32
лв., представляваща направените по настоящето дело разноски, съразмерно на
уважената част на исковете, както и в
частта, в която В.П.С., ЕГН **********, Е.М.Г., ЕГН **********, Т.М.И., ЕГН
**********, Д. Д.С., ЕГН **********, Д.Д.С., ЕГН **********,
В.Р.Х., ЕГН ********** и В.Н.Р., ЕГН **********, са осъдени да заплатят на „И.п.и.С.“
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, сумата от 4.64 лв., представляваща направените по делото
разноски, съразмерно на отхвърлената част на исковете, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.П.С., ЕГН ********** срещу „И.п.и.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата
от 187.69 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствения й имот за
периода от 02.11.2012 г. до 01.11.2013 г., ведно със законната лихва от
01.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 18.92 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
03.11.2016 г. до 31.10.2017 г., като неоснователен;
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.М.Г., ЕГН **********
срещу „И.п.и.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за
сумата от 187.69 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствения й
имот за периода от 02.11.2012г. до 01.11.2013г., ведно със законната лихва от
01.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 18.92 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
03.11.2016г. до 31.10.2017г., като неоснователен;
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.М.И., ЕГН **********
срещу „И.п.и.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл.59 т ЗЗД за сумата
от 187.69 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствения й имот за
периода от 02.11.2012 г. до 01.11.2013 г., ведно със законната лихва от
01.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 18.92 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
03.11.2016 г. до 31.10.2017 г., като неоснователен;
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д.С., ЕГН ********** срещу „И.п.и.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата от 563.04 лв., представляваща
обезщетение за ползване на собствения й имот за периода от 02.11.2012 г. до
01.11.2013 г., ведно със законната лихва от 01.11.2017 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и предявения
иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 56.77 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 03.11.2016г. до 31.10.2017 г., като неоснователен;
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д.С. „И.п.и.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за
сумата от 3127.14 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствения му
имот за периода от 02.11.2012 г. до 01.11.2013 г., ведно със законната лихва от
01.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и предявения иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 315.32 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 03.11.2016г. до 31.10.2017г., като неоснователен;
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Р.Х., ЕГН ********** срещу „И.п.и.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за
сумата от 3069.69 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствения му
имот за периода от 02.11.2012 г. до 01.11.2013 г., ведно със законната лихва от
01.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 309.53 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
03.11.2016г. до 31.10.2017г., като неоснователен;
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Н.Р., ЕГН ********** срещу „И.п.и.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление *** иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД за сумата
от 3098.42 лв. представляваща обезщетение за ползване на собствения му имот за
периода от 02.11.2012 г. до 01.11.2013 г., ведно със законната лихва от
01.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както ипредявения иск с
правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 312.42 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 03.11.2016 г. до 31.10.2017 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА В.П.С., ЕГН **********, Е.М.Г., ЕГН **********, Т.М.И., ЕГН **********, Д. Д.С.,
ЕГН **********, Д.Д.С., ЕГН **********, В.Р.Х., ЕГН **********
и В.Н.Р., ЕГН **********, да заплатят на „И.п.и.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
от 1064,73 лева, представляваща направените по делото разноски пред СГС, от
които д.т. в
размер на 233,73 лв. и депозит в общ размер на 831 лв.
Решението в отхвърлителните му части, като необжалвано от ищците, е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.