Решение по дело №52/2010 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 май 2010 г. (в сила от 16 май 2012 г.)
Съдия: Антон Рангелов Игнатов
Дело: 20101730100052
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2010 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Радомир, 26.05.2010 г.

 

В  И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

 

Радомирският районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и седми април, две хиляди и десета година в състав:

                                      

                                                             Районен съдия: А.И.

 

при секретаря В.К., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 52 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Искът е с правно основание чл.109 ЗС.

 

По изложените в исковата молба от ищците Л.Б.Н., ЕГН ********** и С.Е.С., ЕГН **********,*** и съдебен адрес: гр.Р., „СИБАНК”, 16 ст., чрез адв.Д. Д. и доразвити в съдебно заседание и от техния представител обстоятелства и съображения, е предявен иск срещу ответника Д.Г.Е.,***, с който ищците молят съда да постанови решение, с което, след като бъдат признати за собственици по отношение на ответника върху следния недвижим имот: кв. м. от поземлен имот, с площ от  кв. м., находящ се в с.К., общ.Р., обл.П., махала „П.”, извън регулация, с граници: н-ци на Г. М., н-ци на С. И.И., път, И. С. Я., от две страни- земеделски имот, да бъде осъден ответника да преустанови неправомерните си действия, с които им пречи да упражняват собственически права върху този имот, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът, чрез своя процесуален представител е изразил становище в съдебно заседание, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Районният съд, след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.188 ГПК /отм./, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Искът, основан на чл.109 ЗС, е вещен иск, с който собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От тази защита би могъл да се ползва както собственикът, така и съсобственикът на една вещ, като същият може да бъде насочен към всяко едно лице. Ето защо, първата предпоставка за предявяване на иска е да се докаже правото на собственост на ищеца върху процесния имот.

По делото е представен като доказателство нотариални актове №, том І, нот. д. № ./1968 г. на районен съдия при РРС и №, том, н. д. № ./2002 г. на Нотариус при РРС. Чрез същите ищците се легитимират като собственици на поземлен имот, с площ от . кв. м., находящ се в с.К., общ.Р., обл.П., махала П., извън регулация, с граници:н-ци на Г. М., н-ци на С. И.И., път, И. С. Я., от две страни- земеделски имот, като са придобили същия чрез покупко- продажба в режим на съпружеска имуществена общност. От своя страна, ответникът се легитимира с нотариален акт № ., том, нот. д. № ./1968 г. на народен съдия при РРС, като собственик върху съседен имот, представляващ дворно място с площ от 1 300 кв. м., при съседи: път, И. С., Г. М. и ТКЗС. По тези обстоятелства не се спори от страните по делото.

Претенцията на ищците е свързана с това, че са налице неправомерни действия от страна на ответника, с които им пречи да упражняват собственически права върху . кв. м. от собствения им поземлен имот. По делото са изготвени и приети съдебно- технически експертизи, като вещите лица са отговорили на поставените във връзка със спора въпроси. Според заключението на вещото лице Д.В., имотът на ответника, описан в нотариален акт № ., том ., нот. д. № ./1968 г. на народен съдия при РРС се очертава по приложената скица от буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-К-А. Имотът, описан в нотариален акт № ., том ., нот. д. № ./1968 г. на районен съдия при РРС, собственост на ищците, според вещото лице е останалата част от дворното място. Установено е, че на място ищците владеят мястото, обозначено на скицата със син цвят между буквите К-И-З-Ж-О-Н-М-Л-К, като спорното място е по буквите А-Б-Т-С-П-О-Н-М-Л-К-А и е с площ от . кв. м. На място ответникът владее мястото обозначено на скицата по буквите А-Б-Т-С-Р-П-О-У-Л-К-А, което има площ от 124 кв. м.

Заключението е оспорено от ответната страна и е изготвено ново по допуснатата тройна съдебно- техническа експертиза на вещите лица А.Ц., Р.Г. и Д.Н.. Същото е изготвено след геодезическо заснемане на имотите, като са изготвени и два броя окомерни скици. По скиците е очертан имотът на ответника по нотариален акт № ., том ., нот. д. № /1968 г. на народен съдия при РРС на ответника, между буквите А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-И-К-А, като искът е определен за спорно място, претендирано от ищците между буквите А-Б-Т-С-П-О-У-Н-М-Л-К-А, което е с площ от . кв. м. Спорното място, претендирано от ответника е определено, като такова, заключено между буквите А-Б-Т-С-П-О-У-Л-К и е с площ от 138 кв. м. Според експертите, мястото на ищците по нотариален акт № 197, том І, нот. д. № /1968 г. на районен съдия при РРС е между буквите Б-А-К-И-З-Ж-О-П-С-Т-Б.

От изложеното не може да се направи категоричен извод по отношение на това, какви са действията на ответната страна, с които същата пречи на ищците да упражняват правото си на собственост, но следвайки задължителните указания на въззивната инстанция, районният съд следва да се произнесе по съществото на спора. С оглед събраните по делото доказателства настоящият състав счита, че искът се явява неоснователен и недоказан. Това е така и с оглед обстоятелството, че не е установена конкретно частта от имота на ищците, спрямо която е насочена защитата. Дори и да бе установена с точност тази част, в случая биха били налице две хипотези- първо, ответникът да владее този имот и второ, същият да се владее от ищците. В първия случай, като възможност за защита ищците би следвало да прибягнат до иска по чл.108 ЗС, чрез който невладеещият собственик може да иска връщането на вещта си от владеещия несобственик. Във втория случай, за да се търси защита чрез иска по чл.109 ЗС, ищецът следва да докаже, че ответникът му пречи чрез неоснователни действия да упражнява правото си на собственост, а доказателства в тази насока, както бе установено, не са налице. 

С оглед изхода на делото и на основание чл.64, ал.2 ГПК /отм./, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ответника направените по делото разноски, в размер на 600 лв., 300 лв.- за адвокатско възнаграждение и 300 лв.- за хонорар на вещи лица.

Водим от гореизложеното съдът

 

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на ищците Л.Б.Н., ЕГН ********** и С.Е.С., ЕГН **********,*** и съдебен адрес: гр.Р., „СИБАНК”, 16 ст., чрез адв.Д. Д., срещу ответника Д.Г.Е.,***, с който ищците молят съда да постанови решение, с което, след като бъдат признати за собственици по отношение на ответника върху следния недвижим имот: . кв. м. от поземлен имот, с площ от . кв. м., находящ се в с.К., общ.Р., обл.П., махала „П.”, извън регулация, с граници: н-ци на Г. М., н-ци на С. И.И., път, И.С. Я., от две страни- земеделски имот, да бъде осъден ответника да преустанови неправомерните си действия, с които им пречи да упражняват собственически права върху този имот.

ОСЪЖДА Л.Б.Н., ЕГН ********** и С.Е.С., ЕГН **********,*** и съдебен адрес: гр.Р., „СИБАНК”, 16 ст., чрез адв.Д. Д., да заплатят солидарно на Д.Г.Е.,***, сумата от 600 /шестстотин/ лева- направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред П. окръжен съд, в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено с мотивите.

 

 

 

Районен съдия:

Вярно с оригинала.

В.К.